7.Контрабандата в зората на криминалния преход
С обявени ниски цени при внос продължава ощетяването на държавата * Парламентът търсеше законодателни ниши, за да ощети държавната хазна
ЛЮБА МАНОЛОВА11 март 2008
Продължение от 10 март 2008
В големите горещини на август месец 1993 година, когато граждани и министри се топяха в зноя, пъргави хора, на които жегата не влияе, работеха денонощно. В резултат, по законен начин се вкарваха в страната цигари на 30 пъти по-ниски цени! За сравнение: цена на един кашон, в който има 500 пакета е 305 долара. Въпросните пратки, които успях да проследя с митничари, бяха с цени - 10 щатски долара за мастербокс, т. е. 2 цента за кутия цигари "Марлборо"!
Копирах удостоверения за внос по вкарването на тези евтини цигари. Ще спестя имената на фирмите, тъй като в случая важното бе, че Министерството на търговията бе подпечатало и заверило тези удостоверения за внос! След вноса се извършваше продажба на евтините цигари - вече на двойна цена - 25 долара на мастербокс "Марлборо".
Друг номер, също законен бе следният: внесените евтини цигари се купуваха от кипърска фирма и се прокарваха в безмитните зони: Русе, Бургас, Свиленград, Видин. Цената бе запазена, върху удостоверенията за внос. Документите съответно си носеха подписа и печата на служител на МТ. На този служител не му правеше впечатление, че цената на цигарите е 30 пъти по-ниска. А и как би могло да се реагира, след като вносителят си имаше документи, че е закупил цигарите за по 2 цента кутията. Що се отнася до Кипър, с тази държава, както се изясни впоследствие, нямахме договорни отношения за уточняване на подобни проблеми.
Така на 2, 4 и 6 август 1993 година през митница Русе бяха минали /от евтините "Марлборо" - бел. Л. М./800, 800 и 835 кашона. В случая цената на кашон бе 20 щатски долара, срещу 30, 5 щ. д. По внос на държавната "Трансимпекс" например. На тогавашния министър на финансите и бивш данъчен началник, Стоян Александров оставих да изчисли колко акцизи и митнически такси са влезли по-малко в хазната. Изпратих му и документите, с които разполагах по разследването. Последва тежко мълчание.
Така например политическата сила, Християндемократически съюз, този, който напусна СДС, на 8 юли бе направил сделка по внос на цигари на стойност 3 850 000 щ. д., като марлборото пак бе евтино - 25 долара за мастербокс.
Министърът на търговията, Валентин Карабашев бе заминал в чужбина в командировка, началничката на управление г-жа Семерджиева непрекъснато бе в заседание и нямаше как да се видя и да говоря с нея за тази далавера. В същото време, от ведомството на Карабашев служители ми разказаха, че той е запознат и е нарекъл цените в Удостоверенията за внос - информативни. Но по тези "информативни" цени се начисляваха акциз, данъци и такси, поясниха пред мен от Главно управление "Митници"! За да спасят главата на Карабашев, хора от правителството хукнаха да събират данни за фирмите, извършили въпросния внос на в пъти по-евтини цигари. На бедния и изнемогващ данъкоплатец се рамахваха списъци на фирмите вносителки на най-евтини цигари, докато самият министър неусетно и стратегически бе минал в сянка.
Ниските цени бяха преименувани в регистрационни от ведомството на Карабашев, след което той и Стоян Александров решиха и въведоха пределни цени за внос на цигари и уиски. Версията на самия Карабашев, която отново научих от негови подчинени, стари търговци от времето на Живков, бе, че пределните цени щели да спасят хазната. Според списъка с пределните цени, на цигарите се давали такива цени, за да бъдат принудени чуждестранните фирми да покачат постигнатите с много труд ниски цени! По груби изчисления, загубите за държавата се изразяваха в стотици милиони. В един момент се оказа, че министерството на търговията нямаше яснота колко точно ТИР-а с такива ниски цени на алкохол и цигари бяха влезли в страната. Митничари сравняваха тази далавера със "Сапио" и твърдяха, че онази афера била нищо пред тази с вноса на 20 до 30 пъти по-евтини цигари и алкохол. Липсата на яснота и точни данни за вноса и загубите не бяха налице, но и да бяха - нямаше механизъм, по който държавата да си прибере поне част от загубите. Поне част от загубите от карабашевото нехайство.
Но какво можеше да се очаква от Стоян Александров, който като шеф на Главно данъчно управление, докато министър на финансите е Иван Костов /периодът на управлението на СДС - бел. Л. М./, мрънкаше и недоволстваше в парламента за "Сапио" и за други случаи на безмитен внос. Ето какво са съхранили стенографските протоколи за дискусията по загубите на хазната от невнесени акцизи, такси и данъци: "Миналата година, когато аз оглавих Данъчното управление, ми направи впечатление, защото не можах да допусна, че парламентът ще приеме, или поне, ако е сезиран, ще се съгласи да има такова постановление, както и не мога да допусна, че по Закона за кооперациите точно това сте имали - да бъдат освободени от акциз и мита кооперациите на учащи и т. н., но това е отделен въпрос. Когато аз разбрах, че тези фондации са освободени от мита, данъци и такси и когато се позамисли човек и разбира, че ако това е истина, това значи да бъде съсипана тази държава, защото целият внос ще минава през тези фондации и няма да бъде облаган. Значи унищожава се вътрешният пазар за нашите национални производители, поради което те ще имат задръстени складове с нереализирана продукция, ще работят на празни обороти. И ако случайно те пък намерят отдушник и изнесат тази продукция, пак няма да плащат данъци, защото износът е освободен, и просто държавата се унищожава..."
1993 г. Стоян Александров прави запитване в Министерския съвет за тълкуване на 133 постановление - действително ли за цялата дейност на фондациите важи това освобождаване и получава отговор, че освободени са фактически от данъци и такси само даренията в полза на фондациите, но не и от стопанската им дейност.
"Едва тогава - казва в парламента Стоян Александров - ние предизвикахме веднага проверка и аз, още през декември месец 1991 година, изнесох в средствата за масова информация факти за една фирма "Розим", която е основен дистрибутор на "Юнайтед дестилърс" и не е внесла нито една бутилка уиски директно. Представете си куриоза! Дистрибуторът не прави директен внос, а го прави чрез фондации и спортни организации. Тази моя реакция беше предизвикана от откриването на фирмения магазин на тази фирма в ЦУМ, понеже посочиха 140 лева цена на уиски и аз подскочих, че това е абсурд един да внесе по законен път уиски и официално да декларира цена 140 лева. /Цитираната цената е към януари 1992 година, когато курсът на долара е 20-22 лева за долар. - бе. Л. М./Пратих тематична проверка в тази фирма и видях какъв е каналът, т. е. фирмата, независимо, че е основен дистрибутор внася чрез фондациите. Основният внос беше чрез фондация "Сапио" и чрез "Спортни имоти"... Исках обаче, за да не ме обвинят, че си превишавам правата като контролен орган, да получа тълкувание от органа, който е издал Постановлението - Министерския съвет... Февруари 1992 година беше извършена финансова ревизия, по-точно данъчна ревизия на фондация "Сапио" и беше установено, че за този период, за 1991 година по същество, тази фондация дължи някъде около 500 милиона неплатени данъциу такси, мита и т. н.
... действително, след като беше отменено 133 ПМС е поднесено едно писмо на бившия министър на финансите с една искане по изключение да бъдат освободени дадени стоки, внесени от фандацията, след като е отменено вече 133 постановление. Има един параф, който пише: "по изключение за едноседмичен срок"... Да, на Костов е парафът. Той не го отрича. Това е документирано. Не може да му се вмени на него, че целият внос е освободен с неговия подпис..."
Всъщност много голям и многократен внос е освободен с парафа на Иван Костов е бил освобождаван с ксерокопия от този документ с неговия подпис. Това Стоян Александров няма как да знае, когато говори пред депутатите за новия вид далавери при внос на високоакцизни стоки.
... Аз не зная как точно стоят нещата. Все пак аз бях негов служител на Костов и съм бил честен служител при него. Възможно е с този подпис той да е упражнил правата като минисър, т. е. да има право да освободи само от мита. И точно това е. Този подпис няма законна сила. И аз като началник на данъчната администрация казах: забравете, че има такова писмо на министър Костов и си правете ревизиите така, както следва. Тогава министърът каза: ако трябва аз ще се явя в съда и ще си заема позицията, ще си понеса вината, ако трябва, но вие си направете проверката..."
Тук Стоян Александров греши: с подписа на Костов, който според Александров не е имал законна сила са внесени стоки за милиони през границите на страната. И още нещо: Иван Костов е бил заблуден, поне така твърди той, а и тези, които са поискали подписа му. Но министърът на финансите Иван Костов не е имал законно право да освобождава от мита каквито и да било стоки, и най-малко след като вече и била налице отмяна на постановлението за преференциите за фондациите и кооперациите. Т. е. Стоян Александров не е имал право да казва на подчинените си: "Забравете това писмо!"
Освен това, резолюцията на Иван Костов е: "по изключение до 31.3. 1992 г." А според текста на молбата до него с това "по изключение" се дава съгласие да се осъществи безмитен и необложен внос от фондация "Сапио". Т. е. не само мита, но и данъци акцизи и такси...
"Искам да бъда много добре разбран в това отношение" заявява през народните представители Стоян Александров - на тази основа беше направен и вторият акт /на "Сапио" - бел. Л. М./, който също е за голяма сума - някъде около 800-900 млн са може би неплатените данъци от тази фондация." Няма лошо Стоян Александров да иска да бъде разбран правилно, но най-правилното разбиране е спазването на закона, а с подписа си Иван Костов е нарушил съзнателно член 149-152 от Закона за лицата и семейството.
Неправомерното действие на Иван Костов е коригирано с облагателни актове на Министерство на финансите през 1993 година. "Сапио" обжалва тези актове и Софийски градски съд, и Върховният съд ги потвърждават. А това означава, че е имало нарушение на Закона от страна на Иван Костов.
Въпреки решенията на съда, прокуратурата прекратява проверката по "Сапио" с мнение, че е налице липса на данни за извършено престъпление. Т. е. да се ощети държавата със стотици милиони не представлява за Прокуратурата реални данни за извършено престъпление.
"Вече две от пет митнически декларации са фалшиви...за съжаление обаче аз не мога да обвиня, че вина за това имат конкретно държавните служители, защото се оказа, че при една експертиза и подписите и печатите са фалшифицирани, макар че всичко излиза изрядно. Защото само срещу едно прилично възнаграждение вие можете да си поръчате да бъде изработен перфектен печат поне от тези, които ние употребяваме в системата на "Митници", на финансите и така нататък... За много от тези писма, на които стоят подписи на служители в Министерство на финансите, ние сме искали съдействието на специалните органи, на полицията, да установят действително дали това е оригинален подпис, подправен подпис, дали писмото е монтаж или не."
Тези думи на Стоян Александров, в качеството му на министър на финансите не се нуждаят от коментар. Така че, да се твърди, че само умни хора с добре измислени комбинации са ощетявали държавната хазна с различни схеми на контрабанда и неплащане на данъци, такси и акцизи - няма да е точно казано. Държавата се ощетяваше и от законодателите, и от висши държавни служители в изпълнителната власт. Всички изброени дотук излизаха сухи и необезпокоявани от разкритите афери. Така всяка година икономиката губеше над милиард долара от различни видове контрабанда, внос с фалшиви документи и обявяване на 20 до 30 пъти по-ниски изкупни цени на високоакцизни стоки.
Следва продължение
