2.Крайно време е кметът Бойко Борисов да се поучи от предшественика си Софиянски как се намират пари

За още заеми на Софиянски, от времето, когато беше столичен кмет, за разбирането на бившия градоначалник на "християнството" и как той смеси религия и политика *За това как от ЕБВР удариха спирачки на устрема на софийския кмет да взема заеми и тегли кредити.

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 11 август 2006 година

12 август 2006

В края на 2001 г. Софиянски е в Берлин, където урежда заем от ЕБВР в размер на 35 млн долара за икономически проект в областта на транспорта. Сагата със заемите продължава, като според кмета на София сериозни инвеститори от Израел и Турция проявявали интерес към строежа на международна автогара. Обмисля заем от банка Ибеарди за модернизация на столичния градски транспорт. В същото време продължават мъките на дребния бизнес - за регистрация на търговски обект търговецът трябва да извади 14 разрешителни, за автомивки трябват още три документа!

Световната банка опуска заем за "Топлофикация" - София, но се иска държавна гаранция, защото се оказва, че нещата около бъдещото преструктуриране на "Топлофикация" не са изчистени. Кабинетът "Костов" не дава гаранции, а Симеон изразява само разбиране и морална подкрепа. Софиянски е затруднен от подобно развитие на нещата, тъй като досега, два мандата всичко му се е уреждало като по ноти.

Но да продължим с парите, които харчи градоначалникът: 26 млн долара струва удължаването на метрото от метростанция Сливница до метростанция Обеля. За втория етап от строежа се очаква заем от Японската банка от 118 млн долара.

Историята на кметуването на Софиянски продължава с бартер на медикаменти срещу тролеи с Украйна. 20-те нови тролейбуса обаче изискват нов заем от ЕБВР. Така че украински тролеи срещу бартер или закупуването им срещу нов бъдещ заем - това се оказва дилемата, която трябва да реши Софиянски. И така докато се намери вариант за осъществяване на сделката,

Най-неочаквано започва разследване за еврооблигациите,

по което Софиянски първоначално е привлечен като свидетел, но много скоро започват да го разпитват по повдигнато обвинение за престъпление по служба. Какви са фактите: през 1999 г. общината и ЕБВР са сключили сделка за целеви заем, като еврооблигациите са в размер на 50 млн евро, емитирани от Столична община на европейските пазари. Проблемът на столичния кмет е, че е взел еднолично решение за агенцията, "Стандарт енд Пауърс рейтинг груп", изготвила кредитния рейтинг. Агенцията получава за това пари от същия заем, както и за парите, получила френската банка "Париба", избрана за агент по сделката. Агенцията е позната и дава кредитния рейтинг на държавата и на София. За въпросния заем за еврооблигациите бе даден рейтинг с положителни перспективи, срещу което Агенцията бе получила 45 хил долара, както и всяка година й се полагаха още по 25 хил. долара годишна такса за поддържане на рейтинга.

В началото на 2002 г. бе обявено, че столичният градоначалник е обвинен за длъжностно престъпление във връзка с емитираните от СО еврооблигации и че същият остава на свобода срещу парична гаранция. Превишаване на властта при определянето на разходите по емисията еврооблигации и ощетяване на бюджета на общината с над 100 хил долара бяха констатирали в следствието. И тъй като падежът на облигациите се очакваше на 3 юни 2002, парламентът задължи Столична община да отдели 97 млн лв за изплащането на еврооблигациите - облигации, издадени срещу съществуващ държавен дълг.

Тогава останаха без отговор въпросите: изгодна ли е лихвата по взетия заем, защо този заем е трябвало да бъде изтеглен от чужда банка, след като нашите банки имат достатъчно свободни парични ресурси. Със заеми всеки знае - защо вместо да загробва столичани със дълг, Софиянски не е потърсил вътрешни парични ресурси за проектите си? И какво в крайна сметка оправиха тези 50 млн евро - пооправиха няколко софийски булеварда, я хилядите тъмни улици в крайните квартали останаха с дупки и в мрак.

И най-накрая ще припомня концесията, която Софиянски даде на англичаните за софийската вода. Ще спомена само разликата: преди даването на концесия водата струваше 3-4 ст., а след това цената достигна 62 ст. Концесионерите признаха, че 60 на сто от водата се губи в течове и че клиентите им, жителите на София плащат и тази загуба. В същото време в печата изтече новината, че 13.5 млн. евро са били изнесени към Лондон от собственика на "Софийска вода", "Интернешънъл уотър". Тези пари са били получени от ЕБВР за водата в столицата и са били пренасочени извън страната. Траншът от ЕБВР е бил от 15 млн евро и постъпил по сметките на "Ситибанк" на 22 декември 2000 г. За преливането на парите в чужбина през януари 2001 г. имало документи, които бяха предоставени на депутати от три столични избирателни района. "Знаем, че един от участниците в консорциума "Интернешънъл уотър" иска да се оттегли" призна и кметът Софиянски. - изпълнителният директор на "Интернешънъл уотър, Джим Саутуърт се отказа и не пожела да отговори на въпросите за износа на капитали и оттеглянето на кой от двамата концесионери предстои. След като се вдигна шум стана ясно и че, компанията "Интернешънъл уотър" е била регистрирана в Холандия, тъй като според холандското законодателство, когато дейността на чужда фирма се развива извън Холандия, а още повече в трета страна - то тя практически се освобождава от данъци. Това се оказа мажоритарният собственик на "Софийска вода", който тормозеше клиентите си и непрекъснато отваряше дума за поредното поскъпване на водата.

Според запознати, 30 от 100-те милиона евро, преведени за затварянето на 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй са били дадени на Стефан Софиянски за ремонт на 60 км от тръбите на "Топлофикация" - София, като за целта правителството на Симеон и парламентът взели въпросното решение. Това била и една от причините, високопоставени български политици да натискат не къде да е, а в Брюксел за безусловно затваряне на тези два блока.

Докато прокуратура и следствие проверяваха сделката с еврооблигациите и повдигнаха обвинение по служба срещу Софиянски, държавата стана гарант за заема от 118 млн щ. долара, който бе уреден с Японска банка, заем за продължаване строежа на метрото. Друг, втори заем от 35 млн евро бе уговорен с ЕБВР за закупуване на нови автобуси и трамваи. Тогава кметът отказа да замине за Япония, въпреки че нямаше забрана от прокурора около повдигнатото обвинение за напускане на страната. Едновременно с отказа му от пътуване видни интелектуалци и лица от новините излязоха в различни вестници в негова защита. Това съвпадна с повдигането на второ обвинение от прокуратурата срещу Софиянски - този път за замяна на общински терени. Това бе случаят със замяна на апартаменти, собственост на депутатката Юлия Берберян, срещу отстъпване на собственост от страна на общината на терен в Борисовата градина. Междувременно стана ясно, че Берберян не е платила данъците и таксите по апартаментите преди да ги предложи на общината. Няма да се връщам назад с въпроса дали е платила данъци върху сумата преди закупуване на апартаментите. Извършената замяна изглеждаше неравностойна, тъй като срещу 15 апартамента общината отстъпи собственост върху 15 дка земя. Не е известно дали Софиянски си е взел поука от второто обвинение по сделката "Берберян", но малко след нея се чу, че срещу 42 апартамента, собственост на фирмата на Светлин Нейнски, съпруг на Мирослава Нейнска/ бивша служителка от фондацията на Елена Костова, "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ са му били отстъпени 35 дка за строеж на увеселителен парк. Сегашният "Софияленд". И за да бъдат идентичните случаи три, общината продава срещу 1,8 млн. щ. д. за строеж на т. наречената японска болница на милионера хуманист, д-р Торао Токуда. Софиянски е подписал договора за продажба с д-р Токуда, въпреки че в момента на продажбата е течал съдебен спор.

В един момент ЕБВР удари спирачки на Софиянски

Градоначалникът на столицата поиска държавна гаранция за заема от 35 млн евро лично от премиера Симеон. Отказът, който получи не бе оповестен. В същото време, според договореностите с ЕБВР общината нямаше право за период от 10 години да тегли каквито и да било нови кредити. По отношение на краткосрочните заеми, ограничението бе те да не надвишават повече от 2 млн. евро. Банката наложи ограничение и за дългосрочните заеми, като ги забрани. "Изискването на банката е да съгласуваме всяко свое решение за бъдещи финансови операции с нея - призна пред журналисти Стефан Софиянски - което всъщност е финансова дисциплина, подобна на режим на валутен борд".

Възможността за нови заеми бе ограничена и заради вече договорения заем от 105 млн д. от Японската банка за изграждането на втората част от метрото.

Това не попречи освен кредитите за метрото и градския транспорт, общината да договори и нови заеми от 26 млн. евро от Световната банка и други 30 млн евро, отново от ЕБВР за модернизация на софийската "Топлофикация". Същата "Топлофикация", която висеше с дълг към "Булгаргаз" от 140 млн лева, и която сега тресе от скандали вече втори месец гражданството. Истината тогава бе, че при невъзможност дружество "Топлофикация" да си погасява заемите на ЕБВР, то общината следваше да поеме изплащането на текущите му сметки, дори и да се активира държавната гаранция по заема.

Заеми, кредити, дългове - срещу довършване на метрото, десетина позакърпени булеварда, запълване на дупки, кърпеж на Околовръстното - дейности, които предполагаха добри комисионни. А за социални дейности, за грижа за бездомни, безработни, социално слаби, инвалиди - комисионни не се даваха, затова е тези дейности не бяха приоритетни за Столичната община.

Ще припомня приноса на кмета Софиянски към културата - кметът не бе безразличен към културата, той отдели специална алея в Централни гробища за културни дейци.

Как Софиянски наруши Конституцията с партийна цел

Столичният кмет има специални виждания за християнството, тъй като си нарече първата партия Обединен християн-демократичен център /ОХДЦ/. Във въпросната партия се натъпкаха за членство едни от най-големите скандално проявени политици от новото време, като: Стоян Ганев /прочул се като първият в историята на дипломацията външен министър емигрант - бел. Л. М./, Александър Божков /ВиК висшист, на когото бе поверена приватизацията в държавата. Приватизация, след която от 60 млрд долара държавно имущество, Божков успя да вкара в хазната едва 2-3 милиарда. След него останаха да берат душа националната авиация, военно-промишленият комплекс, производството на печеливши предприятия, обезсмислен бе българският износ, съсипана бе голяма част от родната индустрия - бел. Л. М./, Екатерина Михайлова /послушницата на Иван Костов от върха на СДС/, Николай Павлов /бивш шеф на Комисията за защита на конкуренцията/, Кирил Дунев /печално известен банкер на Банка за частен земеделски кредит/, Александър Чирков /лекар, който бе с приключило следствие за огромни злоупотреби във Великото народно събрание, но благодарение на президента Желев процедурята беше спряна - бел. Л. М./. Тази китка от лица бе в основата на малката партийка на Софиянски, поставила в името си християнството. За пореден път обясняваме, че според действащата Конституция на Република България политическа партия или обединение не може да се регистрира на религиозна основа - т. е. ОХДЦ на Стефан Софиянски се оказа извън закона още с регистрацията си, което не й попречи да просъществува колкото бе необходимо на самия Софиянски.

Но столичният кмет си остана добър, според представите му християнин - вдигна статуя на София само срещу 150 000 лева. Малцина разбраха защо някои медии наричат въпросната статуя - Св. София, след като излятата от бронз и галванична мед фигура на жена с пищна гръд и дупки вместо очи се разминаваше чувствително с представата на православната църква за мъченицата София и трите й дъщери: Вяра, Надежда и Любов. Дъщерите на великомъченицата, загинали за християнската вяра с майка си изобщо липсваха и все още липсват около статуята, нещо, което и в най-смелите представи за волности на църковния канон не се допуска. "Подобно светотатство е равносилно на това, да направиш статуя на Светата майка Богородица без младенеца - поне в православните среди това се счита за недопустимо" - коментираха възмутени свещеници и богослови. Но за софиянци, прекарали над 45 години в атеизъм, новите възможности за връщане към вярата не са бяха първа грижа.

И още несвършено

За двата мандата на Софиянски не се чу и дума обръщение от негова страна към вътрешния министър за в пъти увеличината престъпност в София. Докато кметът обикаляше да урежда заеми и кредити извън страната, в българската столица не спираха убийствата, насилията над малолетни, повишаването на криминалната активност от страна на циганското малцинство, проституцията, просията, взривовете, кражбите.
В същото време София бе градът с изключително високи данъци, две такси смет на глава от населението, мъчителни усилия за узаконяване на малки магазинчета или други обекти за малък и среден бизнес, столицата бе проядена от корупция. Какво измислиха кметът и подчинените му за данък смет: един данък смет се дължеше от собствениците на имоти, друг от ползвателите на магазини, кафенета и други заведения. Вторият данък смет се образуваше при регистрация на съд за смет в общинската данъчна администрация, като отново на бедния софиянец се налагаше да плаща най-малко 600 лева годишна такса на фирмата за извозване, в съответствие с големината на съда за смет?

Като стана дума за боклук, то София не е била никога по-мръсна, да не говорим за сметището в Суходол, където произволното изсипване на тонове боклуци се пропиваше в почвата и поставяше в опасност минералните извори от Горна баня и Банкя, както и здравето и живота на живеещите близо до сметището жители на квартал Суходол.

На въпрос на журналистка за познанството на кмета с братя Джанкови - скандално известни с: вземането на обект "Копитото" за ремонт и източване на 13 млн лв. от държавното Ръководство на въздушното движение, договора за паркинг около НДК, както и закупуването на "Софийски мелници", кметът Софиянски отговори : "Вижте, много се говори. Аз съм си кмет и съм си тук…"

По-голямото, сериозно недоразумение в коридорите на Столична община се оказа Антоан Николов, момче ергенче, успяло да приключи с висшето си образование, докато изпълняваше длъжността председател на Общинския съвет. Точно Николов бе скритото оръжие на Софиянски, тъй като това, което той не трябваше да поема като отговорност се прехвърляше точно на А. Николов. Ще подминем назначенията на другари на А. Николов, - също момчета ергени и също така нежни и изискани и ще се съсредоточим върху някои сделки на Столична общинска агенция по приватизация:

По времена кметуването на Софиянски, Районна прокуратура бе уведомена от КТ "Подкрепа" и "Сдружението на дребния бизнес "Света Троица", за една смяна на собственост на пазара срещу хотел "Хемус", която бе осъществена по доста странен начин. Та около тази продажба тогава стана ясно, че вместо собственост на Столична община, пазарът е минал в собственост на някакво дружество "Триадица" АД. За целта бе оформена приватизационна сделка, извършена посредством СОАП /Столична общинска агенция по приватизация/. Тук документално се бе намесил и самият Столичен общински съвет, който бе разрешил откриване на процедура по приватизация на общинската фирма "Триадица"ЕАД - София, председател на Контролния съвет на която бе не друг, а самият А. Николов. Без да е собственост на общинската "Триадица", пазарът срещу хотел "Хемус" бе включен в нейния уставен фонд. И когато общинската "Триадица" ЕАД се приватизира от "Триадица АД, теренът с пазара мина в собственост на частното АД. Самата "Триадица" АД в процедурата по приватизация се сдоби от общинската едноименна фирма и с: 89 столични магазина и то на централни улици като "Алабин" и "Граф Игнатиев", терени и жилища не само на територията на София, тук, в списъка влизаше даже и туристическият комплекс "Офелиите" на Витоша! С подписа на главния архитект на София Стоян Янев, със знанието на Ст. Софиянски и с участието на Антоан Николов като най-едрият акционер в частната Триадица, незаконно бе преобразувана общинска в частна собственост, като бяха нарушени Законът за териториалното и селищно устройство, Законът за преобразуване и разпродажба на държавни и общински предприятия, липсваше подписът на областния управител на София, липсваха становища и на район "Триадица", както и на Столичната община за преобразуване на собствеността. Така с една уж нищо и никаква приватизация цял списък от изключително скъпи имоти се озова в ръцете на шепа общински чиновници срещу някакви си няколкостотин хиляди лева! Стигна се дотам една прокурорка да напише изумителна резолюция, че "се касае за действия по целесъобразност на общинските органи, които не подлежат на контрол от прокуратурата и съда".

Така от една страна българската столица София тънеше в мизерия, улични гладни и свирепи кучета, тъмнина, двойни данъци, корупция за разрешителни, а от друга - пак София се продаваше с нормативни еквилибристики, правеха се избирателно ремонти, и още по-избирателно се прибираха ненаказуемо скъпи имоти.

На фона на тази картина, кметът Софиянски показа на столичани, как една фирма като "Главбулгарстрой" може да бъде използвана за строеж на къщата му в центъра на столицата, която управлява. И тъй като домът на кмета предизвика скандални въпроси - как се строи подобен обект - Софиянски замрази строежа, докато стихнат приказките и възмущението, а след това обяви, че я дава под наем! Та докато траеше тази кметска драма: обектът и паметник на културата, "Централна баня" се рушеше от дъжд, вятър и незаинтересованост.

Ето какво свърши в най-общи линии бившият столичен градоначалник. В началото на третия му мандат, Антоан Николов бе отстранен тихомълком, Софиянски се отдалечи и от Любо Павлов, за да се подготви за ново влизане в политиката, този път като депутат.

Спомних си за всичко това, което имах във вид на записки, тъй като беше време, когато подобен материал за Софиянски нямаше как да види бял свят. Днес приемникът му Бойко Борисов се моли за пари на правителството на Сергей Станишев, и то да дребни пари, в сравнение с изтеглените от Софиянски милиони заеми с държавна гаранция. Така на практика бе демонстрирано как за едни може, за други - не държавата да дава гаранции, за да се решат злободневни проблеми, като този със софийския боклук. Има какво да научи генерал Борисов - стига само да седне и да отвори столичния архив и решения на Общинския съвет. Тогава далаверите в "Топлофикация" ще му се видят детска забава.