Служебна победа на Първанов - подаръкът на десните и ГЕРБ

Започна демонизирането на Волен Сидеров, а той смени след първия тур тактиката си и стана хрисим и кротък * Президентската институция ли е срещу лидера на "Атака" на балотажа? * Панихидата на десните

ЛЮБА МАНОЛОВА

23 октомври, 2006 г.

Ще започна с един смущаващ факт - в Шумен до 16.30 активността на гласувалите е била 30 на сто, а само два часа и половина по-късно активността е станала 60 на сто. Оставям този факт без коментар, както и фактът, че напоследък изобире на президентите на тази страна са били пряко зависими от гласовете на мюсюлмани и цигани, че отново имаше колони рейсове по изборен туризъм.

В късните часове на изборния ден стана ясно, че започна демонизирането на Волен Сидеров - същият, на когото медиите не обръщаха внимание по време на предизборната кампания. От една телевизия се чу, че на балотажа се явява фашизоиден кандидат, даден бе примерът с Франция, когато бе пуснат в употреба вариантът: "Гласувайте за мошеника, а не за фашиста!" и французите предпочетоха Ширак пред Льо Пен. Но се чу и нещо друго - в Европа национализмът е факт и ако във Франция привържениците на Льо Пен са взели 18 на сто, то Хайдер победи и никой не направи революция от този факт. Цитирам този факт, защото започващото демонизиране на Сидеров може да има обратен ефект и да повиши рейтинга му - все пак не бива да се забравя каква беше реакцията след напомнянето за досието на Георги Марков.

По американски образец или по някаква друга причина, две телевизии включиха в коментарните си предавания лица от развлекателния бизнес като: Ирен Онтева, Камен Коденичаров, рапъра Спенс - в духа на шоуто самият син гуру Явор Дачков изпусна нервите си от лошия изборен резултат на десните и изтърси, че трябва да се потърси отговорност от избирателите! Лидерите на коалицията Доган и Симеон отсъстваха, но министрите им стояха редом със социалистите, строени от Станишев.

"Днес е техният четвърти февруари" - каза за десните Първанов

и думите ми вгорчиха още повече слабото представяне на хората на Костов и Стоянов. Звездният миг за настоящия държавен глава беляза фиаското на опонентите му от 1997 година и той не пропусна да бъде язвителен, изоставил кроткото си поведение от кампанията. Интересни бяха и реакциите и изказванията на лидерите на десните, които дебаркираха от посланията, използвани при представянето на техния кандидат, а Иван Костов направи знаменателни изявления от рода на: "Популистки вариант е да се счита, че Волен Сидеров е по-разпознаваем" или "Аз издигнах кандидата на десните заедно с Петър Стоянов - да подавам оставка, считам, че ще бъде водевил, ако след всяка загуба подавам оставка."

Горчилка дойде и от страна на ГЕРБ, след като стана ясно, че лидерът му Бойко Борисов е играл тенис и не е гласувал. Социалози съобщиха, че ог ГЕРБ 40 на сто са гласували за Първанов, 26 на сто за Волен Сидеров, 17 за Беронов и 10 на сто за Георги Марков. В изборната нощ стана ясно и че реанимирането на десницата няма да е задача на Борисов, още повече, че неявяването му категорично даде шанс за служебна победа на самия Първанов.

Победата на Първанов даде глътка въздух и за кабинета на Станишев, като увеличи шанса му за изкарване на мандата. Царедворци побързаха да заявят, че на втори тур ще подкрепят Първанов, нещо, което не бяха направили на първия! Няма да коментирам тук, че не всички от БСП бяха доволни от победата на бившия си лидер. Изтъкнато бе, че не е избиран с такъв висок изборен резултат президент на България досега. Но към тази откровена хвалба има две подробности, които кой знае защо бяха отминати с мълчание: първо - че Волен Сидеров увеличи подкрепата си от парламентарните избори насам и, че при ниската избирателна активност е твърде несигурно да се твърди, че изборният резултат на Първанов е кой знае колко висок. Сам държавният глава обяви, че от целия политически спектър е имал подкрепа както от крайно ляво така и до крайно дясно, което определено било факт за стабилизиране на президентската институция. И тук Първанов направи грешка, като обяви, че той като представител на тази институция няма да влиза в дебат със Сидеров - но на балотажа не се явява институцията срещу Сидеров, а един кандидат за президент срещу друг. Подобно еуфорично високомерие едва ли ще свърши добра услуга на настоящия президент, тук хората от Щаба му следва да се замислят.

Нямаме загуба в нито една община - обяви Първанов, с което подготви бъдещата победа на партията си в предстоящите догодина избори за местна власт. Добре бе, че президентът си призна, че в кампанията са излезли наяве всички неплатени сметки на прехода - той, като историк не бива да забравя това. И все пак - остана неясно защо другите двама лидери липсваха на победната пресконференция на Първанов, неприятен привкус оставиха и ръкоплясканията в залата след определени негови думи. Не трябва да се забравя и фактът, че гласувалите за Първанов млади не са наясно с случилото се в последните десетилетия в България, а това олекотява техния избор и превръща изборът им в конфликт на поколенията.

Работа на анализаторите е тепърва да преценяват как нарастна подкрепата на Първанов след като е спаднала избирателната активност, както и какво следва след като десните удариха дъното с изборния крах. Димитър Абаджиев от ДСБ заяви, че десните избиратели уволниха лидерите си, Софиянски бе възмутен от липсата на оставки от страна на негови колеги от дясно. Тук е мястото да кажа, че не е аргумент от страна на сини политолози да се нарича Сидеров палячо и лъжец, някак олеква като аргумент подобно поведение. Самият лидер на "Атака" видимо смени курса на агресия с поведение, в което имаше разбираемост диалогичност, липсваха нападки, и най вече се появиха два факта, които извадиха от равновесие опонентите му. Сидеров се обяви за европеец и в края на пресконференцията му най-неочаквано изскочи някакъв циганин, който обяви, че е представител на ромска информационна агенция и му зададе удобни въпроси с очаквано удобни отговори. Подобно на френския си колега Льо Пен, Сидеров казваше ясни и прости неща, той даваше верни отговори на грешни въпроси - знак, че идващата седмица няма да е така предсказуема, както очакват от Щаба на Първанов.

Ето защо до 29 октомври Първанов няма право на резки движения и изявления, въпреки свободата, която демонстрира в изборната нощ, от дясно няма да му простят сравнението с четвърти февруари и за по-удобно ще го удрят, за да отклонят ударите върху себе си по повод мъртво родената кандидатура на Беронов, която извадиха в 12 без една минута.

Предстои интересна седмица, в която очаквано ще бъде заклеймяван Волен Сидеров и щаден Първанов. Десните ще трябва да дадат отговори за отговорността, за мъжеството да признаят грешките си, за мъжкото достойнство и оставките, които уж били в джоба им. Приказки от рода на "загубихме една битка, но не и война - вече едва ли ще минат. Какво предстои - дните до 29 октомври ще покажат.