Това се случи в Букурещ...
ЛЮБА МАНОЛОВА4 април 2008
Цялото натовско войнство каза "НE" на американския президент в Букурещ, където се проведе срещата на върха на НАТО. Буш изпи горчивата чаша и то без да го очаква, тъй като в навечерието на форума, американските вестници се надпреварваха да прогнозират, че твърдата позиция на Джордж Буш за Украйна и Грузия може да разстрои срещата на НАТО в Букурещ. Всъщност случи се точно обратното - имаше разстроен, но този път беше самият чичко Буш, който заведе и съпругата си Лора в румънската столица- та да бъде свидетел на триумфа му! Само че триумф нямаше, и това Буш го осъзна в последния момент. Както се случва в брака - съпругът узнава за изневярата след всички, така и Джордж Буш научи за "изневярата" на европейските си партньори, че неговите планове за прием в НАТО на Македония, Украйна и Грузия - няма да се осъществят.
Неотдавна Русия заплаши да насочи ядени оръжия срещу двете държави Грузия и Украйна ако се присъединят към Алианса, на което Буш ехидно отвърна, че Москва "няма да има вето" над решенията на НАТО. "Московско "вето" над решенията на НАТО за Грузия и Украйна не се и наложи, тъй като те останаха извън Алианса, заради несъгласието на някои от европейските членки на Североатлантическия пакт да бъдат приети.
"Тези две страни /Украйна и Грузия - бел. Л. М./вдъхновиха света с Оранжевата революция и Революцията на розите. Сега се опитват да затвърдят извоюваното в демократично отношение и да укрепят своята независимост. Ако бъдат приети в Плана за действие за членство, това ще изпрати силно послание към техните граждани, че ако продължат по пътя на демокрацията и реформите, те ще бъдат приветствани в институциите на Европа," заяви Джордж Буш преди да кацне в румънската столица за срещата на върха. Изненада ли беше случилото се вчера по отношение на Украйна и Грузия? Не трябва да се пренебрегва, че посещението на американския президент Джордж Буш в Украйна на 31 март и 1 април беше съпътствано от протести на киевския площад Майдан - свято място за "оранжевата революция", както отбеляза френският вестник "Монд". Демонстрантите скандираха "Терорист номер 1" и "Кървав диктатор". Липсата на желание на самите украинци за членство в НАТО бе един от основните аргументи на противниците за прием и членство в самия Алианс. Вчера френският премиер Франсоа Фийон заяви, че "Париж е против това разширяване в името на равновесието на силите в самата Европа и между Европа и Русия".
"След тежкото решение за признаването на Косово е ясно, че с нашата външна политика в отношенията с Русия сме достигнали лимита - коментира министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. - Ние обаче трябва много добре да обмислим външнополитическата ни отговорност за мирния ред и в Европа, тъй като не трябва да се стига до това да бъдат преминати "границите на издръжливостта" в отношенията с Русия" - подчерта Щайнмайер.
Амбициите на Украйна и Грузия да бъдат приети в Плана за действие за членство - последния етап преди пълното присъединяване, бяха силно подкрепяни от САЩ, Канада и повечето нови членове на НАТО, включително и България. "Ветераните", начело с Германия и Франция обаче дадоха да се разбере, че не искат Киев и Тбилиси в компанията си, като изтъкнаха липсата на достатъчно обществена подкрепа за НАТО в Украйна и нерешените вътрешни конфликти в Грузия. Това бе причината лидерите на страните-членки на НАТО да не постигнат съгласие това Украйна и Грузия да получат покани за да се присъединят към Плана за действие за членство в Алианса.
Каква бе равносметката на това несъгласие? Осем държави са категорично против приемането на Грузия и Украйна в Алианса - Германия, Белгия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Франция. Тбилиси и Киев се ползват с подкрепата на САЩ, България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Естония, Словакия, Словения и Чехия. Това отбеляза руският вестник "Взгляд" вчера.
"Не става въпрос за вето, а за предоставяне на време за изпълнение на изискванията на Алианса", каза Саркози на съвместна пресконференция с германския канцлер Ангела Меркел, коментирайки отказа на Франция и Германия, Украйна и Грузия да получат поне покани за присъединяване към Плана за действие за членство в НАТО. Меркел и Саркози категорично отхвърлиха твърденията, че решението за отлагане е било взето под влияние на "руския фактор". "По отношение на разширяването на НАТО никой не може да ни налага избор", категорична бе Меркел, което дойде в повече на американците, защото даде знак за разграничение от позицията на САЩ.
"Администрацията на президента Джордж Буш няма да смята отказа на участниците в срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ да поканят Украйна и Грузия към Плана за действие за членство в Алианса, като поражение за САЩ", заяви високопоставен официален представител на Белия дом, предаде РИА Новости. Да не можеш да направиш реална преценка на случващото се - в медицината, това се приема като диагноза. Защо не сме Гърция, та като каже министърът на външните работи, че Македония трябва да смени името си, да удържи позицията си колкото и дълго да се наложи. И във Вашингтон викаха министъра на външните работи на Гърция, и по масата й тропаха, но тя продължи да се държи здраво за интересите на държавата и не отстъпва!
Ето Скопие осъмна с гръцки знамена със свастики - е, сега като останаха извън НАТО, да си ги оставят тези знамена за постоянна украса ако искат! Все тая! То с криворазбрана мъжественост и липса на толерантност не става!
Имаха там в едно македонско издание някакъв главен редактор Латас, който предлагаше въпросът с името на Македония да се реши в спалнята, в усамотение с външния министър на Гърция, Бакояни. Ето сега този Латас може да си върви в спалнята и да се потруди както може за името на Македония! Само да не се увлече и да му изтръпне ръката от тази проява на "мъжественост", че след това много боли.
Гърция не се съгласи с отправяне на покана за членство на Бившата югославска република Македония, ако преди това не бъде намерено решение на спора с името, предаде гръцката агенция АНА-МПА. Това изясниха вчера пред колегите си от НАТО гръцкият премиер Костас Караманлис и външният министър на Гърция Дора Бакояни на срещата на лидерите на страните-членки на Алианса и на външните министри, които се проведоха в Букурещ в рамките на срещата на върха на НАТО. Даже на предложението македонската страна за започне преговори с НАТО за бъдещото членство - Гърция реагира отрицателно и категорично. "Наказват ни, защото сме македонци", заяви представител на македонската делегация, как да му се помогне на толкова заблуден човек. Няма как.
"Липсата на решение на въпроса /за името на Македония/ означава липса на покана", каза гръцкият външен министър Дора Бакояни пред репортери преди да замине за Букурещ.
Гърция упражни правото си на вето на присъединяването на БЮРМ към НАТО заради висящия от 16 години спор с името, спор, в който гръцката страна е последователна и твърда. Лидерите на Франция, Италия и Испания, на Люксембург и Исландия се обявиха "за" гръцката позиция по спора с името на Бившата югославска република Македония, съобщи електронното издание на гръцкия вестник "Навтемборики", препредадено от Агенция "Фокус". С разбиране към гръцките позиции подходиха Унгария, Словакия, Белгия, Холандия и Германия, а против се обявиха Турция, Словения, Чехия, Естония и Литва.
С не толкова гореща подкрепа, но в същата посока се изказаха лидерите на Дания, България и Норвегия, докато Канада, Великобритания и Португалия въобще не заеха позиция стана ясно вчера в Букурещ. Най-горещият поддръжник на гръцките позиции се оказа френският президент Никола Саркози, който директно заяви: "Солидарни сме с гърците, вярваме, че трябва да бъде намерено решение".
"Гърция трябва да бъде санкционирана, ако наложи вето на приемането на Македония в НАТО - заяви евродепутатът от редиците на "зелените" Ангелика Беер, отбляза вчера вестник "Нова Македония". - Ако ветото, все пак, се случи, смятам, че трябва да помислим за санкции за Гърция, за да разбере, че не трябва да внася раздори в такъв съюз заради националистическите си интереси" бе съветът на Беер от страниците на македонското издание. След като стана ясно, че към ветото на Гърция вчера се присъединиха и редица от европейските страни-членки на Алианса - интересно какво ще каже този път "зелената" евродепутатка.
Позицията на Гърция по отношение на Македония и спора с името й е последователна от 16 години, което направи и реакцията й по време на срещата на върха на НАТО предвидима. "Гърция злоупотреби с правото си на вето" заяви в Букурещ разочарованият от оставането на страната му извън НАТО македонски президент Бранко Цървенковски.
Вчера македонският "Утрински весник" посочи, че снимка на македонския премиер Никола Груевски, който полага цветя на гроба на Гоце Делчев, на който е поставена карта на Велика Македония е била публикувана на цяла страница в много европейски и американски вестници. Под снимката се мъдрело заглавието "Какво има в името" и се обяснявало кога и по какъв повод е правена, както и че Македония обхваща до 30 процента от територията на Гърция. Поставен бил и въпросът: "Това ли е отношение на приятел и перспективен съюзник?"
"Обезкуражаването на Македония по пътя на евроатлантическата интеграция носи рискове за региона като цяло" заяви министър-председателят Сергей Станишев на пресконференция за българските медии в Букурещ след сесията на Северноатлантическия съвет и срещата на Съвета с новопоканените държави, съобщиха от правителствената информационна служба.
"Заграбването на история означава светкавично получаване на аргументи за права и за натиск върху другите страни в съвремието. Тази опасност беше усетена от българския политически елит - коментира вчерашните събития проф. Божидар Димитров. - Първо министър Ивайло Калфин предупреди, че ако Македония продължава да заграбва българска история, то България ще постави условия при приемането й в НАТО и ЕС. В този смисъл и то особено остро и категорично се изказа и президентът Георги Първанов на срещата с Бранко Цървенковски в Сандански. За съжаление българските политици отново заявиха, че ще гласуват за приемане на Македония в НАТО.
Очевидно българските политици са разчитали Гърция да им свърши работата, но аз си мисля, че в бъдеще, когато страната излезе от правителствената криза, ще проявим тази настойчивост, за която говориха и Калфин, и Първанов", коментира проф. Димитров.
"Използването на езика на омразата в някои македонски медии срещу съседни страни е ужасен пример на разпалване на вражди", заяви европейският комисар по въпросите на разширяването Оли Рен, в отговор на запитване на българският евродепутат от Групата на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ Евгени Кирилов. По време на заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, с участието на Европейския комисар по разширяването Оли Рен Евгени Кирилов го помоли за коментар и изрази тревогата си от последните събития в Македония, свързани с поставяне на билборд, изобразяващ националното знаме на Гърция със свастика.
В деня, когато Македония остана без покана за членство в Алианса, в пресата й светкавично се появиха обидни за България коментари. Българите отново бяха наричани татари, а имаше и коментари от рода на, че на бай Ганьо не му е необходимо членство в ЕС и НАТО. Македонските журналисти не се посвениха да напишат, че макар и членка на ЕС и НАТО нашата страна е "последната дупка на кавала". И това бе публикувано въпреки прекалено умерената позиция на премиера и външния министър Калфин на срещата в Букурещ.
Мъдрецът Лао Дзъ е казал: "Който владее другите е силен, но който владее себе си е по-силен". Въпросът е има ли в политическия лети в Бившата югославска република Македония някой, който да е в състояние да разбере Лао Дзъ.
А погледнато статистически, срещата на НАТО струва на Румъния около 26 милиона евро. Суматохата и този път надмина очакванията. Румънската национална авиокомпания "Таром" анулира 51 вътрешни и международни полета в периода на срещата на върха, като румънското въздушно пространство бе подложено на безпрецедентни ограничения. Във военновъздушната база Къмпия Турзий още преди седмица пристигнаха шест американски бойни самолета Ф15, които също трябваше да гарантират сигурността по време на срещата. Докато траеше срещата на върха в Букурещ се измерваше непрекъснато радиацията на въздуха и водата, по покривите на сградите бяха разположени снайперисти, а канализационните шахти бяха запечатани. На жителите на Букурещ, които живеят по трасето за официални делегации и в близост до сградата на парламента, бе препоръчано да не отварят прозорците. Още преди срещата на букурещяни бе препоръчано да прекарат известно време извън столицата...
Ситуация твърде позната от времето, когато Буш посети София и твърде неприятна. Но далеч по-неприятно от срещата остана настроението на американския президент Джардж Буш, който бе много ядосан на твърдостта и неотстъпчивостта на Бакояни и гръцката страна по отношение на Македония. Ядове на Буш докараха и европейските страни-членки на Алианса, които бяха този път със собствена позиция по отношение на бъдещия прием на Македония, Украйна и Грузия. Позиция, различна от тази на САЩ.
За разлика от българските политици - премиер, външен министър и министъра на отбраната, които се придържаха към правилото да не показват различие със становището на Големия брат. Нещо, което Буш едва ли забеляза! Светът не прощава на тези, които не са се провинили с нищо...
Защо не сме Гърция! Тогава политиците ни нямаше да унижават националното ни достойнство с навеждане пред големите държави. Разделя не пропастта, а разликата в равнището - това не бива да забравят родните управници. Напоследък САЩ надуват здраво рога на изобилието, но той май е празен, като гледаме как стремглаво върви доларът надолу. Буш пренебрегна и потъпка редица международни договорености и в двата си мандата, но това не го направи по-стабилен. По-скоро той вече не стои така здраво на краката си пред европейските си партньори.
