Кога най-после Кондолиза Райс ще прочете Вонегът?
Смъртта на дете обезсмисля всичко, сторено от възрастните
ЛЮБА МАНОЛОВА1 август 2006 година
21 деца загинаха при израелски въздушен удар срещу ливанския град Кана. Това свидетелстват очевидци и спасители предаде Ройтерс, описвайки в свой репортаж как хората от Кана ридаят от мъка и гняв, докато се опитват с голи ръце да разровят бетонните отломки, за да достигнат все още затрупаните отдолу. 800 души цивилно население е резултатът от военния конфликт между Израел и Ливан, като жертвите са предимно цивилни - жени и деца. От израелската армия заявиха, че били предупредили жителите на Кана, че групировката "Хизбулла" носи отговорност за това, че е използвала селището като база за изстрелване на ракети срещу еврейската държава. Предупредили жени и деца? И какво са очаквали от израелската армия, жените и децата да реагират? Да се намесят, да проверят - как? Докато се разбере кой крив, кой прав - най-страшното е сторено - 21 деца се отправиха към небитието.
През декември 1975 г. израелски пилоти бомбардираха село в Ливан и убиха над 50 души. Не изложиха причина, но всички знаеха причината. По това време Съветът за сигурност на ООН се събра, за да обсъди резолюция, подкрепена от целия свят с незначителни изключения и от само едно решаващо изключение - САЩ, които наложиха вето. Резолюцията призоваваше за дипломатическо разрешаване на Израело-Палестинския конфликт. Включваше резолюция 242 и нейните формулировки за сигурност и териториална цялост и всички онези хубави неща за международно признатите граници. Засегна ги /израелците - бел. Л. М./това, че отново се говореше за Палестински национални права, което беше неприемливо за САЩ. САЩ наложиха вето на резолюцията. Година след година, та чак до днес, Щатите блокират всички усилия за дипломатическо уреждане на конфликта. Израел нямат право на вето в Съвета за сигурност, затова реагираха като бомбардираха Ливан и убиха около 50 души без предлог. Това го няма в аналите на международния тероризъм. Има и по-скорошни случаи, включително двете инвазии на Ицхак Рабин и Шимон Перес, през 1993 и 1996 ... в Ливан. САЩ подкрепи и двете... в резултат имаше много убити, стотици хиляди бяха изгонени и т.н. Клинтън трябваше да оттегли подкрепата си за нахлуването през 1996, след клането в Кана /пак там - бел. Л. М./ на над сто души в бежански лагер на ООН. Убийствата, под формата на война не са от вчера в Ливан. Израелците използваха американски хеликоптери и с тях бомбардираха и убиваха цивилни в територията на Ливан.
В Кана няма бойци на "Хизбулла", Израел бомбардира цивилни сгради и автомобили, заяви за вчера за Агенция "Фокус" испанската журналистка Моника Лейва, която в момента се намира в южното ливанско селище. "Не знаехме за разположението на цивилните граждани в Кана", съобщи електронното издание на израелския ежедневник "Маарив", цитирайки изявление на началника на генералния щаб на израелските въоръжени сили Дан Халуц, направено пред президента на Израел, Моше Кацав. Няма извинение, няма и следа от вина!
"Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня заявиха премиерът на Ливан Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс. Райс, която трябваше да пристигне в Ливан по-късно днес, е била информирана за ливанската позиция след израелския въздушен удар, отнел живота на над 50 цивилни граждани в Южен Ливан.
В Бейрут хиляди души се събраха на стихиен протест срещу израелските нападения пред представителството на ООН в ливанската столица, часове след като бе обявена смъртта на повече от 50 души в ливанското село Кана, предаде Би Би Си. Демонстрантите размахваха флагове със знака на радикалното движение "Хизбулла", призоваха за незабавно прекратяване на израелските военновъздушни атаки. Някои от протестиращите хвърлиха камъни към сградата и се опитаха да нахлуят в представителството. Тълпата премахна предните огради и запали на места първия етаж на сградата.
Френският президент Жак Ширак осъди израелските бомбардировки върху ливанското селище Кана, които доведоха до 51 цивилни жертви, включително 22 деца. "Франция осъди този неоправдан акт, който показа повече от всякога нуждата от споразумение за незабавно спиране на огъня, или в противен случай трагедии като тази ще продължат", гласят думите на Ширак. И други държави, включително и България се присъединиха към позицията на Франция.
"За повечето хора в САЩ единственото важно нещо е да имат бензин, докато са живи - каза преди два месеца прочутият писател Кърт Вонегът в интервю, взето от журналистката на в. "24 часа", Кристина Патрашкова. Вонегът продължи в интервюто: "Самият Джордж Буш казва: "Скоро няма да бъда президент" И нищо друго не го вълнува... Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него.
...Според външната политика на страната, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомни бомби срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва..."
Това са думите на Курт Вонегът, според когото "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан* е умивалник в публичен дом!"
В ръцете на този президент, на този политик е съдбата на света, съдби на хора от най-различни държави - Буш е човекът, който посочва къде ще се транспортира оръжие, къде ще се пратят хеликоптери - а от оръжие и хеликоптери за бомбардировки не може нищо добро да се очаква освен смърт. Смърт на деца, смърт на майките им, смърт на любими - сринати селища, заличени живот, надежди, мечти. Струва си Кондолиза Райс да прочете Вонегът, да потърси книгите му, интервюта. Все пак тя е човекът на Буш. Дали това е добро? И ако е - за кого?
Смъртта даже на едно дете, обезсмисля всичко, сторено от възрастните.
* Питър Пан е приказен герой, малко момче, което отказва да порасне и прекарва времето си в магически приключения. Пан е измислен от автора Дж. Бари в началото на миналия, 20 век.
