Отворено писмо

до двамата автори на писма, които нямат куража да се подписват под мръсничките си намеци

Вчера в пощата ми се получиха две кратки писма от анонимни драскачи. Пощата в електронната страница, в която пиша е направена така, че хора, които не искат да се четат мненията им, да ги пращат, със спокойствието, че не се виждат.

Така през деветте месеца, в които излиза моята страница, съм получила няколко от онези анонимни, кратки писъмца, което на фона на получените стотици си е капка в океана.
Вчера в един от материалите се възмутих от поведението на моя колежка, която прати в македонско издание статия с невярно, оклеветяващо съдържание за хора, вече не сред живите. Нямам намерение да ставам адвокат на тези хора, но знам, че всеки, който пише, е длъжен да съобщава действителни факти, а не лъжи. Така съм учена да пиша, така и смятам да продължа.

И ето, само заради критичния тон на моя текст, в пощата ми тутакси бяха получени две писма. Едното, подписано с несъществуващ електронен адрес, а другото анонимно.

Текстът на първото е следният:

Mnenie za saita:
Име: borislav
Професия: opertator
Местоположение: sofia
e-mail: або2003@abv.bg

Мнение:
уважаема госпожо,видно връзката ви с Дс е топла.

Второто, неподписано изглежда така:

Mnenie za saita:
Име: няма
Професия: няма
Местоположение: няма
e-mail: няма

Мнение:
Люба, млъкни най-сетне - всички, които бяхме в \"Демокрация\" , знаем, че си ченге!"

Ето защо пиша това Отворено писмо, към тези, може би двама, може би един, срамуващи се от името си човеченца. Пиша и се подписвам, както съм правила винаги.

"Неуважаеми анонимни авторчета,

Колко ли ниско трябва да падне човек, за да се срамува от името си и да го крие зад електронната поща в Интернет?

Много ми се иска да ми обясни някой от вас, къде и как се правят тези топли връзки с Държавна сигурност, та да се вредя и аз, като мнозина други. Тогава нямаше да стоя без работа, да ме уволняват час по час и преди, и след 10 ноември 1989 година. Щях да си имам работа поне...

Но нито с куфарче с пари се уредих, нито с добра службица. Да бях разказала за комсомолската дейност на авторката на статията в македонското издание и да подскачат някои - разбирам. Но да възвръщам биографични спомени на хора с изпрани животописи - не е сред хобитата ми.

Не успях и с жилище да се уредя - евтино от нечий ведомствен контингент. Моето тристайно жилище, което изплатих до стотинка върнах, за да получа реституиран имот от дядо ми. Парите, стойността на тристайното ми жилище Иван Костов деноминира и от 13 100, останаха 13 лева и 10 стотинки! Де да бях ченге, това едва ли щеше да се случи!

Имах за приятели двама достойни мъже - единият беше офицер от Интерпол и го самоубиха с три куршума. За другия разбрах през 1990 година, че е бил извикан в България, където му е бил скалъпен съдебен процес за връзки с чужди разузнавания, след което по издадена присъда е бил екзекутиран. И то след като Тодор Живков отхвърлил молбата му за помилване. Гордея се, че познавах и имах за приятели такива достойни мъже. Те служеха не на КГБ, а на националните интереси на държавата ни.

Вярно е, че по време на активната ми работа като репортер, за да бъдат достоверни материалите ми, аз имах срещи със служители на специалните служби, но това е много далеч от понятието за принадлежност към спецслужбите и не предполага чин и заплата.

Когато бях уволнена с още шестима колеги от в. "Демокрация", Надежда Михайлова събра поддръжници на СДС, които бяха недоволни от тези уволнения и им заяви, че съм ченге! Без коментар ще оставя измислиците на тази набедена партийна креатура. И лекотата има своето относително тегло! Ще оставя без коментар и решението на Иван Костов да ме остави без работа, ще кажа само: "Горко на диктаторите, които са повярвали, че не са диктатори!"

Днес за втори път чух твърдението, че съм ченге. Ето защо, неуважаеми анонимни драскачи, след като сте убедени, че съм ченге и някой твърди това, настоявам да ми кажете какъв чин съм имала. Ако са ми превеждани някакви пари, като на ченге, кажете къде са те, за да ги изтегля. Ако пък имам някакъв стаж като ченге - дайте информация, за да поискам увеличение на пенсията си, която получавам. И още: ще бъда благодарна на авторите на това твърдение ако го заявят официално, писмено, с имената си. Тогава ще се видим с тях в съда, където ще трябва и да докажат своето твърдение. Нали това едно от нещата, които отворените архиви ще помогнат да се прави - клеветите да се наказват в съда.

Ще спра дотук - засега, защото не бива да се извличат дивиденти от калта. А на писмописците, анонимни ще кажа "Който няма съвест, трябва да компенсира това с липсата й."