2. Несъстоялото се спасение във влака София-Кардам
ЛЮБА МАНОЛОВА11 март 2008
Продължение от 10 март 2008
Помните ли как родителите на 19-годишния Стоян Ковачев от Шумен бяха включени за секунди в сутрешно телевизионно предаване и думите им: "... на вратата, заключена, две деца са и не могат да излязат и да изгорят, колко време върви този влак горящ!" Колко време върви този влак горящ - това попитах и вчера, тъй като точно първите минути от запалването и разгарянето на пламъците, докато обхванат целите вагони не бяха сред темите, които изобилстваха в печатните и електронни медии. Как са били спасявани пътниците от пламъците, заключените врати на вагоните, прозорците от купетата, които не са се отваряли, колко пожарогасителя е имало при пожара, къде са били кондукторите на двата вагона и защо вратите остават заключени, затваряйки в огнен ад част от пътниците - всичко това започнах да публикувам вчера, главно от свидетелските показания на пътници и персонал на влака. Днес продължавам със свидетелски показания да сглобявам какво и как се е случило в нощта на трагедията при пожара във влака "София-Кардам".
Причините за пожара или спасението на пътниците от влака "София-Кардам" - комисии, следствие и експерти щели да изследват всяка минути от трагедията. Както винаги най-безсмислените изказвания по трагедията дойдоха от посока на политиците. Ето изречение - хит на министъра на транспорта, казано в седмичното предаване на Би Ти Ви "Сеизмограф". Там Петър Мутафчиев отговаря на водещата Светла Петрова следното: "Всеки носи своите отговорности затова и ясно трябва да проличи виновността - дали тя е политическа, или това е акт извършен извън транспорта".
Представяте ли си в смъртния акт на някой от деветте изгорели живи пътници да бъде записано - причина за смъртта: "степен на виновност и политическа отговорност на министъра на транспорта"? Даже държавният глава Георги Първанов изрече "Отговорността за инцидента във влака София-Кардам е експертна и политическа". Какъв синхрон за хората във върховете на властта! Там няма човешка, морална отговорност, а единствено политическа и експертна! Да ги бяха обучавали в изказвания по трагедията, пак нямаше да постигнат такова единство!
Близка на загиналия 19-годишен младеж Стоян Ковачев, д-р Милена Ковачева сподели в директно включване по Би Ти Ви: "Аз искам да задам един въпрос... къде е този човек /шафнера - бел. Л. М./? Защо не излезе пред камера, защо не ни разкаже какво е направил, никой нищо не казва досега за него... Какво е направил като очевидец, жив ли е, умрял ли е?
Едно дете се ражда с вик и с болка, родителят го държи за ръка, когато стане на годинка, когато му никне първия зъб, когато тръгне на училище и когато трябва да литне към собствения си живот, то е унищожено!"
Според знаещият най-добре всичко, което се случва в държавата, министър на вътрешните работи, Румен Петков, влакът е бил напълно проходим, като между отделните вагони се е преминавало свободно. За пострадалите, които успели да напуснат влака, са били отворени кафенето и ресторантът на гарата в Червен бряг. Там на разноски на БДЖ пострадалите получили храна и напитки. Отворени били и магазини за дрехи. Никой обаче не се възползвал от офертата да се облече за сметка на железниците... Колко загрижена държава и какъв ред при бедствие - почти като в среден американски екшън - всъщност Румен Петков точно се бе върнал от Америка и нищо чудно да бе предозирал гледането на щатски екшъни, щом са му се привидяли такива екстри около слезлите пътници от горящия влак.
Липсващият кондуктор или шафнер - всъщност липсват двама от шафнерите, тези на кушет вагона и спалния вагон. Ето какво каза на 4 март, в разговора си с водещата Анна Цолова, главният ревизор по безопасността на БДЖ, Кирил Ангелов: "Действията на шафнера в спалния вагон са напълно адекватни. Той е отворил вратите и е извел пътниците, но там е имало време, пожарът е бил в кушет вагона... На кушет вагона, понеже неговата кабина /на шафнера - бел. Л. М./ е отцепена от огъня, взема пожарогасителите на колегата си от спалния вагон и оттам дърпа внезапната спирачка. Той спира влака, влиза и се опитва да потуши огъня, през това време чука по вратите да излизат пътниците, той е отворил вратите и е извел пътниците, те даже са си свалили багажа..."
Това е образът на митичния шафнер, който взел пожарогасителя на колегата си и спасил пътници барабар с багажа им...
В блога в памет на загиналия Даниел Вичев, негови приятели публикуваха свидетелство на очевидец на събитията. Ето какво е написано там:
"Във връзка с нашата инициатива за разследване на обстоятелствата около пожара във влака София - Кардам и причините за трагедията, се срещнахме с г-н Антон Димитров - оцелял пътник от кушет - вагона. Сърдечно благодарим на г-н Димитров за искрения разказ. Осъзнаваме, че не му е било лесно да се връща в спомените си към този кошмарен инцидент.
Антон Димитров е пътувал в осмо купе, което се е намирало в близост до изхода на вагона - посока към спалния вагон. Събудил се е от викове "Пожар!" и "Горим!". В този момент в неговото купе още не е имало дим и влакът се е движил с пълна мощност. Пътник от неговото купе е отворил вратата на купето и вътре веднага е нахлул гъст пушек. Г-н Димитров се е oпитал да намери ръчната спирачка, но не е успял. Направил е маска за дишане от мокър чаршаф, която не е махнал по времето на своята евакуация... В коридора е имало гъст дим и хора, които са излизали от купетата си. Пламък още не се е виждал, но по спомените на г-н Димитров вече е имало хора, припаднали от задушливите газове. В тези няколко мига е било от огромно значение пестенето на всяка глътка въздух.
На площадката в края на вагона вече е имало няколко души, които са се опитвали да излязат. Двете врати за слизане от вагона са били заключени, а "плъзгащата" врата към спалния вагон не се е отваряла. Антон Димитров лично е опитал неуспешно да дръпне лявото крило на вратата. От другата страна на вратата е бил млад мъж, според Антон Димитров това със сигурност е бил Даниел, който с огромно усилие е успял да издърпа дясното крило на вратата.
Антон Димитров е минал през вратата и в пушека опипом е разбрал, че коридорът е преграден /впоследствие се оказва, че коридорите на двата вагона не са от една и съща страна на влака, а се разминават/.
Едва в този момент /две - три минути след като е излязъл от купето/ Антон Димитров е чул свиренето на аварийната спирачка и усетил, че влакът рязко намалява скоростта си. Залитайки от рязкото спиране на влака, той е открил коридора на спалния вагон и с пълзене го е преминал. В този момент вече е имало паника и много хора от спалния вагон са се опитвали да излязат, като са вадели и багажите си от купетата, което е затруднило придвижването. Вратите за слизане от спалния вагон също са били заключени и пътниците са напуснали влака през вратите на пощенския вагон, който се е намирал пред спалния.
През цялото време, Антон Димитров не е видял шафнера на влака и не е чул гласа му. Не е видял да предприемат никакви действия за гасене на пожара. Според него, когато влакът е спрял, все още е имало шанс да бъдат извадени пострадалите, които по всяка вероятност са били задушени от пушека и припаднали. Г- н Димитров е получил едно дамско яке, което все пак го е стоплило до момента на пристигането на негови познати от София. На гарата или на по - късен етап той не е викан да дава показания за всичко случило се във влака. Във всички медии управниците ни твърдят, че се води разследване и всички ще бъдат или вече са разпитани."
Толкова за "отворените" врати на вагоните, за "помагащия" шафнер, когото никой не е видял, за отворения бюфет на гарата и дрехите, които са се предлагали на пътниците, успели да слязат от влака, за легендите, които управляващите измисляха всеки ден и час след трагедията.
Толкова и за дръпнатата ръчна спирачка, "гасенето" на пожара с пожарогасители, хаотичната евакуация на пътниците от вагоните през прозорците и товарния вагон сред дима и пушека. Представете си как се води разследването, щом този пътник, Антон Димитров не е бил разпитан от никого досега! Представете си и как са избягали от огнения ад на вагоните пътниците, след като 5 минути, влакът и пътувал със запалени вагони, пълни със задушлив дим! Как са търсили изход от заключените врати и прозорците, които не са се отваряли, как са се блъскали в тъмнината и задушливия пушек, за да стигнат до някакъв изход!
Даниел Вичев, Валерия Желева, Антоанета Апостолова, Стоян Ковачев, Калчо Енчев, проф. Рашо Рашев, арх. Елена Халачева, д-р Галина Георгиева, Мая Машева не успяват за излязат от капана на заключени врати и блокирали прозорци и изгарят живи, петима от тях до заключена врата! Защо се лъже за смъртта им? Защо с ръка на сърцето виновните не си признаят, че са направили грешки, фатални пропуски, хаотични действия в ситуацията на задименост и пламъци и така са причинили смъртта им?
В блога за Даниел близките му приятели получават информация, че Даниел е счупил прозорец, за да излязат хората оттам. За приятелите и близките на Даниел, и другите издирвани пътници, надеждата е жива, докато намерените овъглени тела са осем, а издирваните пътници - дванадесет! На телефона на "Гражданска защита" в Плевен не отговаря никой! На горещия телефон на БДЖ по-скоро питат, а не дават отговори. Съученици на Даниел вървят по релсите и проверяват за скочил пътник. Все пак от гара Кунино до преди индустриалната зона на Червен бряг са 10 километра, в продължение на поне пет минути вагоните са горели, но скочили в движение така и няма!
В 21 часа в събота от "Гражданска защита" отговарят на приятелите на Даниел, че ще изпратят някого на другата сутрин! На сутринта пак от "Гражданска защита" отговарят, че трябва да има подаден сигнал от физическо лице, за да се отзоват с екипи - минала е нощта. Чак в 11 часа въпросните екипи се появяват на мястото на трагедията.
И така: шафнерите си говорят чрез джиесеми. Машинисти и помощник машинист не се познават с шафнерите. Във влаковете няма радиостанции за случаи, като този с пожара, възникнал във влака "София-Кардам". Няма и алармена система за известаване, че на композицията има пожар. Вратите се заключват, така е и в Европа - при дърпане на ръчната спирачка, в Европа вратите автоматично се отварят. В България, това не е така, отварянето трябва да стане от шафнера, ако е дошъл навреме до заключените врати и може да ги отключи. В случая с пожара - това не се е случило. Машинист и помощник-машинист разказаха как с пожарогасители са гасили пожара в двата вагона отвън!
През това време хората скачат от прозорците, от тези, които са успели да отворят или счупят.
Машинистът и помощник-машинистът не отиват да помогнат на скачащите от прозорците пътници, не влизат и във вагоните, тъй като там се стеле гъст дим и пламъци - те решават за разкачат вагоните от композицията. А тогава в двата вагона е имало все още живи хора - полузадушени, мятащи в тъмнината и дима, търсещи изход в пламъците. "Аз не съм се качвал във влака, защото имам други задължения" каза машинист пред Би Ти Ви. "Бяхме се съсредоточили на друго място, организирахме маневрата, дръпнахме първите три вагона..." А пътниците оставени сред дима и пламъците, все още живите пътници?
Марина Новачева, студентка по журналистика, пътувала с фаталния влак разказа: "Този, който ни съобщи за пожара, беше от пострадалите. На него му изгоря абсолютно всичко. Човекът беше останал само по бельо и по потник. Той тичаше, чукаше по вратите, крещеше "Бягайте, слизайте от влака. Пожар". Той беше този, който сигнализира първоначално. След това един от кондукторите също започна да вика. Той отиде да намери единственият пожарогасител от общо три, които имаше в целия влак. Единственият работещ пожарогасител обаче не работеше както трябва, а пръскаше само някаква много тънка струйка. Той започна да гаси пожара, но не успя нищо да направи. Друг проблем беше, че вратите между вагоните и външните врати бяха заключени. Много хора не можеха да излязат. Вероятно затова и толкова много хора пострадаха..."
От екрана на БиТи Ви, друга пътничка, Ива Енгиозова разказа: "Всички си бяхме легнали. Аз последно си погледнах часовника към 10.30, след това се чу, бях със затворени очи, чу се силен трясък, като погледнах вече светлината не идваше от тавана, а от земята и като погледнах надолу, бях защото на последното легло, се виждаше силен пламък, отвсякъде - нямаше как да се потуши с нещо, защото излизаше отвсякъде. Настана паника в купето и всички започнахме да излизаме през вратичката. Като казахме на шафнера, той спря влака и отиде да търси пожарогасител. Но вече беше станал много силен, доколкото знам - е обхванал и следващото купе, докато спре влакът, понеже беше в движение... Аз като излязох не съм влизала повече във влака. Казаха ни да стоим отвън. Аз бях по чорапи и по тениска и просто вагонът, багажът ми със сигурност е пламнал за минути."
Докато спре влака, понеже е бил в движение - влакът е пътувал горящ, димът е нахлул в двата вагона, врати и прозорци са били затворени... минават цели пет минути!
И отново д-р Милена Ковачева, близка на загиналия Стоян Ковачев: "Пред мене е препис от смъртния акт на детето, просто препис от смъртния акт на детето е пред мен. Аз съм медик и съм писала смъртни актове, писала съм смъртни актове и знам че в графичката, където се пише къде е починал човекът - в болница, в къщи, на този смъртен акт пише - другаде. Какво е това другаде, къде - на полето? В плевнята, във влака - къде? Това е документ с юридическа стойност той е издаден от община, има подпис на общински служител, но информацията, която има вътре за мен е необяснима!
Другото, което е, трагедията се разиграва на 28-ми в 23 и 40, тук пише ден на смъртта 29-ти, втори месец, 2008 година, час на смъртта 23.50 минути - нещо не ми се връзва?
Проверихме в погребалната агенция за акта на професора, пише същото - това за мен е необяснимо". Едни и същи текстове в препис извлеченията на смъртните актове на деветте жертви - къде сме чували такова нещо? В смъртните актове на лагеристите от Ловеч, Скравена, Белене беше така, еднаква причина на смъртта - там пишеше "починал от слънчев удар".
Поне часът и денят в смъртните актове можеха да бъдат точни, а не с 24 часово закъснение...
Следва продължение
