3. Изкуплението "Ахмед Доган"

Бедите в България идват от късата памет и меката политика на управниците и лъжовното тълкуване на събития и факти

ЛЮБА МАНОЛОВА
15 януари 2007

Продължава от 14 януари

Безпрецедентен натиск за регистрация на Движението за права и свободи съпътства началото на изборите от 1991 година разказа бившият министър председател Димитър Попов, свидетел на процеса. Най-безцеремонна намеса от САЩ, Съвета на Европа, Турция и тримата главни БКП-идеолози на перестройката действат в невероятен синхрон за тази противоконституционна регистрация. Това бе темата на вчерашната втора част от поредицата "Изкуплението "Ахмед Доган".

Президенти и министри, политици в парламентите в изминалите 17 години - всеки мълчеше пред присъствието на ДПС и Доган в политиката. Никой не почете паметта на загиналите християни по време на терористичните актове, извършени от българи мюсюлмани, агенти на ДС. В същото време от ДПС изграждаха паметници на терористите мюсюлмани, пратили в небитието българи християни.

Никой не даде отговор през изминалите 17 години и защо чак 5 години след преименуването мюсюлманите тръгват да се изселват. 5 години след събитието те поемат към Турция, възмутени от извършеното от властите. Мнозина напускат дом, работа, близки, приятели, мнозина заминават в неизвестното, без да имат никого в чуждата държава, мнозина не знаят даже турски, но тръгват продали всичко съграждано с години... Тръгват, продали на безценица живота си, оставяйки празни домове, неожънати ниви и жертви от сънародниците си - християни.

Правилно ли беше да се регистрира ДПС и политиците ни да се поддават на натиска отвън и отвътре? Как българи мюсюлмани се превърнаха в турци в периода на преход?

Да определяш историята според географията?

Има ли връзка на Движението за права и свободи с Държавна сигурност? И ако има каква е тя. С годините причината за гузното мълчание на политици от целия спектър на следдесетоноемврийската идеология излезе на бял свят: стана ясно, че авторите на взрива във влака на гара Буново са всъщност дългогодишни агенти на Държавна сигурност по турска линия! Трябваше да мине време, за да излезе на бял свят истината, че оперативните им работници по ДС са знаели за чувствата и отношението на своите агенти мюсюлмани към процеса по смяната на имената. Знаели, но не били сигурни и точно тази тяхна "несигурност" коства живота на 7 жени и деца, остави обезобразени и осакатени от взрива на гара Буново над 70 души. Ето защо не е странно, че по делото за възродителния процес няма и следа от "несигурността" на водещите своите обекти, оперативни работници. Живи и здрави днес, тези ДС-служители се оказаха далеч от разигралата се трагедия, а дело за така наречения възродителен процес няма.

Има ли връзка на Движението за права и свободи с Държавна сигурност? Дали тази връзка се изчерпва единствено с агентурното минало на депутати от ДПС, или тя бе закодирана в терористичните актове отнели живота и на българи християни, и на българи мюсюлмани. Терористични актове, извършени от агенти на ДС, с посмъртно издигнати паметници-чешми от ДПС? Агенти на ДС в праламента и жертви християни на терора, без паметници, без почит от политици.

Не са една или две областите, в които връзка може да се установи, въпреки декларациите на лидера на ДПС, Ахмед Доган. Но една истина е безспорна: Доган се пазеше от тази връзка в годините, той се надяваше, ако е имало документални следи от агентурно минало, рапорти, проследявания - те да са унищожени, защото Движението, чийто лидер стана той, направи рязък завой към либералите европейци, а в Европа не долюбваха агенти на бивши спецслужби отвъд Желязната завеса.

17 години ДПС се вписа трайно във вътрешно политическия живот на държавата, като за целта всички средства се оказаха позволени: от връзки на членове на ръководството на ДПС с турски представители на политиката и специалните служби, до насилствено преименуване на населението от смесените райони след 10 ноември 1989 година, но с тюркоезични имена, от мероприятия по усилено изучаване на турски език в районите на Родопите, Кърджали, Търговище, Разград, до лавиране на ДПС и Доган в политиката между най-различни политически партньори. Доган бе 17 години галеното дете на президенти, политически лидери, турски политици и разузнавачи - това беляза утвърждаването на ДПС в българската политика.

Доган затвори очи за активното участие на БКП във процеса на преименуване, тъй като партията на бившите комунисти му бе нужна, за да диктува в парламента и изпълнителната власт. 16 решения, документа и партийни директиви свидетелстват за решението на върховете на БКП на българите мюсюлмани да се променят имената. Това е факт, който въпреки отричането на Александър Лилов съществува и не може да бъде променен. Но Доган стратегически примижа тази подробност в името на политическото си оцеляване във властта, своето и на Движението си.

17 години не се намери политик, който да провери как стои въпросът с население, което има различно вероизповедание, как е решен проблемът с различните етноси в държави като Франция, Гърция, САЩ, даже и Турция. Политици от тези държави, в законодателството на които да се говори и претендира за права на различни етноси и религии се третираше като престъпление, се отнасяха твърде странно към подобни проблеми в България. От друга страна президентите ни също имаха трески за дялане, тъй като не намериха сили да се противопоставят на ненормалното положение да се диктува на суверенна държава!

Като се започне от Желю Желев, който допусна участието на ДПС в изборите, въпреки, че липсваше регистрация в съда. Желев, по времето на чийто мандат Доклад на парламентарна комисия за турцизиране на български граждани не видя бял свят! Както и по констатациите по този доклад не бяха взети мерки.

След него Петър Стоянов, като държавен глава подписа Рамкова конвенция за малцинствата, въпреки, че според Конституцията, България е еднонационална държава. А малцинства се приемаше да има единствено по религия и етнос, но не и национални.
И така стигам до президента, чийто втори мандат тече в момента, Георги Първанов. Той също натрупа грехове по отношение на безкрайната си толерантност към ДПС и Доган, като се отказа да даде орден "Стара планина" на един почтен професор, Васил Мръчков, само защото Доган възроптал! След което Първанов даде същия орден на лидера на ДПС, който най-арогантно го върна, демонстрирайки неуважение, както към държавата и президента, така и към това отличие.

Събития в кривото огледало на политическия интерес

За едни, чрез събитията от 70-те и 80-те години се водила борба на българския народ за възстановяване на правата му, отнети насилствено, чрез асимилация на част от населението. В исторически план това бе вярно. В същото време, именно в начина, в процеса при подмяна на имената бе проявено необяснимо насилие и стихийност. Това насилие се разпростря и върху етническите обичаи и религиозни ритуали. И тъй като етносът и религията не са водещи елементи при самоопределянето на едно национално малцинство - точно тук започнаха разминаванията и смесването на събития и реалности от времето на преименуването, изселването и събитията след свалянето на Живков. Може ли да се приеме, че "голямата екскурзия" през лятото на 1989 година е пряка последица от възродителния процес?

Тезата за връзка между преименуването и голямата екскурзия като негова последица бе лансирана още в Доклад на Александър Лилов пред пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 година. 10-12 години след смяната на Живков бе извършено механично свързване на двете събития - преименуване и изселване в едно! Въпреки че разликата във времето на двете събития бе цели 5 години.

Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се върнаха още същата есен. След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно можеше да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикаляха групи със специални поръчения, които агитираха в полза на изселническата психоза. За тези, които не се поддаваха на манипулациите на емисарите, следваха заплахи за тормоз, насилие и наказания - пожари, убийства.

Убеждението, че историческата съдба за оцеляването на българите е свързана с християнството водеше неизбежно и до отъждествяване на народността с православната вяра.

След 10 ноември 1989 г. много от старите нови политици размахаха плашилото на Живковите спецслужби, за да оневинят след 10 ноември 1989 г. нецелесъобразните решения и действия на лидерите на своята комунистическа партия, въпреки че използването на етническото самоопределение като проблем датираше в българската история още от началото на века. Така например 1908 г. България сключва договор с Турция, в който признава правото на южната си съседка за намеса и застъпничество на българските мюсюлмани. Няколко години по-късно либералът Васил Радославов спечелва избори /1914 г./, като обещава на помашкото население, че ще им върне имената! 1949 година пък Георги Дамянов, Вълко Червенков и Антон Югов се срещат със Сталин и получават указанията му за "разселването на турците". Турция разбира се не желае да се лишава от своята Пета колона в България и уклончиво слуша /без да предприема мерки/ за приемане на изселници от средите на български мюсюлмани.

Причини за решенията на компартията в насока на приобщаване на българските мюсюлмани също има и то не само вътрешнополитически, но и външнополитически. Като се почне от демографския проблем на намаляващото православно българско население и увеличаването на мюсюлманското, като се премине през активизирането на разузнавателния интерес на Турция чрез нейни резиденти сред българското население, та се стига до активизиране на протурски нелегални организации и антидържавни групи. Появиха се и агресията и напрежението в Кипър /1974 г./, масирана протурска пропаганда и на този фон се прибавяха сериозните икономически проблеми в последните години от Живковото управление.

Споменавам набързо тези причини като основание за вземането на уж адекватни /според идеолозите на БКП - бел. Л. М./ решения от държавната комунистическа върхушка, споменавам събитията, за да осветля подбудите за повсеместно преименуване на българските мюсюлмани, като възможност за решаване на обективно възникналите проблеми в развитието на националния въпрос на съвременната българска държава. Под ръководството на ЦК на БКП и окръжните комитети, в цялата страна започва целенасочена организационна и пропагандна дейност за решаване и осъществяване на целите на преименуването и приобщаването на мюсюлманското население към своите сънародници православни християни. Приобщаване, което бе абсурдно като цел, но атеистичната закваска на компартията изигра тук своята решаваща роля. Започна се със забраната за общуване на турски език на обществени места, забрана провеждане на религиозни и битови обичаи и ритуали /погребения, обрязвания, честване на празници/.

Цялата тази кампания предизвика логично и засилване на нелегална съпротива при българите мюсюлмани - възникват конспиративни организации и групи. През май 1989 г. в Североизточна България започват митинги, шествия и гладни протестни стачки. Има 9 убити и ранени от двете страни, според Бончо Асенов, бивш служител на ДС.

И тук ще спомена как бяха преиначавани събития от времето на така наречения възродителен процес, манипулация, която вършеше работа на лидера на ДПС. Едни взеха решението за преименуването, а други бяха натоварени с тежката задача по осъществяването му - сочат събитията от 1984 година. Информацията на Държавна сигурност /ДС/ е трябвало да бъде в основата на вземане на партийни решения по смяната на имената на българските мюсюлмани. "Твърденията за безпроблемно протичане на преименуването в окръга /Кърджалийски - бел мои/ са нереални - признава Асенов. И дава конкретни примери, които стават известни чак през 1996 година: на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата.

Този случай бе развян в парламента от един адвокат, Васил Гоцев, но в съвсем обратна версия. Според Гоцев /съветник на главния идеолог на Живков - Ярослав Радев - бел. Л. М./малката Тюркян е била убита, е имало стрелба. Всъщност детето е изпуснатоот майката и стъпкано от тълпата. На така наречените демократи, и на ДПС такова преиначаване бе много изгодно и версията за убийство се лансира през годините като истина. Никой не спомена, че ако майката не бе излязла на митинга бебето си, то би оживяло!

На следващия ден, 26 декември, в Момчилград, местни националисти предизвикват демонстрации и намесата на МВР и Гранични войски довежда до стрелба, убит и ранени. При безредици в с. Каялово разярен мъж взема автомата на МВР-служител и при последвалата борба мъжът е убит. В с. Груево пак МВР-служител в опит да се защити от двама протестиращи, взели автомата му, стреля с личния си пистолет и ги убива на място.

Съпротива от страна на български мюсюлмани е имало и това принуждава службите на МВР, Гранични войски и Вътрешни войски да ограждат пътища, да ограничават междуселищни и международни разговори, кореспонденцията се проверява и задържа. Набедени в заговор и подривна дейност български мюсюлмани са изпратени в Белене. Събитията по преименуването са съпроводени с невероятни и неверни съобщения за избиване на хора, изнасилвания, мачкания с танкове, събличания, обливане с вода посред зима - 5 000 убити в Кърджалийски окръг, разрушени джамии, трупове, които плуват по Дунав и Марица! Опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварват да излъчват "достоверни" данни, но не и да опровергават неистините.

Ако днес се повторят "кореспонденциите" за 5000 убити ще трябва да се докаже и къде са погребани! Ако днес се повторят версиите за плаващи трупове по Дунав и Марица - ще трябва да се намерят свидетели и снимков материал, а такива липсват. Но за времето тези лъжи изиграват своята роля. Никой не говори за 7-те убити и 73 обезобразени и осакатени от взира на гара Буново. Паметта им през годините не почита нито един президент, нито един премиер на България!

На митинги Сюлейман Демирел /президент на Турция в периода 16 май 1993 - 16 май 2000 г. - бел. Л.М./ призовава "Войската да тръгне към София!". Тургут Йозал /бивш министър-председател и турски президент, умира на 17 април 1993 от инфаркт - бел. Л. М./ в бежански лагер в Гебзе нарича българите "свине" и се заканва: "Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим". Така България трябва да преглътне обиди и подигравки от президенти и премиер на Турция - съседна държава, но с претенци за територия и влияние.

През 1993 г., едностранно, българската държава реши, че всички изселници, които са напуснали България след юни 1989 г., запазват българското си гражданство, независимо, че са придобили и друго. Този акт, с оглед интересите на България може да се определи като национално предателство. Той бе потвърден и от бившия министър-председател Иван Костов, който през 1998 г. пред изселниците ни в Бурса се изказа в защита на двойното гражданство. Тези изселници днес имат европейски права след влизането на България в Европейския съюз, те имат претенции да гласуват за евродепутати, макар и живеещи постоянно в Турция.

Изкуплението "Ахмед Доган", свързано ли е Движението му с Държавна сигурност - осветляването на събитията продължава.

Утре четете - турцизирането на български мюсюлмани и привързаността на Доган и ДПС към Турция.