Милост за живите, господин Президент!

Престъпната антисоциална политика в годините на преход бе резултат на съгласие и приемственост * Пенсии, здравеопазване и инвалиди - са само върхът на управленски провали * Мизерията и борбата за оцеляване на българина родиха чудовищна престъпност

ЛЮБА МАНОЛОВА

11 юли 2006 година

Вчера в новините изтече съобщение, че фондация "Фридрих Еберт" е организирала дискусия за пенсиите с участието на президента, министъра на социалните грижи, синдикалисти и експерти. Мнозина прозряха в мероприятието поредния предизборен трик на сегашния държавен глава Георги Първанов, тъй като той спечели своя мандат преди пет години с лозунга, че ще бъде социалния президент. Според едни наблюдатели, президентът твърде късно, едва на петата година от мандата си се е сетил за пенсиите на мнозинството от българското население. Според други - фондацията не съобразила, че темата би поставила кабинета в твърде неловка ситуация. И едното и другото не са далеч от истината, но в крайна сметка бе отметнато едно поредно мероприятие, което още на следващия ден ще бъде забравено. Намериха се и такива, които видяха в срещата и диспута по пенсиите обратен жест от страна на Първанов в полза на кабинета - ако това е така, в което силно се съмнявам, то подобен жест би срутил рейтинга на всяко едно правителство, а най-лесно - на сегашното.

За 16 години преход парламенти и правителства от всички цветове на дъгата работиха и продължават в едно престъпно съгласие на провеждане на антисоциална политика в България. В началото бе мистериозното изчезване на Пенсионния фонд, за което 16 години нито един политик не надигна глас да провери кой е разпоредил и къде са прехвърлени парите и за какво са били употребени те. Ако 2006 година, време на безвластие и хаос се очакват поредните избори за президент на страната - то най-сигурната гаранция за успех ще е искането за проверка по изчезването на Пенсионния фонд. Нито партийни идеологеми, нито политически заклинания или нападки с компромати ще свършат това, което би сторило искането за откриване на механизма на изчезване на Пенсионния фонд веднага след 10 ноември 1989 г., още повече, че парите бяха в българска банка. Напомням това с ясното съзнание, че никой няма да посмее да поиска сметка за най-голямото социално престъпление, което постави началото на законодателното и правителственото съсипване на съществуващата социална система в държавата. Никой, никога няма да постави на дневен ред този проблем, защото в годините на така наречения демократичен преход и промени се създаде един негласен консенсус и приемственост за водене на една и съща социална политика - независимо кой е на власт, независимо в името на какво е дошъл в управлението. Изчезването на Пенсионния фонд бе началото, това събитие няма еквивалент в съвременната история на която и да било държава, както няма и гражданство, което не би поставило нито веднъж на своите политици искане за разкриването на тази мистерия.

В деня на дискусията по пенсиите с "Фридрих Еберт", Емилия Масларова отново размаха цифри, които са твърде далеч от действителността. Няма смисъл да влизам в спор с Масларова - достатъчно е да я изпрати партията на социалистите в Дом за инвалиди, където да погостува и се зачисли на храна и спане - след месец, самата министърка вече ще има нужда от квалифицирана медицинска помощ. Не е лош вариантът и Масларова да бъде гост на някоя от все още не затворените психиатрични заведения, да погледа как се къпят болни с маркучи с вода, да стане съпричастна на невъзможността да се хранят и лекуват нормално болните там с предоставените от бюджета средства. Още по-добър ефект би имало зимно посещение с преспиване на Масларова в Дом за деца с медико-социални проблеми, когато няма пари нито за ток, нито за храна, а още по-малко пък за постелъчно бельо, за да види как персоналът носи храна от вкъщи за децата, а след смъртен случай, те се заравят без аутопсия, в границите на Дома. След тези няколко командировки нека Масларова отново седне да чете дежурните си доклади - ако е в състояние.

Грозната истина за политиците ни от 16 години в преход е, че те не намериха законодателно време, за да решат проблема на децата сираци, които след 18 години са длъжни да напуснат домовете, в които са отгледани и остават на улицата, без покрив, без храна и без професия. Когато Петър Стоянов беше президент, той разрешаваше на младежи да сядат на работния му стол, пет години сегашният президент Първанов организира абитуриентски балове за сираци, екипът му ангажира фирми, които да ги вземат на работа - но това е капка в морето, защото изоставените деца в България са десетки хиляди.

Малцина от българите са наясно, че миналата година, кабинетът на Симеон Сакскобургготски прие нова Наредба за начините и диагнозите, по които да се определя групата инвалидност. Оказва се, че от населението бе скрита истината, как в Списъка са оставени само неизлечимо и фатално болни, болни с липсващи крайници, хора с инсулти и инфаркти, хора, които не могат да се справят сами в ежедневието по причина на собственото си заболяване. Всички останали заболявания, които след време неминуемо преминават в период на лоша прогноза и летален изход са заличени от Списъка за даване на група инвалидност! Предимно хора в крайно тежко състояние ще могат да получават група за инвалидност и мизерната пенсия към нея. Наскоро отпаднаха и привилегиите при закупуване на кола, протези и други необходими на инвалидите неща под претекст, че имало злоупотреби! За всеки нормален човек е ясно, че това изобщо не може да бъде претекст за законодателни промени в една цивилизована държава, тъй като, когато има констатирани злоупотреби - те се разкриват и санкционират, а не се лишават всички нуждаещи се все по-малко останали инвалиди от малкото привилегии, на които имат право. Едно правителство, което предпочита да облекчи хазарта, а в същото време премахва привилегиите за инвалиди е обречено, както то, така и партиите, които са го съставили.

И още нещо: за възрастовата граница при ползване на безплатни лекарства - както стана ясно, за жени с рак на гърдата се поставя възрастова бариера от 35 г., като възраст, в границите на която жените могат да имат възможност да стават майки, така наречената фертилна възраст. В Европа тази възраст е много по-висока вече, в една Швеция тя достига 45-50 години, а освен това лекари, запознати с проблема твърдят, че за всяка жена възрастовата граница за подобно събитие е индивидуална. На жените бе обяснено от експерти от Министерство на здравеопазването, че това били международни критерии!? Цинично и невярно.

България е единствената страна, в която на големи празници сираците получават стомашни разстройства от огромните количества лакомства, които получават само тогава от бизнесмени и политици под прожекторите и пред камерите на телевизиите. Ще спра дотук, защото статистиката е ужасяваща, а съпоставките с останалите държави в Европа навежда на мрачни мисли. За пример на нормална социална политика ще дам Финландия, Швеция, Щвейцария - страни, където на пенсионерите държавата и законодателството са определили един финансов минимум за възможност за достойно съществуване на пенсионерите, социално слабите, безработните, минимум, който парира всякаква възможност социалният статус на въпросните групи граждани да стане повод за криминогенно поведение. Когато казвам достойно съществуване за пенсионерите, имам в предвид средства, които да дадат възможност за прехрана, покрив, консумативи и лекарства. Това са задължителните компоненти, към които вече се прибавят личен трудов стаж, категория труд, и внасяни осигуровки. Защо лекарствата са задължителен компонент, като храната при определяне на финансовия минимум за размера на една пенсия - спомням си как моята баба, която беше много мъдър човек казваше: "Човек, ако на 45 години е здрав, значи не е жив".

Преходът роди чудовища

Всеки знае, че една улична котка или куче, когато родят не дават никой да се приближи до малките им и ги брани със зъби и нокти от каквото и да било посегателство или опасност. Това е при уличните животни, при дивите не е по-различно. Какво показват криминалните хроники от последните 16 години: майки хвърлят току що родените си бебета, други ги заравят полуживи, трети ги изоставят по улици и боклукчийски контейнери. Майки, човешки същества.

Над един милион кадърни и учени българи напуснаха родината си, за да не се върнат никога вече, отвратени от това, което се случи след 10 ноември 1989 г., продавайки знанията и интелектът си в чужди държави. За 16 години прирастът на нацията ни е все по-отрицателен - демографски, българите изчезват в една постоянна и непроменяща се тенденция.

В годините на преход рязко намаля възрастовата граница за употреба на наркотици и алкохол при децата, намаля възрастовата граница за проституиране и сексуални услуги - пак при децата. Увеличи се броят на изнасилвания, кражби и нападения, въоръжени грабежи, убийства, в които извършителите са непълнолетни. Увеличиха се насилията над деца от възрастни. Страшен ще е резултатът, ако се направи една Книга за престъпленията от деца и с деца - статистиката ще е покъртителна и ужасяваща. Тук не мога да не спомена, че много често медиите вършат работата на полицията - последният случай е със сайта за деца, които се предлагат за сексуални услуги на възрастни. Новината изнесе в. "Монитор". Това бе новината на деня, а не закъде е хванал самолета премиерът Станишев, как бившият премиер Симеон е поздравил алпинисти, или на коя географска ширина е министърът на вътрешните работи Румен Петков - страшната новина, бе, работи сайт, предлагащ секс услуги с деца! Деца от София, столицата на България - пред тази вест никакви компромати на Иван Костов, никакви инсинуации кой става и кой не става за президент не вървят! Скандалното е, че нито министърът на образованието Даниел Вълчев не се появи да покаже поне, че е разтревожен и да поиска бърза разкриваемост на това престъпление. Станишев не се върна по спешност от Европа! А това, което съобщи "Монитор" е катастрофа, подобна на тази със самолета в Иркутск. Катастрофа, в резултат на която неизвестен брой деца ще влязат с опустошени души в живота. Никой, нито от Агенцията за закрила на детето, никой от МВР не се яви в телевизионно студио, за да каже две думи по скандала. Защо?

Причините са няколко: първата, че разкриването на подобен сайт не е първото, втората е, че политиците са толкова влюбени в себе си, че някакви деца, които предлагали секс услуги не са им в дневния ред. Къде бе Волен Сидеров, който развяваше скандала със своя депутат Кузов, къде бе Весела Лечева, която отговаряла за младежта и спорта, къде са тълпата кандидат президенти, които чакат есента, за да се пуснат в изборите за държавен глава. Къде бе самият президент Георги Първанов, който да поиска от Главния прокурор спешни мерки за пресичане на това скандално престъпление? Или държавният глава ще чака някои следващо мероприятие я от "Фридрих Еберт", я от друга фондация, за да отиде и регистрира присъствие? Нямаше я даже елементарната колегиалност на разни новинари, съобщавайки новината, да се позоват на вестника, който я публикува и тиражира. Какво става в тази държава - защо бе пренебрегнат професионално реализиран журналистически труд и едно подобно разкритие беше тиражирано анонимно? Така не се прави в нито една друга страна. В Белгия изчезването на две момиченца и подозренията, че са станали жертва на педофил разбуниха държавата дни наред - първите страници на вестниците бяха пълни с подробности от новината и промяната в събитията по издирването на децата. България е държава с 13 вековна история, държава, в която доброволно сме оставили набедени политици да се тупат в гърдите за това колко е демократичен преходът и допуснахме в хода на демократичните промени манталитетът на българина: бил той дете, мъж, жена да се промени чудовищно. А това са белези в душевността, които трудно зарастват и се заличават. Ето защо бих се обърнала към държавният глава с призива: милост за живите, господин президент! Свикайте съвещание за българските деца, следете и искайте всеки ден да Ви се докладва какво се върши реално - в противен случай, един ден Вашите деца ще Ви зададат неминуемо въпроса: а ти, какво направи, за да спреш това чудовищно безумие? И ще трябва да им отговорите.