5. Кървавата Коледа в Тбилиси
ЛЮБА МАНОЛОВА11 декември 2006 година
Продължение от 8 декември 2006 година
В предишния откъс разказът продължи с бягството на президента Гамсахурдия, гладът в знак на протест, който обяви грузинският патриарх, какво видях в подземието на Звияд Гамсахурдия, както и последиците от Кървавата Коледа в Тбилиси
С бойци на генерал Китовани и военното формирование на Джаба Йоселиани - "Мхедриони" влязох призори, към 4.30 в подземието на Дома на правителството, или така наречения бункер. Тук се бе крил Звияд Гамсахурдия, президентът, наредил на наети от него чеченци да стрелят срещу собствения му народ.
Звияд бе използвал наемни убийци!
Това прозрение нахлу неочаквано в мислите ми, когато вчера, в прокуратурата, където бях заведена от бойците на Йоселиани, попаднах на следната сцена: украински гражданин по име Паранюк даваше показания: "Пътувахме през Москва, Батуми, Тбилиси... Тук, в столицата пристигнахме в два часа през нощта... отидохме на мястото, където се стреляше - такива бяха указанията от шефа на нашата фирма." /Фирмата се оказва совхоз, обещани са много пари във валута - бел. Л. М./ При интервютата, които провеждат в "совхоза" с Паранюк става ясно, че са предпочитани и подбирани хора с криминално минало. - "Казаха ни, ако ни заловят да отговаряме, че сме хора на Китовани!"Така към чеченците, /част от които бяха върнати от летището, а промъкналите се в столицата стреляха със снайпери срещу жителите на Тбилиси - бел. Л. М./, към привържениците на законно избрания президент се прибавиха и наети наемни убийци - снайперисти от Украйна!/
При влизането в бункера на Дома на правителството беше тъмно, и навън и вътре. Изкачихме, минахме през коридори и фоайета, вървяхме доста и стигнахме до така наречената зала за съвещания. В тази зала Гамсахурдия е пеел всеки ден химна, тук са звучали неговите призиви за унищожаване на враговете!
Кои се оказаха враговете на президента Гамсахурдия?
Както стана ясно от събитията в последните месеци преди Коледа - главният враг на президента бе собственият му народ, който не се подчини и тръгна да храни бойците от Националната гвардия, разположена в подстъпите на планината до Тбилиси. Студентите, които издигнаха Звияд на 9 април 1989 година /наречен Ден на независимостта в памет на загиналите от боя върху тълпата на стълбите на Дома на правителството - бел. Л. М./, тези студенти, той по-късно нарече "морфинисти".
В деня, в който пристигнах в Тбилиси, пред Университета студентите бяха свикали митинг и скандираха: "Чаушеску! Чаушеску!" - така опреличаваха своя президент.Никой не се зарадва на бягството на Гомсахурдия - кръвта на жертвите - 90 на сто от които млади хора, тегнеше върху всички. Грузинците имат една особена привързаност и човеколюбие към хората, спонтанно реагираха и по своему на събитията.
Така на църковната коледна служба в църквата "Сиони", на която народът на Тбилиси бе изпълнил всяко кътче цареше странна тишина. След това разбрах, че е влязъл патриархът Илиья Втори Католикос и в тази мъртвешка тишина се извиси хорът, а след него и гласът на патриарха. В един момент, докато хорът бе подел поредното песнопение изведнъж гласовете замлъкнаха, настана тишина, след това се чу някакъв неспокоен ропот, неясна суматоха и хората се обърнаха и един по един започнаха да излизат от църквата. Патриархът бе загубил съзнание и го бяха отвели от службата. Приятелите ми се отделиха някак встрани и зачакаха, всички излезли от службата стояха и чакаха безмълвни - чу се глас, който ги помоли да се разотидат, тъй като Илиья се е почувствал зле.
Чак в дома на приятелите ми, когато седнахме заговориха, че Илья Втори е много изтощен от протестния глад и затова е припаднал. Не мина и час и на вратата се позвъни: влезе някакъв монах, огледа се и като ме видя, се запъти към мен. Огледа се за домакина и обясни: "Патриархът се почувства зле, лекарите му препоръчаха пълен покой. Сега е на системи, не пожела да го вземат в болница... Имаше голямо желание да си види с Вас, както бе обещал и да разговаряте преди заминаването Ви, но това едва ли ще е възможно. Помоли да Ви предам най-добри пожелания, благодарност, че Сте съпричастна със събитията, които се случиха в последните дни. Надява се филмът Ви да покаже истината за Грузия, братоубийството и народът й."
Монахът млъкна, извади от книжния пакет, който носеше нещо увито във вестник и ми го даде. Развих пакета, беше изящна кристална бутилка с кристална запушалка - невероятна красота. Благодарих, а монахът си тръгна веднага. По пътя до вратата домакинът ми, актьорът Таварткиладзе му каза нещо, той се спря, кимна с глава в знак на съгласие и излезе."Обеща да ни държи в течение как е патриархът - обясни Резо. - А това, което ти подари - Резо взе шишето и го отвори - това е водка, специална, от пчелен клей, правят я за видни гости на Ильия...
Това се случи на 7 януари, на 12 престоеше вече да излетя за България. Притеснявах се, че не съм си заверила билета, но приятелите ми ме успокоиха, че всичко ще е наред. В петте дни до полета трябваше да прехвърля от всички касети на които бях снимала кадрите, които предстоеше да използвам за филма си.
Сутринта на 12 януари се отбих в телевизията за да се сбогувам с приятелите си и колеги, с които бяхме заедно в тежките дни за Грузия. Извъднъж отвън се чу картечен откос - изскочихме навън ужасени и невярващи: оказа се, че някой беше пуснал от клетката му в Зоологическата градина вълка. Патрулиращи гвардейци го застреляха след няколко часа.
По пътя към аерогарата седях в таксито и мислех - спокойствието няма да се върне скоро, въпреки, че в Осетия стрелбата беше спряла. Въпреки че вече два дни в Тбилиси бе тихо. Провокациите продължаваха, но биваха парирани още в зародиш - предстоеше по-трудното: да се запази и съхрани мирът след братоубийствената война...
"Няма да се пролива повече кръв! Стига вече" - заяви вчера временният премиер Тенгиз Сигуа на свикана пресконференция.
Отивах си, оставяйки зад гърба си толкова загуби и смърт. "Коя земя ще иска този престъпник! - проплака една майка загубила единствения си син. - Къде ще намери този Сатана покой?"
Погребенията на загиналите във войната момчета бяха внушителни траурни процесии, десетки хиляди изпращаха жертвите на Гамсахурдия към последния им дом. Спомних си филма "Покаяние" на Абуладзе. Щеше ли да се покае ли един ден Гамсахурдия? Как щеше да живее отсега нататък с този товар на плещите си? Как щеше го спохожда ли сън, след като изпрати на смърт над 200 свои сънародници, предимно млади хора? А насилените момчета, отвлечени и опозорени от чеченци - тези деца трябваше да продължат живота си травмата на болката и изгорената душа от кошмара, който ги бе сполетял. Приказвах с две от тези момчета в болницата, с тяхно съгласие и молба да не съобщавам имената им. "Постъпиха с нас, като с жени, признаха момчетата. - Беше, беше много страшно!"Обърнах се назад към скриващия се от погледа Тбилиси. Десетки пъти бях слушала легендата за неговото създаване, за това как цар Вахтанг Горгазали отишъл на лов, улучил фазан, който паднал, прострелян в някакъв извор, сварил се според едни легенди, според други се изцелил и отново се издигнал да лети. Няма значение коя точно бе вярното - на мястото на този топъл, горещ извор бе вдигнат град Тбилиси. "Тбили" - означава топъл.
Топъл бе в основата на столицата на Грузия, в гостоприемството им, в начина да обичат и прощават, да се радват на живота. Характерното за този необикновен народ бе, че в тъгата винаги прозира усмивка, докато в усмивката винаги се отронва сълза. И за двете състояния, така характерни за грузинците се изискваше много сила.
За грузинеца гостоприемството е вид свещенодействие, по време на което грузинецът говори за чувства, за живота, за бъдещето, пожелава, открива, пророкува - да напие госта си за грузинеца е въпрос на чест. Приятелите ми разказваха, че почти няма случай гост на грузинска трапеза не се напие и да докосне щастието, като изключение грузинците посочваха френския писател Александър Дюма, за когото в местна кръчма поставили надпис: "Тук пи и не се напи Александър Дюма!" За грузинеца приятелството, обичта между хората е култ, начин на живот, а отношението към жената и детето е вид обожание, което грузинският мъж не се свени да заяви на висок глас. Тези грузинци бяха принудени да стрелят един срещу друг - акт, който за тях бе най-малкото братоубийство, това бе предателство към душата на грузинеца, към неговата философия на живот. Отнемането на човешки живот за този народ бе противоестествено толкова, колкото е човекоядството - да се унищожава обичта между хората, тяхното обожание към живота, радостта, неповторимият им начин да прощават, в който влагаха душа и мисъл, колкото и в обичта към ближния.
Ако нещо не може да се твърди за грузинеца, това е че притежава прагматизъм - те се къпят в удоволствието да се забавляват, да даряват, да ощастливяват ближния - за хората, които за първи път се докосват до тях - те са като деца, странни, чисти, наивни може би. За тях обичта, стремежът да се помага и да се дарява щастие е толкова обикновено, естествено нещо, колкото да се хранят, пият и спят, когато им остане време. "Ако искаш да усетиш, че си жив и се докоснеш до Рая - отиди в Грузия" - казваше един мой приятел и колега, вече отдавна не между живите. За грузинците животът е като приказка - но там няма игра, няма притворство - всичко, което изпитват е истинско... да се говори за душата на този народ, за традициите му, за манталитета - времето никога не стига. Ето защо за грузинците не беше толкова необичайно един банков крадец, като Джаба Йоселиани да се превърне в доктор на науките, в член на Кралския Шекспиров инститтут, в еталон на чест за младите и в техен кумир.
Ето защо аз вярвах при идването си и заминаването от Москва, че зам.-председателя Месамблишвили ще намери самолет, с който да излетя и самолет имаше. Убедена бях, че няма да има проблеми с неподновения билет за София за връщане - така и стана: качих се на самолета за Москва, никой не поиска каквото и да било от мен при преминаването на паспортния контрол - всичко бяха уредили. В Грузия се случват чудеса - само човек докоснал се до страната и хората, които живеят в нея ще разбере това мое твърдение. Ето защо аз не попитах как пуснаха Звияд да си замине с милионите - за ръководителите на противодействието Китовани, Йоселиани, Чантурия срещу убийствата и насилието бе въпрос на чест и от първа величина да се спре кръвопролитието и братоубийствата. Те бяха убедени, че начинът да се осъществи това бе именно този - да убедят Звияд да напусне Грузия. И той я напусна - кръвопролитието спря. Оттук нататък можеше да се решава, гради, върви напред.
Черно и бяло за човешките отношения
На 12 януари 1991 излетях за Москва. От летището позвъних на телефона, който ми бе дал посланикът Владимир Велчев. Разговорът ни беше кратък - той попита как съм и след това изпрати колата си да ме вземе, докато се уреди пътуването ми до София. Беше ден за избори на президент - не ми беше до гласуване.Вече в София написах благодарствена докладна до външния министър Стоян Ганев за това, което направи посланик Владимир Велчев, за помощта му. Кореспондентът на радиото в Москва тогава, на когото първо позвъних от Посолството се извини, че е болен - не му се разправяше с някаква долетяла по коледните празници колежка! Та Стоян Ганев, като прочел за благодарността ми, метнал документа и казал: "Голяма работа, че й помогнал! Те толкова се страхуват за постовете си, като деца на комунистическата номенклатура, че какво друго ще правят освен да помагат!" Оставям тези излияния на министъра без коментар - за себе си бях убедена, че ако не бе помощта на посланик Велчев, аз нямаше да излетя за Тбилиси, нямаше да оцелея в мразовитата Коледна нощ, в която пристигнах в руската столица.
В самолета Тбилиси-Москва с мен пътува млад мъж, който пое задължението пред приятелите ми да ме предаде в ръцете на консула и да се увери, че всичко с мен ще е наред и ще замина без проблем за България. До идването на автомобила на посланика - той не се отдели от мен, не спря да говори за бъдещето на Грузия, за това как ще поканят Шеварднадзе* за президент, за да приеме светът обновената им държава, обявила се за независима. Невероятно ми се стори, че и дума не обели против Гамсахурдия - за него, за тези, които оставих в Грузия той беше виновникът за толкова много смърт, но нямаше обидни квалификации, нямаше жажда за мъст...
Консулът Тодор Тодоров пристигна и ме взе от аерогарата - след кратка почивка аз вече пътувах за София.
* * *
Не минаха и десет дни и две вести от световните информационни агенции поставиха отново Грузия в центъра на новините. Звияд Гамсахурдия се бе завърнал в страната. Със стъпването му на грузинска земя напрежението отново започна да нараства... "Шеварднадзе организира заговора срещу мен!" - заяви той, отправяйки обвинения срещу бившия външен министър на Съветския съюз.Всъщност Шеварднадзе бе удобна мишена за обвинения след оттеглянето на Горбачов. "С тревога следя събитията в Грузия! - сподели в интервю за Франс прес самият Шеварднадзе. Всички мои мисли са насочени натам! В същото време искам да се знае, че с каквото мога, ще помогна на родината си, за да излезе от икономическата разруха, в която я остави Гамсахурдия! Нямам политически амбиции, нито пък се каня да се върна в Грузия, за да участвам в управлението!"
"Приканваме Гамсахурдия да напусне страната - бе заявил генерал Китовани в интервю по телевизията. - Не се страхуваме от него, привържениците му също са малко... Не желаем да се пролива повече кръв и да загиват още грузинци!"
За едни християни Коледа е на 25 декември, Грузинското Рождество се отбелязва на 7 януари. Тазгодишната Коледа в Грузия ще остане като Кървавата Коледа. Като спомен от един диктатор. Що се отнася до президента Звияд Гамсахурдия, генерал Китовани, Джаба Йоселиани и другите опозиционни лидери на противопоставянето на въоръжения конфликт, който предизвиква Звияд и който конфликт продължи 10 години да тлее в Заказвказието. Как се развиха отношенията им с Шеварднадзе, когото те докараха на власт и за когото генерал Китовани след няколко години ще изрече: "Едуард Шеварднадзе трябва да бъде съден като военнопрестъпник!"
Следва продължение
*Едуард Шеварднадзе - съветски външен министър /1985-1990/ и държавен глава на Грузия /1992 г./ Министър на вътрешните работи /1965-1972/ на Грузия,по-късно е назначен за първи секретар на Грузинската компартия и остава на този пост, докато Горбачов, негов стар приятел го изтегля в Москва за министър на външните работи на СССР и член на Политбюро.
Когато Китовани и Джаба Йоселиани поемат контрола над страната, те поканват Шеварднадзе да се върне на власт. Проведени са парламентарни избори, 200 000 бежанци прииждат от Абхазия, която за момента тогава е подкрепяна от Русия. Самият Шеварднадзе отива в Москва и получаваруска подкрепа, в замяна на това Грузия да се присъедини към ОНД и допусне руски военни бази.
