2.Желю Желев - личните невъзможности в политиката

Неизвестни моменти от срещи и контакти между НКС, парламентарната група на СДС и държавния глава Желев

Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

ЛЮБА МАНОЛОВА
15 ноември 2007

Продължение от 14 ноември

След изборите от 12 януари 1992 г., където Ж. Желев като кандидат от СДС спечелва, след като им е извивал ръцете, пренебрегвал ги е, той забравя бързо това и още на 6 март с. г. обявява, че щом е избран от народа, то той е президент на народа и ще търси неговата подкрепа.
Подкрепа срещу какво и за какво Желев така и не изяснява. Повод за това негово изявление е намерението на СДС, след гафа с "оня списък", около който Желев умело манипулира представителите на СДС - специалните служби да минат на подчинение и контрол към МВР. Това е поводът Желев да демонстрира пренебрежение и да не покани всички лидери от СДС, както го изисква протоколът на приема в резиденция "Бояна" по случай националния празник 3 март!

На 6 март е планирана и среща на НКС на СДС в Президентството, на която среща Желев закъснява повече от 20 минути. Влизайки при дошлите от СДС, той остава прав, появява се строг и официален и веднага започва да говори, като също веднага се води и Стенограма!
Оставайки прав Желев обяснява, че е поканил НКС, за да се изчистят недоразуменията между президент и СДС?! Декларира, че винаги е бил със СДС и е за разбирателство с всички. - Президентската институция - обяснява Желев е отворена за контакти със СДС! Депутатите от СДС оттук нататък ще се ползват с предимство при срещите си с него!

След тези популистки изявления Желев го удря на сметки: 90 процента от електората на СДС бил негов - казва той на тази среща. - Като един от създателите на СДС усещал, че толерантността му се възприемала като слабост! Това проличало от тълкуванията, които се правели по отношение на президентските правомощия. Желев цитира изказвания на Ст. Савов, Ст. Ганев, и Венци Димитров. В тях се казвало, че парламентът е висша сила в страната, но той бил само висшият законодателен орган. Парламентарната група на СДС правела опити за орязване на правомощията на президента - заявява изнервено на присъстващите Желев. Той недоволства, че Стоян Ганев правел искания за агремани, без да ги съгласува предварително с президента, т. е. с него. Посланиците били пратеници на държавния глава - твърди Желев, след което отново се връща на предизборната аритметика, като изброява цифрите, с които е избран всеки отделен депутат, и милионите, с които е избран той, самият! Тази аритметика била необходима на Желев за по-големи правомощия, с които иска да разполага във военната област, националната сигурност и външната политика! Това заявява държавният глава на присъстващите членове на ръководството на СДС, като ги държи прави, по време на речта си:
"Всеки от вас е избран със 17 000 гласа, а за мен са гласували милиони, т. е. аз се ползвам с доверието на повече хора и следователно не би трябвало да имам по-малки правомощия от един народен представител!" - това са думите на Желю Желев, изречени на 6 март в Президентството.
Желев апелира към всички присъстващи за конструктивно сътрудничество и пълна откритост между центровете на управлението. Законодателната власт не трябвало да се превръща в изпълнителна, реформите трябвало да се провеждат само с демократични средства и широка народна подкрепа!
/За първи път на срещата от 6 март открито Желев поставя условието за правомощия във военната област. За първи път той открито изразява недоволството си от съществуващото парламентарно мнозинство /СДС и ДПС - бел. Л. М. /. За първи път президентът дава да се разбере, че е недоволен както от СДС и ръководството му, НКС, така и от парламентарната група на СДС и правителството на синята коалиция. Чувства, които по-късно ще доведат до Боянските ливади, мълчаливото съгласие при свалянето на Стефан Савов от поста председател на Народното събрание, за да се стигне до сваляне на правителството на СДС и не на последно място, до указ за създаване на военен съвет. - бел. Л. М./
Стефан Савов посочва, че математическите обосновки на президента са несериозни що се отнася до правомощията на държавния глава и народните представители, и парламента като цяло. Президентска власт, съгласно Конституцията няма, а правомощията на президента са орязани много повече в сравнение със старата живкова Конституция.
На срещата на 6 март 1992 г. в президентството, Савов е принуден да обяснява на президента Желев, че посланиците не са на държавния глава, а на страната. Че парламентарната република предвижда разделение на властите и парламентарен контрол над изпълнителната власт. А що се отнася до президента, то не управлява, защото България е парламентарна, а не президентска република.
В изказването си председателят на парламента Стефан Савов се връща към компромата "Ганев-Доган", като казва, че е била подготвена гигантска провокация, целяща чрез компрометирането на Ганев и Доган, да се ударят СДС и ДПС. Това било осуетено с изпреварващите действия на СДС. Колкото до специалните служби, Савов изтъква, че тяхната безконтролност и ролята им в последните събития явно налага поставянето им под парламентарен контрол.
Александър Йорданов обяснява, че разглежданите проблеми са обсъждани в НКС. СДС далеч не е това, което е бил при създаването си през 1989 г. Много нови неща са се случили за времето от 1989 до 1992 година. Отцепилите си от СДС лидери са създали илюзията за някаква възможност да действа ефективно едно коалиционно правителство. Йорданов изтъква, че правителството на Ф. Димитров също е коалиционно, но то не прави перестройка, а има за задача да смени системата! Ал. Йорданов припомня на президента Желев, че са налице организирани действия за спъване на работата на правителството на Ф. Димитров от БСП и извънпарламентарните партии, провалили се на парламентарните избори. Тези политически сили постоянно се конфронтирали със СДС и парламентарната му група, като в същото време президентът не обявявал открито подкрепа на правителството и парламентарната група на СДС. Йорданов припомня, че Желев не е реагирал на стачката на КНСБ, на пророкуванията на извънпарламентарните лидери за предстоящи избори и то в скоро време. /Имало е дори планирана дата - 15 март 1992 г. - бел. Л. М./. Йорданов изтъква, че президентът е бил длъжен да реагира на тези неща, тъй като не може да не му е известно, че смяната на системата ще извършат кабинетът и парламентарната група на СДС, а не Петко Симеонов, който, както било известно, е с друго мислене и намерения.

Какво би се случило ако компроматът "Ганев-Доган" бе успял, задава въпрос Ал. Йорданов на президента. Каква е ролята му /на Желев/ в този компромат? По случая е необходима пълна гласност, колкото до специалните служби - след този случай, без парламентарен контрол - ръководителите им, които имат вина и носят отговорност, трябвало да си отидат - категорично заявява Йорданов.
Думата взема Георги Марков. Според него съществували очевидни недоразумения между различните институции в последно време, изтъква той. Марков обръща внимание на факта, че слабостите на Конституцията сега рефлектирали върху правомощията на президента, тъй като се разминавали с дейността му. В същото време, правело недобро впечатление, че президентът проявявал липса на доверие към СДС в лицето на кабинета, парламентарната група и НКС, което се дължало на съветниците му. Марков припомня на президента, че се е срещал с провалилите си "люспи", докато за СДС нямал време! Компроматът, според Марков имал за цел да задълбочи съществуващото недоверие президент - СДС. Депутатът Марков предупреждава д-р Желев да внимава, да не си навлече недоверието на синия електорат, защото тогава това би било пагубно за самия него. Колкото до математическите изчисления кой колко е подкрепян, Марков припомня, че Желев не трябва да се заблуждава с мита, че 90 процента от избирателите са негови. Тези 90 процента са на СДС и на нито една личност, казва тогава Георги Марков на президента.
Венцислав Димитров набляга в изказването си, че ще бъде съкратен бюджетът не само на президента, но и на правителствения апарат, защото са били заварени невероятно и необосновано раздути.
Едвин Сугарев повтаря казаното от колегите си, че е илюзия да се смята, че 90 на сто от електората на СДС е на президента. Сугарев се обръща към Желев и го призовава да каже на Димитър Луджев, че сценарият за малък вътрешен преврат, в който той да стане премиер е провален. /Сугарев визира и компромата "Ганев-Доган" и действията на извънпарламентарните бивши политици от СДС - бел. Л.М./Сугарев припомня, че вината за орязаните му правомощия имат неговите приятели, които са останали във Великото народно събрание и са приели тази Конституция.
В този момент Желев изрича нещо, което никога не е споменавал. Когато 39-те депутати от СДС напускат ВНС, протестирайки по Конституцията, казва Желев, той на два пъти бил предложил на Дертлиев да напуснат и те ВНС, преди да се приеме Конституцията, но бил получил отказа на Дертлиев.
Йордан Василев става и предлага: да се излезе от ситуацията, като се запази престижът на всички: президент, Народно събрание и правителство.
Стоян Ганев разглежда емоционално случая с компромата, като изтъква, че според него голямата беда била, че президентът Желев не изпитвал към него чисто човешко, а не политическо доверие. В разговора си със Стефан Савов и Ф. Димитров, съобщава Ганев, президентът бил изрекъл: "Вярно-невярно, Стоян и Доган трябва да си вървят!"
/След тази фраза започват бурни обяснения между Савов и Желев, от които на присъстващите така и не става ясно, какво точно е изрекъл президентът. -бел. Л. М./.
Иван Куртев припомня на присъстващите, че тази среща трябва да приключи с някакъв резултат, за да не се стигне до различни изявления пред журналистите. Правят се уточнения на формулировките и се възлага на Валентин Стоянов /президентски говорител тогава/ и Михаил Неделчев да информират журналистите.
В началото на срещата от 6 март Желев е твърде рязък, но постепенно омеква и започва да се съгласява с чутото от другите. Накрая той, въпреки всичко се опитва да отмине израза "парламентарен контрол по отношение на специалните служби", докато казва: "Хайде, добре!"

Още една среща провеждат НКС и президентът... Поводът е исканият вот на недоверие на правителството на СДС. Депутатите от СДС са недоволни, че когато се гласува един такъв вот на недоверие на кабинета, и от политическата сила, от която е и президентът, неговото отсъствие от залата се е приело като вземане на страна, като изразена позиция, което е вярно.
Нито един от депутатите и лидерите на СДС не може да си представи тогава, че когато се сваля правителство, държавният глава няма да бъде в пленарна зала. На тази среща, отношенията Желев - СДС са вече доста изострени. В промеждутъка от време е имало конфликт по случая с пенсиите на партийните секретари. Желев отива на заседание на парламентарната група, като за разлика от друг път - не закъснява. На това заседание се правят твърде остри изказвания /Ал. Йорданов, Иван Куртев, Ст. Савов и други - бел. Л.М./. Депутатите се опитват да убедят президента да не връща закона, а да остави комунистите да си го отнесат до Конституционния съд или каквито възможности предвижда законът. В случай, че президентът върне закона, вече щяло да изчезне каквото и да било съмнение за противопоставяне между него и СДС, смятали депутатите на тази среща.
Съществувало опасение за увеличаване на негативните настроения сред симпатизантите на СДС /Хората изобщо не били наясно, че това противопоставяне и различни позиции датирали още от октомври 1991 г.-бел. Л. М./ Желев все още се възприемал удобно като президент на СДС...

Спирам дотук, за да припомня хронологично какво се е случило в тази период:

• Желев иска да е кандидат на обединената опозиция за президентските избори
• По предложение на Виржиния Велчева парламентарното мнозинство на СДС и ДПС гласува изборните бюлетини да са цветни, с цвета на политическата сила;
• 27 декември, отец Хр. Събев заявява, че ако Желев иска да бъде издигнат от СДС, трябва да отиде в синята централа официално и да се помоли за това;
• На другия ден Желев изпраща писмо до СДС, в което подчертава, че коалицията бърка избор на генерален секретар на БКП с избор на президент;
• Междувременно на 16 януари 1992 г. България първа признава Република Македония и другите републики, обявили независимост при разпадане на бивша Югославия. Безрезервно зад тази позиция застава министър-председателят, докато Стефан Савов, президентът и особено министърът на външните работи Стоян Ганев проявяват подчертана резервираност и дори негативизъм. Признаването е станало в момент, когато външният министър не е в България, зад гърба му;
• След като Желю Желев е избран вече за президент като кандидат на СДС, идва и скандалът с "оня списък", по време на който Желю Желев умело манипулира лидери и политици от СДС, като им вменява вина. Създава се парламентарна комисия по случая, Прави впечатление, че името на директора на Националната разузнавателна служба, Бриго Аспарухов не е замесено в скандала, въпреки, че става дума за негови кадри зад граница. /Аспарухов е назначен за директор на Външното разузнаване на 28 август 1991 г. от Желю Желев с Указ - бел. Л. М./;
• След срещата на 6 март в президентството, започват ударите срещу кабинета на СДС: стачка ни "Подкрепа", министърът на отбраната Д. Луджев минава на страната на президента Тренчев. Доган и депутатът Мичковски се обявяват срещу правителството, лидерът на ДПС говори на пресконференция за "син фашизъм"!
• От 15 до 20 юли се провежда обща транспортна стачка с цел да се свали кабинета;
• На 27 август е уволнен Здравко Попов, съветник на президента, след разкриване на негово посещение в Ливан за преговори с таен доставчик на оръжие за ембаргови държави;

Предстои Желев да нанесе основния си удар. Той го прави на 30 август 1992 г. Назначава пресконференция на "Боянските ливади" /всъщност поляната пред резиденция "Бояна"/, в която обвинява правителството в забавяне на реформата, водене война с всички и иска кардинални промени в кабинета. Битката срещу СДС е вече напълно открита... Следва продължение