2. Забранени игри или мрак по пладне
ЛЮБА МАНОЛОВА3 април 2008
Продължение от 2 април
Спорът в едно смолянско училище по възникнал прецедент - ученички да посещават занятията не с определената от действащия правилник униформа, а със забрадки и дълго ритуално облекло възниква в момент, когато Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/ - гр. Смолян, подава жалба до Народното събрание на Република България. В тази жалба ОИРК, твърди, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Неносенето на такова облекло по принцип изключвало принадлежност към исляма, обърнали внимание от ОИРК в жалбата си.
Жалбоподателите от ОИРК твърдят в документа, че това е "дискриминация с криминален характер". Интересен цитат от жалбата на ОИРК е следният: "Определено смятаме, че учебното заведение не е законодателен орган и не може, каквото и да се залага в Правилника, той да изключва разпоредбите на вътрешното и международно законодателство, защитаващо основни човешки права. Прищевки не могат да стоят над тях".
В Комисията за защита от дискриминация постъпва жалба от областния управител на област Смолян, д-р Петър Фиданов относно жалбата на ОИРК. Казусът е същият - искане на Областното ръководство да съдейства пред Районния инспекторат по образование /РИО/ на Министерство на образованието и науката /МОН/ да се прекрати опит за дискриминация срещу ученици, изповядващи исляма в Професионална гимназия по икономика "Карл Маркс", град Смолян.
Държавата ни съдейства за подържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
Според жалбоподателите, с въведената униформа в училището е нарушено основното право на вероизповедание, както и е създадена предпоставка за дискриминация на религиозна основа. Претендира се, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието "търпимост", а именно в Декларацията за принципите на търпимостта, утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.
Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?
В член 1, точка 1 от Декларацията "Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на самоизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир". В точка 2 от същия член се казва: "Търпимостта не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека". "Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината....." /член 1, точка 3 от Декларацията/.Цитираните разпоредби, които така подробно представих представляват призив към толерантност от страна на всички, което означава, че международните стандарти не могат да се прилагат само спрямо един, друг, малцинство или мнозинство без отчитане на интересите, свободите и правата на другите. В конкретния случай, жалбоподателите /ОИРК-бел. Л. М./ не са толерантни към всички останали, които не попадат към оформената от тях група, а именно две ученички от ПГИ "Карл Маркс".
В член 5, алинея 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: "Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето." В алинея 3 от същия член се посочва: "Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в дух на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора."
В Турция предложената от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.
Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава, написа по този повод вестник "Милиет". "Така както пречупеният кръст е символ на фашистката държава, така и тюрбанът е символ на ислямското управление, на шериатското право", подчерта Джиласун. Според нея извън сферата на личния живот тюрбанът представлява политически символ и разкритикува изявленията на премиера Реджеп Тайип Ердоган, че свободното носене на забрадки ще бъде позволено само в университетите. Според Джиласун това щяло да се наложи и за останалите степени на образованието и държавните институции. Есер Джиласун бе категорична, че извеждането на тюрбана извън личния живот е в противоречие с принципите на турската република и с универсалните ценности на 21 век. В същото време в Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ държавата реагира доста изкривено на този проблем и то без да се съобразява с международните документи цитирани от мен по-горе. Естествено е, че право на всяка държава е да определя вътрешното си законодателство, но начинът, по който Македония "разреши" въпроса със забрадките бе по-скоро отстъпление и компромис, пред искания на местни албански политици. Македонското МВР прие нов правилник, съгласно който жените с мюсюлманско вероизповедание ще могат да се снимат за лични документи с мюсюлмански забрадки, предаде кореспондентът на Агенция "Фокус" от Скопие. Това право бе отнето на мюсюлманките преди около 8 месеца, което предизвика бурни реакции сред неправителствените организации. Новият правилник бе подписан на 31 декември 2007 г. и постанови жените с мюсюлманско вероизповедание да имат право да носят традиционните мюсюлмански забрадки при фотографиране, ако преди това подпишат декларация, че носят забрадката по религиозни причини. Няма да коментирим недалновидната политика на безпринципни компромиси, която води македонското държавно ръководство по отношение на националната си идентичност, но точно този стил на поведение доведе и до нерешения проблем с името на тази държава. Проблем, който е на път да спъне БЮРМ за влизане в НАТО.
Какво написа в своето Решение Комисията за защита от дискриминация по повод жалбата за забрадките?
"На Комисията за защита от дискриминация се предлага да постанови решение, което да пренебрегне правата на ученици, изповядващи Ислям, които са съгласни да се съобразяват с предписанията в светското българско училище, както и на други ученици, които изповядват други религии, и на тези, които са атеисти. Неотменимо право на всеки е неговото вероизповедание или убеждения да бъдат демонстрирани в частния му живот, но не е допустимо те бъдат налагани на цялото общество чрез показност и медийни изяви. Духовността е интимна сфера на всеки човек, която не може да бъде експлоатирана в публичното пространство нито от родители, нито от други лица или организации. Родителите имат пълното право да формират мирогледа на своите деца, включително и чрез религиозни ценности, но те нямат правото да използват или да допускат други да използват мирогледа на децата им в ущърб на други лица, които имат свои убеждения.
Комисията приема, че Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/ в своите искания преминава границата на толерантността и предлага формула, която би поставила в неравностойно третиране на всички останали ученици, които не възприемат носенето на забрадки и друго ритуално облекло по време на учебните занятия. Претенциите на жалбоподателите, ако бъдат уважени, биха довели до пряка дискриминация на всички ученици, които не са съгласни в нарушение на установената униформа или други правила да бъдат толерирани тези, които не ги съблюдават.
Основен въпрос, който Комисията счита, че следва да се коментира по конкретния казус, е въпросът за границите на свободата на мисълта, съвестта и вероизповедание.
Съгласно член 37, алинея 2 от Конституцията правата по алинея 1 на същия член не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Следователно, свободата на вероизповедание и религиозни възгледи може да бъде ограничена при необходимост. Подобно ограничаване се допуска и от универсални, и от регионални международни договори, по които България е страна, и които, съгласно разпоредбата на член 5, алинея 4 от Конституцията, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Изрично трябва да се посочи разпоредбата на член 18, алинея 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и член 9, алинея 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Комитетът по правата на човека ... е приел Общи коментри № 22(48) по член 18 от Пакта, които са възпроизведени в документ на ООН HRI/GEN/1/ Rev.5. В този акт изрично са коментирани границите на упражняването на свободата на вероизповедание или на убеждения. По специално, в точка 8 от тях се посочва, че член18, алинея 3 от МПГПП допуска ограничаване на свободата на изразяване на вероизповедание или убеждения само ако такова ограничаване е предписано от закон и е необходимо с оглед защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите. Изрично ограничаването се допуска само ако кумулативно са налице двете предпоставки: 1. закон и 2. защита на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.
В член 11, алинея 1 от Закона за закрила на детето се установява, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. В алинея 4 на същия член се постановява, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Съгласно разпоредбата на член 2 от Закона, всяко физическо лице е дете до навършването на 18 години, като тази разпоредба е в пълно съответствие с член1 от Конвенцията за правата на детето, която има статут в българското законодателство, определен в член 5, алинея 4 от Конституцията. Нещо повече, и Конвенцията, и Закона обявяват интересите на детето за висши. Забраната за използването на непълнолетни е императивна и води до ограничаване на правото на манифестиране на религиозна принадлежност.
Разпоредбата на член 7, алинея 1 от Закона за вероизповеданията гласи, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на другите."
В редица свои решения Европейският съд по правата на човека е констатирал, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията - т. е. неприкосновенността на вътрешния свят, е безусловно гарантирано от Конвенцията.
Европейската комисия по правата на човека по жалба №1627890, Карадуман срещу Турция изрично подчерта, че изборът на студентка да следва в светски университет по необходимост, води до подчинение на определени унверситетски правила, поради което правилата за обличане, които забраняват носенето на фереджета не накърняват свободата на религия на студенката. Така беше, но след отмяната на забраната за носене на забрадки в Турция, нещата в образователните институции се объркаха тотално. Това доведе до редица протести и в крайна сметка приключи с делото в Конституционния съд, за което стана дума вчера в първата част на тази публикация.
Ограниченията необходими за едно демократично общество не случайно представляват кратък списък на защитени интереси, които могат да послужат като основание за въвеждане на ограничения. Сред изброените основания за въвеждане на ограничения са и защитата на обществения ред, морала и защита на правата и свободите на другите. Тези три основания са включени и в член 37, алинея 2 от Конституцията на Република България. В едно свое решение по дело, Европейският съд по правата на човека приема, че понятието "обществен ред" всъщност се отнася до понятието "ред на местата, достъпни за всички". Очевидно е, че светското училище е място достъпно за всички, в което е недопустимо създаването на напражение и нестабилност, чрез външна демонстрация на религиозна принадлежност и религиозен възглед.
Как се разви като Решение на Комисията за защита от дискримицания казусът за носене на забрадки в Смолян и как бе манипулирана зрителската аудитория в предаване на Георги Коритаров четете утре.
Следва продължение
