7.Другите убийства и самоубийства
Персийските убийства, убийства на полицаи и шефове на пристанища, убийства, свързани с едва прохождащата контрабандат
ЛЮБА МАНОЛОВА21 ноември 2006 година
Продължение от 20 ноември 2006 година
В края на управлението на Тодор Живков, в страната се заселват много представители на арабски държави и остават да живеят в България. Присъствието на тези чужденци става по-известно, когато една част от тях се захващат с криминални деяния като начин на прехрана. Така се стига до 19 ноември 1992 година, когато в центъра на българската столица София беше разстрелян египтянинът Мурси. Светкавични действия на полицията доведоха до задържането на македонски шиптъри, които бяха обявени за убийците.
Съобщено бе и за "неиздължени 40 000 швейцарски франка от изтъргувани от Мурси наркотици". Последва задържането на 9 пласьори на наркотици, от които повечето иранци, а останалите - египтяни. След него бе проведено и ново задържане и арест на българи и иранец - отново с причина - наркотрафик. Някак мимоходом мина смъртта на 20-годишен младеж и наръган руснак в жилище на централна софийска улица, като причината за кървавата разправа се свързваше с живеещите наблизо арабски граждани, наблюдавани за трафик на дрога.
Тези убийства бяха последвани от убийството, което извършиха двама сирийци, те буквално заклаха таксиметров шофьор. И тук причината, която уж случайно анонимно "изтече" към медиите бе паричен дълг, свързан с дрога. Това убийство за първи път даде повод за версии, че някои таксиметрови шофьори участват в пласирането на наркотици, което остана в папките и разработките на полицаите от Звеното за борба с организираната престъпност /ЗБОП/, работещи по наркотрафика.
При разпит двама задържани българи, по подозрение, че се занимават с пласиране на дрога споменават в показанията си две имена: Амир и Мехрдад. Годината е 1992, месец юни. Чак на следващата година, през септември в апартамент в центъра на София е задържан ирански гражданин от двама български полицаи: Дафин Тодоров и Андрей Григоров. Образувано е следствено дело, по което цяла година не се знае нищо - върви ли, подновява ли се срокът на разследването, приключило ли е, или е спряно.
Три месеца след ареста на иранеца от Тодоров и Григоров постъпват данни за квартира с наркотици и отново двете имена: Амир и Мехрдад. Двамата полицаи, придружени от колегата си Михаил Левянски се насочват към адреса, който е в квартал "Надежда". Отваря самият Амир замаян или дрогиран и посочва къде е Мехрдад. Григоров съблича якето си, защото в жилището е топло, а Тодоров и Левянски оглеждат апартамента през това време. Иранците нямат документи за самоличност. Междувременно двамата полицаи Тодоров и Григоров намират 13 паспорта на български граждани /някои и без снимки/, за които Амир и Мехрдад обясняват, че са оставени като залог заради неплатени дългове. Разговорът с иранците трае около половин час, по време на който те твърдят, че намереният наркотик е за лично ползване. По-късно на масата, при огледа оперативните намират и чаши със сипано уиски, а на стола е метнато якето на Григоров. В един момент се чува вик и изстрели - Амир прострелва Григоров и Левянски, като в Григоров куршум пробива белия дроб, а друг улучва гръбначния му стълб и се спира също в белия дроб, от което полицаят умира в разстояние на 10 минути, мъчително без да успее да извади пистолета си и да стреля. Левянски също не успява да стреля, тъй като губи съзнание. Чул изстрелите Тодоров излиза от стаята на Мехрдад и стреля като ранява и двамата иранци, но изстрел улучва дулото на пистолета му и той пада, след което Мехрдад успява да се изправи и изпразва пълнителя на пистолета си в полицая. Междувременно Левянски идва в съзнание, но Амир стреля срещу него и той отново губи съзнание.
Резултатът от тази акция е шест трупа. Наказан е единствено кварталният, затова, че иранците са нямали регистрация. Документи за влизането в страната на иранците не са открити. През следващите дни Тодоров умира от раните си в болница, а Левянски оцелява по чудо. Разгневени полицаи застрелват невъоръжения иранец Масуд в дома му, пред семейството, а след него убиват и Давуд, като в тялото му е изпразнен цял пълнител. Тези акции нямат оправдание, заради жестоко убитите офицери от полицията - явно някои е наредил тези двама иранци да бъдат убити. Чак на 21 декември, близо до НДК, около осем часа вечерта бяха застреляни при полицейска акция и убийците на полицаите Тодоров и Григоров - Амир и Мехрдад, които след стрелбата в "Надежда" успяват да се измъкнат с помощта на Йордан Йорданов - известен като Данчо Кравата, който наминал "по работа" покрай иранците. Кравата успява да измъкне иранците с такси и им помага да се укрият.
Няма обяснение защо по делото не са разпитани началникът на Второ РПУ, дежурните от управлението и от тел. 166, на които както става ясно съседи съобщават за стрелбата в апартамента в "Надежда". След време се оказва, че никой не знае какви полицайски служби идват на местопрестъплението, какво са вършили в жилището на убийствата, кой точно прави първия оглед. По делото няма данни и кой пръв разпитва оживелия Михаил Левянски. 48 часа след трагичния инцидент е съставен първия протокол за инцидента, но запознати със случая потвърдиха пред мен тогава, че преди официалния, е имало и друг разпит.
Неизяснено остана и по каква причина полицаите отиват толкова спокойно в апартамента на иранците, след като е известно, че щом са били заподозрени в пласьорство на дрога се предполага и че би следвало да са въоръжени. Необяснимо е и как иранците ги пускат в жилището, щом там имало дрога и оръжие. Има и версия, че иранците са били предупредени от вътрешен свой човек в полицията и са устроили клопка на тримата полицаи.
След трагедията е установено и че иранците са искали получаване на гражданство, поради политически причини.
Следственото дело е прекратено поради смърт на извършителите. Въпросителните остават.
След убийството на Васил Илиев - предпазливост не е излишна
шефът на SIC, Красимир Маринов - Маргина* призна: "Страх ме е да не ме убият като Васил Илиев". Маргина обяснява пред журналистка от в. "24 часа", че се движи с бронирана кола, засилена охрана, облякъл бронирана жилетка. Никой не пита тогава Маргина каква е причината той да се движи по този начин, но това дава възможност на Красимир Маринов да твърди, че никога не е бил престъпник.Днес малцина помнят, че Васил Божков бе член на Управителния съвет на "Левски". Срещу него имаше следствие заради стрелба в хотела на Живко Фашиста в Петрич, което бе прекратено. "Не ми харесва да не знам дали ще оживея" каза Божков преди 11 години, след поредното си завръщане от САЩ - междувременно в тези 11 година бяха убити конкуренти и партньори на Божков като Илия Павлов, Емил Кюлев, а самият Божков продължава да се движи и днес със засилена охрана и все още внимава за живота си.
Контрабанда и граници в основата на няколко "други" убийства
Събитията на Балканите станаха повод за десетки убийства, поради наложеното ембарго над Югославия. Едно от тях бе това на Емил Кирилов - Крокодила, който бе сочен за контрабандист №1 по международния път пред ГКПП - Олтоманци и работещ в тайния петролен трансфер Кюстендил - Босилеград. Убийството на Кирилов е от "другите", тъй като бе предизвикано от събития в държавата. То бе последвано и от други няколко симптоматични убийства. Едно от тях е това на управителя на пристанищния комплекс в Русе, Васил Митев, който бе намерен мъртъв в гаража си. Оказа се, че три дни преди това Митев е бил в неизвестност. Колеги и близки на шефа на русенското пристанище знаели, че той заминава в командировка в столицата. В тялото му е открита огнестрелна рана, която се приема като вероятната причина за смъртта на Васил Митев.През лятото на 1995 избухва спор за фериботните комплекси Русе-Гюргево и тогава Митев и бил обвинен от частните превозвачи на ро ро терминала, че толерира румънската фирма "Мука". Според тогава действащ договор между пристанищните власти на Русе и румънската фирма, тировете се превозвали през река Дунав с кораби на "Мука". Печалбата на румънците била повече от добра.
Пристанището е граница, пристанището е и врата към континента - всеки що годе грамотен човек е наясно, че пристанищният комплекс е печеливш при каквито и да било обстоятелства. Ето защо застрелването на шеф на пристанище попада в графата "други" убийства, независимо кой, как разследва и приключва проверката за подобна смърт.
С подобни причини се обяснява и смъртта на капитана на фериботния кораб "Бдин", Валери Цветков, чийто труп е изхвърлен в района на ферибота Видин - Калафат. Според колегите му, Цветков е бил отличен плувец и удавянето не е логично като причина за смъртта му. Капитанът бил заминал в Германия с 8 000 марки, за да си купи кола, но се връща без кола. Той е бил видян за кратко и разпознат сред чакащите кораба за Видин, след което изчезва за известно време, докато водите на Дунав го изхвърлят на брега като удавник. Кражба или други причини, свързани с нечии дългосрочни, особено печеливши интереси стоят в дъното на тази смърт - следствието естествено не дава отговор на това "друго" убийство. По подобен начин морето изхвърля трупа и на друг неслучаен висш служител, шефът на летище Варна, Байчо Андреев. Трупът е изхвърлен на 15 километра от Варна в района до нос Галата. Близо до мястото, където е изхвърлен той има военно поделение и районът е обграден от полиция непрекъснато.
Служители и близки на мъртвия Бойчо Андреев свидетелстват, че той изчезва в края на януари при твърде мистериозни обстоятелства. Полицията даже работи по няколко версии около това изчезване, като отвличане, отвличане с цел откуп, бягство в чужбина, самоубийство. Тялото на мъртвия шеф на летище Варна откриват двама служители на летището, които си почивали на плажа. То е било силно раздуто, с множество разкъсвания, които предполагат насилие преди да е настъпила смъртта. Служебна карта, намерена в трупа насочва полицаите към Андреев, който е обявен в същото време за издирване. Сестра на съпругата му разпознава Андреев, а стоматологичната снимка по безспорен начин потвърждава самоличността му. Източници от следствието пускат информация, че трупът е бил без една ръка при намирането. Полицията забранява каквото и да било разгласяване и коментар по случая.
В хода на следствените действия става ясно, че в началото на януари Байчо Андреев изтегля всичките си спестявания и помолил сестрата на съпругата си да ги внесе на влог за децата му. Познати на жертвата си припомнили, че Андреев бил притеснен, че някой го преследва, но не уточнил кой и защо. Около проведения ремонт на пистата на летище Варна имало открити финансови нередности, които също допълнително стресирали Андреев. Смъртта на Байчо Андреев, шеф на летище Варна останала неразкрита и се наредила до други подобни неизяснени престъпления, които тук, в тази електронна страница определям като "други убийства".
Имаше ли подготвени убийци?
Убийството на Васил Илиев отново извади на дневна светлина въпросът: има ли в България добре подготвени снайперисти. Ако е имало и има подготвени снайперисти, които да са в състояние да улучат мерцедеса на Стефан Мирославов, докато се движи с висока скорост, или колата на Васил Илиев - също в движение, в условия на тъмнината на вечерта, то те не са българи твърдяха хора, запознати със спецификата на проблема. Снайперисти се обучават в специални условия, но такива условия след смяната на Живков в България е нямало нито в армията, нито в полицията - при специалните части. Обучението на снайперисти изисква усилени и дълги тренировки, закрити, изолирани помещения, каквито не е известно да са ползвани, след хаоса настъпил след 10 ноември 1989 година. Оръжеен експерт потвърди пред мен, че редовни тренировки, достатъчно боеприпаси, практика са сред задължителните изисквания за подготовка на снайперисти, като не трябвало да се пропуска и факторът последни достижения в оръжейното производство. Ето защо първата версия, за която се хващаха следователи по делата за показни убийства в България бе, че наемният убиец е дошъл осигурен отвън. А подобно подсигуряване на извършител струва доста пари, които за по-сигурно се трансферираха по банков път под измислен предлог за несъществуваща сделка.Така само осигуреният и доказан в практиката професионалист бе в състояние да изучи навиците на бъдещата си жертва, да я проследи без да бъде разпознат и най-накрая - да я елиминира в подходящ момент и голяма сигурност в резултата.
* Маргина - многократен републикански шампион по борба свободен стил, майстор на спорта, завършил Националната спортна академия, бивш президент на застрахователна компания SIC. В момента е задържан с брат си по обвинение за подготвяно убийство на трима души, единият от които Иван Тодоров бе застрелян, докато Маргина бе в ареста.
Следва продължение
