19.Паралелната власт
ЛЮБА МАНОЛОВА15 май 2008
Продължение от 14 май
Периодът след 10 ноември 1989 година е време, в което бяха нанесени чувствителни икономически удари на държавата: от афери, свързани с източване на хазната, от афери свързани с политици, граденото с труд повече от четири десетилетия бе унищожено, за да се стигне до приватизация, от която държавата получи някакви жалки два милиарда за собственост на стойност близо 60 милиарда лева.
Непосредствено след свалянето на Тодор Живков от власт имаше период, който носеше всички белези на разпад на държавността. В този период на безвластие и хаос се засилиха редица дейности на ръба на закона, като сред тях бе и контрабандата през граница. В този период, в който се извършваше първоначално натрупване на капитала и бе характерен с кражби, ощетяване на държавата, уволнения - от системата на МВР бяха освободени на няколко пъти по няколко хиляди служители, които бяха изхвърлени на улицата, без работа. Къде биха могли тези уволнени бивши МВР-служители да изкарват хляба си, освен с дейност, подобна на тази, която бяха практикували в МВР? Затова и логично след уволнението им бе, те да бъдат привлечени заради уменията и информацията си в сферата на частния бизнес.
Същото се случи и след уволнението на редица професионалисти от областта на външната търговия, след нелепото закриване на Министерството на външната търговия от един набеден премиер - Филип Димитров. Всеки от държавните външни търговци взе данните с контакти и информации и си създаде своя частна фирма. Така безумно държавната външна търговия бе подарена срещу нищо на частни лица! Едва ли някога ще се намерят смелчаци, които да изчислят колко милиона годишно загуби държавата от закриването на търговското министерство, но ползата от това решение на Филип Димитров бе толкова печеливша за бившите външни търговци, че нищо чудно един ден те да издигнат в чест на закриване на Министерството на външната търговия от СДС - Паметник на глупостта!
Спонтанно ли се случваше всичко това: спонтанно ли се съсипваше държавата под покровителството на законодателна, съдебна изпълнителна власт? Естествено, че не.
В лятото на 1992 г. в полицията се получава сигнал и службите започват работа по фирма, която се е готвела да транзитира, използвайки територията на страната голямо количество леко, стрелково оръжие, чийто произход не е бил български. За тази история разказва Тихомир Стойчев, шеф на ЦСБОП. С името на България обаче се договаря да се сключи сделка за 10 милиона тона суров петрол, който да бъде доставен за държавната фирма "Нефтохим". Специалните служби установяват връзки на въпросната фирма на най-високо правителствено равнище, замесено се оказва и името на един от съветниците на Филип Димитров /не става дума за скандалите по македонската сделка - бел. Л. М./.
Службите изготвят Доклад за подготовката на тази фирма да използва името на Република България, както и неприятните последици, които биха възникнали, ако двете сделки /с чуждото оръжие и петрола - бел. Л. М./се осъществят. Докладът стига до МВР, и още същата вечер, фирмата се пренася светкавично в друго място за офис, като така парира възможностите да бъде проследявана и контролирана! Получи се така, че зад интересите на частна фирма, готвеща се да наруши законите, застана държавата с лица от най-високо властово равнище - ето как престъпност и власт се сливаха в името на един-единствен интерес - парите. В подробностите по този малко известен и скандален случай стана ясно, че от една страна, държавата е провеждала преговори за цени на закупуване на суровия петрол, а от друга - въпросната фирма, получавала предварително данни за цифри, след което отива, договаря и сключва сделка при по-изгодни условия. В случая с оръжието пък, по известен канал се предвиждало да премине пратка, която да използва територията на България като транзитен пункт - последиците са щели да бъдат непредсказуеми. Опасност за дискредитиране на държавата, за сметка на лично облагодетелстване на частни лица.
В първите години на прехода, в 36-ото народно събрание бе създадена Комисия по корупцията, с председател Анна Караиванова. Комисията официално изиска от всички министри да предоставят данни за прояви на корупция в техните ведомства. Това искане не бе изпълнено, като се изключат случаите, в които се получиха от министерствата замъглени и неясни отговори по отделните, конкретни сигнали. Друго и не би могло да се очаква, след като от най-висшето място в изпълнителната власт - от премиера Любен Беров, Комисията не получи исканата кратка анотация за събраните материали от Групата за финансови проверки /Комисия за разследване на случаи на корупция към Министерския съвет/! Парламентарната анкетна комисия за корупция изпрати две искания до премиера Любен Беров. Отговор Беров не даде до края на определения мандат за работа на Комисията по корупция. Междувременно, в медиите премиерът Беров направи пространно изявление, че няма да допусне корупция в МС и сам ще се бори с нея! В същото време Министерският съвет не благоволи да обясни защо Групата за финансови проверки е била закрита?
Важен етап от развитието на едва прохождащата организирана престъпност бе контрабандата да се превърне в част от организираната престъпност и това, че високопоставени държавни чиновници тласкаха насила в групировките професионалисти, които превърнаха контрабандата в печеливша дейност без проблеми.
Истината бе, че нямаше трансформация на връзките на служители от бившата Държавна сигурност по осигуряване на контрабандните канали - налице бе кадрово осигуряване от държавата на групировките. Налице бяха и складовите бази за внесените нелегално стоки - оставаше финансовото обезпечаване, което бе нужно, както за подкупи и подсигуряване на поддръжка от страна на властта, така и за обвързване на митничари, гранични служители и данъчни служители. Подкупи се осигуряваха и за политици от парламента в отделните партии, тъй като бе изключително необходимо да НЕ СЕ ПРИЕМАТ ЗАКОНИ И МЕРКИ, КОИТО ДА ПОПРЕЧАТ НА ОГРОМНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ КОНТРАБАНДА И В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ДА СИ ОСТАНАТ ПРОБОЙНИТЕ, КОИТО ПРАВЕХА ВЪЗМОЖНА КОНТРАБАНДАТА.
Така се стигна до случая "Сапио", където държавата загуби стотици милиони от невнесен акциз, мита, данъци и такси. По този случай прокуратурата разтакаваше проверката и най-накрая го приключи като случай с изминала давност. Случайно ли бе това?
Разбира се, че не. Нищо по-просто нямаше от това за "Сапио" делото да бъде вкарано в съда, но фактът, че в аферата е замесен Иван Костов реши съдбата му и "Сапио" потъна в архива на прокуратурата.
По същия начин бяха подминати афери като "Акрам", "Балкан" и прочие. Замесването на имена на действащи политици предопределяше изхода от проверките по тези афери и те потъваха без резултат.
Всичко това не бе случайно - десните, към които принадлежеше и Иван Костов успяха с различни хватки да завземат съдебната власт, като Главният прокурор, председателят на Върховния съд бяха техни хора. Със съдебна власт като придобивка, десните политици не се нуждаеха от участие в изпълнителната власт - те държаха най-основното - съдебната власт.
Интересен е въпросът, който министърът на вътрешните работи от времето на управлението на Симеон, зададе на един свой предшественик:
"Защо Йордан Соколов не огласи доклада на МВР за дейността на бившата Държавна сигурност, където се споменава, че преди 1990 г. скритата транзитна търговия с оръжия и медикаменти е била официална държавна политика?" Този въпрос зададе вътрешният министър Георги Петканов пред журналисти в Министерския съвет. - Петканов потвърди, че синият депутат, в качеството си на МВР шеф е държал доклада в кабинета си година и три месеца, без да го огласи. Нещо повече, уточни МВР-министърът, Йордан Соколов престанал да бъде министър на 30 декември 1992 г., а върнал доклада от 127 страници чак на 12 януари следващата година. "Защо той не го огласи, като има такива данни за контрабанда, осъществявана с помощта на държавните органи? Дали някой не е искал да ползва такива канали, ако те са съществували? Дали няма посочени лица от неговото обкръжение в този доклад?", продължи да пита Петканов.
Поради липса на законова регламентация каква дейност могат да изпълняват народните представители остана без последствие участие на някои народни представители в управителни органи на банки, като: Захари Захариев /банка "Славяни"/, Асен Мичковски /ТБ "Електроника"/, Емил Бучков /ЧЗБ "Агробизнесбанк"-АД, Пловдив/, Шерифе Мустафа /ЧЗБ "Агробизнесбанк"- АД, Пловдив/. Все банки, които в последствие изчезнаха от икономиката на страната.
Друга съзнателно поддържана законова празнота бе тази, че липсваше създаден механизъм, който да задължава народните представители да декларират и обявяват доходите и имуществото си, придобити по време на мандата им в парламента. Така бе в първите години на прехода. Безнаказаността на някои политици стигна дотам да отказват да се явяват пред парламентарната Комисия по корупция и да дадат обяснения за свои имуществени придобивки. Комисията по корупцията извърши проверка в Софийския нотариат за закупени недвижими имоти от депутати от 36-ото Народно събрание.
При проверката се потвърди сигналът, че народният представител Ахмед Демир Доган е закупил право на строеж за апартамент с обща площ от 304 кв. м. и гараж. Сумата, която бе платил депутатът и продавачите са удостоверили, че са я получили от него бе 1 млн 937 000 лева за апартамента и 63 000 лева за гаража. Тази сума Доган бе платил при доказани в пъти по-ниски доходи. Лидерът на Движението не зачете поканата на колегите си депутати да се яви и даде обяснения как е закупил в пъти по-скъпи имоти, от дохода, който е получил като политик. В мига, в който аз написах за тези доходи и придобивки - Доган се оплака на Прокуратурата и бе образувана проверка срещу мен!
Ще спомена и накратко фактите около банковия скандал в Северна България, които присъстват в един от Докладите на Комисията по корупция.
В няколко банки в градовете Плевен, Габрово, Велико Търново, Враца, Русе, Ямбол и Силистра е била проведена от началото на септември 1993 до края на същата година операция по теглене на кредити от лица и фирми, на които по-късно не бе известно местонахождението. Според свидетелства на част от замесените лица, дадени в медиите от чужбина, депутати от БСП и членове на тази партия съдействали по различен начин пред ръководители на банкови клонове за отпускане на несъбираемите кредити. Срещу това били обещавани комисионни в размер от 30 до 40 на сто от теглената сума, за финансиране на организации на БСП.
Имената, които се споменаваха и цитираха нееднократно в медиите бяха на: Андрей Луканов, Милен Чакъров, Димитър Йончев, бившият председател на Общинския съвет на БСП в Дряново Стефан Косев, бившият служител на тайните служби Людмил Досев, Румен Петков и други лица.
Разплитането на банковата афера бе тръгнало от Първа източна международна банка в Габрово, при опит на собствения й служител Косев да тегли кредит с фалшиви гаранции от плевенската Пощенска банка. Усетили, че нещата стават явни, на 9 декември 1993 от България изчезват: Стефан Косев, палестинският гражданин Джамал Абулибде с българско име и гражданство Ангел Радославов Златанов - Акрам. От 1992 започва тегленето на кредити, за размера на които се сочи цифрата 200 милиона лева, като самият Акрам признава в интервю от Бейрут 46 млн. По случая имаше арестувани и задържани.
Във факс от Бейрут, пратен на вестник "24 часа" /виж броя от 21 май 1994 г./ Акрам потвърди, че много пъти се е срещал с депутата Андрей Луканов и че банковата афера е била замислена от самия депутат. Палестинецът потвърди също така и че лидерът на БСП във Велико Търново, Бойко Велинов го е представил на члена на ВС на БСП Стефан Косев, както и на няколко банкери. Поръката за това представяне идвала лично от Андрей Луканов. През 1993, месец септември било проведено и съвещание, на което била изнесена схемата на действие по банковите операции. На това съвещание присъствал и Андрей Луканов свидетелства палестинецът Акрам от Бейрут.
Депутатът Андрей Луканов призна в печата, че е бил представен от търновски соцлидери на палестинеца Акрам. Как са били теглени парите, Комисията поиска да узнае и покани на разговор Андрей Луканов и Младен Чакъров. Двамата категорично отрекоха да са съдействали при тегленето на банковите кредити или пък да са се намесвали в аферите.
В така наречената афера "Акрам" освен фалити имаше и самоубийства и убийства. Никой никога не потърси сметка на партийните членове на БСП за кредитите по аферата "Акрам". Никой не попита вярно ли е, че милионите по "Акрам" са отишли в червената партийна централа. Явно раздадените пари в куфарчета бяха свършили, а и получателите им - не желаеха да върнат парите след близо 8 години ползване.
И отново ще поставя въпроса: случайно ли бе това? Разбира се, че не. Веднъж политици от дясно се измъкваха безнаказано от тежки афери, веднъж - от ляво. Схемата работеше безотказно.
Следва продължение
