2. Екзекуция - подарък за рождения ден на Сталин
"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир
4 март 2008 година
Продължение от 1 март
Какви са методите на КГБ, които се използват по време на следствие по процесите на Държавна сигурност разказва и Димитър Георгиев, бивш Главен покурор на Републиката: "Единият от разпитващите, Христо Боев му казва: "Аз не мога да ти дам препис извлечение от разпита. Аз давам само два екземпляра - единия на др. Червенков, а другия на др. Коларов. Така че, ако ти разрешат...".
Не му разрешават, но затова пък същият Боев го извиква по-късно и му нарежда да подпише Обвинителния акт - чист, редактиран, и то без да го чете. "Слушай др. Георгиев, какво ще искаш да четеш и поправяш. Политбюро снощи или вчера го одобри с акламации ... 3 часа и половина го проучваха и одобриха.." Вълко Червенков, нарежда: "Главният прокурор няма какво да поправя - ще подпише така, както му е поднесен". Инквизициите по време на следствието излизат на бял свят през 1956 година, когато Никита Сергеевич Хрушчов е "развенчал" мъртвия Сталин, а в България Априлски пленум на БКП се обявява против "култа към личността". Към ЦК на БКП е създадена Комисия, която проверява как се е водило следствието срещу Трайчо Костов. Много от клеветите, лъжите, манипулациите стават известни, но късно: Трайчо Костов е екзукутиран. Що се отнася до разкритото от въпросната Комисия, то е прикрито и не става достояние на по-широка аудитория. Причината е проста: компартията никога не би тръгнала срещу себе си.
Каква е била Европа в навечерието на процеса срещу Трайчо Костов
След лятото на 1947 година, /след обявяването на плана Маршал - бел. а./ Сталин решава да овладее някои тревожни явления в Източноевропейската си империя. Поведението на Тито го тревожи. Злопаметният грузинец не е забравил как през войната Тито му се е троснал с думите: "Ако не можете да ни помогнете, поне не ни пречете с безполезни съвети!" На 1 март 1948 Тито се налага на Централния си комитет да отхвърли предложения от Сталин договор. Югославският ръководител незабавно е обвинен с антисъветизъм, в тайни заговорнически отношения със Запада - на сатрапите в Кремъл им минава дори мисълта за физическо унищожение на Тито. На Югославия са наложени икономически санкции от Съветите, провеждат се маневри покрай границите й, а през 1949 в останалите страни от Източна Европа се провеждат показни антититовски процеси срещу местни висши комунистически лидери. Такъв процес е и този срещу Трайчо Костов в България.В началото на декември 1948 г. Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов заминават за Москва, за да се посъветват с руските си другари за предстоящия Пети конгрес на българската комунистическа партия.
/Няколко месеца преди това пътуване българското Велико народно събрание приема Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./. От края на ноември до началото на декември с. г. Трайчо Костов е посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ. Така се започва...
На 28 ноември съветският посланик в България Бодров, след разговор с Трайчо Костов по телефона, праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент: някой в България си е позволил да откаже нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход...
От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Трайчо Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка: "Не искате да ни издавате своите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем? Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни глупаци, а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Ние и без това знаем всичко. Ние ви се доверяваме, а вие пазите тайните си от нас. На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Тито. Точь в точь. Пазете вашата независимост, за създаването, на която ние сме съпричастни. И без вас ще минем."
След тази яростна тирада Сталин се обръща за миг към Димитров с обвинението: "Не знаете какво се върши у вас! - и продължава да излива злобата си към Трайчо Костов: - Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим."
След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като др. Добри Терпешев съобщи за това."
Нападението на В. Червенков, както ще покажат събитията по-късно, не е случайно. В този момент той отлично е знаел, че Костов е обречен.
И въпреки че Сталин е казал и друго :"Добре, щом казвате, че сте разбрали грешката си, че няма тя да се повтори, нека забравим за това. Считам въпросът за изчерпан", Червенков е наясно с двуличието и отмъстителността на Коба. /Коба, Джугашвили - други наименования на Сталин - бел. Л. М./. Като хищник, който внимателно наблюдава жертвата си, как се заплита и няма да може да избяга, така и Коба е решил да даде глътка въздух на обречения български комунист. Посветените в организирането на бъдещия процес над Костов също повтарят реакцията на Йосиф Висарионович.
Следствието е приключено - предстои процесът срещу Трайчо Костов, е този процес трябва да изглежда логичен на тълпата. Започва пропагандата преди присъдата. В парламента, в деня на изключването на Трайчо Костов от състава на народните представители, стенографът записва: бурни продължетелни ръкопляскания, много бурни ръкопляскания, и все така. Ръкоплясканията са за министър-председателя Васил Коларов, и неговите заместници: Вълко Червенков и Антон Югов.
Денят е 20 юли 1949 година. Предишният ден, на 19 юли е избрана анкетна комисия "За обследване на дейността на Трайчо Костов" След 24 часа, комисията вече е готова с обследването и Доклада си. Докладът е прочетен и се гласува отнемането на депутатския имунитет на Трайчо Костов. Той, сталинистът е заклеймен по препоръка на Йосиф Висарионович Сталин като "лишен от здравата основа на пролетарския морал".
Обвинението на Васил Коларов, че Трайчо Костов е имал намерение да се утвърди като фактически вожд е "забравено". Васил Коларов вече се е произнесъл, че "Не е вярно, че др. Димитров е имал особено доверие на Трайчо Костов". Това е вече присъда.
На 30 ноември преподаватели, студенти и служители от Юридическия факултет пишат в специална телеграма: "Тая банда /бандата е на Трайчо Костов и съратници- бел. Л. М./, от изменници, изгубили и последното чувство на човешко и гражданско дойстойнство е искала да лиши нашия народ от неговите най-съкровени стремежи, от неговите творчески победи". Те със сатанинска злоба и коварство разрушавали съюза между работническата класа и селячеството, постигнат в общите десетилетия борби против монархията и фашизма...
Нашата съвест се бунтува против тия най-тежки държавни престъпления, извършени с такава подлост от презряната шайка на Трайчо Костов. Ние присъединяваме нашето възмущение към това на целия народ и искаме най-сурово наказание на престъпниците.
За побеснялите псета англо-американски и титови шпиони искаме разстрел!"
Другият орган - този на комунистическата младеж, в. "Народна младеж" в броевете си 421, 427, 431, 434, 435, 436 до 445 от 1949 година, публикува статии за Сталин, текст-клетва към Г. Димитров, стихотворение от поета партизанин Давид Овадия, отразява се процесът от световния пролетарски печат, пускат се материали от Жана Авишай, Младен Исаев.
В личния си архив съм запазила следния текст от "Народна младеж":
"По указание на др. Сталин
От няколко седмици трудещите се селяни от Бръшлянската низина копаят мрежа от напоителни канали, с които идната пролет ще се напояват 105 000 декара земя. Сушата ще бъде победена." "Масов есенен крос в чест на Сталин - младежка манифестация на мира..." или "...българската младеж връща титовите ордени..." "ЦК на ДСНМ връща титовските награди като израз на дълбокото възмущение и погнуса, които предателската дейност на кликата на Тито, насочена против самия югославски народ и неговата младеж буди в цялата страна българската младеж..."
Заглавията са от рода на "Да заслужим обичта на другаря Сталин!"
Друга кореспонденция преписах на ръка и публикувам за първи път в печата след 10 ноември 1989 година: "Нашето поделение онзи ден проведе митинг във връзка с Обвинителния акт срещу предателската банда на Трайчо Костов и изпрати резолюция до съда, в която иска най-строго наказание. Ние не искаме да се върнем към жестокия капитализъм, ние искаме вечна дружба със Съветския съюз... Нашето поделение е решило на 21 т. м. /декември, рождения ден на Сталин - бел. мои/да изпрати до другаря Сталин такава телеграма : "Честит рожден ден, другарю Сталин. Нашето поделение 8045 гласува 100 процента за ОФ!"
В печата са пуснати десетки съобщения за влакове за рожденика Джугашвили с подаръци от българските работници и селяни. Датата 21 декември е рожденият ден на Сталин, наближава и денят на екзекуцията на Трайчо Костов, която ще е своеобразния "подарък" от българските комунисти за съветския вожд.
Тежката артилерия е същия ден - 30 ноември, когато партийният орган на комунистите, в брой 323 публикува писмо на Георги Димитров, озаглавено:
"На позорния стълб престъпната банда на Трайчо Костов!"
Из необнародваните писма на другаря Георги Димитров до Политбюро на ЦК на БКП
На 10 май т. г. във връзка с пленума на ЦК на БКП, на който Трайчо Костов бе изключен от състава на ЦК, другарят Георги Димитров написа писмо до Политбюро на ЦК на БКП. В него той между другото пише: "Голямо утешение през време на изключително мъчителното мое лечение е успешното изобщо провеждане...от вас на редица важни партийни и държавни мероприятия, които още веднъж свидетелстват за зрелостта и твърдостта на нашето партийно ръководство...Пленумът по трайчокостовия въпрос е минал много добре и Партията се е отнесла зряло към решенията на пленума, но въпросът с Трайчо Костов и сие, които в Партията мислят също като него не считайте за ликвидиран. След като прочетох протокола на пленума и особено дългата реч на Тр.Костов, аз се уверих, че ние имаме работа не само с един интелигентен индивидуалист и безогледен кариерист, но и с един лукав, рафиниран, изпечен подлец, на който не може да бъде мястото в една действително болшевишка партия, каквато ние от все сърце искаме да бъде нашата партия... Трайчо Костов държи камък в пазвата си, с надежда да дочака такова трудно време за Партията, когато отново ще изплува на повърхността със своята неподражаема подлост и коварство..."
На 6 и 7 декември 1948 г., при пребиваването си в Москва, българската делегация разбира, че за Сталин въпросът с Трайчо Костов не се счита за изчерпан!
В началото на януари 1949 в Москва, двамата комунистически вождове Васил Коларов и Антон Югов вземат участие в учредително съвещание на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. Редят се срещи на Коларов и Югов с Маленков, Молотов, Сталин и Берия, на които на българите е дадено ясно да се разбере, че докато Трайчо Костов е в Политбюро и етажите на властта - това ще пречи на двустранните отношения. Въпросът за Трайчо Костов се повдига 15-20 пъти от Сталин и Молотов пред българската делегация! На този разговор присъстват и Берия, и Маленков.
На 10 и 11 януари 1949 г. Димитров моли с писмо руснаците да приемат на почивка и лечение Червенков и Костов, които заминават. Междувременно пак той съдейства за преизбирането на Трайчо Костов за член на Политбюро и оставането му като зам.-председател на Министерския съвет, поведение, твърде нелогично след случилото се в Москва.
На 11 февруари 1949 г. се провежда разширен пленум на ЦК на БКП, на който за последен път присъства Димитров. Въпросът за Трайчо Костов не се разглежда, макар че 40 дни по-рано, на 18 януари, в Политбюро, в много тесен кръг е изслушана информацията за "националистическия уклон" на Костов. Това също не кореспондира с логиката, тъй като на пленум се мълчи, а в "тесен кръг" се слуша за "националистически уклон" на Костов! Поставено е началото на една партийна интрига, която ще завърши в края на 1949 с екзекуцията на Трайчо Костов. Пред Димитров се мълчи - поне официално той не е замесен в предстоящите събития.
На 7 март Димитров сутринта отлита за Москва на лечение. Още следобяда на същия ден се свиква заседание на Политбюро, на което е поставен въпросът за Трайчо Костов!
През април 1949 Червенков и Югов отново са в Москва. В разговор с тях Сталин буквално се нахвърля: "Трайчо Костов е нечистоплътен, той е опасен човек! /Това Червенков ще го цитира няколко месеца по-късно на пленум през юни с. г. - бел. Л. М./.
В края на май с. г. Червенков и Чанков за пореден път са в Съюза и докато се готвят да се завърнат в България ги спират и водят във вилата на Сталин. Същата нощ те водят разговор със Сталин, Молотов, Маленков, Берия отново по темата "Костов" и бъдещата разправа с него, която трябва да извърши комунистическата партия.
Следва краят на тази история
