3. Несъстоялото се спасение във влака София-Кардам
ЛЮБА МАНОЛОВА12 март 2008
Продължение от 11 март 2008
Вчера, тринадесет дни след трагедията, разиграла се във влака "София-Кардам", при която девет души, изгоряха живи, най-после гражданството чу за уволнения в БДЖ. Най-после изпълнителният директор на жп компанията Олег Петков и петима шефове от железниците бяха уволнени. Така министърът на транспорта Петър Мутафчиев бе спасен! Трябваше да минат цели 13 дни от трагедията, за да бъдат остранени тези жп началници. Защо премиерът Станишев си игра толкова дълго с търпението на близките на жертвите и останалите граждани - не е ясно, защо Петков не си отиде с достойнство след жестоката смърт на деветимата невинни пътници, които са имали неблагоразумието да пътуват с БДЖ, не е ясно. Но, слава Богу, 13 дни след трагичния инцидент от горящия влак, на българите бяха подхвърлени някакви уволнения! И то след като народът се измори да слуша от Олег Петков как е пратил съболезнователни телеграми на близките на загиналите, или как БДЖ поема разноските по погребенията на жертвите от горящия влак. Петков бе уволнен след като само преди ден министърът на транспорта Мутафчиев уж щеше да отстрани изпълнителния директор на БДЖ и се отказа. Какво ли не е изтърпял този народ, та някакво суетене в коридорите на властта трудно би го впечатлило!
13 дни след трагедията, номерът с терористичния акт някак не мина и от немай къде шестима жп началници останаха без работа. И без достойнство. Само, за да запазят поста на социалиста Мутафчиев! В името на спасението на транспортния министър бе използван и стар, до болка изтъркан трик. На гражданството беше пуснат кьорфишека с терористичния акт и то не от кой да е, а от Христо Смоленов, който всъщност е съпруг на началничката на кабинета на министъра на транспорта, Пепа Маринова Моллова-Смоленова! Ей така, по семейному се тръгна на битка за спасение на Мутафчиев и неговата подчинена! Както би казал Главният прокурор на републиката, Борис Велчев в такъв случай - омерзена съм и съм потресена!
Тайна ще останат средствата, които бяха хвърлени в медии от МТ, за да не бъдат толкова яростни журналистите към министъра на транспорта - това е ясно вече и на децата. Докато очаквахме пресконференция, на която да бъдат оповестени резултатите от проверката за причините на трагедията във влака "София-Кардам" - плевенски прокурор заяви, че огнището на пожара е било едно, че влакът е бил технически изправен, т. е. смъртта на жертвите не е в резултат на терористичен акт или техническа неизправност. Така най-после версията за терористичен акт се изпари и след като технически проблеми във влака не е имало - остава убеждението, което отдавна е известно на гражданството: смъртта на деветте жертви е в резултат на човешка немарливост и неадекватни действия на персонала на влаковата композиция. Тази версия е известна отдавна и на разследващите, но 13 дни нещо трябваше да се говори от началници в транспорта, за да не остава ден и час без приказки около възникналия пожар.
Часове след пожара вече е било известно, че вратите на вагоните са били заключени, че пътниците са се мятали в огнения ад и задушлив дим, без надежда да се спасят от капана на заключените врати и късно спрелия влак. Това обяснява скачането от отворени или счупени прозорци, това обяснява защо пет овъглени трупа са били намерени скупчени пред заключената междинна врата между кушет вагона и спалния вагон.
Братовчед на загиналия Калчо Стефанов, съобщи в предаването на Милен Цветков вчера, че влакът се е движил 10 минути горящ, с изпълнени с гъст, задушлив дим купета и коридори. Шафнерът не е разбрал веднага за пожара и твърде късно е била дръпната ръчната спирачка.
А 13 дена близки на жертвите и останалите граждани питаха и питат - защо толкова късно е спрян влакът, къде се е намирал този шафнер? Къде се е намирал другият му колега? Защо веднага не са усетили дима тези двама служители? Все пак, след като става ясно, че влакът е пътувал горящ и с обгърнати в дим купета на двата вагона - казусът с опасност някой да безпокои пътниците отпада - в такъв вомент вече човек бягаи се спасява от дима и пламъците. Логично е. Но как да бягаш и се спасяваш след 10 минути пожар и дим, как да избягаш след като се озоваваш пред заключена врата? Глупостта не освобождава от мислене.
Отговорът на тези въпроси е прост - шафнерите са били далеч от вагоните, за които отговарят, или са спяли. Затова и не са отключили вратите, за да излязат и се спасят пътниците. Не са отключили тези врати, за да помогнат на евакуацията на пътуващите във двата вагона. Тогава за какви 20 души спасени от шафнер пътници се говореше преди няколко дни? Защо тези спасени пътници, в знак на благодарност, че са оцелели, не се обадиха в нито една медия, за да кажат за "подвига" на шафнера и в знак на благодарност да разкрият истината? Защото няма такава истина. Защото такова спасение не е имало, не се е случило.
"Да бях изгорял и аз, че да ми кажат "браво"! - каза в интервю днес единият от шафнерите във в. "24 часа". Никой не желае смъртта на шафнера, но все пак, защо досега се кри и мълча - овъглените пътници, занесени в насипно състояние до моргата за разпознаване са налице от 13 дена. Същите пътници, които са загинали живи в дим и пожар, зад заключените врати от шафнера. Никой не желае смъртта на този шафнер - 13 дни всички чакахме истината от него. Не да се крие и да се появи след близо две седмици, за да говори недомислици!
10 минути дим и пламъци от движещ се с пълна скорост влак - това са фаталните мигове за деветте жертви. Оцелелите пътници вече дни наред разказват, че случайно са разбрали за пожара! И как когато влакът е спрял купета и коридори са били пълни със задушлив дим, а пламъците са обхванали двата вагона. Когато влакът спира, от пет до седем души вече са на заключената врата - едното крило на вратата е била избито и двама успяват да се спасят, но петима от тях вече са задушени и остават в дима и пламъците.
А БДЖ-шефът, Олег Петков обяснявал, че заключената врата можела да се отвори и със стотинка, каза един от близките на загиналите в трагичния пожар. Стотинка за отключване срещу минута, минута и половина, в което време димът блокира дишането и сърцето спира! Дъното си остава дъно, дори, когато е отгоре.
"Благодарение на медиите разбрахме какво се е случило" - каза сестрата на загиналата лекарка Галина Иванова. - Пожарът е бил в полунощ на 28 срещу 29 февруари, поясни тя, а сутринта д-р Иванова не отговаря вече на джиесема си и сестра й тръгва към мястото на трагедията. В Червен браг, вече на място тя и останалите близки на жертви разбират, че издирваните от тях не са в списъците на спасените пътници.
"Отидохме и застанахме до вагоните да чакаме" каза Светла Иванова, сестра на загиналата д-р Иванова. Лентата, отделяща изгорелите вагони е опъната на 20 до 30 метра от чакащите роднини на жертвите. Те говорят само с журналисти, от които разбират, че никой не е скочил от движещия се и вече горящ влак. Въпреки това някои от близките тръгват по релсите и търсят, извървяват 10 километра с надежда да попаднат на някой скочил и спасил се от огнения ад. Не намират никого и се връщат.
От самата гара Червен бряг до влака близки вървят и се ориентират по пушека от вече угасените вагони, така научават къде се намира влакът.
Никой не отива до чакащите близки, никой не говори с тях за случилото се, никой не ги упътва, никой не ги успокоява, докато те стоят с часове до изпепелените вагони, отчаяни за това какво се е случило с техните близки. Никой не се интересува от тях и тревогата им, от вече осъзнатата истина за смърт на близките им.
В нощта на пожара, когато влакът спира, след 20 минути на място пристига пожарна кола. Една. Водата й свършва за минути. Пристигналите копаят земята, за да търсят противопожарен кран - не го намират и се връщат да заредят с още вода. Никой от чакащите близки не знае в този момент, че в местната пожарна служба е имало драстични съкращения и по тази причина пожарната се оказва напълно безполезна за спасението на близките им и разигралата се трагедия.
Оказва се, че още от самото начало на инцидента, проверяващите са били наясно с точния брой на жертвите, кои са те, какви са причините за пожара. Знаели са, но са оставили близките на жертвите да чакат зад лентата, отделила опожарените вагони. Знаели са и, че вратите на изгорелите вагони са били заключени и че зад такава заключена врата са намерени пет овъглени трупа. И проверяващите, и транспортните ръководители са били наясно, че живи хора са изгорели в резултат на човешко нехайство. Още от началото на разследването са били наясно.
Тогава е необяснимо защо увъртаха за броя на жертвите, защо пуснаха версията за вероятен терористичен акт, защо изпратиха машинист и помощник-машинист в две от най-гледаните телевизии да разправят врели некипели за отключени врати? Защо мълчаха за случилото се в минутите, в които влакът е летял със задимени и горящи купета на два вагона - кушет вагона и спалния? Защо мълчаха, че вагоните не са на 20, а на 40 години? Защо не се разнищи продажбата на вагони на "Оптима турс", за да возят турски гастарбайтери? Защо скриха шафнерите на изгорелите вагони и ги накараха да подпишат, че няма да говорят пред медиите за случилото се във влака? И най- накрая: защо мълчат за това точно колко време е летял влакът София-Кардам запален и с изпълнени с дим вагони и по каква причина не е била задействана ръчната спирачка?
Ясни са отговорите на всички тези въпроси. Изясниха ги свидетелствата на оцелелите, разследванията на близките, изясниха ги медиите...
Отговорите на тези и всички останали въпроси са в заключените врати на вагоните, в жестоката смърт на девет души, в човешкото нехайство, довело до трагедиите за десетки близки на загиналите в пожара.
13 дни всичко бе впрегнато, в името на това, да се спаси постът на министъра на транспорта. Всичко това бе извършено и неизвършено, за да няма сменен министър от кабинета "Станишев". За да знае Европа, че нещата в България са стабилни. Страшни са слабостите на силните на деня.
А истината е, че този министър на транспорта не намери сили и достойнство пред паметта на деветте жертви да си отиде от поста сам. Истина е и друго - около този министър гафовете не са един или два. Те са в напуканата писта на новото летище, в нагънатата на места настилка на тази писта, както и в предпазната клауза, която Европа ни наложи за въздушния ни транспорт. Това е жалкото в тази история и всички останали гафове в ръководения от Мутафчиев отрасъл - това предизвиква омерзение и потрес. Както неведнъж съм казвала: който няма съвест, компенсира това с липсата й.
"Смисъла на тази трагедия е - нещата да не се случват повече" - заяви с надежда съсипаната от скръб сестра на загиналата лекарка Галина Иванова.
Едва ли случилото се ще предотврати други трагедии. Иска ни се да вярваме, че няма да има вече пътници, които ще се задушават от дим и пламъци и ще падат мъртви, само защото са имали неблагоразумието да се качат и пътуват с български влакове. Иска ни се да вярваме, но дали ще е така? Не и с тези политици.
Следва продължение
