2.Лъжи около преврата от 10 ноември и дните след него
Закъснялото изричане на страшните истини
е толкова безсмислено, че ги прави безстрашни.
12 ноември 2006 година
Продължение от 10 ноември 2006 година
На път за предстоящия пленум /16 ноември 1989 г. - бел. Л. М./, Милко Балев се отбива в кабинета си и… пред вратата му застават двама офицери от Държавна сигурност. Той депутатът, членът на Политбюро на ЦК на БКП е арестуван, за да протече спокойно пленумът.
За да не излезе наяве Голямата лъжа около преврата! Сътрудниците му не могат да влязат при него! Нито той има право да напуска кабинета си! Телефоните му са прекъснати...
Към обяд на 16 ноември Милко Балев най-после се свързва по телефона с деловодителя на ЦК Продан Стоянов и вдига скандал: "Защо съм арестуван, Продане? Или искате да скоча от прозореца на площада и всички да ви разберат какво правите?"
Продан Стоянов литва към кабинета на Балев и го освобождава! "Генерал Джендов се е престарал! - мъчи се да се извини Стоянов. За миг деловодителят Стоянов осъзнава какво би се случило с "демократичните промени", ако Милко Балев изпълни заканата си и скочи от прозореца на партийния дом на площада с жълтите плочки! Наяве би излязла истината за превратаджиите - и за българите, и за света! Всички биха разбрали, че промените са дворцово-партийни и нещата се свеждат до смяна на двама души във висшето партийно ръководство, които да понесат всичката отговорност на десетилетията комунизъм и тоталитаризъм!
- Защо се решихте да си подадете оставката? - попитах Милко Балев веднага след излизането му от ареста и поставянето му под домашен арест. - Наясно бях как ще се развият събитията - беше отговорът.- След отстраняването на Живков аз попитах Петър Младенов, каква ще бъде съдбата с поста "председател на Държавния съвет". Разговорът ни протече така, довери ми Милко Балев:
- Петре, а какво ще стане с Държавния съвет?
- Милко - отвърна ми той. - Не поставяй така въпроса. Какво ще кажат съветските другари?
В този момент Милко Балев разбира, че конците се дърпат от съветските другари и решава да си подаде сам оставката!
Интересно е да се знае, че един от отлъчените от БКП е и Стоян Михайлов, социолог, бивш секретар на ЦК на БКП, с когото през април 1987 година прави интервю Петко Симеонов. Интервюто съдържа нелицеприятни неща за режима. На другия ден след публикуването му, във в. "Работническо дело" излиза на цяла страница писмо от партийната организация в Лозенец /столичен квартал/, в което Михайлов е обруган. Свикан е пленум на ЦК и социологът секретар на ЦК е изваден "по целесъобразност". Приложената сила е по калъп и към Михайлов, и към Балев: офицер от УБО бди Стоян Михайлов да не отиде на пленума, когато се решава съдбата му. Така че случилото се с Милко Балев преди пленума - да бъде задържан в кабинета си е вече отиграна хватка.
Има ли място за спор дали Москва е дърпала конците за свалянето на Живков?
Да се отрича водещата роля на Москва в преврата в Политбюро в първите години на прехода, е можело да мине и в това има логика. Но да се продължава с тези теза - е най-меко казано несериозно, независимо какво твърдят Горбачов и Шарапов години след преврата. Да се отрича, като че е нямало четири срещи на Виктор Шарапов с Живков преди пленума? Като че ли на 7 и 8 юли 1989 г. в Букурещ /където се провежда заседание на ПКК на страните-участнички във Варшавския договор/ Добри Джуров и Петър Младенов не провеждат тайно от Тодор Живков срещи с Михаил Горбачов? Да се отрича, като че ли на 9 ноември не се провежда заседание на Политбюро в 17 часа, за което генерал Георги Милушев, шефът на УБО, научава не от друг, а от самия Владилен Николаевич Фьодоров - ръководителя на представителството на КГБ при МВР!Страх и гузна съвест
В навечерието на пленума от 16 ноември /вторият поред след десетоноемврийския/ е бил направен опит да бъде отстранен шефът на УБО генерал Милушев и той да бъде подменен със суворовеца и приятел на Петър Младенов - генерал Джендов. Нескопосано, защото превратаджиите пропускат нормативната уредба, която изисквала Указ на Държавния съвет и решение на Политбюро! Заговорниците са объркани за известно време и са принудени да оставят генерал Милушев на поста му, но своевременно на шефа на УБО се предлагат дипломатически постове! С него разговарят: МВР - министърът Георги Танев, Георги Атанасов, Атанас Семерджиев… пуска се слух за опитите на Тодор Живков да обърнат посоката на нещата! Най-деен е Луканов, който ту прокарва версията, че има данни, че Живков иска да контрадейства, ту другата версия - че Милко Балев и Димитър Стоянов са се раздвижили. А истината е, че първата среща между Живков и Балев след Десетоноемврийския пленум е на една очна ставка в … следствието!Има ли генерал Милушев някакъв свой принос в събитията около преврата, макар и неосъзнат? Ето една случка, която показва, че превратаджиите са действали без предварително разиграване на различни ситуации, случка, която показва и че свалянето на Първия е можело да протече по съвсем различен начин.
Ако генерал Милушев не бе мълчал, Живков можеше да остане или да бъде свален по съвсем различен начин
Това, което ще разкажа показва, че съратници и съпартийци свалиха Живков, за да оцелеят комунисти и комунизъм.Няколко години след 10 ноември 1989 г. Петър Младенов, забравил удобно някои моменти от "революционното" си поведение настоява датата на преврата да стане начало на обединение на нацията!
Коя нация искаше да види Петър Младенов обединена - тази, която Тримата другари /Младенов, Джеров и Луканов - бел. Л. М./лъгаха от 10 ноември нататък, или тази нация, която унищожаваха половин век с комунизъм, рамо до рамо с Живков…
* * * *
Ето историята за Милушев: на 28 август 1989 Живков е трябвало да лети от Варна за София. Времето е лошо и екипът му е принуден да чака в Евксиноград. Рано сутринта на същия ден, министърът на отбраната Добри Джуров звъни на генерал Милушев в почивната станция на МНО с искане, да му се изпрати мерцедес от гаража. Налагало му се да пътува някъде из околностите на Варна. След около час Живков е на летището и там виждат, че самолетът на Добри Джуров се готви за полет, а Елена Джурова и Велко Палин /зав. отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП - бел. Л. М./ нервно се суетят около самолета. Джуров вижда Милушев и се провиква: "Попитайте, моля Ви, другаря Живков, може ли да пътуваме с него?" Причината била следната - самолетът на Живков ТУ - 154 издържал на лоши метеорологични условия и бил по-надежден от самолета на министъра на отбраната Джуров. Живков дава съгласие и политат.Велко Палин сяда до генерал Милушев в по-малкия салон. Възбуден и непредпазлив, Палин споделя с Милушев, че се наложило да променят плановете и маршрута си. По телефона се обадил генерал Семерджиев и доложил за "неприятен инцидент": човек, който се представил за активен борец, сигнализирал, че членове на Политбюро и генерали готвят преврат срещу Тодор Живков. Междувременно Палин съобщава и на Джуров за разговора, който е имал с генерал Милушев. Това стряска заговорниците и министърът дръпва настрана Милушев с молба: "Вижте, това, което Сте чул от Палин, не го казвайте на другаря Живков - ние ще имаме грижата за случая. Да не безпокоим излишно Живков!"
Месеци по-късно, в кабинета на новия генсекретар генерал Милушев чува коментара на Петър Младенов по августовския случай и издънката на Велко Палин: "Слава Богу, че тогава Сте си мълчал. Значи сме били на косъм от провала! - Ако беше разбрал Тодор Живков, главите ни щяха да отидат!"
Това мълчание на генерал Милушев е причина той да получи предложение за посланически пост във Виетнам - място далечно и добро за останал без работа генерал. В наши дни Милушев е свързан с веригата магазини "Зора" - как и по какъв начин - той си знае. Факт е, че авторите на свалянето на Живков вземат мерки и за благодарност и за собствена сигурност.
Ихтиманската гора и куфарчетата с пари
Около датата 10 ноември тази година, бившият член на Политбюро Йордан Йотов пусна в медийното пространство две тези за начина, по който бе свален Живков и случилото се след това.На въпрос на журналистка, дали армията е била приведена в готовност да гарантира промяната при евентуална съпротива, Йордан Йотов каза, че в навечерието на 10 ноември е проведено "едно заседание с висши военни в Ихтиманската средна гора и там са обсъдили въпроса как да се реагира, ако десети ноември не успее." Така "смелостта" на един бивш съратник на Живков разруши поддържаната с години версия, че Живков и Милко Балев са тези, които се подсигурявали със силов вариант в случай, че някой посегне на тях самите. Тази "смелост" на Йотов едва ли щеше да е възможна, ако Луканов бе все още жив...
Другото, което пусна в публичното пространство другарят Йотов бе, историята за раздадени с куфарчета пари. Тук свой принос в оборването й даде д-р Димитър Иванов, който бе категорчен, че тезата с куфарчетата е абсурдна.
Това е нормално, с оглед на личното участие на Иванов в някои събития в средите на висшия комунистически ешелон. Лошото е друго - водещият разговора, Георги Коритаров не се сети да попита къде се дяна Пенсионният фонд на Народна Република България, който не беше в удобните за локуми задгранични сметки, а в българска банка. Изчезването на милионите от този Пенсионен фонд са една от основните неразгадани тайни на периода след смяната на Тодор Живков. 17 години не се намери банкер, финансист или какъвто и да било чиновник в партийната или финансова система, който да разгадае къде се дянаха тези пари. Пенсионният фонд на цяла една държава. Тук около този Пенсионен фонд възникват тутакси още въпросителни: как така 17 години десетки прокурори не се самосезираха, за да открият изчезването на Пенсионния фонд. Първият отговор, който ми идва наум е: и магистратите на прехода не бяха и не са толкова независими, колкото се тръбеше в държавата, а и в чужбина. 10 години след убийството на Андрей Луканов продължава мълчанието по изчезването на този Пенсионен фонд, което може да означава, че все още парите, които са били в него все още не са толкова добре прикрити.
Така че история с куфарчета по която години наред не спира нейното "съживяване" не е приключила. На 10 ноември 1989 година всички българи, с изключение на част от партийната номенклатура бяхме еднакво бедни. Как тогава една малка прослойка забогатя неимоверно много - от престъпна дейност, може би, но за да се натрупат пари по този начин, необходимо бе да е налице някакъв първоначален капитал. Така че, нека да не изоставяме версията с раздадени пари: на членове на партийната номенклатура, на хора от спецслужбите, останали без работа, на бивши спортисти. Знаем как оживелите от тази разбогатяла се прослойка днес надминават по богатство водещи представители от западни държави. Знаем и го четем и виждаме непрестанно. Едни завъртаха милионите и бяха отстреляни, други ги наследиха, трети емигрираха трайно в чужди държави - и това не са предположения и догадки, а факти от ежедневието ни. И ако в началото бе контрабандата и умишленото водене към фалит на държавни фирми в България и в чужбина, то след това се случи приватизацията и бурното развитие на туризма и строителството. Дейности с пари от някъде, дадени на някои люде, с определена цел.
Милиони, които, за да се завъртят се нарушаваха закони, извършиха се престъпления и убийства, ковяха се закъснели и негодни за прилагане закони и всичко това, поддържано от доверени магистрати, полицаи и политици.
Така че от днес нататък как, от кого бе сменен Живков вече няма да е толкова интересно и темата спокойно би могла да се поеме от учените, за да влезе в учебниците ни от най-новата история. На дневен ред са процесите последвали смяната в Политбюро от 10 ноември 1989 г...
*/Из преработеното и допълнено второ издание на книгата "Външният дълг и 10 ноември 1989 г. - в документи и факти", което предстои да бъде отпечатано - бел. Л. М./. Отпечатването ще предшества издаването на втората част от документалното разследване, обхващащо периода 1990 - 1997 година.
