1. Кървавата Коледа в Тбилиси - второ действие
ЛЮБА МАНОЛОВА12 декември 2006 година
Вчера завърши разказа за моето пътуване до Грузия в дните на Рождество Христово. След като се върнах в България - напрежението в тази прекрасна страна отново покачи градус: принуденият да напусне държавата президент Звияд Гамсахурдия се бе върнал. Лидерите Китовани, Йоселиани и Чантурия канят бившият министър на външните работи на СССР, Едуард Шеварднадзе да се върне в родината си и кандидатства за президент.
Ще минат месеци: Шеварнадзе ще нарече опозиционните лидери и военните формирования "криминални структури, един от лидерите ще загине от изстрелите на терористи - това е темата на разказа оттук нататък. Тема, в която има борби за влияние, борби за пътя на Каспийския нефт, самоубит политик от службите по сигурността. Ирина Саришвили - Чантурия, съпруга на Гия Чантурия, когото терористи разстрелват 1994 година и бе ранена в атентата срещу съпруга й, е нападната девет години по-късно. Много хора през 1994 виждат в Чантурия, човекът, достоен да замести Едуард Шеварднадзе, като лидер на Национално-демократическата партия в Грузия. След смъртта на Чантурия съпругата му оглавява партията, но след опита за нападение срещу нея самата - тя напуска лидерския пост.
Какво се случваше в Грузия след моето заминаване?
Времето е на нелегалния петролен бизнес - основната причина за чеченската война. Времето е за влияние върху политиката на Грузия от страна на САЩ и Русия. Времето е за овладяване на напрежението в Закавказието...Чеченци са поддръжниците на грузинския президент Звияд Гамсахурдия, в събитията в края на декември 1991 година. Някои руски изследователи твърдят, коментирайки събитията от Кървавата Коледа, че Китовани понесъл тогава големи загуби от жива сила на Националната гвардия, която ръководел, обстрелвайки Дома на правителството. Същият Дом, където се бяха скрили Звияд и поддръжниците му. Липсата на подготовка за бойни действия била причината за тези загуби според същите изследователи, чийто анализи четях след завръщането си от Грузия. Потресен от загубите, Китовани бил готов да пусне Звияд с парите извън Грузия. Бойците на Джаба Йоселиани от формированието "Мхедриони" се присъединили към желанието на Китовани да пусне Звияд да избяга. Бях свидетел на тези събития. Звияд избяга - Йоселиани и Чантурия бяха на свобода и в последните дни на декември 1991 бе сформирано временно правителство начело с Тенгиз Сигуа, а също така и Военен съвет, в който членуваха Йоселиани и Китовани. На 6 януари Гамсахурдия избяга от страната с милиони долари и рубли.
Йоселиани
Джаба Йоселиани бе поел според същите аналитици отговорността за стрелбата на митинга на метростанцията Дидубе в руския печат, въпреки че аз бях свидетел как на момчетата му раздаваха халосни патрони и ги учеха да стрелят във въздуха.След бягството на Гамсахурдия изниква идеята да се повика Шеварднадзе, като авторитетен политик, който да помогне да бъде призната Грузия като независима държава. Разговорът на Йоселиани с Шеварднадзе трае пет минути. Шеварднадзе пита каква е ситуацията в Грузия, след което Йоселиани му казва следното: "Господин Едуард, защо да пускам в игра Нодия /местен футболист - бел. Л. М./, когато в отбора ми е Пеле". Така образно Йоселиани кани горбачовия външен министър да се върне в Грузия. На следващия ден Шеварднадзе излиза със свое Обръщение към грузинския народ, в което нарича току що приключения преврат - народна революция. Тази неискреност не се харесва на Китовани и Сигуа - те усещат, че връщането на Шеварднадзе няма да е за добро. Стига се дотам, че когато връщането е вече необратимо, двамата опозиционери са били готови да отстранят физически Йоселиани, само и само, за да попречат на това завръщане.
Йоселиани приема спокойно несъгласието им и в телефонен разговор с Шеварднадзе му казва: "Решавайте, или сега - или никога".
В утрото на 7 март 1992 година, от тбилиското летище излита ТУ-154 с нарочно подставени пътници, сътрудници на републиканската прокуратура, на които е заръчано да изкупят всички билети за този рейс. В същия ден самолетът довежда в Тбилиси Шеварднадзе и съпругата му.
На тбилиската аерогара, на стълбичката на самолета Шеварднадзе са посрещнати от Джаба Йоселиани и възторжена тълпа тбилисци. Скоро след това Шеварднадзе оглавява Държавния съвет на Грузия, а негов заместник става Йоселиани. Сигуа остава на креслото на премиер на Грузия, Китовани продължава да заема поста вицепремиер и министър на отбраната.
Оттук нататък властта на Шеварднадзе се опира единствено на авторитета на Йоселиани, което не се харесва особено на Шеварднадзе - изборите за парламент са насрочени, Сигуа и Китовани предчувстват края на политическата си кариера и се замислят за изход от ситуацията. На 14 септември гвардейците на Китовани навлизат в територията на Абхазия, и лидерът Ардзинба призовава народа си на война. Загубата в тази война е началото на края на отношенията на Йоселиани с Шеварднадзе. Шеварднадзе не се нуждае повече от авторитета и поддръжката на Йоселиани и е на крачка да стане легитимно избрания държавен глава на държавата. На негова страна са силовите структури, Йоселиани е разочарован от Шеварднадзе, когато той го отдалечава от себе си, а и затова, че е не прозрял по-рано, като Китовани и Сигуа играта на бившия съветски първи дипломат. На свой ред Джаба Йоселиани публично започва да иска ограничаване на пълномощията на Шеварднадзе - страната е на прага на нови избори. Междувременно на 22 февруари е отменена съветската конситуция и е възстановена тази на Грузия от 1921 година. В този момент вече мнозина се боят от укрепването на властта на човека на Москва, Шеварднадзе. На 29 август 1995 година, в деня когато Шеварднадзе излиза за обвявяването на новата Конституция, някаква кола се движи плътно до неговия автомобил и се взривява бомба. Шеварднадзе се спасява по чудо. За автори на терористичния акт са обвинени Джаба Йоселиани, а също така и мининстърът на националната сигурност, Игор Георгадзе, който успява да избяга овреме в Москва. Йоселиани остава единственият набеден за взрива, съден е и получава присъда от 12 години. От затвора, Джаба иронично ще каже: "Навярно Шеварднадзе си мисли, че аз съм врана и мога да живея 200 години." Скоро след това той и останалите набедени за заговорници са амнистирани, но Джаба вече е със сериозно влошено здраве.
Китовани
"Едуард Шеварднадзе ще бъде съден като престъпник - заявява бившият министър на отбраната от началото на 90-те години, генерал Тенгиз Китовани. Китовани е фигурата, която изиграва ключова роля, заедно с Йоселиани в довеждането на власт на Шеварднадзе, след което обаче техните пътища се разделят. Шеварднадзе вече нарича Китовани "най-злия враг на грузинския народ"."Оставам враг единствено на сегашния корумпиран режим в Тбилиси, който се оглавява от Едуард Шеварднадзе - заявява в интервю за руската преса Китовани. - Този президент ще бъде съден като престъпник за Абхазия, за чеченците, за това, че предаде Русия, за сълзите на нашите гладни деца. Руският и грузинският народ са братски народи - заявява Китовани и война между тях не може да има." Докато Китовани дава интервюто си на 18 септември 2002 година, доверени лица на Шеварднадзе водят преговори, с цел да намерят трета страна, която би била готова да приеме чеченските бойци, намиращи се на грузинска територия.
"Преди три години аз предупреждавах за опасността, която носят въоръжените чеченски бандитски формирования в Панкиси /Има такова дефиле - бел. Л. М./. Тогава Шеварднадзе отричаше факта, че терористите /чеченските банди - бел. Л. М./ се намират на територията на Грузия. Той бе готов да ги използва така, че в лицето на Русия да създаде външен враг и по този начин да укрепи нестабилното си управление в държавата..."
Китовани е за провеждането на силна антитерористична операция със силите на руската армия, тъй като бандитите са се пребазирали във вътрешните райони на Грузия..
Като какъв човек приемат грузинците след време, завърналият се от Москва Шеварднадзе - народът го нарича "хитра лисица", той като той е много внимателен в избора си на приятели и врагове. Шеварднадзе разиграва като основен свой коз, поддръжката на САЩ, срещу силно влошените отношения на Грузия с Русия.
За САЩ Грузия е удобна геостратегически за разполагане на военни американски бази, насочени срещу Русия и бившият външен министър на Горбачов не чака дълго, за да се включи в играта на американските интереси. Междувременно, вместо нещата в държавата да се успокоят - 800 000 грузинци напускат родината си в търсене на по-добър живот.
"Путин и Шеварднадзе трябва да седнат на масата за преговори, но не за сметка на народа на Грузия - заявява генерал Тенгиз Китовани. - Аз ще бъда противник на Шеварднадзе цял живот, защото заради този човек страда моята родина, а към това се прибави и неговата вина за смяната на отношението на Русия към Грузия... Ако Путин зависеше от американците, колкото Шеварднадзе, то те тогава щяха да се договорят и намерят общ език, но явно за руския президент няма подобна зависимост...
Шеварднадзе ще трябва да носи отговорност за вината си по разрастващата се криза с Русия и икономическия провал на развитие, който е факт за времето на неговото управление, но дали това ще се случи в близко време - аз не съм уверен - признава с горчивина генералът."
"Съюзът на националната гвардия е политическа организация обединяваща бивши войници и офицери - пояснява Китовани. - Ние сме действащата опозиция на режима на Шеварднадзе. Нашата цел е да дойдем на власт и поведем Грузия по мирен демократичен път, но за целта искаме оставката на президента и провеждане на предсрочни избори."
Грузинските специални служби организират шест пъти опити за покушение за отстраняването на генерал Тенгиз Китовани - последното е през 1999 в Австрия. Китовани е наясно, че е набелязан от режима на Шеварднадзе, но твърди, че не се страхува от него. " Нека Шеварднадзе се бои от мен" - заявява генералът по повод заплахите и опитите за покушение над него.
Началникът на антитерористичния център към Министерството на националната сигурност, Леван Кенчадзе коментира веднага интервюто на Китовани, като отхвърля категорично, че има 1 500 чеченски бойци в Ахметския район. Той признава единствено за опити на чеченци да навлязат в страната с цел да извършват терористични актове и създадат безредици.
* * *
Избягалият в Москва Георгадзе живее под засилена охрана, Шеварднадзе твърди, че са му известни връзките на Китовани с Федералната служба за безопасност на Русия и ГРУ. Според него, тези служби са помогнали на Китовани при остраняването на Гамсахурдия!За още една смърт обвинява на глас бившият министър на отбраната на Грузия, Китовани Едуард Шеварднадзе. През февруари 2002 година е намерен мъртъв секретарят на Съвета по сигурността, Нузгар Саджая. "Имам информация, че Саджая не се е самоубил, а е бил убит - заявява Китовани, коментирайки тази смърт. - Саджая беше човек с проруска ориентация и работеше за запазване на добросъседските отношения на Грузия с Русия, а в този момент Шеварднадзе се беше заиграл с чеченците, с цел да отслаби Русия. Саджая се е опитал да разубеди Шеварднадзе, да не участва в подобна опасна игра, но явно не е успял да направи нищо. Убиват го." На това обвинение на Китовани Шеварднадзе не отговаря и не реагира.
Така равносметката от довеждането на Шеварднадзе на власт в Грузия е следната: Йоселиани е отдалечен от властта и след времето, прекарано в затвора по обвинение, че е организирал бомбения атентат срещу Шеварднадзе излиза с амнистия и много разклатено здраве. Китовани е низвергнат като криминален престъпник и не спира да се противопоставя на Шеварднадзе. 1994 година Чантурия е застрелян уж при терористичен акт, е съпругата му е ранена. Причината: Гия Чантурия е бил единственият, много сериозен опонент на Шеварднадзе за президентското кресло. Разигравайки картата с влияние в Абхазия и Осетия срещу Русия - Шеварднадзе продължава и извън Грузия да укрепва властта си.
Народът гладува, има режим на тока, магазините са празни, спекулата се шири, 800 000 грузинци напускат родината си.
След повторно завръщане в Грузия Звияд Гамсахурдия загива при неизяснени обстоятелства. Икономически страната е в колапс. За влияние в нея се борят САЩ и Русия. Откъде да мине петролопроводът от Каспийския нефт, какви да бъдат отношенията на Грузия с Осетия и Абхазия, каква да бъде съдбата на чеченците - в Грузия - напрежението и хаосът продължават да владеят страната.
Следва продължение
