2. Другите убийства и самоубийства
Едно бе случващото се в гангстерските войни, а съвсем друго - около контрабандата по границите
ЛЮБА МАНОЛОВА15 ноември 2006 година
Продължение от 14 ноември 2006 година
Шефът на българския Интерпол Свилен Панайотов намери смъртта при неясни обстоятелства. Годината бе 1992 и в утрото на 6 юни Панайотов бе открит в локва кръв. Очевидци разказаха, че куршум е пробил лявото му слепоочие и бе излязъл на тила над дясното му ухо. Предположенията бяха, че смъртта е настъпила два дни по-рано. Втора дупка от куршум бе открита в тавана - в срещуположния край на стаята. Трета гилза бе намерена на пода, празна, търкулната така, че при първоначалния оглед не е била видяна.
На 4 юни, два дни преди смъртта си, Панайотов бе позвънил на приятел с уговорка за среща в събота, а Свилен е бил човек, който е държал на дадената дума. Предсмъртно писмо оставено от жертвата не бе намерено, в електронното му тефтерче, което бе купено от Канада имаше зашифрована информация. Разследващите смъртта на Свилен не са успели да намерят и установят шифъра и след като тефтерчето бе върнато на близките му, по невнимание информацията е била изтрита, ми довериха близки приятели на Свилен в далечната 1992 година.
Свилен е бил зад заключената врата на стаята си, когато е открит мъртъв, като ключът се е намирал отвътре в бравата, споделиха запознати с разследването негови приятели. Тази смърт обърка много българските висши полицаи, особено когато от Интерпол настояха да проведат собствено разследване на случилото се, настояване, което отложи траурната церемония и погребението му. Близки и приятели на Свилен бяха и все още са категорични, че Свилен не се е самоубил. Майка му е била пусната в моргата да види сина си едва седмица след смъртта му. Жената била потресена от огромните синини по гърдите му и разкъсвания на слабините му. Нараняванията, нанесени приживе според патолози останаха необясними и за тях не се говореше на глас.
Съкварирантът на Свилен, живеещ в съседна стая, бил изненадан, че той се е заключил след като никога не го е правел. Свилен нямал навика да пуска пердета и да затваря прозорците - даже спял на отворен прозорец и то по всяко време на годината, обстоятелства също необясними, тъй като мъртвият е бил намерен в стая със спуснати пердета и плътно затворени прозорци. Старно и необснимо обстоятелство бе е тива, че изстрелът не е бил чут, а според намерените при огледа следи, изстрелите са били поне два или три.
Странностите се увеличаваха с всеки изминал ден след смъртта на Свилен Панайотов. Запознати с ежедневието и навиците му твърдяха, че е изчезнало безследно неговото кафяво кожено куфарче, с което Свилен никога не се разделял. Това куфарче така и не бе открито.
Тези, които познаваха отблизо Свилен знаят, че Свилен не беше левичар, т. е. няма как да се е застрелял в лявото слепоочие, което бе констатирано безспорно. Жертвата е била винаги внимателна и толерантна към приятелите и близките си, ето защо няма обяснение как е посегнал на живота си, без дрехи, увит само в някакъв чаршаф, след като е знаел, че ще бъде открит в този вид.
В последния ден от живота му, бившата съпруга на Свилен му звънила и се уговорили да изведат двете деца в някаква вила извън града. Малката дъщеря на Свилен била с астма, но това още повече е било причина Свилен да не посяга на живота си, смятаха приятели на починалия.
В службата Панайотов не бил във възторг от началниците си, поради което кандидатствал за сформиращото се бюро на Интерпол у нас. В последните дни Свилен започнал да говори само за напускане, тъй като отдавна го канели на работа на служба на Интерпол във Франция.
Две седмици преди Свилен да си отиде от този свят, един от създателите на НЦБ на Интерпол напуснал след 17 години работа в системата на МВР. От Националната служба за сигурност /контраразузнаването/ предупредили Свилен да си мълчи. Свилен бил изкарал двумесечна специализация в Лион, откъдето даже пратили писмо на МВР-министъра Христо Данов, за да му благодарят, че изпратеният от него младеж се е представил много добре. По линия на Интерпол Свилен получавал запитвания от международната полиция и ровел сам в данните, като не разчитал на официалните източници. Твърде възможно е той да се е натъкнал на някакви нелицеприятни факти и данни, които били добре прикривани.
Смъртта на Свилен Панайотов съвпада с началото на управлението на правителството на СДС, като начело на което бил Филип Димитров. В този период по вестниците излизаха много материали за изнесени червени милиони зад граница, въпреки, че хората, които работели в и за задграничните дружества си мълчали и не смеели да се обадят. Тази версия обаче куца като евентуална причина за смъртта на Свилен Панайотов, тъй като самата държава разполагала с достатъчно данни за броя и местонахождението на задграничните дружества. Министър Румен Биков предложил в парламента Проект за програма за намиране на изнесените милиони зад граница, проект за установяване на парите на българската държава в задграничните дружества. Били разпоредени и ревизии на част от дружествата зад граница.
Била разпоредена и ревизия на изнесените два милиарда от държавата, което се случило малко преди обявяването на мораториум на плащанията по външния дълг в периода януари-март 1990 година. Резултатът от тази проверка обаче бил готов през месец май на следващата, 1993 година, т. е. пет месеца след като вотът на доверие, поискан от Филип Димитров сложил край на управлението на СДС. Така някак встрани останал резултатът от тази проверка както и дали са взети адекватни мерки по констатациите.
Но да се върна към 1992 година - това е времето, в което правителството на СДС правело на всяка крачка грешка, но пък това било съпътствано с реални опити да се установят много от липсващите милиони на държавата.
Времето на управленито на правителството на СДС било време, в което трафикът на наркотици едва прохождал за България, трафикът на български жени за проституция също бил в началото. Единственото нещо, от което се печелели пари в сивата икономика, това била контрабандата през граница на акцизни стоки. Дейност, която станала причина да започне и гангстерската война. През 1992 година, едва прохождащата и набираща скорост гранична контрабанда насочвала част от потоците пари към някои политици - но всичко това все още било в твърде ранен стадий.
Най-характерното за периодна на управление на СДС било обреченото търсене на държавните пари зад граница. Към някои от задграничните дружества, въпреки че били губещи, държавата продължавала да пренасочва пари. Директори на големи външнотърговски централи работели усилено зад граница по преливането на парите на задграничните дружества в други фирми, т. е. източването на държавните милиони било в ход.
Мнозина от търговските представители на големи фирми за външна търговия останали да работят зад граница, там ловко се прикривали следите от съществуването на задграничните дружества, още повече, че финансово фирмите не се отчитали на държавата, а и повече от тях водели двойно счетоводство.
Една от големите грешки на кабинета, ръководен от Филип Димитров била, че започнали действия по закриване на българското оръжейно производство, което било едно от сигурните печеливши пера за държавата. При свое посещение в арабския свят премиерът Димитров обещал, че България нама да продължи производството на износа на оръжие - стъпка, която дала възможност на редица американски фирми да заемат опразнената от българите ниша за оръжейна търговия. Друга много грешна стъпка на това правителство било решението да бъде закрито Министерството на външната търговия, с мотива, че там работели хора от комунистическата номенклатура. Останалите без работа служители на това министерство поели външнотърговската дейност, която ръководели в своя, частна полза. За себе си заработили и много от бившите търговски представители в чужбина, които в един момент също се оказали уволнени. Така на практика държавата доброволно и съвсем съзнателно се отказала от приходи във валута за няколко милиарда, като държавната външнотърговска дейност преминала в частни ръце и фирми. Голяма част от приходите във въпросните фирми поставили началото на криминалния капитализъм и първоначално натрупване на капитали на едно малцинство в българското общество. Свилен Панайотов е бил запознат из основи с тези процеси, разполагал е със сериозни данни, но преждевременната му смърт прекъснала този процес.
В годината на смъртта на Свилен скорост набирала и автомафията - износът на крадени коли и вносът на такива в държавата. Специално прието законодателство пък отворило широко врати за безпрепятствено навлизане на всякакви секти в държавата, което позволило да нахлуят и представители на чужди разузнавания, а дейността на въпросните секти много бързо започнала да се криминализира.
И последното, което би могло да доведе до смъртта на Свилен било формирането на различни криминализирани структури от бивши спортисти, които постепенно поемали трафика на крадени автомобили, трасфера на наркотици /тъй като в България в тази години не било развито добре пласирането на наркотици сред населението - бел . Л. М./и все още не регламентирания законно хазарт.
1992 година била времето, в което масови уволнения на служители от МВР станали причина те да започнат работа в споменатите по-горе групировки на бивши спортисти, като подпомагали със знания и връзки бизнеса им. 1992 година било времето на транзитното вкарване на големи количества акцизни стоки в страната, това било времето на данъчните измами и на появата и закриването на фирми еднодневки, които се появявали за броени месеци, източвали както е възможно държавата, натрупвали дългове от неплатени данъци, мита, такси и акцизи и след това много бързо били закривани и обявявали фалит. !992 година била времето, в което чрез регистрирани кооперации и фондации могло безпрепятствено да се вкарват обмитени стоки за милиони. Държавата губела от този безмитен внос, а в държавата се натрупали парични наличности, които поставили началото на необходимостта от появата на десетки банки и финансови пирамиди.
Всичко изброено от мен по-горе е можело да стане причина и да доведе до преждевременната смърт за Свилен Панайотов, българинът, който работел за Интерпол. Той самият не само бил свидетел на процесите на криминализиране на икономиката на държавата, но и наблюдавал като всички българи как чрез липсващо законодателство се давала зелена улица на шепа люде да натрупат милиони. Разговорите, които имах през 1992 г., а и след това за смъртта на Свилен Панайотов винаги свършваха до едно, убеждението, че Свилен не се е самоубил. Той беше твърде млад и тези, които го познаваха бяха наясно, че Свилен никога не би изоставил децата и близките си, избирайки такъв ужасен край за себе си. Това убеждение вървеше успоредно с друго - Свилен е събирал и притежавал данни за процеси и хора, които доказвали източване на държавни милиони и преминаването им в частни ръце, както в България, така и извън нейните граници. Той знаеше много, бе твърде млад и жизнен, Свилен Панайотов бе пълен с енергия и убеждения, че на България й е нужно да се спрат някои процеси и хората, свързани с тях да получат заслуженото.
Ето защо Свилен Панайотов не бе удобен на властите и висшите кадри в Министерство на вътрешните работи. Удобно бе той да изчезне, а с него и това, което събираше и беше намерил, и констатирал. Така и стана - Свилен бе обявен за самоубиец, версия, която не бе приета от близките и приятелите му - той даже не бе изпратен с почести, тъй като МВР не изпращаше с почести, свои служители, посегнали сами на живота си. Остана надеждата, един ден причината и виновниците за смъртта му да бъдат открити и децата му да заживеят с мисълта, че техният татко, който ги е обичал толкова много, не ги е изоставил.
Така смъртта на Свилен Панайотов мина в графата на "другите убийства" от времето на прехода и промените. Една смърт, причинена по причини, възникнали от конкретни събития на самите "демократични" промени и то в условията на бързо криминализиране на държавата.
Следващите убийства от графата "други"
са на две барети и добилият печална известност случай "Белите брези". Случай, в който полицаи застреляха свои колеги в акция, организирана от висши чиновници на вътрешното министерство. За поделението във Враня отдавна бях чула, че с нечие негласно одобрение прибира временно тирове с контрабандни стоки или само стоки, внесени контрабандно. Аз самата стоях с часове пред входа на въпросното поделение на антитерористите с приятел от една от службите на МВР, и видях как в него влизат безпрепятствено лица и автомобили, нямащи нищо общо с дейността и подготовката на баретите. Така на практика се нарушаваше конфиденциалността на хората, които тренираха, и се подготвяха за борба с терористи. Всеки можеше да види лицата, да снима и изнесе безпрепятствено от поделението данни за мъжете, които работеха в това секретно поделение.Скандалното положение да проникват на територията на поделението на баретите цивилни, а и криминално проявени лица, и да се внасят стоки с нерегламентиран произход се осъществяваше благодарение на вижданията на висшето ръководство на МВР тогава, в лицето на министъра му Виктор Михайлов, в лицето на висши полицаи от Дирекция на националната полиция и най вече от шефа на специализирания отряд на баретите, подполковник Красимир Петров.
За нетърпимоста в поделението на баретите, за смъртта на две от тях, смърт, която бе от графата "другите убийства" и за още скандални подробности и случаи, свързващи властта с хора от групировките четете утре.
