Неспокоен живот
ЛЮБА МАНОЛОВА8 май 2008
Историята е банална като слънцето и въздуха за всяко живо същество. А що се отнася до бившето партийно членство в компартията - то е като въшка - човек никога не знае, кога ще му избие на челото. Даже след като българската компартия е история. С хватки от стария режим, за избягването на които не помага нито късата памет, нито използването на неочаквани сюжетни похвати от червената централа на "Позитано" решиха да осъществят немислимото. Времената на шаечния ентусиазъм и каскетната правда отново се върнаха. Вчера, ден след именния си ден, стана ясно, че кметът на Ветрино, Георги Димитров Андреев е получил членската си карта на БСП лично от премиера и председател на ВС на партията Сергей Станишев. Събитието се е случило в началото на заседанието на ВС на БСП, което се проведе с участието на депутатите от ПГ на Коалиция за България, министрите и зам.-министрите от социалистите.
Георги Андреев спечели изборите за кмет на община Ветрино, издигнат от ГЕРБ, като се яви на втори тур срещу кандидата на БСП Димитър Стефанов Димитров. След вчерашния акт стана ясно, че втория тур е бил излишен, след като победата във Ветрино е както на ГЕРБ, така и на БСП. С едно връщане на партийна книжка - лидерът на социалистите обедини необединимото.
Събитието с върнатата партийна книжка на ветринския кмет вчера показа, че човек и добре да се представи на избори - един ден все ще му извадят партийното членство и книжката от "Позитано". По тази логика далеч по-гръмовен ефект би имало навремето ако Жан Виденов и Георги Първанов бяха върнали партийните книжки на Елена Костова и Ева Соколова. Не се постъпва така! Ако от "Позитано" продължат да връщат партийни книжки, къде ще му излезе краят - като нищо ще се превърнем отново в еднопартийна държава и ще се наложи да вкарваме стария член първи в Конституцията... Това депутати, министри, кметове, бизнесмени - всичката тази бивша червена членска маса ще трябва да признае Станишев за лидер и да се влее при европейските социалисти...
"Надявам се, че кметът на Ветрино Георги Андреев незабавно ще напусне поста си, след като днес е станал член на БСП - каза пред Агенция "Фокус" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, помолен да коментира преминаването Георги Андреев в редиците на червената партия, след като спечели местните изборите, издигнат от ГЕРБ.
Борисов обясни, че Георги Андреев е подписал собственоръчно декларация незабавно да освободи поста, ако наруши морала, принципите, заради които е станал член на ПП ГЕРБ.
Не е прав столичният кмет и лидер на ГЕРБ, Борисов - неговият кандидат за ГЕРБ си е бил в редиците на партията още от 1988 та чак до 1993 година., т. е. не е станал член на БСП току що. А както се оказа вчера, на ветринския кмет не му е трябвало много време, за да реши окончателно въпроса с партийното си членство. Той, който бе загърбил страха и приятното чувство да се събужда всеки ден безпартиен, след като за него години наред не е съществувала история на БКП, не е живял по законите на историческия и диалектическия материализъм, преминал през изпитанието да е опонент на собствената си партия, най после върна скъпия за сърцето му документ. И то след като години наред партийната книжка е гряла сърцето му, регулирала е сърдечните тонове.
Най после мъките на кмета на Ветрино свършиха с решението на бившата му партия да извади партийната му книжка, след като никой не я е молил за това. Но членството в Партията е като секса - правил ли си го веднъж - не се забравя, навикът остава за цял живот. И в това определено има сюжетна линия, има развитие на действието. "Говори ми, за да те видя" - казвал мъдрецът Сократ, но кой да ти помни и обръща внимание на думите му в днешно време!
Как реагира лидерът на ГЕРБ и столичен кмет, Бойко Борисов на новината? В родината и Европейския съюз е известно, че Борисов се отличава с твърдост на характера и на такива ехидни идеологически шамарчета винаги намира сили да даде достоен отпор.
Защо тогава лидерът на социалистите Станишев без какъвто и да било повод реши да изненада политическия си опонент - лидерът на ГЕРБ, с изваждането на тази партийна книжка? Защо вместо да бележи победи в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, Сергей Дмитриевич избра къде- къде по-лесното, да нанесе удар под кръста на политическия си опонент?
Несъмнено Борисов отлично е разбрал цялата отговорност на положението - да се бори с почтени средства с Партията е определено трудно нещо. Идеологическото превъзпитание отнема време и сили, даже и на човек с бивш марксистко-ленински уклон във възгледите. В този смисъл и един съвременен партиен лидер вече не знае от какво да се пази по-напред - дали от бивша принадлежност към доносничество, или от бивше партийно членство - все едното от двете рано или късно ще закръжи като изнервена пчела-майка в политическото пространство.
Извън всяко съмнение е, че борбата с една оцеляла столетница ще е лека и без проблемна. Борисов показа, че е готов да устои в съчетаването на кметските главоболия с лидерските политически отговорности. Без спорно е, че трябва да се справи и с двете дини под една мишница - всичко останало е дребнобуржоазно самочувствие с елементи на циклофренични изблици. А това определено не води към добро. Ето защо при появата на една подобна истина с върната партийна книжка трябва да се реже и хвърля до дъното на проблема. Нещо като с отстраняването на ненавреме появила се брадавица - отстъплението и предразсъдъците само объркват нещата.
Доскоро лидерът на социалистите Станишев беше потиснат и не искаше европейски критики за привързаността му към министъра на вътрешните работи. Историческият материализъм за намиране на вярна посока и решение на проблемите по връзките на МВР-министъра с оперативно интересни лица не помогна. А това се случи на социалиста в момент, когато и международното положение не бе в състояние да отвлече вниманието на редовия български гражданин.
Фактът по притежанието на партийна книжка от човек на ГЕРБ не оправда очакванията на лидера Станишев - не пропълзя очакваната руменина по бузите на Борисовия човек, а още по-малко пък изби пот на челото на бившия комунист, днешен ГЕРБ-овец.
Защо Дмитриевич реши да извади партийната книжка на кмета на Ветрино, избран от листата на ГЕРБ? Може би е разчитал на документа, за да премахне дълго потисканата болка от видимата загуба на лидерски позиции в политиката? Вместо да се оправдаят очакванията му - настъпи изненадваща и бърза развръзка - кметът на Ветрино лично получи партийната си книжка от ръцете Станишев, а това определено натъжи лидера на столетницата.
От друга страна - вместо зряло обсъждане на четири очи на ситуацията - лидер на ГЕРБ - кмет на Ветрино, член на компартията, нещата се изродиха и събудиха спомените от времето на гнилата отживелица от първите месеци на демократичния преход да се мятат партийни книжки и да се отрича човек от партия. Надделя безусловната нужда от обич и привързаност към следващата партия. Мрачно и вероломно, като скритото намаляване на кръвните телца в човешкия организъм.
Един обръгнал в избори кмет по принцип е много жилав по душа, защото всяка изборна кампания намалява полезната психологическа площ в човешката душа, като не оставя кой знае какви варианти за регенериране или изход.
Във време на силно развити политически страсти - болезненото връщане към печалните спомени от култа и тоталитаризма показаха, че водят до затруднено дишане и тотална загуба на апетит.
Новината за върнатата партийна книжка не прозвуча като писък от снаряд, или гръмовно разпръскващ се тътен на силна експлозия, събитието мина без картечни откоси и предупредителни сигнали за предстояща атака. След новината остана унизително подкопаното политическо доверие и тъпата болка от непозволения удар върху една естествена и хармонична мъжка, политическа дружба - тази на лидера на ГЕРБ и спечелилия кмет на Ветрино.
Да се устоява на подобен удар е проява на политическо мъжествено решение, но дали всеки е готов за него, когато се появи нуждата от него? Важното е да не се стига до ръкопашен бой и влачене по медиите, да не се ближат рани наяве. Да приемеш бивш партиен член и да си съществуваш след това спокойно, без очакване да се прояви един ден критата привързаност към компартията е меко казано - глупаво.
Един лидер и кмет бе ударен силно от друг лидер и премиер. Какъв ще е крайният резултат засега все още е рано да се каже.
