3.Паралелната власт
ЛЮБА МАНОЛОВА9 април 2008
Продължение от 9 април
Лъжата за промени обрече цели народи в Източна Европа на тежки изпитания. Авторите на Заблудата, /автори, защото те не са един и двама и също така не са от една държава - бел. а./ тактически изчакаха да мине добре организираното въодушевление на масите в държавите от бившия социалистически лагер. В критични моменти те изваждаха по някоя и друга част от мозайката - с една-единствена цел, разсейване на масите от реално съществуващите актуални проблеми. Малко, по малко през годините - ту едни, ту други бивши комунисти дирижирано откровеничеха като участници и свидетели в събитията - но животът показваше, че рано или късно настъпва времето, в което изричането на истини за дадени събития бе толкова безстрашно, че чак губеше смисъл.
Бедата, но и шансът за успех на една такава мащабна историческа измама като Перестройката в края на 20 век се състояха в това, че никой не си задаваше навреме въпроси за случващото се, а същевременно всяко събитие бързо и лесно се покриваше със забрава, изместено от следващите.
Три събития случили се в България даваха реална представа за мощта и силата на така наречената паралелна власт в първите години на демократичен преход. Това бяха:
- набирането на средства преди 10 ноември 1989 година в страната и чужбина,
- раздаването на куфарчета с пари на доверени лица по списък от висшата номенклатура на БКП и специалните служби и
- пряко режисираните: дворцов преврат, завършил със свалянето на Тодор Живков от власт, пожар на Партийния дом на 26 август 1990 г. и легитимирането на етническото Движение за права и свободи като политическа сила. Всички тези събития се извършиха в период на десетки публикации за привилегиите на номенклатурата, като ясно трябваше да се очертават правоверните Луканов, Младенов и Джуров от неправоверните Тодор Живков и Милко Балев. Т. е. за едните не бе имало привилегии, а за другите бе имало и то много привилегии.
|
|
| Вилите в Бистрица | Вилите в Драгалевци |
Вероятно днес вилите са препродадени по няколко пъти, построени са и още много други до тях, но в момента е невъзможно журналист да намери строителните досиета на тази вили-дворци в общината, а още по-малко пък- данни за собствениците.
И това бяха само вилите. А апартаментите, които задължително започваха от над 150 кв м площ и достигаха до над 500 кв м? Всички бяха в центъра на София, луксозни, непанелни и много добре построени, на символични цени...
Години наред жителите на Бистрица, Симеоново, Драгалевци и Бояна се бореха, за да върнат земите си, но така и не успяха, въпреки, че притежателите на вили бяха собственици на сградите, но не и на земята. А земята беше отчуждавана от ТКЗС... Това бе "печалбата" на истинските собственици на тези земи - да си гледат отдалече земите, без да имат право да стъпят на тях. На нито един от тях земята не беше изплатена поне от партийните комунистически величия. Въпреки молбите им до президента, до министър-председатели и до председатели на различните парламенти. А казваха, че комунизмът си отишъл!
Дали са имали равен старт комунистическата номенклатура и останалите граждани в Република България? Определено не. Превратът в Политбюро се случи толкова стихийно, че в много моменти заговорът на перестройчиците е висял на косъм да бъде разкрит. Но не самият преврат и свалянето на Тодор Живков от власт, а предварителната подготовка за промяната е интересна, защото в нея прозират дългосрочни разработени стратегии за запазване на икономическата власт на бившата комунистическа номенклатура.
За целта се използваха средства по три направления:
- изнесените извън страната милиони долари в така наречените задгранични дружества;
- ограбването на Пенсионния фонд
- и парите, които две години преди свалянето на Живков от власт се набират в така нареченото ТНТМ.
Какво се случва с този фонд ТНТМ - в него се набират и се изразходват средства, като цифрите сочат, че 1988 г. набраните суми са 136 млн лева, 1989 - 1 милиард и 226 милиона лева, всички отчислени българските граждани.
През 1989 година, в навечерието на преврата, със сумите се образуват над 70 фирми на Комсомола, оглавени от доверени комсомолци и хора от службите.
Според изследователя и депутат Тошо Пейков, който е сигнализирал за това навремето, с 10 млн лева от парите на ТНТМ са закупени акции от банката за стопанска инициатива - БСИ или бъдещата "Минералбанк". Други 50 млн отиват в набързо регистрираната фондация "Еврика". В сенчестото пространство на зараждащия се див капитализъм се завъртат първите имена на бъдещия икономически елит: Александър Дионисиев, Александър Черпоков, Валентин Моллов, както и икономистите - Венцислав Димитров и Илко Ешкенази.
Тошо Пейков прави парламентарно питане в 36-ото Народно събрание за тези разпределения на пари от ТНТМ и на следващия ден му звъни водещият следствието, който му признава, че от СДС са се обадили той да бъде отстранен от следствието по тези злоупотреби.
А пари от ТНТМ са разпределени във всеки град, в районните комитети на Комсомола и завъртането на тези десетки милиони в образувани набързо фирми вече трудно се проследява. Много от така създадените в началото на демократичния преход комсомолски фирми превъртат парите, пререгистрират фирми и банкови сметки, докато всичко се превърне в трудно уловимо за който и да било следовател.
Всъщност следствие по този грабеж - ако както е започнало, набързо бива спряно и то тихомълком, спомнят си следователи и прокурори от тези първи години на промени.
Другото огромно изтичане на милиони става от държавния Пенсионен фонд, който изчезва без следа и без да бъде търсен и разследвано това потъване на паричните средства от държавния фонд. В него са парите, събирани от всички българи за пенсии, и ако в един момент Пенсионният фонд го има, то в следващия - той вече липсва, но никой не вдига шум по тази скандална липса. 18 години нито един народен представител във всички парламенти, нито един министър на финансите, нито един премиер, нито един президент и нито един Главен прокурор не потърси тези стотици милиони левове, собственост на гражданите на държавата! По-голям скандал от изчезването на Пенсионния фонд в нашата страна не е имало. Такъв скандален грабеж не се случва и в нито една бивша социалистическа държава. Служители от БНБ и ДСК ми разказаха предположенията си, че парите от Пенсионния фонд са били взети за да се закупи голямо количество валута, а друга част от тях е била раздадена.
Странно и необяснимо е и друго - мнозина от депутатите от първите години на промените все още са действащи политици, но нито един от тях не понечва да поиска от Главна прокуратура разследване къде изчезват парите за пенсии на един цял народ. Нито един депутат от която и да било политическа сила. По мълчанието за изчезването на пенсионния фонд в страната се заражда абсолютен консенсус. Трябваше да минат години, за да чуем, че след 10 ноември 1989 година, от всеки работещ се вземали пари за пенсията на един или двама пенсионери. Тогава някак между другото излезе на повърхността и признанието, че Пенсионният фонд на държавата липсва...
В годините имах едно предположение за това къде са отишли парите от Пенсионния фонд. Моето предположение бе потвърдено едва в първите месеци на миналата година от члена на Политбюро на ЦК на БКП от 1984 до 1989 г. Йордан Йотов. Йотов се появи в Нова телевизия, за да осветли историята за раздавани куфарчета с пари от Луканов на висшата комунистическа и комсомолска номенклатура. Всъщност ето неговите признания пред Георги Коритаров:
"Водещ: Твърдите, че тази история за куфарчетата с държавни пари, била истина. Наистина ли е така?В същото предаване историкът Драгомир Драганов поясни, че е имало преразпределения на големи суми пари: "... според мен Луканов, който беше с глава компютър, знаеше по име и от ... всичките директори на цялата стопанска номенклатура, и можеше много лесно да каже, ей, онова, дето едно време му викахме входоизходната икономика да започне да се създава, паралелни предприятия, паралелни частни фирми, които да трансформират държавната собственост. Това се случи. И в това нещо участваха три големи групи хора. Първата е част от партийната и особено стопанската номенклатура. Така наречените, партийни технократи. Втората е, голяма част от службите за сигурност. Визирам по-скоро хора, които са били във външните централи. И трето, спортистите..."
Йордан Йотов: Аз знам колкото и вие и, колкото и всеки българин знае. Това се говори много упорито и аз привеждам един пример с един човек, който, с който работехме някога. Това е Боян Трайков. Той има лични впечатления от това. Аз споделям това, което той на времето ми е разказал. Но данни повече аз нямам. Освен това, което се говори в обществото много отдавна. Много упорито...
... На мен не са ми предлагали. Друг, така, момент, който потвърждава това, което и аз ви казвам, е с покойния вече чавдарец също/от отряда "Чавдар", където, според биографи е бил партизанин и самият Живков - бел. Л. М./. Той почина. На него също са му предлагали... Желязко Колев... Предлагали са му, да. Той е отказал, да... Това са пари държавни, щото други пари няма. Или държавни, или внесени в държавата на хората, които извършиха преврата от други страни.
... Сигурно тези, които са давали парите, са знаели защо ги дават, но това е начин да се формира една нова класа, която да бъде опора на тези, които извършват преврата по-нататък. И да се развие."
Комунистическа номенклатура, бивши служители на специалните служби и спортисти - това са трите групи, към които според Драгомир Драганов са насочвани големи суми пари. Теза, която развих още вчера в разказа за отделянето на партията от държавата, уволнението на много служители от специалните служби. Все факти, на които станахме свидетели всички ние години, след като така наречените куфарчета с пари са били раздадени - парите от куфарчетата се регистрираха фирми, завъртаха се в сделки и печелеха, като оформиха елита на прехода.
Защо подпалиха Партийния дом? Защо трябваше да се отвлече вниманието на хората и от какво? Нямаше ли връзка този палеж с спадащата популярност на преименуваната комунистическа партия и с публикациите за привилегиите на бившата комунистическа номенклатура? Въпросите около този палеж са много, в него прозира действието на паралелната власт, която в сянка решаваше неспецифични проблеми. Пожарът даде повод за много спекулации и социалистите размахаха пръст на опозицията.
Как си спомня палежа на партийния дом генерал Димитър Владимиров в едно интервю на Кристи Петрова?
"Когато атакуваха бившия Партиен дом, си бях вкъщи. Обади ми се дежурният и ми каза: "Господин Владимиров, палят Партийния дом". Президентът Желев и генерал Джендов бяха в Евксиновград. Веднага отидох в службата, за броени минути натоварихме екипажа на самолета и го изпратихме да ги докара в София. Аз бях началник на личните охрани, но оттам отидох направо в Партийния дом. От обектовата охрана на НСО бяха 5-6 човека. Имаше полицаи отвън и барети. Вътре в Партийния дом бяха проникнали около 17 човека - младежи, момичета. Събрахме ги на един етаж и аз ги питам: "Какво правите тук?" Отговориха ми: "Господине, излъгаха ни... Пуснахме ги да си излязат навън. Там беше почерняло от народ. От една страна площад "Батенберг", от друга страна - "Дондуков". По едно време се появиха Атанас Семерджиев и Соломон Паси. Дадох им по един противогаз, тъй като настояваха да влязат вътре, защото там имало приковани хора за бюра, които щели да изгорят. Казах им, че такова нещо няма. "Не, ние искаме да проверим лично". Тръгнаха с противогазите, а аз вървях плътно след вицепрезидента, тъй като той дойде, без да уведоми нито охрана, нито никой. Личната охрана си беше в моя ресор, но в този момент не мислех само за Семерджиев, а и изобщо за сградата. Всичко беше в пушек. Действително имаше горящи стаи, от тавана падаха отломки... "Пожарът пламва на няколко места едновременно, свидетели виждат хора с бидони с бензин да влизат в сградата. По пода са разпръснати документи, унищожени са компютри, горят стаи, в които има картини.
Докато сградата гори са направени много метри видеозапис, които по-късно са снимани неколкократно на състава на Софийско градско управление на МВР, за да бъдат разпознати поне част от подпалвачите...
Официално Партийният дом е запален заради искането да бъде свалена червената петолъчка от него. Реално петолъчката бе свалена, но пък комунистите се бетонираха във властта за поне година и повече напред. Ноември 1989 година - преврати се случват в четири държави. Това естествено не е случайно, а е водено много старателно от Кремъл и неговите представители в България - хората от така наречената паралелна власт.
Има ли още неизвестни факти от преврата на 10 ноември? Как бе регистрирано ДПС и от кого?
Следва продължение
Още за преврата на 10 ноември четете в тази страница:
Спомням си...
Лъжи около преврата от 10 ноември и дните след него
2.Лъжи около преврата от 10 ноември и дните след него
