Да си купиш правосъдие или
как издирван от Интерпол банкер имаше карта на нещатен сътрудник на службите
ЛЮБА МАНОЛОВА16 май 2008
Тези дни настана голяма "суматоха" и едно нестихващо араламбене /както обичаше да казва и пише класикът Йордан Радичков - бел. Л. М./. Прокуратурата проглуши ушите на гражданите данъкоплатци с новината, че образувала проверка срещу неизвестен извършител за разгласяване на държавна тайна по непредпазливост. "Неизвестният извършител" както съобщиха редица медии се оказа не друг, а бившият министър на вътрешните работи - Румен Петков, който в момента е депутат. Същият стана център на различни скандали в държавата, когато бяха изнесени данни, и че на определени хора от сенчестия бизнес са се давали карти на сътрудници на службите.
По време на скандалите в различни медии бяха цитирани доста имена на добре облечени бизнесмени, които са имали и карти на сътрудници на специалните служби. "Имаме няколко такива известни бизнесмени, които са картотекирани в една или дори повече служби - каза в интервю за в. "Дневник" Тихомир Безлов, главен експерт от Центъра за изследване на демокрацията. - Първото име, за което се сещам, е на Косьо Самоковеца. Картотекирането му се оказа форма за създаване на чадър. Благодарение на това, че се води в една служба, той не може да бъде разработван от друга. Това е модел на прикриване на хората от сенчестия бизнес. Така се дава сигурност за съответните групировки и структури да работят необезпокоявани за себе си. Навремето се водеше оживена дискусия по този въпрос, но тя отшумя. Така ще стане и сега..."
В месеците, след изборната победа на социалистите, докато българските управници омайваха еврокомисари и евронаблюдатели как се борят и ще продължат да се борят с престъпността и прането на пари, в родината се върна един изгнаник, бившият шеф на обявената в несъстоятелност Балканска универсална банка, Васко Нинов, издирван от Интерпол.
Героят на десетки вестникарски публикации около получаването на лиценза и последвалия фалит на банка БУБ /Балканска универсална банка/, премина границата с паспорт на гръцки гражданин - Ставрос Тесанопулос. И ако за граничарите, влизащият в страната е бил грък, за всички останали, които го познаваха, той бе младежът от с. Трудовец, изкачил стълбицата на кариерата от пиколо в столичния Новотел "Европа" до шеф на банка. За влизането на Васко Нинов в България съобщи на 9 юли 2005 г. само един седмичник, "Политика", никоя от медиите не подхвана темата, въпреки че около далаверите на банката, на която бе шеф, България бе засипана с публикации и разследвания. След влизането в страната, от Пресцентъра на Национална гранична полиция, Лора Любенова потвърди, че издирването на Нинов не е снето и че човек с паспорт на името на Ставрос Тесанопулос действително е преминал границата. Последва мълчание от страна на МВР и Прокуратурата. Малцина са тези, които са наясно, че когато МВР и Прокуратурата мълчат, то те или не са готови с отговор на поставен въпрос, или изчакват да се случат определени събития и нещата да отшумят. След фалита на Балканска универсална банка, както писаха десетки издания, а и служители от специалните служби потвърдиха, Васко Нинов бе подаден от службите за издирване. Докато беше в изгнание Нинов живееше в Марбея, в закупен от него самия имот. От Марбея банкерът издържаше сестра си и семейството й, които живееха в далечна Австралия. Там приемаше и скъпи гости от родината, които не бяха случайни хора.
След завръщането на банкера на фалиралата БУБ в родината, за което получих лично потвърждение и от майка му, научих, че неговият адвокат е посъветван от висшестоящ политик и подава във Върховна касационна прокуратура молба, за снемане на издирването на Нинов. Не минава много време и от българското бюро на Интерпол става ясно, че от банкера се снема издирването - по молба на неговия личен адвокат и със съдействието на прокурора от ВКП, Цеко Йорданов. Главният прокурор Никола Филчев изкарваше последните си месеци от мандата. И това човеколюбиво дело едва ли бе осъществено през главата му.
Позвъних на говорителя на ВКП, Никола Марков, който потвърди моята информация,, че прокурор Цеко Йорданов е съдействал за снемането на издирването. Междувременно стана ясно, че делата срещу Васко Нинов са прекратени. С изключение на наказателното дело, по което държавата съди банка БУБ.
Дали Филчев е бил наясно със снемането на издирване на Васко Нинов - говорителят Марков заобикаляше и не пожела да потвърди. Не пожела да коментира и информацията ми, че не друг, а именно главният прокурор е настоял да се снеме издирването на Нинов по молба лично от Румен Петков.
Към датата на снемане на издирването се случи и още нещо твърде странно - от Пресцентъра на МВР заявиха, че човек с паспорт на името Ставрос Тесанопулос не е преминавал границата. Това можеше да значи само едно, че в масива на Граничния контролно-пропускателен пункт е възможно да се бърка и трият имена и данни, извод, твърде неприятен за радетелите на ефективната борба с организираната престъпност.
В офисите на фирмите на банкера Нинов - негови и на семейството му - сътрудници потвърдиха пред мои източници, че сам Нинов се е хвалел, че с помощта на Румен Петков, тогава министър на вътрешните работи, е снето издирването му и пак Петков е бил човекът, който настоявал да се спрат всички разследвания и дела срещу него. На въпрос: Защо МВР не е реагирало на сигнала на в. "Политика" от 09 07 2005 г.за преминаването на границата на издирвания от Интерпол Нинов с чужд паспорт - отговор не получих. Попитах пресцентъра на МВР и вярна ли е информацията, че министър Петков лично е ангажиран с покровителството на Нинов - отговорът бе, че министър Петков няма нищо общо със случая "Нинов", тъй като това не влизало в задълженията му!
Кой бе Васко Нинов и защо с него се отнасяха с такава обич високопоставени служители от МВР и Главна прокуратура? Кой и защо стоеше в дъното на това обгрижване на Нинов?
Страхил Димчев, на когото издирваният банкер дължеше 5 млн лв. призна в един седмичник: "Пратих хора в Испания да го търсят. Разбрахме, че си е сменил името с гръцко и сега се казва Ставрос Тесанопулос. Освен в Испания са го засичали и в Гибралтар. Моите хора установиха, че има голям апартамент в Марбея - разказа тогава Страхил Димчев. - Той и преди се е представял под чужда самоличност. Твърдеше, че е съветник на тогавашния министър Николай Добрев. Видях го за последен път преди да изчезне на 11 май 2001 г.." При последното виждане с Нинов, Димчев му предлага добра сделка, с която Нинов да си покрие дълговете, но Нинов се отказва и заминава ненадейно извън страната, като междувременно споделя, че е решил да продаде хотел "Родина" в София за двойно по-голяма сума. "Кой да го убие? Аз ли да го убия? - попита тогава Димчев. - Това, което Васко има да ми даде, ще го върне. Или той, или жена му, или неговите деца." Така реагира Димчев на вестта за завръщането на Нинов в страната. След като стана известно, че вътрешният министър Румен Петков посещава много често хотел "Родина"/ в който акционер бе Нинов/ и хора, близки до Нинов са споделили, че самият бивш банкер се е хвалел с покровителството на МВР-министъра, Димчев се промени и отказа какъвто и да било коментар. Другият ощетен от Нинов - Гришата Ганчев също не обели и дума в коментар по завръщането му. Причината - издирването на Нинов бе снето и той се бе обзавел с могъщо покровителство.
Спечелването на изборите от БСП и "реабилитацията" на Нинов вървяха ръка за ръка? Партията имаше нужда от пари, а банкерът от свобода и недосегаемост. От годините на прехода е известно, че парите от банки в несъстоятелност не се губят - те преминават само от един собственик в друг.
Достатъчно е да се погледне политическият календар на 2005 г., за да се види, че между изборната победа на социалистите в парламентарните избори и края на митарстването на банкера от с. Трудовец в чужди земи би следвало да се потърси връзка.
Обявеният от Интерпол за международно издирване банкер Васко Нинов се завърна инкогнито в България, под фалшива самоличност, със залепена брада, тъмни очила и с чужд паспорт. След което се настани в петстаен апартамент в краен софийски квартал, а понякога отскачаше и до хотел "Родина" /столичния - бел. м./, за да работи и нощува. "Да, Васко Нинов е тук. Има намерение да изчисти името си", заяви пред в. "Политика" един от бившите му съдружници Иван Цоков. Той потвърди, че поддържа постоянна връзка с някогашния си съдружник, но отказа да даде повече информация къде се намира точно в момента Нинов и какви са по-нататъшните му планове след завръщането.
Според приближени на бившия банкер, Нинов е имал карта на НСБОП. "На доста бивши банкери НСБОП беше дала карти за нещатни сътрудници - бе обяснението на бивш служител на спецслужбата. - Все пак през тези хора са минавали парични потоци, както в страната, така извън граница. Така може да се обясни сведението на близки приятели до Нинов, че издирваният от Интерпол банкер имал карта от НСБОП."
В периода 1999 - 2002 г. вестниците "Монитор", "24 часа", "Труд", "Капитал", "Банкер", "Стандарт", "Демокрация", "Сега", "Стандарт", "Новинар" единодушно твърдяха, че: "Синдик на "Балканбанк" изпрал 30 милиона", "Синдикът-перач Стоянов е арестуван в МВР-болница". За какво ставаше дума? Схемата, разкрита от българските специални служби сочеше, че парични потоци са били насочвани в офшорна фирма, регистрирана на Каймановите острови. След това, чрез банка в Будапеща, доларите били разпределяни по различни направления за Западна Европа. Според Националната служба за сигурност и Националната служба за борба с организираната престъпност ставаше дума за 30 милиона долара, изнесени в период от шест месеца. В годините 1999 - 2002 вестниците излизаха с данни, че самият Нинов организира износа на милионите долари по следния начин - през фиктивни фирми се внасят огромни суми в брой в банката, дилъри ги обръщат във валута и ги изнасят в сметки зад граница, в над 30 държави. Тук изникна името на убитият впоследствие /на 19 февруари 2001 г. - бел. м./ Илия Гьошев, който бе вписан за член на Надзорния съвет на БУБ, но бе и дилър на трезора... В тази схема бе споменато и името на Веска Меджидиева, съпругата на Румен Спасов, която избяга в ЮАР.
През септември 2000 г. Софийска градска прокуратура образува срещу Нинов и още четирима банкери следствие за безстопанственост, довела до фалита на банката. Второто дело, което бе образувано срещу Нинов бе за отпуснат кредит от 1 млн. долара срещу хотел в столицата, който междувременно бе ипотекиран, препродаван при наложени възбрани и в съдебен спор по собствеността. Заемът така и не бе върнат, а банката, без да е собственик след препродажбите, го имаше в балансите си, докато най-накрая квесторите го отписаха от баланса на фалиралия трезор.
Според квесторите на БУБ банката е имала 4 милиона долара в атински клон на кипърска фирма. Когато гръцки съд блокира тази сметка, в нея намериха едва 700 долара!
Балканска универсална банка, начело на която бе Васко Нинов не дочака и руските изумруди, за които се заговори надълго и нашироко в печата, когато стана ясно, че трябва да се поднови лиценза на БУБ и че Васко Нинов спешно търси купувач на банката. Оказа се, че някакъв руски гражданин, Александър Иванченко, се е опитал да продаде изумрудите на борсата в Антверпен, но сделката така и не се осъществила. Друг голям "актив", обявен от БУБ бяха 27 кг цирконий, които банката е придобила като обезпечение за невърнат кредит от 4 млрд стари лева. Запознати със случая ми обясниха, че редки метали, като циркония се търгуват по специален режим - след време в печата се появиха данни, че "цирконият" на БУБ се е оказал всъщност тел от оградна мрежа! Така, както в Страната на чудесата големите активи на БУБ се оказаха мираж, а милионите в Гърция се стопиха до 700 долара! В последния ден на февруари 2000 г., по заповед на управителя на БНБ Светослав Гаврийски е отнет лиценза на банка БУБ, поради неплатежоспобосност...
Защо се върнах към тази история, защото и в нея имаше проверки на Прокуратурата, в нея имаше издирван от Интерпол банкер, който бе притежавал карта на нещатен служител от НСБОП, и в нея политици и известни личности бяха замесени по един или друг начин... И накрая от целия медиен шум и прокурорски проверки - излезе една силна дружба на бившия банкер с Румен Петков, с Младен Червеняков, с Борислав Ралчев, с редица политици от различни спектри на партийните централи...
Задържаният с тежки обвинения Куйович, който заяви на всеослушание: Познавам много хора в МВР!" Същият Куйович, по който се извихри скандал, гарниран с оставка на Главния секретар - бе имал не една, а шест лични карти, въпреки че е имало издадена заповед за експулсиране на Куйович в интерес на националната сигурност. Документът забранявал на Будимир да влиза в страната за срок от 10 години и отнемал правото му на пребиваване. Оставаше само да се изчисли - щом при заповед за екстрадиране издават шест лични карти, колко карти издават при липсата на подобна заповед.
"МВР продължава да бъде играчка и в известен смисъл - инструмент на хора, които защитават не толкова държавни, колкото други интереси: лични, властови амбиции, в т. ч. - икономически, финансови, групови или имитация на защита на партийни интереси. Защото, през МВР да защитаваш изцяло и само интересите на една партия лъсва веднага: не е нормално. Но да имитираш това, правейки се едновременно на партиен бос и на министър на вътрешните работи, е възможно", коментира бившият секретар на МВР Цвятко Цветков.
След скандалите в МВР спокойно може да се каже, че Европа ни свикна: и на псувните на бившия Главен прокурор, който получи като награда посланическо място, и на писмата от арестанти с инициали на действащи министри, и на джеесемите в ареста и в затвора, и на празните банкови сметки, докато трае следствие, и на какво ли не.
Европа такова чудо не е виждала и няма и да види. Да си купиш правосъдие - ето какво трябваше да узаконим като български патент в Европейския съюз, а не разните там шопска салата, кисело мляко и ракии.
