1. Екзекуция - подарък за рождения ден на Сталин
"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир
1 март 2008 г.
|
||||
| Писмото от "Работническо дело" | ||||
За процеса "Трайчо Костов" се говореше шепнешком и доверително още докато растях и учех. Книги, материали или каквито и да било документи по следствието и съдебното дело срещу първия помощник на Георги Димитров липсваха и в най-престижни български библиотеки. Работата ми по темата започна най-неочаквано една вечер, когато в някаква стаичка със стари вестници на редакция "Народна младеж" попаднах на стари броеве вестници от годината на обесването на Трайчо Костов. В тях прочетох за истерията около самия процес: за протестни митинги на трудови хора, за селски декларации, за подготовката на влака с подаръци за рождения ден на Сталин. Там се натъкнах и как дни преди самата екзекуция е било отпечатано писмо от Георги Димитров /по това време вече покойник/. Това писмо ме заинтригува силно и го преписах. Не можех да разбера какво точно, но нещо в това писмо ме смущаваше. Така се започна...
|
||||
| Трайчо Костов и Георги Димитров на трибуната - рамо до рамо - снимка архив на музея на Г. Димитров | ||||
До този момент никъде не бях се натъквала на омраза и противопоставяне между Костов и Димитров, нито в учебници, а още по-малко в спомени и книги. Така стигнах до музея на Димитров, до изследвания за Коминтерна в музейната библиотека, прочетох архиви от този период и още преди да съм подредила в съзнанието си наученото, първото, което осъзнах и се проясняваше в главата ми като впечатление бе, че писмото може да е фалшификат! И точно когато се загнезди съмнение в мен, станах свидетел на друга интересна история.
Фалшификация от името и на гърба на умрелия Георги Димитров - звучеше доста невероятно, че и скандално! Кой би могъл да измисли такава интрига в годините на болшевизация в България? Кому би могло да хрумне да се сътвори нещо, които да остане в историята? Защо, каква е била причината да се замеси в нея мъртвия от няколко месеца Георги Димитров... Историята, свързана с авторството на това писмо, пуснато в "Работническо дело" дни преди Трайчо Костов да бъде екзекутиран се превърна в мое проучване и разследване на събития от историята ни, твърде неясно описани до този момент от учените историци. На бял свят излизаха неочаквани и меко казано невероятни факти. Факти, които за кой ли път ми показваха, че в името на "морала" на комунистическата върхушка и мъртвите могат да свършат работа. Ето самата история:
Писмото е отпечатано дни преди обесването на Трайчо Костов във в. "Работническо дело" под заглавие "Из необнародваните писма на другаря Георги Димитров до Политбюро на ЦК на БКП.
Характеристика на предателя Трайчо Костов." На пръв поглед ясно и просто. Свидетелствата и фактите около тези събития, с които се запознах по-късно обаче показаха, че такова писмо Димитров ИЗОБЩО НЕ Е ПИСАЛ!
Посланието на вожда се появява на бял свят за първи път пет месеца след неговата смърт. Написано от някого и публикувано преди обесването!
Беше края на 1989 година. В търсене на отговора на спорните моменти за събития преди повече от пет десетилетия позвъних и се опитах да се срещна и говоря с все още живия, но вече забравен червен вожд, Антон Югов /МВР-министър, дълго време във върхушката на комунистическата партия и държавното ръководство/ и пряк участник в събитията около тази история. По телефона, много любезно, Югов, без да е чул причината за молбата ми за среща побърза да се извини с влошеното си здравословно състояние. Отказа.
Вторият адрес, към който се насочих бе така нареченият Музей на Димитров. Там успях дълго и обстойно да разговарям с научния му секретар тогава, Йордан Баев. Баев ми предостави възможност да се запозная с архивни материали и неизвестни документи от този период. След разговора ни излезе и моята публикация по писмото фалшификат - оказа се, че съм изпреварила с 2 седмици готвен дълго, подобен материал, на дългогодишната директорка на музея Мария Червендинева. Защо споменавам този факт - при разговора с мен Баев призна, че Червендинева е била разгневена, че е изпреварена с обнародването на историята.
Същественото бе друго, че първоначално Баев скри от мен, че в Централния партиен архив освен машинописния текст на въпросното "писмо" на Димитров има още и препис на ръка с два почерка на същия текст. Това узнах случайно малко по-късно. Мина време и успях да се срещна и разговарям и с дъщерята на комунистическия вожд Вълко Червенков - Ирина, която с много увъртания ми даде да разбера, че е доста притеснена от въпросните публикации, тъй като те засягаха не само баща й, но и майка й - сестрата на Димитров, Елена. Мина време и един мъж, на средна възраст, помолил за анонимност и без да се представи, дойде при мен в редакцията и обясни кои са авторите на писаният с два почерка, на ръка, препис-писмо против Трайчо Костов. Изслушах това съобщение, което се оказа невероятно като версия, но затова по-нататък.
Необходими уточнения около съдбата на Трайчо Костов
Първо уточнение. Спомени около спасяването на Трайчо Костов се появиха през 1997 г., под перото на д-р Павел Бъчваров, човекът лекувал известния български царски генерал Никифор Никифоров в края на живота му. Според генерала, сестрата на Трайчо Костов, /в годините, когато е бил член на Политбюро на БРП и секретар на ЦК - бел. Л. М./ ходатайствала за своя брат пред съученика си Станислав Балан, секретар на Н. в. цар Борис III. По време на някаква екскурзия до Седемте рилски езера, когато останал насаме с Царя, Балан успява да ходатайства за помилването на Трайчо Костов. По-късно генерал Никифоров урежда и доживотна присъда за партийния функционер.Минават няколко години, комунистите вземат властта в България и става така, че не друг, а "другарите" на спасения от Царя комунисти го арестуват на 20 юни 1949 г.. Започва следствие срещу Трайчо Костов и няколко души комунисти отиват при останалия по чудо след 9 септември 1944 г. жив генерал Никифоров с искане да им даде сведения против Костов. Д-р Павел Бъчваров, публикува думите, с които генералът натирил "другарите" на Костов: "Невероятно, едно време искахте да спася живота му и аз го сторих! Това не ми дава правото сега да му го отнема. Отказвам"!
Второ уточнение. "Българският Робеспиер" назовават проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова Трайчо Костов в свои материали против червения терор. Според тези двама учени, непосредствено след 9-ти септември 1944, като изключително верен на Сталин и идеите му, именно Трайчо Костов е този, който с радиограма информира Георги Димитров в Москва: "Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки". На радиограмата Димитров отговаря с друга радиограма от 19 април 1945 г. от съветската столица - бел моя/: "В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."
/Има ли смисъл да се възвеличава образът на един комунист, само защото е бил убит жестоко от своите? Този въпрос ми задаваха много читатели и близки на жертви на комунистическия режим след публикацията ми през януари 1990 г. във в. "Народна младеж"./
Трето уточнение. Докато работех по книгата си излязоха и спомени на служилия като охрана на Вълко Червенков, о. з. генерал Лукан Варадинов, публикувани във в. "24 часа" на 20 ноември 1997 г. Ето какво бе публикувано там: "- Я ми кажете какъв е режимът при водене на следствието? - попита Червенков.
- Нашите следователи са на непрекъснат работен ден - поде Боев /Христо Боев, заместник на министъра на вътрешните работи от това време Руси Христозов - бел.а./ - За да могат да издържат, им отпускаме безплатно цигари и...
Според Варадинов, Червенков се ядосал:
...- Пълно безобразие. Значи за следователите грижи, а за подследствените? Кой за тях да се грижи, "горният" ли? Вие отговаряте пред партията. Нас ни интересува истината и само истината!"
Като пълен цинизъм ми прозвуча тази "грижа" на комунистическия вожд, произнесена в днешно време. Неизвестно от какво бе продиктуван този цинизъм - от желанието на Варадинов да възвиси партията и Червенков, или от намерение да постави читателите в положение на идиоти! Според същия о. з. генерал излиза, че същите, които скалъпиха следствения и съдебен фарс на Трачо Костов са се грижили за подсъдимите?
Очевидно такава може да бъде представата на един бивш служител на Червенков, въпреки толкова излезли на бял свят истини, та според тази Варадинова представа - вождът му Вълко Червенков се е справил навремето блестящо и в един друг епизод, когато е бил с Лаврентий Берия пред Сталин на среща в Москва. Тогава, на тази среща проявената твърдост на Червенков е спасила според о. з. генерала партията!?
В противовес на сълзливите генералски спомени разбира се са реалните исторически факти около другарското унищожение на Трайчо Костов. /Факти, които не се различават от действията на комунистите и спрямо българската интелигенция./
В печата бе изнесено вече, че при следствието на Трайчо Костов в продължение на 6 месеца са се водили 22-часови разпити от български и съветски офицери, като следователите са се сменяли на 2 часа. Арестувания го държали прав до припадък, често инсценирали му разстрел.
Чак месец след задържането на народния представител Трайчо Костов, извънредна сесия на парламента, на 19 юли 1949 г., отнема депутатския му имунитет! Според архивни стенограми, чак тогава Вълко Червенков започва да говори за "неговото дяволско двуличие, за лицемерието му" като обещава на останалите другари "ние ще очистим нашата партия от всяко подобие на трайчокостовщина". По селата комунисти организират театрално разиграване на погребение - картонена змия с лицето на Тр. Костов, поставена в картонен ковчег ще се разнася по шествия, и още, и още. /Дали в тези мигове от Ада, посоченият от Димитров за наследник на поста му си е спомнял, седейки в килията, как е докладвал на вожда в Москва за организирането на Народния съд? Дали след мъченията Трайчо Костов намира сили да се върне в мислите и спомените си към собствения си принос в мъчителното унищожение на стотици хиляди невинни хора? Дали от килията си, в минути на почивка от мъченията е успявал да прозре, че това, което е препоръчвал да се върши доскоро от името на партията върху други, сега му се стоварвало върху собствената глава и то със страшна сила. "Не прави това, което не искаш да ти се прави", дали Костов е успявал, когато спирали мъченията да се сети за една от Божиите заповеди :"Не убивай!"
Съветската армия даде властта в ръцете на БКП. Съветизацията се провежда с насилие и кръв.
За да се поддържа статуквото на болшевизация на страната се превръща в полицейска държава. Москва дава команди - София ги изпълнява. Следствието срещу Трайчо Костов завършва с шумен съдебен процес. За да няма изненади Васил Коларов и Вълко Червенков внимателно подбират прокурори и съдии, които да изпълнят точно партийната поръчка. Делото започва на 7 декември 1949 година в залата на Военния клуб... Седем години по-късно става ясно как е вървяло разследването:
На 15 май 1956 г., трима души - бившият началник на отделение "Б" при Държавна сигурност Стефан Богданов, Велчо Чанков, бивш началник на отдел IV /икономически/ на Държавна сигурност и бившият главен прокурор на републиката Димитър Георгиев изнасят пред Комисията по разследване на процесите конкретни факти за методите на КГБ, използвани в българската ДС. Ето по-същественото от техните показания, останало в протоколите от архива:
Стефан Богданов, арестуван през септември 1949 година по процеса срещу Тр. Костов: "Най-големият бандит и престъпник е Руси Христозов! Инквизициите се вършеха по негова заповед... изгубих вяра и в руснаците, защото те даваха директивите... Арестуването ми "стана по заповед на Христозов, парафирана от Червенков. Основна тема на побоищата и инквизициите беше аз да скалъпя материал срещу Трайчо Костов..."
Богданов си спомня как е паднал в безсъзнание и се е събудил целият увит в бинтове. Всичко било съсирена кръв....11, 17, 11, 44 дена без сън и тъй като е бил считан за най-близък човек на Трайчо Костов - Богданов е принуден да пише и подписва по-късно всичко в обвинението ... заради хляб.
Велчо Чанков: "Методите на следствието са такива, че да сломят задържания и да го направят играчка... Обвинителният акт за Трайчо Костов го състави Чернов /КГБ/ отначало докрай и после се преведе на български... Екзекуцията стана два дни след присъдата, но тези неща не ги помня вече".
Следва продължение
