Приказка с очакван край
или как един зам.-министър води пропаганда
на гърба на раково болните граждани
ЛЮБА МАНОЛОВА9 май 2008
Ще се увеличат ли здравните вноски, след като всичко в тази държава се увеличава - освен продължителността на човешкия живот? Ще се увеличат. Ще започне ли най после приватизацията на болниците - ще започне - кого го е грижа по какъв закон ще се извърши тя и дали той е съвършен? Политиците се лекуват в Правителствена болница или в чужбина и най вече срещу много пари...
Ще има ли частни осигурителни здравни фондове? Ще има - за който посмее, да си внася там здравните осигуровки... Все пак живеем в България - страната на демократичните измами по време на преход.
За онзи един милион неосигурени лица - засега откъм Министерския съвет се мълчи. Неосигурените мълчат и правителството ще мълчи. Пък да видим докога и как ще продължи мълчанието... Ще има ли деца, които няма да имат пари да се лекуват в чужбина? Ще има. Както има деца с редки генетични заболявания, за които родителите им плащат от собствените си джобове, докато и доколкото могат...
Ще си доплащат ли болните граждани по ценоразпис за лечението си, въпреки, че плащат осигуровки и доплащането не им е винаги по джоба? Ще си доплащат - в противен случай - ще им посочват вратата. Признанието на зам.-министър Емил Райнов направено пред водещия Бареков, че от правителството са длъжници на българските граждани по този параграф за доплащането няма да стопли никого, а още по-малко пък ще го излекува. Все пак срещу лечението стои медицинският персонал с ниски заплати и високи данъци. Пазарна икономика в медицината се нарича този деликатен момент на услуга, както и получаване на качествено здравно обслужване.
Всеки български гражданин има право на достъпно здравеопазване. Пише го в Конституцията. Но едно е да го пише, второ - да има право гражданинът на достъпно здравеопазване, трето - да го получи, четвърто и пето - да го лекуват съвестно и качествено... Теория на относителността.
Когато лечението не е на необходимото ниво - то гражданите могат да търсят правата си. Е, пита се в задачата: кое да предпочетат българите да правят - да се лекуват или да търсят правата си, изоставяйки на заден план лечението си? Кое е първо и кое ще е второ?
Днес ще стане дума за раково болните - онези, които се борят освен с болестта си, с броените дни и седмици живот, които им отрежда диагнозата и небрежното лечение, и с държавната бюрокрация. За тези болни зам.-министър Емил Райнов каза вчера рано сутринта в ефира на водещия Николай Бареков следното: "Другият факт, който не може да се подмине, това е, че докато 2005 година си спомняте какви проблеми имаше с лекарствата, онколекарствата, сега в момента такива няма, или ако има - това са изолирани случаи. Фактът е, че се увеличиха неимоверно обемите на лекарствата за онкоболни. Така че много работа се свърши тези три години и критики не би трябвало да се търпят."
Единственото, което мога да кажа с чиста съвест е: г-н Райнов, повечето случаи на раковоболни са изолирани, тъй като снабдяването с лекарства си е като да ударят джакпота понякога. Що се отнася до критиките - такива критики има и няма да спрат - така, че Райнов, пригответе се да ги търпите. За заплатата, която получавате и сумите от участия в бордове - ще търпите!
Не знам дали Емил Райнов е стъпвал в онкоболница скоро, дали е стъпвал там изобщо, и дали е минавал поне набързо през лечебно заведение, където се лекуват раково болни. От думите му личи, че нито е стъпвал, нито и минавал, нито има понятие какво се случва там. Ето защо ще му разкажа какво се случи в последния месец в Раковата болница в София:
Преди Великденските празници в Раковата болница в столицата се развали апаратът за лъчетерапия /единствен в България, щадящ болните, подложени на лъчетерапия/ и лечението на десетки болни бе прекъснато. На разтревожените болни и близките им бе поднесена версията, че прекъсването няма никакво значение за крайния резултат... Само че никой не уточни кой краен резултат имаха в предвид лекарите на раково болните: резултатът на излекуването или този, на леталния изход. Докато се чакаше да поправят апарата за лъчетерапия - на лекарствата, които болните пиеха като съпътстващи терапията им изтичаше срокът на годност. А това бяха лекарства с цена от порядъка на 300-400 и повече лева... След отстраняване на повредата, никой от администрацията на раковата болница не си направи труда да позвъни и съобщи на болните, че вече могат да се върнат към терапията. Икономично и хуманно.
Поправиха апарата точно преди празниците и тогава дойде втората "изненада": на раково болните, подложени на лъчетерапия бе поднесен документ, който те трябваше да подпишат и то в един екземпляр. В документа имаше текст, че те доброволно прекъсват терапията си и излизат в домашен отпуск - т. е. докато траят празничните неработни дни няма да има лъчетерапия. Повторното прекъсване чрез подписан документ остана в ръцете на лекуващите лекари. За подписалите - екземпляр не бе предвиден - за всеки случай. Да не хрумне на някого да покаже на журналисти как го "лекуват"! Хуманно и предвидливо...
Така в България се предлага качествено здравеопазване на здравно осигурените лица.
Така се провежда лечение на раково болни. Щадящо - за персонала на болницата. Щадящо и срещу внасяни редовно здравни осигуровки. Това е новото качество на лечение, което предлага държавата - взема осигуровки, но и "лекува". Независимо кой е министър в действащото правителство - без пари - толкова. Хуманно е и от сърце.
Нещо като пътят към Ада, който е постлан с добри намерения...
