2.Паралелната власт
ЛЮБА МАНОЛОВА9 април 2008
Това е едно разследване и анализ, което откъдето и да го започне човек - все на едно и също място достига - до резултата от несполучливия демократичен преход, който има отликите на криминална революция.
Осем години след визитата на Горбачов във Великобритания, в Съветския съюз се разпадат повечето бригади със специално предназначение и преминават към отделилите се републики. Други бригади са разформировани. В Русия остават малко бригади със специално предназначение. Попълва се контингентът на подземния свят, с кадри и ръководители, както се попълват и редиците на тези, които тепърва ще дърпат конците в икономиката и политиката на страната в периода на първоначално натрупване на капитала.
Ниският професионален престиж на човека с пагони от спецчастите, мизерната заплата и неясните перспективи водеха до масово напускане на офицери. При това от армията излязоха лейтенантите и старши лейтенантите, които бяха длъжни да осигуряват специалната подготовка на бъдещите спецчасти. Някои от тези, които се отказаха от службата, попълват редовете на криминалните структури - там мафиотите, за разлика от официалното държавно ръководство по достойнство оценяваха професионализма на военнослужещите от специалните подразделения.
В България тези кадрови попълнения дойдоха от съкратените служители на МВР, които перестройчиците изхвърлиха на улицата. Към тях се прибавиха и бивши спортисти от борбата и гребането - хора, от които държавата нямаше вече да има нужда, но улицата щеше има.
Екипът, който трябваше да осъществи перестройката бе подпомогнат от хора от КГБ, както и от хора от Разузнавателното управление на армията, така нареченото РУМНО, твърдяха негови служители в първите години на така наречения демократичен преход. Причината за това бе, че пряката връзка с КГБ, без да се минава през висшите партийни структури можеше да осъществи единствено РУМНО, както и бившето Шесто управление на Държавна сигурност.
Под формата на читателско писмо, част от тези мои твърдения излязоха във в."Капитал", но бързо бяха свалени от електронната страница на седмичника, което навежда на мисълта, че хората на това разузнавателно управление все още имат думата. Ето част от него:
"Осемнадесет години българското военно разузнаване изгражда "държава" в държавата. Вместо да изразходва огромния си бюджет за да подпомага правителството и държавната политика, служба "Военна информация" разузнава в България, като подслушва, внедрява агенти за влияние в държавните структури, провежда активни мероприятия и развива успешен бизнес. В името на кого и на какво?...Някой да е имал представа за това? Едва ли. И още:
Като прибавим това, че бюджета на службата е неприлично голям, очакванията към ведомството следва да бъдат същите, както към сериозните европейски разузнавателни структури."
"Поделението на служба "Военна информация" в Банкя разполага с по-голям капацитет за подслушване на мобилни телефони от всички технически служби на МВР взети заедно. За разлика от вътрешното ведомство военните разведки не искат разрешение от съда и не подлежат на парламентарен контрол... По същия начин стоят нещата и със закупената през последните години модерна подслушвателна апаратура, която дава възможности да се записват разговори в офиси, кафенета, ресторанти. Според отлично информиран източник, техническите средства се използват много активно, но на територията на България?! Обект на интерес са лица от бизнес елита и политическите среди, като няколко пъти в капана са попадали и западни дипломати. За да спечелят благоволението на ЦРУ, нашенските шпиони редовно изпращат данни и пикантни подробности за родния елит зад океана."За да свалят Живков от власт, негови приближени, свързани с Москва оформят дворцовия преврат в Политбюро, като не дават на Първия никакъв шанс да се измъкне и отложи изоставянето на държавата. На какво се крепеше Живков десетилетия във властта? На КГБ, Държавна сигурност и КПСС. КГБ и КПСС- с тези две структури се случи нещо веднага след като Горбачов идва на власт, няколко години преди българската дата 10 ноември 1989 година. Това бяха събития, на които Живков явно не обърна необходимото внимание. А точно тези събития предопределиха неговото и бъдещето на всички държави от така наречения социалистически лагер.
Пръст в преструктурирането на КПСС, КГБ и отделянето им една от друга и от държавата имаше и отделът по дезинформация на КГБ. С помощта на този отдел бе разрушена компартията, ръководната й роля е принизена и отделена от държавана, номенклатурата се отказа от властта /поне официално/. Дали това се отрази болезнено на КПСС? Отговор дадоха събитията от 19 август 1991 година, когато се проведе превратът, и то начело с Владимир Крючков, работил като шеф на Външното разузнаване на СССР. Именно превратът даде прекрасна възможност на Борис Елцин да обяви КПСС извън закона и да разпусне Съветския съюз.
И тук не трябва да се забравят някои моменти от миналото на Съветския съюз, които Горбачов много внимателно проследява да не се повторят. След смъртта на Сталин, когато Лаврентий Берия решава да овладее абсолютната власт в държавата, партийният апарат заедно с армията застават срещу него и това решава всичко.
Три са силите, които крепят съветската държава: КПСС, КГБ и армията. Същото е и в България - ето защо перестройчиците овладяват партията и Шесто управление, както и хора високо в РУМНО. Това се оказва фатално за Живков и той е свален.
Трите кита, КГБ, КПСС и армията в СССР са тези, на които се крепи държавата СССР. За разлика от процесите в западните държави, в социалистическия лагер влиянието и ръководството на партийните и държавни структури, съвместно със специалните служби са достатъчни, за да се сложи ръка на армията и цялата власт в държавата.
Номенклатурата. Това е нещо, на което никой не обърна внимание в бившата държава на БКП и Живков. Списъците с най-важните постове се съставяха в ЦК на БКП. Назначенията им се осъществяваха само след съгласието на съответния за номенклатурния ранг партиен орган. В този смисъл и елитът на социалистическа България се заемаше от лица, които заемаха важни постове, утвърдени от Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП. Т. е. всички членове на комунистическия елит бяха едновременно и членове на държавния властови елит.
Ръководството на държавата се представляваше от ръководството на комунистическата партия - те бяха и висшата законодателна власт. Разделение във властите нямаше, и едни и същи лица бяха в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, но най вече в партийната върхушка на БКП и БЗНС /казионно/. Елитът нямаше право на семейственост, децата му не наследяваха постовете на бащите, но за тях номенклатурно се създаваха съответните училища, привилегии и постове. Нарушаването на този принцип предизвикваше партийно недоволство и се заговаряше за корупция във висшите партийни и държавни елити. Друго задължение на така наречената висша номенклатура, за която имаше и списък, бе, че по задължение и задачи от партията, членовете на номенклатурата биваха изпращани от едно място на друго, както процедираха военните.
Преустройството, което започна Горбачов, тръгна с промени в номенклатурната система. През 1989 година там беше проведена безпрецедентна чистка и обновяване на състава на номенклатурата. 74 души от висшите етажи в партията, ЦК на КПСС бяха извадени от състава й, а 24 кандидат-членове - също се озоваха извън борда. Елиминирано бе съвсем съзнателно Политбюро на ЦК на КПСС, Секретариатът беше ликвидиран като колективен орган. Промишлените и икономическите отдели към партийните комитети бяха също ликвидирани - с една реч КПСС бе отстранена от контрола върху икономиката и изпълнителната власт. Същото се случи и в България след като отпадна член първи от Конституцията за ръководната роля на партията. Недоволството отстъпи място на уплаха от тези промени - комунистите вече нямаше да имат единствени думата по какъвто и да било проблем.
В СССР партийните пълномощия преминаха към Съвета на народните депутати и ясно бяха разграничени функциите на партията от тези на държавата. В България се извършиха същите промени. Променяше се структурата и съставът на партийния апарат, като целта беше да се създаде впечатление, че компартията отстъпва от своите позиции. Това беше временно, но се знаеше много нависоко. Вече липсваше и номенклатурният подбор на кадрите, тъй като нямаше партия, която да го извърши.
Членове на изпълнителната власт имаха забрана да участват в парламентарни избори, за България това бе приложено временно.
Видимо, центърът на властта премина от компартията, чрез избори в ръцете на народните представители. Поне в законодателната власт. Всичко това водеше към едно - създаване на еднолична власт. В Съветския съюз това бе институцията на Президентството, докато в България Президентството продължи да има по-скоро декоративни функции, но не и реална власт. И точно в този момент започна действието на тайните служби - назначени или извън властта в процесите в икономиката и политиката на държавата. Служители на тези тайни служби, уволнени от перестройчиците поеха процесите на първоначалното натрупване на капитала, формирането на една различна икономика в условията на законодателен хаос. Променяше се паралелната власт, която преди 10 ноември 1989 свали Живков, а след тази дата диктуваше дневния ред на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна в държавата.
След като Горбачов раздели и елиминира участието на партийния елит във всички власти, той загуби доверието на част от тайните служби. В България до там не се стигна, защото тайните служби вървяха с победителите - явно или в сянка. В момент, когато нещо разклащаше устоите на властта, паралелната власт вземаше мерки, да въведе нов, по-строг контрол на нещата в държавата. Така например не друг, а паралелната власт създаде убеждението, че се извършва антикомунистически преврат със свалянето на Живков и докато народът се окопити, стана ясно, че превратът е само дворцов!
Представители на паралелната власт - висши партийни кадри и МВР-служители създадоха така наречените дисидентски движения - Комитетът за Русе, в който членуваха както непредубедени, така и доверени лица на паралелната власт.
Паралелна власт създаде и дисидентско движение по етнически проблеми, появили се след възродителния процес. Процес, който бе с времева дупка от пет години - т. е. 1984 година преименуваха българите мюсюлмани, а през 1989 година, преименуваните изведнъж се възмутиха и тръгнаха да напускат страната! Нито една медия вече години след тези събития не пожела да се усъмни в тази времева дупка и защо чак пет години по-късно българите мюсюлмани се възмутиха и тръгнаха към Турция! Какво чакаха и защо тези преименувани люде цели пет години - така и не стана ясно. Далеч съм от мисълта да оправдавам насилието по преименуването от 1984-1985 година, както съм и против забраната да се извършват религиозни обичаи на избраната религия. Нищо не оправдава насилието в този процес - насилие, дало жертви и от двете страни - от страната на българите мюсюлмани и от страната на българи християни.
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че десетилетия тоталитаризъм църквата в България съществуваше формално и на тези които спазваха християнските празници, обичаи и изисквания не се гледаше с добро око. В същото време по линия на върхушката в БКП човек можеше да се снабди с пропуск за литургията на Великден и да присъства на нея!
Паралелната власт от висши партийни кадри и служители от специалните служби затвърди убеждението, че с махането на Живков от власт се извършва антикомунистическа промяна. Но това не бе така. Паралелната власт уреди Живкови номенклатурни кадри да поемат перестроечни пътища, за да спасят себе си и другарите си по партия, като заменят участието им във политическата власт с власт, участие и собственост в икономическата власт в държавата. Синове и близки на номенклатурни партийни кадри поеха властта от бащите си. Така в политиката се появиха Евгения Живкова, Сергей Станишев, Милен Велчев. Появиха се и комсомолците Евгени Узунов, Атанас Мерджанов, Андрей Бунджулов.
Дали перестройката започна с равен старт за всички български граждани. Отговорът е категорично не. Партийната номенклатура бе снабдена на смешни цени с вили, апартаменти и пари във валута. Преди време един директор на данъчна дирекция си позволи да заяви, че ще провери вилите до София и кой и с какви средства е строил. След това този човек бе уволнен и проверка не беше извършена. Паралелната власт хвърли като зрелище в едни предизвестени за своя край съдебни процеси Тодор Живков, Милко Балев и генерал Владимир Тодоров. За да се укрепи във властта официално компартията, макар и преименувана, бе наложително да се разсейват гражданите с тези процеси.
Кой до кого живееше в момента на свалянето на Живков от власт в полите на Витоша, кой какви апартаменти обитаваше, още за раздадените куфарчета с пари, а също и защо за пожара на партийният дом нямаше виновни - четете утре!
