МВР - сладкото бреме на бездействието

ЛЮБА МАНОЛОВА
13 май 2008

Каква ще бъде ролята на юристът Михаил Миков и нов министър на вътрешните работи в промените в МВР - все още не е ясно. Засега е сигурно, че той няма да се среща с оперативно интересни лица, както и че ще се бори за отрицателен прираст на престъпността, подобен на отрицателния прираст на населението от ниска раждаемост. В хода на очакванията нещо да се случи все пак в МВР - става все по-объркано. Един ден се чува, че ГДБОП ще съществува, на следващия ден, че ГДБОП - няма да съществува.

От месеци зам.-директорът на ГДБОП Иван Иванов е в следствения арест, но чак след като ЦСКА спечели купата на футболното първенство, дойде време да бъде обявено, че Иван Иванов е уволнен! Упадъчната традиция да се потулват и забравят едро прегрешилите пред закона - трябва да мине в пенсия.
Нещо чудно, че еврокомисарите не могат да свикнат с българския ритъм на действие. Оттам идва и потресът им, че от 10 000 подслушвания само 160 могат да бъдат годни за съда. На това всеки абитуриент, готов за матурите на образователния министър Даниел Вълчев би изчислил, че коефициентът на полезно действие от подслушванията в родината има-няма даже 2 на сто процента! И то при получаване на трудово възнаграждение от 100 процента всеки месец!
С усилията на дузина парламентарни, разнопартийни юнаци контраразузнаването бе прибрано в някаква нова агенция - Държавна агенция за национална сигурност, но на кого ще се отчита тази нова Агенция, по какви принципи ще работи - все още не е ясно.
Преди броени дни директорът на Следствието Бойко Найденов изтърси, че част от новото строителство по черноморските курорти вероятно не е изградено с чисти пари. До това прозрение Найденов достигна по време на конференция за борбата срещу прането на парите, организирана от Фондация "РискМонитор" и НСлС.
Пак Найденов обяви, че препрани пари се връщат в родината без проблеми, което би следвало да извади от релси директорът на Финансовото разузнаване, Васил Киров, но такова нещо никой не забеляза. Човекът е уравновесен и стабилен. Това, че Найденов сподели наблюденията си как по българските улици имало в пъти повече луксозни автомобили отколкото в Европа не е в състояние да изненада никого. Бившият висш прокурор, настоящ директор на Следствието констатира още, че процентът на сивата икономика в България е по-голям в сравнение с другите страни. И какво от това? Някой да получи сърцебиене или да лежи в прединфарктно състояние след изказванията на Найденов? Забравете! Тази статистика я знаем както песента "Зайченцето бяло"...
От време на време политиците ни се разграничават от организираната престъпност, но не и от финансите й. Все пак борбата изисква средства, а те както е известно не идват от държавата.
Прагматично погледнато кризата в МВР пречи на Прокуратурата, а според Главния прокурор Борис Велчев нямало сигнал, който да е бил потулен в Прокуратурата. Т. е. Прокуратурата се скъсва да работи - тогава къде са резултатите от тази неистова дейност? Резултати няма. Със същия успех може да се остави и развалена грамофонна плоча да си върти на едно и също място.
Какво се случи със смяната на министъра на вътрешните работи? За едни кристалната запушалка се счупи и човекът, обърнал гръб на борбата с организираната престъпност в МВР видя гърба на другарите си по партия. Цялото общество преживя бунта на индивидуалността на МВР-министъра Петков, още повече, че всички бяхме затаили дъх да наблюдаваме как не може един министър да си отиде щом партията го обича. Накрая обичта остана, а министърът - не.
От тогава вече месец размяната на впечатления за бъдещите промени в МВР продължава. И толкова.

На лицето на новоизбрания министър на вътрешните работи в първите дни все още пробягваше плаха усмивка, но това бе възможно само защото структурните промени във ведомството му не бяха започнали. Далеч по-различно ще е като реформите завършат, а стартира ли действието им, на новия МВР-министър ще му е доста безнадеждно и тъжно. И ако искат близките му да го видят усмихнат - ще се наложи да извадят бебешките му албуми - където и беззъбието минава за усмивка...

Засега прясно назначеният министър с всеки изминал ден се превръща в рецидивист по обещанията, рецидивист по решимост във вижданията, с лек оптимизъм за бъдещето. Неговото, а не на МВР, но за това не се говори на глас.
Печално е да се изричат подобни констатации, но в случая фантазиите не вършат работа. В страната нямало мафия, а организирана престъпност - това успя да "прозре" новоизбраният министър за седмица ходене на работа. На втората седмица откритието бе повторено от новоизбрания главен секретар на МВР. Затова и колкото и да се старае министър Миков да не жали усилия и знания като законодател в десетките интервюта и известен брой пресконференции - засега имаме налице единствено приказки, и отново приказки. Нещо като втори стадий на явно управленско бездействие.
Покрай колебанията дали подслушването и проследяването да бъдат отделно от МВР или да си останат в него, покрай идеите Главния секретар на МВР има заместници, тръгнаха и приказките, че нещо се върши в МВР-ведомството! Вятър!

Ето защо и атаката, която предприе младият юрист Миков не бе най-добрата отбрана. "България наистина има много сериозен проблем с организираната престъпност и корупцията. Част от него са политици, бизнесмени и журналисти", заяви вътрешният министър Миков само седмица след като обяви, че в страната мафия не съществува. Към сериозността на проблема той прибави "и цялото общество с търпимостта си към престъпниците".

Какво остава на редовия данъкоплатец? Да се засрами, че не върши работата на полицията и да се нареди на опашка в близкото районно за получаване на указания.
Времето за промени минава в бездействие, времето за действие все още се очаква да стартира. В такива моменти на българина, като уникален в емоциите си за разлика от студените европейци, му идва да заплаче, но чувството за самосъхранение го спира. Историята е показала, че далеч по-далновидно е да се разплачат нечии майки, отколкото да се трият немирни сълзи.

Затова, раздай оръжието, Миков, и така ще смаем за пореден път Европа. Нали проблемът с давенето е в ръцете на давещите се? Хем данъци ще плащаме, хем ще вършим работата на полицията. Те на повишени заплати - ние на повишени цени и борба с организираната престъпност! В това е тайната на целият трик - едни да работят, други да вземат заплати. Да се готвят прекупвачите, перачите на пари, комисионерите, оперативно интересните лица и техните майки...

Или както се пееше в песента на Куриера на Илф и Петров:

"Чудно, дивно време днес настана,
чудно дивно време днес настана,
в Бога вярата престана,
в Бога вярата престана..."



Вашето мнение за статията може да споделите тук


В началото | За мен | Анализи | Коментари | Разследвания | За контакти
Copyright © Люба Манолова
designed by Viara Hristova