2. Изкуплението "Ахмед Доган"

Лидерът на ДПС умишлено злепостави проф. Мръчков, за да не му връчен орден "Стара планина" * Натискът от чужбина за регистрацията и легитимирането на ДПС е бил силен и реален * Преимеуването - как бе използвано преди и след 10 ноември 1989 година за политически цели и интереси на турските спецслужби

ЛЮБА МАНОЛОВА
14 януари 2007

Продължава от 11 януари

Има ли връзка на Движението за права и свободи с Държавна сигурност? И ако има каква е тя.

Държавна сигурност, БКП и Турските специални служби оказаха всеки по своему натиск да бъде регистрирано ДПС, противоконституционно. Това разказа вчера в първата част на тази публикация бившият премиер на Република България Димитър Попов. За натиска при регистрацията от страна на Луканов и за неслучайното бездействие на Софийска градска прокуратура, която не протестира против тази регистрация, за бламирането от страна на Ахмед Доган чрез несъстоятелни обвинения на предложението, на проф. Васил Мръчков да се даде орден "Стара планина", всичко това бе тема на вчерашния откъс.

Най-силният аргумент в посока оневиняване на проф. Васил Мръчков е част от Стенограма в парламента, която ще цитирам тук и със съдържанието на която Ахмед Доган е бил много наясно. Част от Стенограма с изказване на Андрей Луканов в ден за парламентарен контрол, когато се обсъжда чистката, която провежда тогавашният МВР-министър Йордан Соколов /от правителството на СДС - бел. Л. М./:

"Андрей Луканов /ПСБСП/: И второто, което искам да ви кажа, господа. Тези, които така трогателно се грижат за българите, за българската национална кауза, за тези в чужбина, с пълно основание би трябвало да проявят и имайки такива позиции в структурата на властта, по-голяма грижа за онези етнически българи, които насилствено се превръщат пред очите ни в чужденци в собствената си родина, под лозунга, че всеки мюсюлманин в България е турчин. /Ръкопляскания от ПСБСП/. Господин Васил Мръчков, който е написал Докладната записка, а помним всички, че той беше Главен прокурор, човек, на когото може да се вярва, той самият в тази Докладна записка оценява извършените действия през периода на авторитарния режим за принудително преименуване на българските граждани с мюсюлмански имена, като сериозно подкопаване на единството на нацията."

Мръчков оценявал преименуването на български граждани с мюсюлманско вероизповедание като сериозно подкопаване на единството на нацията! Добре е някои изказвания в парламента да не се забравят така лесно и удобно...

Признанията и разкритията, които направи пред двумилионната аудитория на Нова телевизия бившият премиер Димитър Попов, явно са смутили ръководството на ДПС, след като вчера в същата телевизия се появи бившият министър на външните работи и посланик с мандати в няколко балкански държави, Виктор Вълков, за да спасява положението.

"Пътят на България към Европа ще бъде опорочен, ако България не позволи участие на ДПС в изборите." Това мнение е изразила пред Виктор Вълков Катрин ла Люмиер. Виктор Вълков по това време е бил вицепремиер и министър на външните работи, а Катрин ла Люмиер - генерален секретар на Съвета на Европа. Защо Виктор Вълков не е обяснил на госпожа ла Люмиер, че в суверенна държава като България има действаща Конституция, която не позволява регистрация на политически партии на етническа и религиозна основа - така и не стана ясно. Вълков подмина вчера момента с противоконституционното легитимиране и навлизане в политиката на Движението за права и свобода, приемник на Турското национално освободително движение, нелегална организация, създадена по времето на Тодор Живков. "Вероятно по този начин европейските представители са искали да улеснят движението на България към Европа, не виждам други мотиви, заяви в предаването на Нова телевизия "Коритаров LIVE" Виктор Вълков, обиждайки интелигентността на зрителската аудитория. - Никога от руска страна не сме получавали натиск или съвети във връзка с ДПС, подчерта Вълков, като заяви също, че държавните турски институции лично него никога не са го занимавали с партията... За Турция винаги е било за предпочитане връзки между нея и ДПС да не са на пръв план, а партията да съществува като българска, завърши Виктор Вълков.

Нека сравним свидетелството на Димитър Попов с изявлението на Виктор Вълков по отношение на европейския интерес към ДПС, както и двустранните отношения на ДПС и Турция, в лицето на турските специални служби.

"Имаше и международния натиск бе много любопитен... и той се осъществи една година по-късно... 1991 година, през лятото...

...Искам да Ви припомня, че ние бяхме вече обявили крайната възможна дата за избори за Обикновено народно събрание, според приетата вече Конституция. Мое задължение беше, като министър-председател, да осъществя тези избори. Разбира се, с помощта на държавната машина.

... Помня, че бе петъчен ден, от ВНС ме информираха, че едно писмо, адресирано до министър-председателя Димитър Попов, в превод, се раздава на всички велики народни представители. Писмото се твърдеше да е от тогавашния министър-председател на Република Турция Месут Йълмаз. Това писмо имаше странно съдържание: "Г-н премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана, ще дойдете в Турция, ще се разберем. Трябва да бъде регистрирано ДПС като политическа партия".

Авторът е Месут Йълмаз

Попов продължи свидетелството си от онези години: "Аз останах изненадан, защото писмото, което е предмет на нашия разговор, ако е адресирано до мен трябва да го получа лично аз от МВнР. А то е отишло във ВНС в превод, твърдеше се чрез МВнР. Значи това е било една акция, която е подготвена. Веднага отидох, вземах писмото и се възмутих. Направих отговор, който първо прочетох пред състава на МС, а след това и пред ВНС. Накратко то гласеше: "Г-н премиер, такова писмо аз не бих си позволил да напиша и до моя слуга. По-добре е да забравите, че сте писал подобно писмо, а аз да забравя, че съм го прочитал"... "...после разбрахме, че това писмо е било съставено с помощта на тогавашния посланик на Турция в България г-н Орал /Ялчън Орал - бел. Л. М./, един ловък дипломат... И аз му казах по-късно, че знам за това писмо, а той: "Абе някаква грешка е станала".

Писмото е писано в София. След това е изпратено в Турция. Премиерът Йълмаз не може да не е знаел. Всъщност Димитър Попов разбира два дни преди участието си в предаването "Здравей, България!", че въпросното писмо е писано в Дипломатическия клуб в Горна Баня, т. е. в София.

"... тогавашните ни служби за разузнаване работеха прекрасно" - призна Попов. Другата чуждестранна намеса по регистрацията на ДПС като политическо движение в съда се оказва още по-интересна. Ето откъде идва тя.

"Във връзка с тази история, няколко дни по-късно, посланикът на Кралство Великобритания помоли да го приема - продължи да разказва в телевизионното студио бившият министър-председател Димитър Попов. - Аз го приех и той ми предаде устно, че правителството на Нейно Величество кралицата на Англия ще бъде доволно, ако г-н Димитър Попов, като номинален председател на Софийския съд използва своето влияние в този съд, за да се получи регистриране на това движение като политическа партия...
... Бях премиер, моето място се пазеше в съда. Аз запитах посланика дали са му известни конституционните забрани да бъде направено това. Нашият разговор продължи около 20 минути. 10 пъти той ми повтаряше едно и също - "Правителството...", аз му казах, че това е невъзможно. Така ДПС не е регистрирано в съда, но пък е регистрирано в Централната избирателна комисия...

Така фактите около легитимирането на ДПС са следните:

След смяната на Тодор Живков, нещата следват своя логичен ход: Доган излиза от затвора и с 33 свои съмишленици учредява ДПС. На 26 април 1990 г. Софийски градски съд регистрира ДПС по Закона за лицата и семействата. За натиска по тази регистрация вървят различни версии - Лилов и Младенов са се намесили, Луканов се е обаждал - истината е, че и тримата корифеи на комунистическата идеология са наясно преди регистрацията на ДПС, че нарушават Конституцията на Република България, тъй като от Програмата на Движението е очевидно, че това е политическа партия на етническа и религиозна основа. Няколко дни преди крайния срок за регистриране, тихомълком и без шум на ДПС е разрешено за участва в изборите за Велико народно събрание като самостоятелна политическа организация. Движението печели 23 депутатски места. За изборите през октомври 1991 г. Софийски градски съд отказва на ДПС участие. За уреждането на този проблем витае слухът, че намеса е имало от страна на Димитър Луждев и посланика на голяма задокеанска държава! Отказът на СГС е потвърден от Върховния съд и тогавашният премиер на Турция, Месут Йълмаз изпраща писмо до министър председателя Димитър Попов, в което иска ДПС да бъде допуснато до изборите! Йълмаз получава достоен отговор от Попов, в който се отхвърля възможността за намеса на Турция във вътрешните работи на България, споделиха запознати с инцидента. Централната избирателна комисия обаче дава съгласие, а Върховният съд потвърждава това решение. ДПС печели 24 места в парламента и се стига до Конституционния съд, който трябва да се произнесе дали това е законно. Следва отново силен натиск и убеждаване лично и персонално на всеки един от конституционните съдии. КС се произнася в полза на ДПС!

Как е в другите държави?

"От столетия в България живеят български граждани, говорещи турски, с мюсюлманско вероизповедание - заявява във Виена през януари 1990 тогавашният министър на външните работи на Турция Месут Йълмаз. /в. "Отечествен фронт", 15. 01. 1990 г./ След задължителната смяна на имената обаче, точно в тези български граждани се появява духът на национално малцинство." Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

И други държави, като Гърция, Франция и България, /дава като пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес - бел. Л. М./, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението.

Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския. Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политиици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/. Или пък друго изявление, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./. Така на практика се получава парадокс: хем сме еднонационална държава според Конституцията, хем пък имахме някакво признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

1989 година. Заминах в южните райони на България по своя инициатива, за да се уверя с очите си и да чуя какво се случва. Обикалях родопски села и слушах разкази за ужасяващи нощи, в които фадроми и багери са събаряли надгробни плочи и са заличавали следи от скъпи покойници. Надгробните камъни извозвали далеч, трошали ги, а на тяхно място изниквали плочки с други, нови християнски имена! Снимах, записвах на касетофона си...

"Баба ми умря, оставихме разкопания гроб в нашите гробища и хукнахме в българските да я погребваме" - сподели шепнешком една жена от Долни Воден.

"Като променяха името ми, промениха и името на починалия ми баща, за да може да съм дъщеря на човек с българско име - опита се да ми обясни друга долноводенка драмата си. - Той, слава Богу, беше прекръстван два пъти приживе, умря си с неговото, /турското име/. Мъртъв нямаше как да разбере, че пак ще е Михаил, а е Мохамед!"

Национална драма, която взе жертви и от християни и от мюсюлмани

Взривът на гара Буново бе описван и повтарян не веднъж и два пъти. Друго ме порази в тази трагедия: взривът откъсва ръката на едно от децата във вагона "Майки с деца", главицата му отхвърква, разцепена на две... Следствената група, дошла на местопрестъплението открива върху стълб по жп линията парчета детски мозък. И тази картина бе прояснена след падането на Живков, когато стана ясно, че авторите на взрива във влака на гара Буново са били всъщност дългогодишни агенти на Държавна сигурност по турска линия! Оперативните им работници по ДС са знаели за чувствата и отношението им към процеса по смяната на имената. Знаели, но не били сигурни в данните за готвения атентат и това коства живота на 7 души!

След отстраняването на Живков на терористите бе издигната мраморна чешма в с. Трънак, Руенска община, с имената им, изписани на турски език. Години трябваше да минат, за да осъзнае местният прокурор, че подобен "паметник" е гавра с паметта на разкъсаните жертви. Години мълчание пазеха чешмата, защото с нововъзникналата политическа сила след 1989 г. Движението за права и свободи /ДПС/ се заиграваше ту с едни сили от вътрешнополитическия спектър, ту с други. Често седя и се питам - защо няма паметници или чешми например на кюрди в съседна Турция, на палестинци в Израел или на евреи в палестинските селища, защо няма паметни плочи на войни от Ирландската революционна армия /ИРА/ във Великобритания? Питам се и защо нито един президент не отиде на която и да е годишнина от взрива на гара Буново през тези 17 години, за да почете паметта на загиналите майки и деца.

Отваряха се рани - и в душите на православните българи и в душите на други българи - мюсюлмани. "Подмяната на имената се изроди в лична и обществена драма - отбеляза Георги Джагаров. - Това не може да се извършва по заповед, да се провежда като акция и да се изпълнява с пистолети и палки."

"Сгрешихме" - възкликна дори генерал Григор Шопов - признание, което, тези, които са запознати с неговия принос в събитията, ще приемат с големи резерви. Затова пък в мемоарите си двамата перестройчици Петър Младенов и Станко Тодоров не обелват и дума за възродителния процес, като част от най-новата ни история. За едни, чрез събитията от 70-те и 80-те години се води борба на българския народ за възстановяване на правата му, отнети насилствено, чрез асимилация на част от населението. В исторически план това бе вярно. В същото време, именно в начина в процеса при подмяна на имената бе проявено необяснимо насилие и стихийност. И това насилие се разпростря и върху етническите обичаи и религиозни ритуали. Етносът и религията не са водещи елементи при самоопределянето на едно национално малцинство - точно тук започнаха разминаванията и смесването на събития и реалности от времето на преименуването, изселването и събитията след свалянето на Живков.

Първият и най-избягван въпрос за така наречения възродителен процес е защо чак пет години след преименуването българските мюсюлмани се възмутиха и взеха решението си да напуснат компактно държавата? След пет години чакане!

Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикаляха групи със специални поръчения, които агитираха в полза на изселническата психоза. За тези, които не се поддаваха, следваха заплахи за тормоз, насилие и наказания - пожари, убийства. Така българите мюсюлмани се озовават между чука и наковалнята: свои /по религия/ ги натискат и заплашват, държавата /чрез местни представители на властта/ пуска указание на политбюро на ЦК на БКП за ускорено и масово изселване на колкото се може повече мюсюлмани.

Убеждението, че историческата съдба за оцеляването на българите е свързана с християнството водеше неизбежно и до отъждествяване на народността с православната вяра. Оттук и съответното продължение на това убеждение, че българинът може да бъде само православен и че друговерецът мюсюлманин е вече и турчин.

Как Доган от прокламатор на възродителния процес след 1989 извъртя позицията си на 180 градуса, как бе използвана трагедията от преименуването за политически цели на ДПС и интересите на Турция

Четете утре