8.Контрабандата в зората на криминалния преход
Наложеното югоембарго ощети България с 3-4 милиарда *Докато държавата губеше, нарушенията на тези санкции напълниха джобовете на частни предприемчиви люде
ЛЮБА МАНОЛОВА13 март 2008
Продължение от 11 март 2008
Наложената контрабанда. Така може да се характеризират с две думи, нарушенията по време на наложеното югоембарго. В един момент България остана без вагони цистерни, което пък от своя страна блокира превоза на петролни продукти от "Нефтохим" до различните потребители в страната. След тази скандална ситуация, от запад започнаха да преминават границата ни транзит празни композиции с вагони цистерни. За по-малко от седмица кризата бе преодоляна. Никой от представителите на изпълнителната власт не обели и дума защо и по каква причина бе възникнала кризата с доставки на петролни продукти за бензиностанциите в страната...
Ето какво съдържа една справка от това време:
"На 26 септември 1993 на гара Калотина, при проверка на документите на товарен влак № 44 770 от митническия служител Иван Деянов се констатира следното: композиция, състояща се от девет броя цистерни, натоварени с газьол с общо тегло 633 тона се явява на граничната гара с необработена от митническо бюро - Драгоман, товарителница. Това налага повторна митническа проверка от началник "Митница" - Калотина, Станислав Павлов, при която става ясно, че фирмата-износител e "Болид инвест трейдинг ЕООД", София, ж. к. "Младост", блок..., вход...
Стоката е предназначена за Международния комитет на Червения кръст в Белград - СРЮ. Има и разрешително номер ОС 4136 от Комитета по санкциите за износ на 2 450 000 литра гориво през шосеен пункт Калотина. Въпреки изрично указания пункт за износ на стоката, митническият служител Божидар Г. Янакиев разговаря с представител на..., намиращ се на гара Драгоман... Янакиев уведомява колегата си Петър Т. Богданов за проведения разговор и полученото съгласие, но пропуска да завери товарителницата на композицията. Началникът на митница "Калотина", Ст. Павлов, нарежда композицията да бъде върната на гара Драгоман и за това е уведомено ръководството на ГУМ /Главно управление Митници/.
На 1 октомври 1993 г., по нареждане на ГУМ фирмата е известена да анулира митническите документи на митническо бюро "Горубляне". На 2 октомври 1993, с вътрешна товарителница влаковата композиция е насочена за гара Лом.
Документът съдържа и подписа на началника на ГКПП Калотина, капитан Н. Стефанов. Датата е 5 октомври 1993 г.
Върху документа стои резолюция "Да се запознае министър Михайлов на 13 октомври 1993 г.". Генерал-майор Петко Ангелов разписва вместо министъра на вътрешните работи и нещата стигат дотук. Следващият официален документ по нарушенията на наложеното егоембарго на България е една Докладна до тогавашния премиер, Любен Беров, която прочетох, като записах основното от съдържанието й. Докладната бе за нарушенията на югоембаргото и бе написана от Националната служба за сигурност /контраразузнаването/. В нея бе отбелязано, че НСС в МВР разполага с данни, че от месец юни 1993 г. е започнало организирано и системно превозване на товари в нарушение на наложеното от ООН югоембарго спрямо страните от бивша Югославия по жп транспортен път през гарите: Кулата и Драгоман.
Даваха се и двете схеми за превоз на товари - първата: за превоз на течни горива от България през Гърция и Македония за Република Сърбия. Като основен спедитор се посочваше гръцката фирма ДАМКОС, гр. Солун, тъй като тя е била в договорни отношения с фирма БДЖ и е получила правата за контрол на българските цистерни на гръцка територия. В Македония товарите се поемали за контрол от фирма ОХИ - трансфер, гр. Скопие.
Втората схема за превоз, която се посочваше в Докладната се отнасяше за товари през гара Драгоман, където е била използвана българска фирма спедитор в Сърбия - Фершпед Поповац. Спедиторът е разпределял товарите на фирмите "Парадокс плюс" - Белград и "Центроимпекс" - град Ниш. Българските фирми са били използвали следните начини за осъществяване на тези превози:
- предаване на вагони, собственост на БДЖ, документално оформени като югославска собственост;
- превоз на пълни вагони, документално оформени като празни;
- превоз на товари с хуманитарна помощ по документи, а в действителност с ембаргови стоки;
- превоз с действителни разрешителни, които не са били подпечатвани от митничарите и това е давало възможност да се използват многократно;
- превоз с фалшиви разрешителни;
- превоз без документи и без спиране на влаковете с цистерни на гарите Драгоман и Калотина - запад, като се оказвал натиск от въоръжени лица спрямо служителите на жп гара Драгоман, митница и ГКПП Калотина.
Като основни организатори и координатори на превози на товари в нарушение на наложеното от ООН югоембарго спрямо Югославия са посочени фирмите от Мултигруп - "Ай Пи Ен трейдинг", "Роялс" и: Марио Пеев, вицепрезидент на "Мултигруп" и Петър Опачич, сръбски гражданин, временно пребиваващ в страната, служител на "Ай Пи Ен трайдинг" и служители в представителството на фирма "Центроимпекс" в София.
Активен участник в случващото се е била и фирма "ДЕ КА ВЕ инженеринг" ООД, бул. Черни връх 43, която е имала официално разрешение за износ на 1694 тона нефтопродукти, но го е използвала два пъти. Освен това, с фалшифицирано разрешително същата фирма е изнесла и още около 5 000 тона бензин и газьол. Фирма "Агропрема СД" успява да изнесе около 3 000 тона дизелово гориво също с фалшиво разрешително. Авторите на Докладната изтъкват, че посочените фирми почти са монополизирали тази дейност, но срещали сериозна конкуренция от други фирми, като: "Моллов петролиум", "Каримекс", "Валвекс", "Малина зои", "Содом аслан".
При реализацията на така описаната дейност, основна роля е играел работещият като съветник в Министерския съвет, Пл. К. Същият е бил член на Съвета на директорите на "Нефтохим" АД, след което преминал на същата длъжност в "Петрол". Въпросният служител на министерския съвет е осъществявал сделки пряко, чрез ежедневни контакти от МС с фирмите "Бритиш петролиум - Лондон", "Шеврон - Лондон", "Маринапекс - Хамбург", "Петролит - Дания", "Хемимпекс" - Швейцария, "Марк Рич - Лондон", като е договарял цени и срокове на доставки, начини на плащане. С негова помощ са били осигурявани и вътрешни клиенти - вносители и износители: "ДЕ КА ВЕ инженеринг, "Ай Пи Ен", "Литекс комерс", "Балкан Ойл", като за целта съветникът е използвал от служебното си положение и личните си контакти, и познанства - в Министерство на търговията, с началник управление "Балкански страни" Минко Герджиков, Веселин Горнишки - началник на кабинета на министъра на търговията, както и чиновници на други позиции в различни други ведомства.
К. е уреждал експортни лицензи за износ на горива и други ембаргови стоки за бивша Югославия. За целта той организирал вечери и задгранични командировки на съответните длъжностни лица, провеждал е срещи в служебния си кабинет с представители на български частни фирми и с чужденци от петролния бизнес Авторите на Докладната съобщават и за особено добри отношения на К. с г-н Ермано Цуке, швейцарски гражданин от "Карго контрол консултинг", както и с хора от "Бритиш петролиум" и "Хемимпекс".
Служителят в МС е работил с управителя на "Петрол" тогава, Бедо Доганян, по подпомагане на износа за бивша Югославия...
Докато разследвах схемите за нарушения на югоембаргото, наложено на страната, високопоставен служител от БДЖ, пожелал да не цитирам името му, поясни, че съвсем неправилно е бил поставен акцентът само върху железниците в случаите с износа на петрол. "В една такава операция, поясни моят събеседник, брънките са няколко: търговец - железници - митница - граничен контролно - пропусквателен пункт. Не мога да се съглася, че единствено виновни ще се окажат железничари и служители на железниците - възмути се моят източник. - Известно, че не само по жп. път беше нарушавано ембаргото. В съседната държава, на запад не се чу да е имало недостиг на нефтопродукти и петрол след обявяване на ембаргото - тогава може ли да се твърди, че видите ли, само България е нарушавала югоембаргото?"
Как митнически служител пропуска преминаване на влакова композиция - поинтересувах се аз. Източник от митницата на западната ни граница, свидетел на преминаването на последната влакова композиция, нарушила ембаргото ми обясни: "Влакът изобщо не спря. Какво трябва да направи митничарят, дежурен по това време, за да предотврати преминаването - да се хвърли под вагоните или какво? ...за този износ не са поставяни митнически заверки върху жп. ведомостта, нито пък печат на ГКПП. След като приключи ембаргото на граничния контролно-пропусквателен пункт бе монтиран бетеер!"
Нарушаване на ембаргото с износ на петрол - естествено, че и митничари и граничари са виждали вагоните цистерни и композициите. Друг въпрос бе дали въпросните вагони се обявяваха за празни - в повечето случаи композициите не са били спирали за проверка.
Другата версия по нарушенията и начините цели композиции да минават без проблем границата беше, че в момента на преминаването митничарите и граничарите не са си били на работното място или са проспивали този износ!
Какви бяха начините за това безконтролно преминаване? Все пак доброволно или по други причини служители бяха давали възможност за нарушения на ембаргото. "Ако заплашват децата ти и живота на семейството ти - какво ще направиш? Какво бихте направили Вие? - това питаха вместо отговор близки на железничари, митничари и служители от граничния коитролно-пропускателен пункт. - Кой можеше да ни опази, знаете, че имаше нападения и над дължностни лица, наблюдатели от контролната мисия... Пред нищо не се спираха - става въпрос за много пари..."
Никой не овъзмезди държавата ни за претърпените в размер на няколко милиарда долара щети за икономиката от наложеното югоембарго. По време на десетките срещи и разговори чух даже следното мнение: "Трябваше държавата да си поеме нарушаването на ембаргото и тогава нямаше да има загуби - парите щяха да влизат в хазната..."
Може би имаше право този висш държавен служител?
Следва продължение
