Луди водят слепи, това ще е болестта и на 21 век
ЛЮБА МАНОЛОВА25 февруари 2008
Няма значение кой ще е следващият президент на САЩ - войните, които води тази държава по света ще продължат. Доказателството за това е миналото и настоящето в действията на администрацията на тази държава, а отговорите са както в историята на създаването на Щатите, така и в последните десетилетия на 20 век. Икономиката на тази държава не може без печалбите от войни, а и САЩ имат все повече нужда от икономически и природни ресурси - независимо от цената. Демократът Клинтън бе сторонникът за Косовската война - републиканецът Джордж Буш отвори фронтове в Афганистан, Ирак и като "успешен" край на мандата си, отвори рана в бивша Югославия, като допусна да се създаде държава Косово върху сръбска суверенна територия. Доставките на американската армия отново имат спешна необходимост от печалби и Буш заложи мина в Югоизточна Европа, употребявайки Европейския съюз като маша за своите цели.
Според "Интернешънъл хералд трибюн" годишният военен бюджет на Съединените щати е около 500 милиарда долара, плюс почти 200 милиарда допълнително за Ирак и Афганистан. Това означава, че разходите за отбрана са нараснали с 62 процента през мандата на Буш. Да се очаква облекчение на военния бюджет в близко бъдеще не е реално. Даже и да се тръгне към изтегляне на войските от Ирак и Афганистан, което малко вероятно след смяната на администрацията в Белия дом, милиарди ще са необходими за утвърждаване на правителства, които да защитават интересите на САЩ. Ако следващият президент на САЩ е демократ, той трудно би прокарал решения за намаляване на военните конфликти, различни от тези на Буш досега. Най-малкото, защото не трябва да прави впечатление на слаб президент!
Журналистката Тамара Шишманова преди време припомни, че първата ракета "Томахоук" паднала в околностите на Прищина в нощта на 24 срещу 25 март 1999 г. е накарала Нюйоркската борса да полудее, акциите на големи и малки корпорации, които по един или друг начин обезпечават войните на САЩ се скочили главоломно. За часове те натрупват рекордни печалби, като Ю Ес Ей Тудей на 15 април 1999 г., производителят на бомбардировачи Лансер и Б-1 бележи скок от 48 на сто печалби, производителят на Боинг - 30 на сто, производителят на ракетите "Томахоук" и ХАРМ, Рейтиън Систъмс - 37 на сто и всички други подобни производители на изтребители, бомбардировачи, ракети, дрехи за войската, храна.
Говорителят на "Рейтиън" производителя на ракети, Дейвид Шей не се свени да признае в "Сан Франциско кроникъл" от 9 юни 1999 г.: "Очакваме Косовският конфликт да ни донесе поръчки. Заместването на мунициите, които бяха изразходвани на Балканите за нас означава нови контракти за над 1 млрд долара". Убийствата на цивилни, жени, деца, старци, разрушенията на културни паметници носеха дивиденти на военната промишленост на САЩ, нови работни места и икономически подем. Това бе по времето на демократите. Не по-различно бе и по времето на мандата на Буш.
Тези действия на САЩ, които ангажираха редица държави, между които и България да им подпомагат войната в Ирак бяха съпроводени с един невероятен цинизъм, чийто изразител се явяваше посланикът на САЩ, Джеймс Пардю. Пардю беше откровен /в интервю за в. "24 часа" от 10 февруари 2002 г. - бел. Л. М./да заяви, че участието на България във войната е без доларово изражение, но пък сме печелели сигурност! И че едва ли не Саддам ни заплашава с антракс!
80 на сто от американците бяха убедени месеци след удара по кулите от 11 септември, че Ирак е в дъното на тези терористични актове! Трябваше да мине повече от година, за да се признае постепенно официално, че Ирак няма нищо общо в тези атаки и смъртта на няколко хиляди американци. Това е типично за американската пропаганда - да се твърди нещо, което даже не е доказано. В тази авантюра на САЩ Германия и Франция категорично отказаха да участват, въпреки влиянието, което САЩ имат над ЕС. Двете държави са членки на НАТО, каквато е и България, но това не им попречи да заемат своя собствена позиция по отношение на Ирак и да не се съгласят да водят чуждата американска война в тази държава. Колко месеца трябваше да минат, за да се събуди Европейският съюз и да препоръча на Турция, Турция да се въздържа от каквото и да е военно нападение в Северен Ирак? Колко жертви дадоха кюрдите и турската войска, за да промълви едва чуто ЕС, че разбира необходимостта Турция да защити населението си срещу тероризма, но изисква от нея да избягва каквото и да било непропорционално военно действие и да спазва човешките права и принципите на правовата държава? Близо 80 процента от военната техника на Турция е произведена в САЩ, включително тежкото въоръжение /реактивни самолети, танкове и пр./.
До 1999 Турция до голяма степен успя да потуши кюрдската съпротива чрез терор и етническо прочистване, като остави около 2-3 милиона бежанци, унищожи 3 500 села и изби десетки хиляди души. Днес инвазията на Турция в населените с кюрди райони не е по-различна. САЩ похвалиха неведнъж Турция за бомбардировките, докато ЕС мълчеше. Сега върховният представител на ЕС по външната политика Хавиер Солана най-после събра сили да признае, че "сухопътната операция не е най-добрият метод за борба с кюрдските бунтовници". Нима Европейският съюз се е заразил от цинизма на САЩ, когато става дума за човешки права та мълча досега? Една Франция, която се възпротиви на американската инвазия в Ирак, прегърна идеята за признаване на независимо Косово, едностранно. И то след като е ясно, че Косово няма Конституция и закони? С какво се различават албанските косовари от диво племе от някои джунгла? Заграбва чужда територия, след като са прочистили етническите сърби...
Етнически ли споменах? Тук идва мястото на американеца Ърнест Гелнър, който проповядва в статията си "Проблемът със съветския национализъм", че "зараждането и политическото проявяване на модерното етническо чувство не се нуждаят от предварително изградени институции"... 16 години на Балканите се работи по учението на професора от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнър, според който чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият Гелнър твърди в своите трудове, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи. Подобно на Дж. Сорос, в чийто инструментариум бе заложено създаването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история", а и дестабилизиране на някои държави. Ще спомена и виждането на друг идеолог, този на "Отворено общество" Карл Попър /роден в Австрия, британски философ, според който не са важни нациите, а етносите.
Американското законодателство оправдава действията на правителствата си. Както беше казал 2003 година Гор Видал в интервю с Кеворк Кеворкян "Какво ще кажем, ако Буш някой ден реши, че в българия се дава убежище на терористи. Той си запазва правото да ви бомбардира и не се нуждае от обявяване на война от конгреса или разрешение от Обединените нации."
Гор Видал бе писателят, който призова в "Обзървър" САЩ да напусне НАТО, а Европа да обяви Декларация за независимост от САЩ. Нито едното, нито другото се случи. Днес Европа в лицето на Европейския съюз е зависима от САЩ и го показва непрекъснато, а САЩ чрез НАТО водят войни в свой интерес.
Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър беше против военната операция в Косово, като за целта препоръчваше да се намали контингентът на НАТО на Балканите. "Смятам, че в Косово и на Балканите е необходимо политическо решение" - каза в това интервю тогава Кисинджър. Нямаше кой да го чуе и се замисли.
Под егидата на ООН бе учреден постоянен Международен наказателен съд спрямо заподозрени в най-тежки престъпления физически лица. По юрисдикцията на този съд са престъпленията срещу човечеството като геноцид, апартейд, поробване, физическо унищожение изтезания, военни престъпления и други подобни. Същединените щати оттеглиха подписа на упълномощения си представител. Американският Конгрес обяви, че няма да ратифицира договореностите по налагане на санкции за тези престъпления като мотивът за това бе, че съществувала опасност от политизиране на отношение на съда към американския гражданин и особено спрямо служащи в умиротворителни сили в различни точки на света. Световната суперсила за утвърждаване на демократични ценности, за гарантиране на правата на човека отказа да подкрепи международно законодателство против геноцид, изтезания, убийства, апартейд?
В съвременната си история САЩ винаги са се стремили да не се обвързват и с подсъдността на Международния съд, като приоритет са националните интереси пред съществуващото международно право.
Миналата седмица вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин прие в МВнР Томас Хамарберг, комисар по правата на човека на Съвета на Европа /СЕ/. Министър Калфин отбеляза, че България цени изключително ролята на Съвета на Европа в областта на правата на човека и припомни, че това е първата организация, към която страната ни се е присъединила като част от дългия процес на европейската ни интеграция. Стандартите в областта на правата на човека, които се създават в Съвета на Европа, са силен стимул за прогрес в тази област, посочи министърът. А човешките права в света? А липсата на ратификации от САЩ в тази област в международното право?
На Щатите е необходим слаб и подчинен Европейски съюз. Раздвоен от това, на кого да угоди ЕС успя да задоволи американското очакване и негови държави подкрепиха едностранно обявената независимост на Косово, като в същото време, за да не си развали отношенията с Русия препоръча на страните-членки всяка за себе си да определи как ще постъпи към новия статут на Косово. Така ЕС се измъкна и от неловкото положение широко прокламираната му политика за подкрепа на Косово да мине като лична позиция на отделните държави. Зависимосттта на ЕС от САЩ стана повод и на конференцията в Мюнхен френският министър на отбраната Ерве Морен да разкритикува "инфантилизма" на европейските държави спрямо САЩ в областта на отбраната и изложи френската визия за "Европа на отбраната". "Европа не поема необходимата отговорност. Тя е доволна от ситуацията на зависимост, в която се намира, но това е вид инфантилизъм", каза Морен в слово, произнесено пред участниците в конференцията, посветена на сигурността, в Мюнхен.
Тези дни новоизбраният нов стар грузински президент Михаил Саакашвили заяви пред журналисти, че от Грузия нищо не зависи. Т. е. каквото каже САЩ - това ще бъде мнението на Грузия. В интервю за Даниела Якова от БНР проф. Ноам Чомски коментира проблемът "Косово" така: "Моето мнение беше, че доброто решение за Косово ще бъде това, което беше предложено от един сръбски лидер - Косово да се раздели на двете си части - сръбска и албанска, като стане част от една голяма балканска федерация. И все си мисля, че това е най-доброто решение, но то вече не е дневен ред и не се обсъжда. Това, което ще стане, според мен е, че Косово ще придобие независимост, непризната от Сърбия, но призната от Европа, което може би ще доведе до интеграция на Косово към Албания. А Косово междувременно се превърна в доста катастрофална зона по отношение на икономиката и престъпността; тази зона е управлявана от НАТО и чужди сили. Не смятам, че това е добро решение, но вероятно ще се приеме и ще има и други последствия. Може би сръбските територии в Босна ще получат увереност да поискат независимост и да се присъединят към Сърбия."
Световноизвестният политолог Ноам Чомски бе цитиран от сайта news.bg, когато заяви, че управлението на САЩ е реакционно, а Джордж Буш е най-лошият президент в историята на страната.
В началото стана дума, че САЩ ще имат нов американски президент. САЩ и част от страните-членки на ЕС признаха едностранно обявената независимост на Косово - държава, върху суверенната територия на Сърбия. Въпреки Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, въпреки протестите на Сърбия и Русия, неприемането на тази държава от Румъния, Испания, Кипър, Грузия, Гърция и много други. Въпреки опасността от напрежение за този район на Балканите, която вече е факт. И въпреки желанието на различни етноси в света по същия начин да се отделят в своя държава...
Журналистът от BBC Тим Джуда, цитиран от сайта Bulgarian Post разказва много интересна история относно това как албанците в Косово тълкуват шестте звезди в знамето им. Според официалното тълкуване на флага, шестте звезди би трябвало да представят шестте етнически групи живеещи в Косово. Но албанците по кафенета и площади, къде шепнешком, къде на глас казват нещо друго. Шестте звезди всъщност означават шестте области населени с албанци на Балканите и маркират шестте стъпки на албанската нация към създаване на Велика Албания. Тези шест области са: Косово, Албания, Западна Македония, долината Прешево /Сърбия/ и части от Северна Гърция и Черна Гора.
Луди водят слепи - това вероятно ще е болестта и на 21 век.
