1. Несъстоялото се спасение във влака София-Кардам
ЛЮБА МАНОЛОВА10 март 2008
Два са моментите в трагедията от избухналия пожар във влака "София-Кардам": причините за трагедията и как са били спасявани пътниците от пожара, изпепелил два вагона от композицията. Удобно за управляващите бе да смесват и заменят тези два момента - когато ги питаха за трагедията, те говореха за причините за пожара и какво се прави, за да бъдат открити. Казвам "удобно", защото трудното за министъра на транспорта и неговите подчинени бе да се дават обяснения за начините, по които бяха оцелели част от пътниците в злощастния влак.
Какво е било направено и какво - не е било свършено, за да доведе до деветима изгорели в адския огън живи хора - за това ще стане дума тук днес и вследващите дни.
И така: Влакът е бил в движение, когато избухва пожарът. За този факт почти не се спомена в десетките публикации, и интервюта в електронни медии. При запалването на кушет вагона, композицията е била в движение, а машинисти и помощник машинисти са били на работните си места - в локомотива. За всеки вагон се полага и един кондуктор, но къде са се намирали двамата кондуктори, когато става ясно, че кушет вагонът и спалният горят - така и не стана ясно. Единият от кондукторите изобщо не се появи с име или знак за съществуване, докато другият - така нареченият Георги Георгиев, бе намерен във Варна от репортери на Би Ти Ви. Там, в дома си, където Георгиев се намираше в отпуск, със забрана да говори преди да е приключило следствието. Това се случи едва седмица след трагедията.
"Хората знаят, че отговорността за пожара във влака "София - Кардам" е на управляващите, защото не може без причина да изгорят 9 души" бе лаконичен в предаването "На четири очи" по Нова телевизия лидерът на ДСБ, Иван Костов.
И пак казвам: причините за пожара са едната част от работата на следствието, докато начинът, по който е била осигурена безопасността на пътниците и как те са били спасени от огнения ад - това е тема, която също ще бъде проверена, но докато проверките приключат, стана ясно, че никой от изпълнителната власт не желае да коментира и разяснява как и от кого са били спасявани пътници от пожара.
Пред седмичника "Политика" министърът на транспорта Петър Мутафчиев отново разводни очакванията за яснота, защо девет души бяха овъглени, а петима от тях, намерени пред затворената врата на вагона: "Търсим виновните за трагедията... Hяма трагедия с постовете. Има един трагичен пожар, като трябва да стане ясно каква е причината за него", заяви социалистът Мутафчиев. Той коментира, че трябва да се докаже има ли пропуски в системата на БДЖ.
"От морална гледна точка, аз съм готов да си поддам оставката. За мен е важно да излезе истината и да не се прикрива нищо," каза Мутафчиев. По думите му след като се изяснят нещата всеки ще поеме своята отговорност.
Отново повтарям: гражданите на страната очакваха и очакват да излезе истината за начина, по който са били спасявани пътниците от горящите вагони и причините довели до изгарянето на живи девет души!
Вече цяла седмица не се говори и за това колко време е пътувал влакът с два горящи вагона, след като, запомнете, вагоните са били обхванати от пламъците за девет минути! Разстоянието от гара Кунино до мястото, където е задействана ръчната спирачка е времето, докато пожарът обхваща изцяло два вагона с пътници. Това време е девет минути. Девет минути влакът си пътува с двата горящи вагона и тъй като няма система за известяване на пожар, кондукторите доста късно се усещат, че има пожар. По свидетелства на жп служители. Продължителността на това огнено пътуване засега остава в рамките на тези девет минути.
След тези девет минути е дръпната ръчната спирачка, за да спре влакът, но колко от пътниците в пламъците вече са били мъртви. За тези факти никой не обели и дума. Т. е. изводът е, че в деветте минути пътуване е станало невъзможно да се спаси някой от заключения вагон, запалил се първи, а от втория - пътниците са скачали от прозорците в ужас от пламъците и задушливия дим.
Не се чу нищо и за причините, защо ж. п. служители са се връщали назад по релсите, за да търсят скочили пътници. А такова тичане назад също е имало, но както се оказва впоследствие, никой не е посмял да скочи от движещия се горящ влак.
След спирането на влака с дръпнатата ръчна спирачка, не е ясно от коя страна минават кондукторите, които не са се намирали в съответните вагони, за които отговарят и които заключват. Те са слезли след спирането на влака, след като са установили, че е невъзможно да се пресече през коридора към края на горящите вагони, защото вратите са били заключени. Както си му е редът, заключване, лично от тях. Така със заключени врати и още минути в суетене в търсене на пожарогасители кондукторите изгубват ценно време, а огънят е обхванал здраво двата вагона - кушет вагона и спалния. Тогава се тръгва на вариант, да се тропа по прозорците и да се вика на пътниците да слизат, защото влакът гори, а все още е неустановено със сигурност кой, освен полицая от Червен бряг, Христо Христов е помогнал да се разкачат горящите вагони. Според свидетели първо е направен опит да се разкачат вагоните от композицията, вместо да се отключат вратите и да се чупят прозорци, за да се вадят час по-скоро пътниците.
Слушах кондукторът Георги Георгиев, който съобщи във вечерните новини на Би Ти Ви от 7 март, че е спасил поне 20-тина пътника и си зададох въпроса: как досега тези "спасени" на 20 пътници не се появиха да му благодарят! Все пак не е малко някой да ти спаси живота! Никой не се появи и никой не благодари - поне близките можеха да благодаря за оцелелите на кондуктора!
В същото време разбрах, че кондукторът е бил по чорапи и с една обувка, което говореше само за едно, че той е отмарял някъде далеч от запалилия се кушет вагон!
В предаването на Дарик радио "Пропаганда", 21-годишният студент Здравко Георгиев, от Добрич, който е пътувал в трето купе на кушет-вагона във влака София-Кардам поясни, че е успял да избяга от пламъците през прозореца на купето, тъй като е нямало смисъл да бяга през вратата. През този прозорец са се спасили и други четирима пътници.
"Влакът по линията София-Кардам е абсолютно примитивен", каза Здравко. По думите му много често прозорците на отделните купета и коридора много често не са се отваряли или са били заключени, тъй като е трябвало да се отоплява влакът.
Ивелин Иванов, пътник в опожарения влак по линията София-Кардам, изпрати писмо до Агенция "Фокус", в което обясни своята версия за инцидента, при който загинаха осем души. В писмото си, публикувано от "Фокус", пътникът бе написал, че в злополучната нощ е пътувал в спалния вагон в кабина номер 2. Около 23. 20 часа се чули викове "Пожар". Веднага хората от влака се раздвижили. "Веднага станахме с момчето, което беше над мен - аз бях на най-долното легло, отворих вратата и видях няколко силно паникьосани хора, които бягаха по коридора, носейки багажа си. Хората крещяха, че вратите са заключени. Отворих прозореца и погледнах назад - към кушет-вагона. Той гореше наистина, но пламъците бяха само в една от кабините. Хората в коридора на спалния вагон ставаха все повече, но нямаше откъде да излязат, тъй като вратите бяха заключени. Няколко души със сила отвориха вратата между спалния вагон и съседния - за товарите.
Започнаха да слизат през вратата на товарния вагон. Влакът бе спрял на завой и от последното стъпало на вагона до чакъла имаше поне метър височина. Помогнах на хората да излязат от спалния вагон. Останах последен и минах по всички купета, като периодически гледах през прозореца. Пожарът се бе разгорял вече много силно, но бе само в кушета. Двамата шафнери - на кушета и спалният вагон се мъчеха да потушават пламъците. Заедно с тях бе един служител на полицията и още един мъж - третият от моето купе. Видях, че търсеха пожарогасител, но крещяха , че са намерили само един", написа в писмото си Иванов.
Пътникът обясни, че е помогнал на възрастна жена и на двете й внучета да стигнат до гарата в Червен бряг, докъдето ги закарал мъж с личния си автомобил, а самият той отишъл при началника на гарата, където разбрал, че за инцидента са уведомени в БДЖ. От гарата отказали да слязат и да обяснят на хората какво ще се случи. На тяхно разположение били чай, кафе, а по-късно отворили и лавката на гарата. "Всички коментирахме, че не е имало никаква координация в действията по потушаването на пожара. Мъж от моето купе, който заедно с шафнерите се опитваше да потуши пожара ми сподели, че са намерили три пожарогасителя, като от тях работел само единия. Бе много афектиран и каза, че ще съди железниците...
Вече бяха минали поне два часа, откакто бяхме на гарата, когато цивилни и униформени полицаи се опитаха да направят някаква организация за изясняване самоличността на пътувалите в изгорелите вагони, като накараха всички, пътували в спалния и кушет вагона да излязат навън на перона и се строят по купета. Започнаха да записват имената, ЕГН-та и адресите на хората. Записаните влизаха вътре в гарата. След 10-15 минути по уредбата съобщиха всички пътували в първи и втори вагон да се качат по стълбите над чакалнята. Качихме се и при въпроса ми пак ли трябва да се разделяме по купета, ми бе отговорено, че викали само пътуващите в кушет-вагона. По-късно началникът на гарата дойде в чакалнята. Както се очакваше, имаше много възмутени и много въпроси, голяма част от които останаха без отговор..." Според друго свидетелство за трагедията оцелелите казвали ужасени: "Скачахме голи през прозорците". В медиите бе разказано как в 23,15 часа кондукторът дръпнал ръчната спирачка и пламналият влак спрял насред полето. "Горим, бягайте", развикали се студентки, които видели дим от шесто купе да пълзи в коридора. "Вратите на вагона бяха заключени, затова скачахме през прозорците", разказаха ужасени пътници.
"Панически навън се мятаха полуголи хора", разказа и пазач в една от фирмите от индустриалната зона на Червен бряг. Насред ужаса една жена пък хукнала да се връща обратно, защото забравила лаптопа си.
И тогава дойде свидетелството на човек от разследващите, че 4-5 трупа са били нападали в коридора до изхода, който железничарите заключват по силата на правилниците на БДЖ.
Драмата бе жестока и за близките на пътниците. Към обяд десетки мъже и жени запристигаха с коли край мястото на трагедията. Роднини се тълпяха около овъглените вагони и неистово ридаеха. Те не бяха открили имената на близките си в списъка с пострадалите. Според продадените билети във вагона убиец са пътували 35 души. В другия вагон имало 27.
"Беше претъпкано, нямаше свободни места", обяснява един от оцелелите.
Друг спасил се от пламъците разказа: "Чакахме 4 часа на гарата в Червен бряг. Нямаше никаква информация, хаосът беше типично по български, никой не го е грижа за обикновения човек", оплаква се жена, която успява да се качи чак в 9 часа на рейс за София. Това пишат репортерите на в. "Стандарт" Евгени Горанов и Наталия Малчева.
В същия вестник, полицаят Христо Христов, спасил пътници от горящия влак, разказа: ""Бяхме в колата с още двама колеги. Получихме сигнал, че влак гори в полето. Помня как извадих отвътре трима души, единият колега ги поемаше, другият ги съпровождаше до безопасно място. Заедно с машиниста и пожарникарите, които гасиха огъня, откачихме другите вагони, за да не се запалят. Усетих страхотна горещина в гърдите, тогава чух сирените на линейките и загубих съзнание", каза Христов. Колегата на Христо получава инфаркт при ужасяващата гледка и е закаран по спешност в болница.
И отново пътници от влака "София-Кардам" твърдят, че от общо три донесени на място пожарогасители, само един е работил и то слабо, с тънка струйка.
"В шок съм, не искам да си спомням. По някаква случайност бях в коридора на спалния вагон, когато усетих дим", разказа студентка от Софийския университет на име Боряна.
"Влязох да вдигна момичетата, с които бях в купето. После чух момче да крещи и да псува няма ли пожарогасител. Видях огън, но нямаше кой да каже бягайте, вратите бяха затворени. Пушекът беше страшен, угасна осветлението, хукнахме в тъмното и в облаците от дим. Аз успях да изляза от вратата на вагона, но от кушет-вагона хората скачаха от прозорците. Имаше жени, които крещяха "оставете ни, вие бягайте". Мъжете насила ги дърпаха през прозорците. Момче от Добрич - Здравко се казва, дърпаше една жена, но тя му каза: "Бягай и се спасявай." И когато той се дръпна, всичко избухна. Беше страшно.
Бяхме на полето, имаше голи хора по тениски и боси. Дойдоха пожарни и те стояха, защото нямаха вода, беше кошмар. Вървяхме покрай линията в тъмното през полето през нощта, полуголи без дрехи, без храна без вода."
Радослав Георгиев - баща на студент, който е пътувал със същия влак, разказа, че синът му се е обадил от чужд мобилен телефон около полунощ. Младежът ревял и обяснявал, че всичко гори, че той е по тениска в полето и вратите на кушета са били заключени - написа "Стандарт".
Различни пътници, които нямаше как да се наговорят, разказваха една и съща история: как вратите са били заключени и как пожарогасителите не са работели. Как са тичали полуоблечени и боли през полето и никой не им помогнал с дрехи или одеяла.
Докато излизаха тези свидетелства, министърът на транспорта заяви, че ще си даде оставката ако се докаже, че е виновен, а шефът на БДЖ изобщо не си подаде оставката. Министърът на вътрешните работи внесе смут в свидетелствата на оцелелите пътници, като обясни, че влакът е бил напълно проходим, като между отделните вагони се е преминавало свободно. За пострадалите, които успели да напуснат влака, са били отворени кафенето и ресторантът на гарата в Червен бряг. Там на разноски на БДЖ пострадалите получили храна и напитки... Но това бе според министър Румен Петков.
Дали това бе така и защо не е била включена Гражданска защита, която във всяко населено място има склад с дрехи и одеяла - това никой не попита. Вицепремиерът Емел Етем по гражданска защита, бедствията и авариите празнуваше рожден ден и бе щастлива, че на нейно име е кръстена звезда от съзвездието Касиопея...
Следва продължение
