За мен


Най-трудно е да застанеш пред белия лист...

Ако трябва да се характеризира животът ми в две думи, би звучал така: нищо особено. Има хора, които твърдят, че са с професията си от любов. Аз започнах да пиша за пари, редактирах за пари, бях коректор - също за пари, тъй като бях глава на семейство. С времето писането се превърна в трайно занимание, в професия. Още помня един свой учител, който казваше, че като напише нещо човек, трябва да може да си го чете пак и пак и пак. Словото да има плътност, цвят, динамика - да е живо и написаното да е уникално, а не поредното разширено съобщение за предварително обявено събитие, което си било упражнение за чираци.
Така тръгнах, с няколко дини под мишница: университет, работа на парче, на хонорар, в няколко издания. Да бъде един журналист външен автор е особена роля, тъй като материалът, който предлага в съответното издание трябва да е достатъчно интересен, за да се пусне наред с другите текстове, на работещите в съответното издание. Така започнах своите разследвания: събирах документи, записвах на касетофона признания, обяснения, свидетелства, проверявах от различни източници версии и тогава пусках, текста - спокойна и уверена в истинността й. Често версиите ми се оказваха различни от очакваните, фактите в тях не бяха приятни за длъжностните лица, институциите реагираха с натиск върху шефовете на изданията, получавах призовки, явявах се на дела.
Политици от времето на управлението на Тодор Живков, яхнали вълната на прехода роптаеха, недоволни от разследванията ми за построените от държавата им вили, от закупените от тях евтини жилища и коли. Корупцията е политическа - тогава беше така - сега също, няма промяна поне по отношение на корупцията. Властта вървеше с корупцията, с безнаказаността, с икономическите престъпления нанесли щети, с бързото забогатяване.
Месеци наред събирах материали за механизмите по натрупания външен дълг преди и веднага след 10 ноември 1989 г., натъкнах се на документи за едно не толкова известно явление в икономиката на страната - задграничните дружества. В ръцете ми попаднаха схемите за износ на капитали зад граница и всички тези документи станаха основа за първата ми книга: "Външният дълг и 10 ноември 1989 г.". Книгата се продаде за седмица, на пазара се появи и нелегален тираж с неизвестен издател, количеството отново се изчерпа за няколко седмици.
Срещи и събрани документи отвориха и една друга - много тиражирана и болезнена тема - за така наречения възродителен процес. Моята версия се оказа съвсем различна от писаното от всички останали колеги, но свидетели и документи я потвърждаваха. Жертвите на този период от най-новата ни история бяха и от двете страни. Никой не пожела да се замисли, че след пет години изчакване от събитията по преименуването на българите мюсюлмани, те започнаха да негодуват и тръгнаха да се изселват от България - годината беше 1989, предстоеше смяната на Тодор Живков и за пред света скандалът бе ефектен. Никой от моите чуждестранни колеги, с които съм говорила по темата не бе наясно, че между преименуването и "спонтанното" негодувание лежи период от пет години, в който те са изчакали, за да решат да напуснат страната.

В най-скоро време предстои да излезе втората част на книгата, която ще обхване периода 1989 - 1997 г., с главни действащи лица управници от годините на прехода и с разследвания за началото на контрабандата, политическата корупция, как премиери и министри разсипаха държавата, появиха се и новия вид престъпления прехода - на убийствата по поръчка.
С годините оставих зад гърба си уволнения, банкови фалити, далавери на лица от новините, краха на президенти, свидетелства как се появяваха първите милионери и как държавата ставаше все по-ограбена и зависима от външни сили. За всичко ли бе виновен Тодор Живков и единствено той, трябваше ли да бъде обвинен, този въпрос под една или друга форма всеки ден получава своите отговори.
Гангстерските войни, показаха колко се обезцени човешкия живот. В годините на преход бях свидетелка на смъртта на жени, деца и старци във вече бивша Югославия, млади хора загиваха в Тбилиси, в дните на Кървавата им Коледа, разговарях с грузинския патриарх Илия II-Католикос за смисъла на живота, докоснах се до изпълненията на великия мим Марсел Марсо, един Крал Лир на грузинска сцена ме разтърси за дълго. Докато ме има ще нося спомена от срещите си със Серафим Северняк, моят учител, с Иван Радоев, с Йордан Радичков, с редица грузински актьори, режисьори, композитори.
Пред очите ми загинаха приятели, погребах ги и продължих в опустошението на промени, предателства и възмездие. Това беше Хрониката на моето време, тя все още продължава.
Работих във вестниците "Народна младеж", "Демокрация", писах за "Монитор" и "Политика", в списание "Български дневник". Имам свои правила по които работя: да създам, да потърся новината с разследване, да открия и напиша за събитие, за което никъде другаде не може да се прочете и не всеки би публикувал. Спестявам имената на политиците, които натискаха за моите уволнения - смятам, че не си струва, те винаги слизаха от сцената и потъваха в забрава, само с това, което са заграбили, но без бъдеще пред себе си.

 

Търсене
Кой е тук?
В момента има 123 посетителя в сайта