За падението на един македонски мачо и македонизма

ЛЮБА МАНОЛОВА
6 март 2008

Един македонски мачо, играещ го главен редактор на скопския вестник "Вечер", с име Драган Латас си позволи в деня, когато събаряха паметника на Тодор Александров да дава акъл как Бившата югославска република Македония БЮРМ щяла да си реши проблема с името. Рецептата на този Латас беше: "съответен мъж да прекара съответна нощ с Дора Бакояни, след което на сутринта, след добър секс тя щяла да бъде усмихната, а светът - различен!"

Убедена съм, че на този "голям" мъж Латас му е известно, защо Дора Бакояни, министъра на външните работи на Гърция е сериозна и принципна като политик. Една от причините за това е, че навремето, хора от терористичната организация "17 ноември" убиха съпруга й, Павлос Бакоянис... Да се подиграваш на една жена, изгубила съпруга си от терористичен акт е все едно да тръгнеш да къпеш бебе в вряло олио. Но явно за този отчаян, саморекламиращ се мъж, като свръхсексуален обект на желания, гаврите и подигравките са като въздуха и водата.
Предлагам, ако на бюрмецът Латас му стиска, нека да отиде и повтори думите си в Атина например, пък тогава ще усети кон боб яде ли. Ще усети и как вторичните му полови белези, изтръпват от болка, защото с размахване на тестиси - доводи в политическите спорове не се решават. Още повече, когато един набеден мачо и писач си позволява да хули и подиграва присъствието и действията на една утвърдена в политиката личност като Дора Бакояни.
Дали "със стимулиран секс между представители на различни партии и етнически общности" ще намерят решение някои принципни външнополитически проблеми на БЮРМ, отсега мога да гарантирам на мачото Латас, че не е това пътят за постигане на резултати.
Кой кого "свалил", кои са блондинките във вътрешно македонската политика, както и какво е фолклор за мачото Латас - явно аргументите и доводите му за необходимост името на БЮРМ да е Република Македония са се изчерпали, докато се е любувал пред огледалото на словесната си безпомощност и интелектуално блудство.
Не съмнителна сексуална ориентация, не кой кого и как е минал, не дали си с или без коса, дали седиш в нечий скут и псуваш от страниците на вестника си те правят желан мъж. Това определено не е пътят към решаването на проблема с името на държавата БЮРМ.

Да се смесват "български военни гробища" и "Али Ахмети", за да стигне до някъде - едва ли е правилния път в желаната посока. Аргументите на мачото Латас и "смелият" му език биха подхождали повече на клозетна дискусия в изоставена жп гара, но не и на търсената съмнителна слава от това да пускаш в месомелачката на подигравки и евтини трикове решението за бъдещето на една държава. "Кой кого е прекарал в македонските партийни ежби" и борби за надмощие "на дивана в кабинета" си, дали етническата толерантност не минава през юргана и спорните аргументи на съмнително мъжество, за мачото Латас е крива биологията. Затова и той, кара-вара и все се насочва към гръцката министър на външните работи Дора Бакояни с предложението му за съответна нощ, със съответен мъж.
Човек се пита, дали пък тайно Латас не си мечтае Бакояни да го забележи, когато остава сам нощем в тъмното? И по тази причина е тръгнал с вторичните си полови белези за мъжество към подобно сквернословие - не е ясно. Със сигурност обаче, Латас е вече идол на македонистите със сексуални проблеми...

Що се отнася до името и бъдещето на БЮРМ - дали БЮРМ ще стане член на НАТО и Европейския съюз или ще се наложи да чака - един мърсуващ със словото във вестника си - няма да намери отговора. Този македонски мачо е твърде ниска топка за една личност като гръцката външен министър Дора Бакояни. Проблемът с името на БЮРМ ще се реши на престоящата среща на върха на НАТО от 2 до 4 април, а далеч не в някакъв жълтеещ скопски вестник със съмнителна душевна чистоплътност.
За БЮРМ, САЩ и НАТО са спасителите, които ще притискат Бакояни, за да се съгласи за името Македония. Както се оказва напоследък Буш, ЕС и Алианса вече оглавяват класацията на "разбирачите" на балкански проблеми. Дотолкова, доколкото едни слаби ученици сядат да пишат и определят бъдещето успешно - Косово е пресният пример за това. Ако не бяха напъните на САЩ и НАТО да "решават" балкански проблеми, политиците им щяха да си умрат от скука без войни.

ЗА БЮРМ България е топката, с която псевдодържавници на запад от българската граница си играят и загряват за важни исторически решения. Ако има нещо, което е издържало на превратностите на времето, то това е твърдостта и упоритостта на българите да обичат Македония, докато населението й ни мрази. Не е мазохизъм, не е и инфантилизъм с исторически препратки, а открито и честно отношение към населението и земята, които българската държава някога имаше в своите граници.
Вчера пред паметника на Яне Сандански, президентите на България и БЮРМ се срещнаха и разговаряха с безпрецедентно остър тон. Първанов предупреди Скопие да спре с агресията, като отбеляза: "За нас е важно да преодолеем стереотипите от миналото и риториката, която води към агресия, която насажда омраза, независимо от коя страна на границата идва".
От своя страна Бранко Цървенковски тръгна да уверява българския държавен глава, че българите в Македония не са подложени на посегателства и репресии. В същия момент срещу Драги Каров, човекът, в чийто двор във Велес бе издигнат бюст-паметникът на Тодор Александров, бе повдигнато обвинение от полицията за нарушаване на обществения ред!
В деня на национален празник, 3 март, паметникът на Тодоро Александров бе поруган, като бе съборен няколко пъти и залят с черна боя, вместо да бъде позволено да се чества неговата годишнина. Вчера македонският президент Бранко Цървенковски реагира остро на забележката на българския си колега Първанов, че трябва да гледаме на историята си като на обща история. На журналистически въпрос дали пътят на Македония към НАТО и ЕС минава през бутането на паметници, Цървенковски каза: "Не виждам връзката между НАТО и Тодор Александров, но има голяма връзка между влизането в НАТО и ЕС и създаването на една правова държава". Според него въпросът е дали някой трябва да нарушава процедурите, които произлизат от законите.
На пресконференция, след срещата на четири очи на двамата президенти, българският държавен глава Георги Първанов напомни, че България е признала Македония първа и то с конституционното й име. И накрая ще припомня, че не България е проблемът на БЮРМ - това неведнъж съм писала, писали и анализирали са го и други журналисти и коментатори. В Македония има албанско малцинство, което съвсем сигурно ще създаде проблеми. Проблеми ще създаде и натискът върху БЮРМ за признаване на Косово като държава. Към това се прибавя и категоричното нежелание на Гърция за прием на БЮРМ в ЕС и НАТО - нежелание, което във Вашингтон даже натискът и ултиматумите спрямо Дора Бакояни не успяха да преборят.
Пред БЮРМ е и проблемът с демаркацията на границата с Косово, който македонските политици искат да се реши преди да са признали Косово като държава.
На САЩ и някои европейски държави им е необходимо час по-скоро БЮРМ да влезе в НАТО, но това далеч не е продиктувано от сантимент към по-малкия брат, а е въпрос по-скоро на рутинни ходове върху шахматната дъска на геополитическите им амбиции срещу Русия. Нека македонските политици не си правят криви сметки за причината да ги "обичат" САЩ!

И така, като се тегли чертата на македонските проблеми - един съборен няколко пъти паметник, който за по-сигурно обругаване е залят и с черна боя - не им е решението. Отмина времето, когато омразата, която се насажда от македонски политици се оправдаваше със сръбски схеми за величие. Сърбия отдавна не гледа на Македония като на сериозен партньор, а още по-малко пък като на сериозен противник. Сърбия си има своите проблеми и те не включват БЮРМ в схемата на решаването им.

Ето защо, изолирана от Гърция, Албания и Косово - Македония не бива да руши с омраза последния си приятелски бастион - България. Македонизмът е обратният път за БЮРМ към миналото, а не към европейско и НАТО-вско бъдеще и членство. Толкова ли е сложно за разбиране?

Вашето мнение за статията може да споделите тук


В началото | За мен | Анализи | Коментари | Разследвания | За контакти
Copyright © Люба Манолова
designed by Viara Hristova