5.Другите убийства и самоубийства
Разузнаването се изложи с необяснимо мълчание * Въпросителните около смъртта на служителя в НРС остават
ЛЮБА МАНОЛОВА18 ноември 2006 година
Продължение от 17 ноември 2006 година
40-часово мълчание, и масово повдигане на рамене и измиване на ръце оставиха мъглата около случая с намерения мъртъв служител на Националната разузнавателна служба. След толкова часове мълчание, номерът с лабилна психика и лични проблеми, като причина за самоубийство изобщо не мина. Липсата на предсмъртно писмо, мястото, на което бе намерен застреляният служител на НРС - служебен кабинет, нежеланието на ръководството на НРС да обясни инцидента повече от едно денонощие, бягството на хора от Разузнаването от среща с близките на намерения мъртъв служител - всичко това се оказаха прекалено много обстоятелства, които утежниха ситуацията пред обществото, а и пред чуждите партньори на запътилата се към Европа България.
Фактът, че сам президентът Георги Първанов отговаря за външното разузнаване и ситуацията, която възникна около смъртта на служителя на НРС, Божидар Дойчев с мълчание и криене на случилото се подсилиха определено скандалния привкус на официалната реакция около тази смърт. От друга страна бързината, с която мълчалите 40 часа институции се опитаха да замажат скандала наля масло в огъня, вместо да успокои обществото. В публичното пространство тутакси бяха пуснати изявления от рода на: колко тежка е работата на служител в НРС в навечерието на приемане на Закона за отваряне на досиетата, колко притеснения създали политиците с бавенето, претенциите и правомощията около този Закон.
Стигна се до абсурдни изявления от устата на отговорни личности, като министърът на вътрешните работи Румен Петков, който заяви по повод смъртта на Дойчев: "Не смятам, че този въпрос е от голямо значение за обществото".
АФП, позовавайки се на съобщение на военния прокурор Спас Илиев цитира негово изявление, според което: "Всички събрани доказателства ни карат да смятаме за най-правдоподобна версията за лични причини", заяви Илиев. Прокурорът обясни на журналистите вчера и, че забавяне с 40 часа на информация по подобен инцидент не е кой знае колко много като време.
Главният прокурор Борис Велчев, който както стана ясно веднага е бил уведомен за случилото се, се направи на изненадан пред журналисти като обясни, че не вижда причина случаят да бъде крит в тайна, а също така и че нямал никакво логично обяснение защо българските медии са научили от чужбина. Според информации в български медии, в сряда, към 21 часа главният прокурор Борис Велчев е бил информиран за смъртта му лично от директора на НРС ген.-майор Кирчо Киров, а чак в петък той вече беше изненадан, защо е крит този трагичен инцидент. "Изненадан съм, че този случай не е направен обществено достояние, предвид факта, че той буди обществен интерес", каза той. Велчев бе категоричен, че причините за самоубийството са строго лични и нямат връзка с професионалните задължения на началника на отдел "Архив" към Националната разузнавателна служба /НРС/ Божидар Дойчев. Висшият магистрат използва тази своя категоричност за да заяви и че няма причина Националната разузнавателна служба да бъде разследвана! А именно Националната разузнавателна служба бе местопрестъплението на настъпването на тази смърт, т .е. гражданството трябваше да приеме за нормално на територията на Разузнаването да се намират мътрви негови служители.
Смятам, че няма смисъл да се влиза в задочен спор с Велчев и да му се задават въпроси от рода на: защо той самият също е мълчал повече от денонощие за случилото се, след като е бил сред първите уведомени за застреляния служител на Разузнаването. Няма смисъл да си пита и как установиха хората, заели се с разследването, че застреляният в служебния кабинет служител на НРС от висок ранг се е самоубил точно, само и единствено по лични причини?
Противоречиво впечатление остави и появяването на бившия шеф на Външното разузнаване Бригадир Аспарухов, след като бе разпространено обстоятелството, че застреляният е бил близък с него. Бившият директор на Разузнаването, бригаден генерал Бриго Аспарухов заяви пред Нова телевизия вчера, че трагичният инцидент не е бил свързан със служебната работа на началника на отдел "Архив" в Националната разузнавателна служба.
"Този трагичен инцидент не е свързан със служебната му работа, защото познавах човека Дойчев. Знам неговата лоялност, неговата коректност към професията, която изпълняваше, по която работеше. Знам, че той беше изключително добър, стабилен психически човек".
На въпрос дали смята, че проблемът по-скоро е бил в личния живот на Божидар Дойчев, Бриго Аспарухов заяви: "Убеден съм. Затова не искам да навлизам в никакви подробности. Просто няма друга причина". Така към въпросителните около забавянето и пускането на нелогични версии като причини за смъртта на Дойчев, се прибави и твърдението на Аспарухов, че Дойчев е бил от една страна "изключително добър, стабилен психически човек, с известна лоялност и коректност към професията", но от друга, този служител, притежаващ точно тази качества е решил да скандализира службата си, като се застреля в служебния си кабинет!
"Божидар Дойчев е човек с много лабилна психика и без амбиции, нищо чудно ако е притискан да извърши "някои неща" да не е издържал и да е посегнал на живота си, предположи Серафим Стойков, бивш началник на архива на МВР, без за конкретизира кои неща има предвид, съобщи вчера Mediapool. Стойков припомни, че Дойчев е оглавявал архива на НРС и през 1993 г., когато бе унищожено досието на агент Румянцев /бившият банкер Атанас Тилев/. За унищожаването на това досие под наказателна отговорност бе подведен бившият шеф на НРС Бриго Аспарухов, но делото бе прекратено. Така за намерения застрелян служител на НРС в сряда, до късно в четвъртък нито един от шефовете в МВР не можа да каже нищо по случая. По тази смърт даже директорът на НРС ген. Кирчо Киров не си вдигаше телефона, а официално съобщение от службата така и не бе оповестено, обърна внимание електронното издание Mediapool, което бе едно от първите съобщили за трагичния инцидент. НРС е подчинена на президента, но от Президентството също нямаше вчера никаква реакция. От прессекретариата на "Дондуков"2 е било съобщено само, че Георги Първанов е бил информиран, но няма да коментира. След закъснението да се съобщи за намерения застрелян служител на НРС дойде и следващата новина, която бе съобщена в много тесен кръг, а именно, че версията за убийство също продължава да е обект на внимание на разследващите. Тази версия можеше да отпадне едва след като бъде изготвена експертизата дали Дойчев сам е произвел изстрел или е налице друго обстоятелство по използването на оръжието.
Пропукването на гладките и добре обмислени версии
Първата пукнатина дойде от противоречието, че намереното оръжие, с което Дойчев се е застрелял му е било зачислено служебно според пояснението на военния прокурор Спас Илиев.Късно в петък, два дни след тази смърт, стана ясно, че началникът на архива на разузнаването Божидар Дойчев е починал от изстрел, произведен от служебното оръжие на друга служителка на Националната разузнавателна служба, която обаче не е била там по време на настъпване на смъртта му. Стана ясно и, че всички пистолети на отдела са били съхранявани в касата на Дойчев. Сблъсквайки се с този факт, хората, провеждащи следствените действия нямали обяснение, защо Дойчев не е използвал своя пистолет! А защо е избрал чуждия и точно на въпросната служителка пистолет...
Другото необяснимо обстоятелство около смъртта на Божидар Дойчев е следното: защо след като трупът му е бил открит, е трябвало да минат 40 часа, българските медии да се позоват на източници от Брюксел и Лондон, за отворят уста висши служители от сътоветните институции и да бъде съобщено официално за този инцидент.
Така, като теглим чертата какво се получава: в служебния си кабинет е намерен застрелян висш служител от отдел "Архив" на Националната разузнавателна служба. 40 часа от НРС мълчат за случилото се, повече от две денонощия служители на НРС избягват и отказват срещи и контакти със семейството на жертвата. След това, без каквито и да било доказателства се пускат версиите, че смъртта е настъпила вследствие на лични причини и е самоубийство. Никой не си прави труда да размисли за несъответствията, че смърт по лични причини в служебен кабинет - няма логично обяснение. Както и че, самоубийство с чуждо оръжие - също е далеч от логиката.
Така че се натрупаха обстоятелства, които създават предпоставки за основателно съмнение в това, което се опитват да внушат на обществеността висши държавни служители. Тези обстоятелства дадоха следната картина: служител се застрелва по лични причини в служебния си кабинет, с чуждо оръжие, а шефовете на службата му мълчат и прикриват инцидента повече от 40 часа.
Другото обстоятелство, което възниква в момента, в който започват изявления по случая е фактът, че един много лоялен, дисциплиниран, тих, затворен служител решава да се застреля с чуждо оръжие в служебния си кабинет, по лични причини?
Да се твърди, без да са готови експертизите, че става въпрос за самоубийство, да се пуска версията за лични причини в решението за самоубийство - след като в служебния кабинет не са намерени категорични доказателства за това - е меко казано повече от скандално.
Най-близо до логиката и най-безпроблемно е, да се приеме, че самозастрелването е личен избор, но тогава идва голямата въпросителна: защо НРС не съобщи веднага или с малко, приемливо закъснение за случая, а трябваше да минат повече от 40 часа, за да се признае официално, че в НРС е намерен мъртъв служител. Защо след като е било сигурно, че Дойчев сам е натиснал спусъка се е наложило да мине повече от денонощие, за да се признае за смъртта му?
Така 40 часа закъснение, използването на чуждо оръжие за самоубийство, самоубийство по лични причини в служебния кабинет - тези обстоятелства дават сериозно основание да витаят съмнения около смъртта на служителя от Разузнаването Божидар Дойчев.
За последните две години това е вторият служител на разузнаването, свързан с архива, който намира смъртта си. Преди около две години мъртъв, на автобусна спирка е открит Дончо Конов, отговарящ за електронната информационна система в НРС. Диагнозата е инфаркт. А както е известно, "постигането" на подобна диагноза е едно от рутинните умения на специалните служби.
След дългото мълчание по скандала с открития мъртъв слуител на НРС, вчера генерал Кирчо Киров, шеф на НРС проговори и поясни: "Между двата случая няма никаква връзка. При това г-н Конов и структурното звено, което той ръководеше не се занимаваха само с част от информатиката на службата. Не намирам нищо странно и никаква връзка между двата случая."
Прекъснах припомнянето на случаи от близките години, характерни като "други самоубийства и убийства" поради един трагичен инцидент.
Следва
