10.Контрабандата в зората на криминалния преход
Истината за ООН, санкциите и лъжите за компенсации * Скандалът с кораба "Плиска"
ЛЮБА МАНОЛОВА17 март 2008
Продължение от 14 март 2008
В първите дни на месец октомври 1995 година, на посещение за по-малко от денонощие пристига помощник държавният секретар на САЩ, Ричард Холбрук. Той разговаря с президента Желев, с министър-председателя Жан Виденов, и министъра на външните работи тогава Георги Пирински.
На пресконференция във Министерството на външните работи Холбрук заявява: "... ще имаме предвид цената, която България плати при спазването на санкциите срещу Югославия. Заявихме на външния министър, че САЩ в никакъв случай няма да забравим това, когато правим програмата за следвоенно възстановяване на района".
Такава програма може би е имало, но съвсем сигурно е, че тя не е включвала компенсации за нашата страна. Такива просто нямаше - това е истината.
Другият, който си позволи да говори за следвоенно икономическо подпомагане на страните, засегнати от военния конфликт в бивша Югославия бе съветникът на президента Желев, Кирил Велев. Но това подпомагане за което спомена Велев, нямаше нищо общо с обещанията на Ричард Холбрук. За тях никой не говореше на глас, като че ли темата бе забранена негласно в политическите върхове.
По официални данни България загуби 2,2 млрд долара, но истинските загуби бяха за не по-малко от 6 милиарда, тъй като индиректните загуби от намаленото производство на стоки, които сме изнасяли за Югославия също се отразяваха на българската икономика.
Стигна се дотам съветникът на Желев да си позволи да учи политиците какво да правят: "Първо не трябва да прибързваме с декларации за сваляне на санкциите - каза той в интервю за в. "Контитент". - Това е приоритет на Съвета за сигурност на ООН и България ще трябва да се съобразява с него. Нищо не пречи да имаме становище за отрицателното влияние на ембаргото, но пак подчертавам, че не трябва да се бърза с декларации".
Така докато държавата губеше, санкциите родиха милионери на ембаргото. Санкциите отприщиха и невиждана престъпност в държавата. До средата на март 1994 г. наблюдатели докладваха за 200 случая на нарушаване на ембаргото. В парламента министърът на финансите тогава, Стоян Александров докладва пред депутати, че притежава доказателства, показващи как мощни групировки са изработили досиета на митничарите и чрез тях ги шантажирали.
Около 1000 мотоциклетисти дневно преминаваха границата поне по три пъти дневно. Край Петрич сръбски автомобилни цистерни изнасяха петрол с радовни документи - за Македония... В средата на м. декември правителството уволни началника на Главно управление "Митници", Христо Кулишев и то след като заложените в бюджета 13,5 млрд приходи бяха преизпълнени.
Как от ООН и САЩ водеха за носа родните политици, че ще има компенсации за югоембаргото?
Една железница печели от товарните превози в международните направления потвърдиха пред мен експерти от БДЖ. Гърците и македонците не разполагаха с достатъчно цистерни в периода на ембаргото. България имаше цистерни в излишък и предостави част от тях под наем гръцки и македонски фирми. Така БДЖ спечели 600 млв лв за няколко месеца.Всъщност много страни нарушаваха ембаргото, но раздухването на българските нарушения постави страната в неизгодна ситуация. Така бе оправдана липсата на на компенсации след вдигане на ембаргото. Нямаше и кой да обясни на родните политици че от гледна точка на Устава на ООН не съществува категория "компенсации" за нанесени щети в резултат на прилагане на ембарго или санкции по отношение на трета страна. В съответствие с член 50 на Устава, на страните членки, понесли особено сериозни щети, се предоставя правото на искат консултации във връзка с възникналите икономически трудности. В този смисъл, и от гледна точка на ангажиментите към понеслите щети държави, от страна на другите членки на ООН имаха по-скоро морален характер. Това бе официално-правната страна на проблема с компенсациите в рамките на ООН.
В същото време бе създаден Комитет по санкциите, като в рамките на ООН бе формирана специална комисия, която имаше за задача да събира и обобщава постъпващата информация, свързана с искания по понесени щети от различните държави. Регистрираха се и се разглеждаха претенциите, свързани с понесени загуби от компании, фирми и физически лица, а евентуалното им удовлетворяване следваше да става за сметка на фонд, постъпленията в който се предвиждаше да се набират от продажби на иракски претрол например /за ембаргото срещу Ирак- бел. Л. М./.
По югославската криза бе създадена работна група, която следваше да приложи съответен механизъм за разглеждане на отрицателните последици за засегнатите икономически страни. Особеност в разликата между последиците от ембаргото в Ирак и Югославия бе това, че в случая със западната съседна на България държава нямаше налице агресор, към който да се предяват претенции по компенсирането в някакъв размер на щетите. Това бе ситуацията по получаване на някакви компенсации от България - нито един от българските политици не нарече нещата с истинските им имена пред гражданството. Неясният силует за евентуални компенсации дълго бродеше в общественото съзнание.
Защо се спрях подробно на тези постановки по санкции и евентуални компенсации около наложеното югоембарго? Причината за това, е, че в този случай политиците ни демонстрираха пълно незачитане на правото на гражданите да получават информация за това, какво се случва в държавата и какво следва от това? След всичко казано дотук от мен публикувам и едно писмо на посланика на ЕС/ССЕЕ г-н Антонио Наполитано, координатор по санкциите до тогавашния началник на Главно управление "Митници", Христо Кулишев:
|
|
| Писмото на Наполитано до Кулишев |
"Уважаеми господин Генерален директор,
Бих искал да привлека Вашето внимание към един сериозен въпрос, отнасящ се до прилагането на санкциите на Съвета за сигурност на ООН.
До мен достигна информация, от различни източници, че съществува нощен жп трафик между България и СРЮ/Сърбия и Черна гора/ и аз ще бъда много признателен, ако вашите власти могат да проведат разследване в тази връзка."
|
|
| Целият текст на писмото на Атанас Тонев | |
Скандалът с кораба "Плиска"
|
| Факсът до Италианското посолство от СО "МАТ" за ареста на кораба "Плиска" |
При съмнение в товара на три от ремаркетата /противотежести за ел.пещи на ковашко-пресовия завод в Габрово/, корабът е отклонен да застане на котва рейда Бриндизи и задържан до изясняване предназначението на стоката.
До момента, трето денонощие не е получено потвърждение от фирмата получател, че стоката е предназначена за нея, тъй като няма такава фирма.
Имаме сериозни опасения, че без да сме замесени ще бъдем въвлечени в афера с ембаргови стоки. Молим за Вашата спешна и компетентна намеса.
Поздрави
Ан. Вълканов, управляващ директор на СО "МАТ" АД - София."
|
| Писмото за проверката на СО "МАТ", от което е видно, че фирмата открила акредитива за превоза на товара на "Плиска" не съществува. |
"В Люксембург, при извършените проверки чрез фирмата на СО "МАТ", "Деманд", Виена, се установи че не съществува фирма "Корто" на така посочения адрес. Същата проверка беше направена и в Грац, Австрия. При тази проверка се оказа, че съществува фирма "Технолоджи" в Грац, на друг адрес и с друг телефонен номер.
При проведения с тази фирма телефонен разговор се установи, че същата не е имала търговски контакти с България.
От вчера, 29 юни 1994 г. /15 часа, корабът се намира на кея на пристанище Бриндизи със задържани корабни документи.
Молим за Вашата дипломатическа намеса корабът да бъде незабавно освободен, като въпросната стока бъде разтоварена в Бриндизи на отговорно пазене от силите на ООН.
Корабен агент на ф-ма СО "МАТ" в Бриндизи е..."
Каква е историята - научих я от Докладна записка на капитана на "Плиска", Живко Стефанов до генералния директор на СО "МАТ". Оказа се, че корабът е бил задържан за нарушаване на резолюции №№ 713, 757, 787, 820 на ООН. Инспектори на Западноевропейския съюз и служители на ООН, отговарящи за спазване на резолюция 820 на ООН, извършват рутинна проверка на всички плавателни съдове в Бриндизи и така се стига до задържането на "Плиска". Проверяващите се усъмняват в разликата между документираната в спедиторските документи стока и тази, която са намерили в дървени сандъци на три от ТИР-овете. Инспекторите прекъсват радиовръзката на екипажа с България. Какво се случва преди и след това задържане?
В пристанище Бургас са били натоварени на "Плиска" 35 ТИР композиции с 18 човека екипаж и оттам корабът отплава за Копер. На 20 юни, наближавайки траверса в Канале д Отранто, екипажът на "Плиска" получава инструкции от патрулиращ военен кораб да следва дадени координати, където ще бъде извършена проверка на кораба, съгласно резолюциите на ООН по спазване на югоембаргото. В 23.30, при съгласувани действия на екипажа и патрулния американски кораб на борда са качва охранителна проверяваща команда. Екипажът е събран в салона под охрана на дулата на автоматите на двама командоси...
След цялостна проверка на корабните помещения и всички композиции, поради възникнали съмнения за съдържанието на товара в три от ремаркетата. От патрулиращия кораб е наредено на част от екипажа, "Плиска" да се отправи към външния рейд на пристанище Бриндизи, за извършване на допълнителна проверка.
В 6 часа "Плиска" застава на котва, но вятърът се засилва и лодката с проверяващата италианска група не успява да достигне и се качи на кораба цели 7 часа. Чак след като успяват да се качат италианците, те, заедно с намиращите се на "Плиска" американци проверяват отново съдържанието на три от ремаркетата. Американските проверяващи слизат от кораба и отговорният бордови офицер на италианската брегова охрана започва нова, цялостна проверка на корабни помещения, товарни единици, без да бъдат допускани членове на екипажа да присъстват на тази поредна проверка. Екипажът подължава да е под охрана и членовете му са ограничавани дори за ползване на тоалетна!
От кораба са иззети корабните документи, паспортите на екипажа и единствения пътник, папките на ТИР-карнетите, без да се даде каквато и да било разписка за изетото. Проверяващите слизат, но охранителите командоси остават да пазят членовете на екипажа, като даже вахтените остават под въоръжена охрана! Положението е нетърпимо, двамата командоси се държат арогантно с членовете на екипажа и капитанът на "Плиска" е принуден да извика отговорника на охраняващите и да го предупреди, че хората му не са спали 24 часа! Капитан Живко Стефанов заявява, че дежурните на вахта ще преустановят да дават дежурства и ще изключат захранването на кораба. Заплахата принуждава отговорникът на командосите да се свърже с брега и оттам получава разрешение екипажът да се разпръсне по кабините. Вахтените продължават да бъдат придружавани на машината и мостика от въоръжено лице и така са принудени да дежурят. Назначен е корабен агент, който изисква отново да бъдат пломбирани отворените ремаркета и това е направено. Така от 20 юни 1994, 23часа и 30 мин. до 1 юли 19 часа, целият товар се оказва извън наблюдението на екипажа и под контрола на проверяващите. Искането на капитана това обстоятелство да се впише в корабния дневник от пломбиращия офицер не е уважено! От мостика изчезва радиостанция...
Италианците заподозират натоварените в три от 35-те ремаркета противотежести за снаряди. Радио Белград съобщава, че "Плиска" е карал части за 120 мм минохвъргачки, а такива части не се произвеждат в нито един български военен завод!
Получателят на товара на "Плиска", люксембургската фирма "Корто", сключила сделка със завода в Царева ливада чрез филиала си в Грац не съществува на посочения адрес. На телефона й отговаря хотел...
Следва продължение
