1.Кой трябва да се чувства омерзен - ние или Чирков?
ЛЮБА МАНОЛОВА16 април 2008
Българският хирург д-р Александър Чирков беше обвинен за незаконно извършване на около 20 трансплантации на бъбреци в периода 2004-2005 г., предаде АФП, по информация на говорителя на Районната прокуратура на София Руси Алексиев.
По-голямата част от пациентите на хирурга са били израелски граждани. Според Алексиев, един от пациентите е починал, а друг е трябвало в последствие да претърпи нова, животоспасяваща операция. Агенцията по трансплантации не е била уведомена, липсва документация за донорите и пациентите. Александър Чирков нарече обвиненията "лъжи", разпространявани от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски. Хирургът, който се завърна в родината си в края на комунистическата епоха след години на работа в Германия, е заплашен с до 5 години затвор. Засега.
АФП може да пише как д-р Чирков се е завърнал в края на комунистическата епоха, но тази международна агенция би трябвало да знае, че Чирков се върна по времето на Живков и не бе вкаран в затвора, както се постъпваше с други завърнали се, а получи възможност да работи с протекциите на тогавашните шефове на здравеопазването.
|
|
| копие на в. "Патриот" с интервюто | |
В него четем:
"Роден съм в семейство на търговци в Лом на 27 януари 1938 г. Баща ми е имал единствения магазин в града за речна риба и я е продавал в цяла България. Известен е бил като магазин "Есетра". Поради това не съм расъл в недоимък... След девети септември 1944 г. животът ни се промени драстично в отрицателно отношение, защото магазинът беше национализиран. Тогава баща ми купи лозя, с дохода от които ни изхранваше...
През 1956 година бях приет да уча медицина. Този избор не е случаен. Прабаба ми Василия Василиевна Чиркова е била професор по медицина в Московския университет и споменът за това беше жив в семейството. Тя дори е лекувала Лев Толстой..."
В друго своя автобиография, Чирков, вече като ръководител на катедрата по сърдечно-съдова хирургия пише: "Произхождам от семейство на търговци, които след 9 септември 1944 година се занимаваха с лозарство и производство на вино." Няма и дума за баща с национализиран единствен магазин за речна риба "Есетра", няма прабаба, професор в Московския университет лекувала Лев Толстой...
Странно е друго - според признанията и спомените на Чирков, баща му е бил единственият, който купува лозя след 9 септември 1944 г., докато на други земеделци им вземат земите и лозята в ТКЗС-тата.
В трета автобиография, по която д-р Чирков не пожела в единствената ни среща през 1990 година да се произнесе, той е Фарук Асанов Чирков, родителите му са от работническо семейство от цигански произход. Няма срамно в това, но защо Чирков не желае да го спомене никога в многобройните си интервюта - не е ясно.
Докато пишех за Чирков, смутена от факта, че той не желае да уточни коя от автобиографиите му е истинска, докато проверявах защо дебела папка с преписки срещу доктора бе спряна във Великото народно събрание лично от президента Желев, докато се чудех как се е озовал в парламента - получих в пощата си две Справки, подобни на тези, които се получават и сега в медиите.
Преди да се спра върху тях ще уточня защо твърдя, че Чирков не е бил легитимен депутат във ВНС. Оказа се, че въпреки неколкократното му идване в България, Чирков не подава документи за възстановяване на българското му гражданство. Това той прави чак през лятото на 1990 година. Тогава Чирков подава документи за издаване на удостоверение за самоличност. Издаден му е паспорт на 5 юни 1990 година, в град Лом и шофьорът му отива да го вземе. Т. е. пет дни преди самите избори за Велико народно събрание. А регистрацията на кандидатдепутатите приключва 20 дни преди датата на провеждане на изборите.
Питах както какъв гражданин се е кандидатирал Чирков за тези избори, но отговор не получих въпреки срещата, която журналистът Кеворк Кеворкян ми уреди с него. На тази среща докторът не отговори на нито един мой въпрос, но затова пък ми съобщи, че има стая с 3 милиона писма на благодарни пациенти! Попитах го кой е преброил и прочел толкова много писма - той махна с ръка и си замина... Проверката по документите за дейността на Чирков през 1990 г. се намираха в Главна прокуратура и оттам, след избирането му за велик депутат се озоваха в парламента.
Но това АФП е нямало как да научи, когато съобщи преди два дни за обвиненията към Чирков...
Ето съдържанието на първата справка, която е относно пребивавалият в НРБ професор Чирков и извършените от него сърдечно-съдови операции.
|
| Справка за проф. Чирков |
"През май 1980 г. по покана на ръководството на Медицинска академия у нас е пребивавал с екипа си професор Александър Асанов Чирков, български циганин, роден на..., в гр. Лом, лекар, собственик на частна клиника във Франкфурт на Майн- ФРГ, където е известен като много добър специалист на областта на сърдечно-съдовата хирургия.
По време на триседмичното си пребиваване в Института по сърдечно-съдови заболявания професор Чирков е оперирал 24 болни, от които 11 са починали. Като основна причина за повечето от смъртните случаи наши специалисти сочат обстоятелството, че проф. Чирков е започнал операциите веднага след пристигането си, без необходимата предварителна подготовка. Двата операционни екипа - българският и немският не са събрани преди операциите за уточняване и съгласуване на редица детайли и подробности, които биха могли да имат фатални последици.
За пръв път в практиката на българската сърдечно-съдова хирургия, още при самата оперативна намеса се получават кръвоизливи, вследствие на което по-късно болните умират в реанимацията. Като причина за кръвоизливите за пет от смъртните случаи се сочи несъгласуваното вмешателство на лекарка от немския екип, която при операцията е прилагала лекарството "Хепарин" /за несъсирване на кръвта/, чиято концентрация не била уточнена предварително.
Без знанието на ръководството на Института по сърдечно-съдови заболявания проф. Чирков използвал американските сърдечни клапи "Лилихей", предназначени само за изследователски цели, а не и за хора, които биха могли да живеят въпреки сърдечния си порок. След три неуспешни операции с тези клапи, директорът на Института спрял използването им, при което проф. Чирков започнал лично да убеждава някои от болните да се съгласят на операция с прилагане на "Лилихей".
Редица наши специалисти в областта на сърдечно-съдовата хирургия изразяват недоволство от дейността на Александър Чирков, като изтъкват, че неговите операции са под възможностите на съветските и наши специалисти.
Във връзка с високата смъртност сред оперираните, проф. Чирков се опитал да обвинява българската страна. Според него, у нас нямало никаква реанимация. Някои от членовете на неговия екип дори заявили, че се касае за саботаж от страна на българските специалисти, които са искали да ги компрометират.
През април 1979 г. проф. Чирков също е пребивавал у нас за провеждане на серия от сърдечно-съдови операции. Тогава се е проявил като подготвен, сръчен хирург, с добра общо-медицинска подготовка. С българските специалисти се е държал добре, проявявал е желание да печели почитатели. При сегашното си посещение Чирков и хората от екипа му са се държали подчертано високомерно, с чувство на превъзходство, стремели се да демонстрират своята "обезпеченост".
Александър Асанов Чирков е напуснал България през 1967 г., когато заминал на гости при чичо си във ФРГ. След изтичане на срока за пребиваване, успял да си издейства продължение под предлог, че ще специализира. През 1970 г. се развел със съпругата си, българска гражданка, сключил брак с гражданка на ФРГ и останал там.
24. 07. 1980 г. Началник
Генерал-лейтенант: /подпис/
не се чете"
Когато получих тази справка направих своите проверки и установих, че документът е автентичен. От написаното в него става ясно, че д-р Чирков е бил следен от оперативни работници на специалните служби, като за това получих няколко версии:
- По време на проследяването Чирков е със статут на чужд гражданин;
- Д-р Чирков е бил много близък със семейството на Тодор Живков, както и лично със самия Живков. За тази близост свидетелства и медицинската сестра на Първия, майор Анка Младенова: "Всеки, който имаше непосредствен контакт с Живков и то по всяко време, бе проследяван. Това се вършеше в интерес на сигурността на Първия и беше практика... нормално е и д-р Чирков, като човек на Живков да е бил следен."
Какво остава необяснимо?
Проследяващите са констатирали висока смъртност при сърдечно-съдовите операции на оперираните от д-р Чирков. Авантюристично прилагане на препарата "Хепарин" /в 1980 година - бел. Л.М./, което дава основание да се направят изводи за прибързаност, нехайство, липса на висок професионализъм и никаква грижа за пациентите.
""Хепарин" прилагахме непосредствено след оперативна намеса, но след това поставяхме и препарат с противоположно действие. Такава е практиката" - разказа ми пред касетофона сърдечен хирург, помолил за анонимност поради лични съображения. - Според мен хората, които са извършили проследяването не са лекари и тук, в изводите им констатирам погрешна теза от незнание, или някаква друга инсинуация."
Колкото до употребата на клапните протези "Лилихей", това вече е гаф. Те са били с изследователски цели, поради което прилагането им на болни пациенти, без да са питани самите пациенти е в противоречие с лекарската етика. По тази причина и проследяващите констатират, че сам Чирков е уговарял пациентите си за поставянето на тези клапни протези.
Няма как Чирков да не е бил наясно, че клапните протези са за изследователски цели, а това, че са били поставяни въпреки това, и въпреки, че пациентите не са знаели за какво иде реч - нещата вече клонят към наказателна отговорност за самия хирург. Все пак Чирков е решавал лично за нещо, което касаело живота на други хора.
Така като теглих чертата какво остана: Висока смъртност, уговорка с пациенти за експерименти, без да им се обяснява това и опасността от тези експерименти.
Не намерих документи преди 17 години за това дали ръководството на Института по сърдечно-съдови заболявания не е било уведомено какво върши Чирков на негова територия, с негови пациенти. Освен това авторите на справката бяха допуснали грешка, като бяха записали в нея, че Чирков е бил професор и собственик на клиника във Франкфурт.
Фактите за тези твърдения, на които се натъкнах аз бяха следните:
Д-р Чирков е имал диплом от Камарата на Хесен, ФРГ, съгласно който, въз основа на завършена квалификация му се разрешава във връзка със званието "лекар", със специалност хирургия да получи званието "Специалист в областта на торакалната и сърдечно-съдова хирургия".
Д-р Чирков притежаваше тогава документ за присъдено звание от 1978 г. "частен доцент" от Факултета по хуманна медицина при Университета във Франкфурт на Майн,ФРГ. Нашият сънародник тогава притежаваше и диплом за присъдено звание "извънпланов професор", но за времетраенето на преподавателската му дейност в Университета във Фрайбург от 1981 г.
Що се отнася до собствената клиника - до 31 октомври 1984 г. д-р Чирков работи в клиниката на проф. д-р Шлосер /медицински директор на университетска клиника в град Фрайбург, като главен асистент. На документални данни за собствена частна клиника, принадлежаща на д-р Чирков към датата на издаване на цитираната от мен Справка не попаднах.
Вярно е, че д-р Чирков пръв повдигна въпроса, че добрата медицина е много пари и военна дисциплина. Вярно е, че за времето си той бе легенда, създадена и с негова помощ.
Но също така е вярно и, че документация за неговите трансплантации на сърце, от първата до десетата едва ли ще бъде намерена. Няма да бъде намерена и документация от аутопсията на тези пациенти, всички, от които днес не са сред живите.
Тези трансплантации бяха необходими на Чирков, за да влезе в Дружеството на трансплантолозите навремето, и това, че пациентите не оживяха никой не помни и никой не понечи да разследва.
А те бяха българи, както и пациентите, починали от непремереното прилагане на "Херапин"-а. Имаше и едно момче, на което свири и цигуларят Минчо Минчев - то беше с трансплантирано сърце, и също почина. Няма да бъде намерена и документация за направени изследвания, дали е съществувала съвместимост на органите и пациентите при трансплантациите на сърце.
Думите са много страшни, но случилото се с тези хора - също.
Следва продължение
Следва продължение
