Шестият ден - опит за съсредоточени размисли

Преди да пропеят петлите в утрото на 22 октомври, Командира си изми ръцете от отговорността по предстоящата загуба * Кандидатите от ляво и от дясно играха в следобедно пиене на чай на 4 очи * Става все по-тъпо

ЛЮБА МАНОЛОВА

17 октомври, 2006 г.

В последната седмица на предизборна борба, Командира остави кандидата си Беронов на дансинга и се изпари с обяснението, че не той е издигнал бившият председател на Конституционния съд за кандидат на десните за държавен глава. Беронов остана на дансинга с отворени ръце от танцовата прегръдка, но в тях, вместо Костов имаше само въздух.

Има нещо добро в годините на демократичен преход и то е, че бивша партийна секретарка успя да захвърли тезиси и конгресни решения на столетната партия и в условия на демократични промени създаде фондация като съпруга на премиер, и се погрижи за деца и църквите. Така поне разясни въпросният съпруг огромната й дейност като бивш партиен кадър, преобразен от промените в социално-църковен. Огромната дейност, съчетана с нападки и съмнения за използване на поста и влиянието на съпруга й користно, но в полза на деца и църкви обаче доведе въпросната личност до високо кръвно в Правителствена болница, вместо с нормално кръвно в съдебната зала.

Що се отнася до кандидата на Командира - той, както се очакваше, преди гласуването от употребен е вече изоставен. А за такива стъпки не бива да се търси вина у Командира - навсякъде другаде, но не и в него. Той обикновено е невинен, още преди да е потърсена каквато и да било вина. Така че, неясен остава моментът как Комадира, след като предложи цял председател на Конституционния съд за кандидат на десни партии, внезапно се оказа, че не го е предлагал. Отново и за кой ли път - всички сме разбрали погрешно бившия двукратен министър на финансите и еднократен премиер, явно трябва само да го слушаме внимателно и да се съгласяваме. Така, че никой да не е посмял да твърди, че Танцуващият с Костов кандидат Беронов е бил на дансинга с Командира. Конституционалистът е под светлината на прожекторите, но това си е негов личен проблем и в разтворените му ръце за партньора по танц има и ще има само въздух. Така е в условията на демокрация.

В неделния ден вместо следобеден чай в 5, телевизионните зрители бяха свидетели как чаят бе заменен с дебат. Дебат е твърде силно казано, тъй като участниците се държаха като двама благовъзпитани джентълмени, току що играли голф, и лееха, и излъчваха толкова обич и топлина към ближния, че чак очите на водещата плувнаха в доволна влага. Десният и левият кандидат бяха единствено благи и толерантни и който и да било от незапознатите зрители би помислил, че вместо дебат звучи шлагера "Заспали чувства ти, във мен събуди!"

Защо Първанов е дал мандат на ДПС, защо им дал прекалено много власт любопитстваше внимателно Беронов. На кого да го дам този мандат - кротко запита опонентът му и заби син поглед в друг чифт сини очи - трябваше на някого да се даде, мандат се дава. Левият кандидат бе така толерантен и благоразположен в отговора си, че десният се почувства като престъпник, че го е занимавал с подобни въпроси. От немай къде десният попита и за досиета, но не в обвинителен, а в чисто популярен план - левият обясни бавно и спокойно историческия аспект на проблема.

Към края на предаването силното осветление и напрежението в студиото на водещата Ризова така прегряха Беронов, че той изтърси: "През 1959 година с г-на бяхме на диаметрално противоположни позиции.." Грешката развесели зрителите, които си представиха как 2-годишният Първанов е бил вече ляв и на диаметрално противоположна позиция с десния Беронов. През 1959, три години след Априлския пленум и под диктатурата на БКП и Тодор Живков. Но така е в живота: правиш нещо - грешиш, не правиш нищо - не грешиш.

Неясно впечатление оставиха в зрителската аудитория гостите, като пропуснаха да поговорят за времето, но то, както и известно си е на десните, даже, когато ги няма в политическото пространство. Тъкмо конституционалистът набираше сили да пита опонента си нещо от митингите, и стоящият в ляво се обезоръжаваше с тих, премерен глас в стил Кошпировски. Това определено водеше към успиване на десния кандидат, а един сън, дръпнат на живо в ефира би съкрушил ръсещите милиони щабни сътрудници в дясно. Режисьорът предвидливо бе оставил опонентите по предстоящият вот да дебатират прави, за да елиминира опасността единият му участник да задреме кротко на фона на тихия гласец на другия.

Слава Богу, времето се изтърколи милостиво бързо и участниците се изнесоха към скромната трапеза, която бяха приготвили домакините от Нова телевизия. Който и да било от наблюдателите на Европейския съюз да е следял диспута между главните опоненти, то изводът от видяното може да е бил само един: спокойно приспивен, толерантно кротък, без особени противопоставяния диспут. Всъщност не точно диспут, а следобедно пиене на чай с разговор по различни теми.

Става все по-тъпо

Ето защо колкото и да убеждават социолози и политолози гласоподавателите, че нежеланието да гласуват си е един неделен мързел, истината е друга. Тези, които имат право на глас в държавата не са мотивирани да отидат до избирателните урни по една-единствена причина - те нямат излъчен от партийните централи подходящ кандидат, за когото биха дали гласа си. Причина, твърде неудобна за така наречения ни политически елит. Накратко казано: кандидати много - подходящ липсва, тогава защо да се разкарват хората до избирателните секции, за да гласуват. Политиците не си направиха труда да излъчат силен и убедителен кандидат, а настояват да се гласува. Как да стане това?

Друг въпрос е, че на втори тур, когато трябва да се избира предпочитан кандидат - от двете злини, хората ще отидат да изберат по-малката.

В Европа разказват, че българите били буен, балкански народ? Какви Балкани, кой е буен? Вместо те нас - накрая ще излезе, че ние тях. Ще преобразим и променим. Въпрос на време е.