Десни политици не успяха да излъчат и се разберат за кандидат за президентските избори - поискаха от държавния глава да декларира, че не е бил агент! Изтъркано.

Правителството се видя в чудо откъде и как да започне да изпълнява несвършените задачи за покриване на критериите след мониторинговия Доклад на Европарламента - от страниците на вестници изплува цифра за 200 000 агенти на Държавна сигурност сред българското население. Страшно.

Токът, парното и храните ще се вдигнат неимоверно много, от Европа са приготвили жълтия картон - на обществото е подхвърлен "дебат" за журналисти, с досиета. Хитро.

Добре подбран журналист иска да се огласят и извадят на светло досиета на колеги по-списък. Министърът на вътрешните работи е предварително готов с резултати и данни. Сравнително - литературознание - Очевидно.

Полицията си признава, че новият Наказателно-правен кодекс не става и не върши работа. Десетки хиляди дела чакат да бъдат разрешени, а дознателите не са доокомплектовани. Нямало да има ваканция на политици, заради ненаписаните домашни. - Да се огласят и отворят всички досиета настоява Главния прокурор на републиката, журналисти, политици. Мнозина мълчат от изтърканата плоча за компромати. Нищо ново, а само незабравено старо. Вавилон.

Пари за изграждане на АЕЦ "Белене" - няма, "Козлодуй" ще се затваря. Токът ще скочи в пъти повече. - От подбраните по някаква неизвестна система и съображения журналисти по списък, едни дават обяснения - останалите изчакват. Политиците са извън дневния ред на новините. - Тъпо.

Разсипани са човешки съдби, в интернет и вестници се пускат автентични страници от доноси. - Гадно.

Подхвърлени са следващите метри дъвка на тема "досиета" - никой не разбира, че се прави постановка с избирателни мишени. Другите от опосканите архиви са оставени от МВР в листата на изчакване. За следващата политическа криза в държавата. - Нормално.

Жегата в държавата е непосилна, досиета на промоция трябва да охладят главите. Появяват се нови репресирани и нови безстрашни. - Върви само картина, звукът е изключен. Противно.

Всяка промоция свършва - рано или късно. Жертвите не съдействат на палачите си, няма разбиране и привързаност. - Стокхолмският* синдром се отлага. - Отвратително.

Принудата за доноси се е смесила с доброволно топене на близки и приятели. Поредната порция е в насипно състояние, като целият ни живот от прехода. - Даже няма смутени. Окончателна диагноза.

Участниците във водевила "Някои досиета от архива" се множат в геометрична прогресия - всеки се вълнува. - Политиците потриват ръце, - разминава им се поредната криза. И за ненаписаното домашно пред Европа, и за новообразувана партия на турските специални служби в България. Коалиционният партньор ДПС е спасен. Гледна точка или лека форма на тежка властова депресия.

Вместо да се чества делото на светите братя Кирил и Методий за създадената славянска писменост - умници го карат през просото и наблягат на употребата на писмеността от архивите на МВР. Чудовищно.

Послепис. Доноси в държавата са писани не само от регистрирани в МВР граждани. В суматохата се пропускат служебните доносници от учрежденията, които срещу ежемесечна сума към заплатата за "секретни" също са преобръщали хорски съдби. Няма как да се покажат на светло. А са много и повечето на добра работа. Липсва информация - кого го е грижа. Няма край...

Очевидното и необяснимото - виртуална нереалност

Извадени са на бял свят поредната порция остатъци от досиета. Чуват се гласове за отварянето на всички досиета - никога няма да се случи. Поне не в България.

Един преподавател, вече професор, обяви в сутрешно телевизионно предаване, че навремето неговият тъст също бил репресиран от доноси. А как е завършил живота си този негов тъст и кои са били персоналните виновници за страданията му - професорът спести. Спести и, че когато през 1993 г. излезе публикация за съдбата на неговия тъст и как бившият министър-председател Любен Беров се е натегнал да топи тъст му в следствието на Държавна сигурност - той, професорът - преподавател, отиде в кабинета на главния редактор на в. "Демокрация" и вдигна врява до Бога, че е излязла във вестника цялата тази история. Годината беше 1993, Любен Беров е премиер, а този преподавател-професор бе току що одобрен за шеф на Канал 1 на Българската национална телевизия. Човек никога не знае. Скандалът го отнесе авторът на разследването - аз. Не споменавам името на този късно пробудил се професор-преподавател - човек е длъжен да пази хигиена на Духа.

В утрешния ден тук ще бъде публикувана цялата история за унищожения живот на един голям българин. Историята с доноса на Беров и за това, как след престоя в Старозагорския затвор е пуснат, но гаврите и издевателствата над него са се оказали по-силни и този българин приема доброволно пътя към Смъртта...

---

* Стокхолмски синдром - жертва и палач постепенно се обикват.