12.Другите убийства и самоубийства
Смърт на висш прокурор и петролен бизнесмен попълниха списъка * Група банкери, оплетени в политическа схема за източване на банки също намериха смъртта.
ЛЮБА МАНОЛОВА26 ноември 2006 година
Продължение от 25 ноември 2006 година
В няколко банки в градовете Плевен, Габрово, Велико Търново, Враца, Русе, Ямбол и Силистра от началото на септември 1993 до края на същата година е била проведена операция по теглене на кредити от лица и фирми, на които по-късно не бе известно местонахождението. Според свидетелства на част от замесените лица, дадени в медиите от чужбина, депутати от БСП и членове на тази партия съдействали по различен начин пред ръководители на банкови клонове за отпускане на въпросните кредити. Срещу това били обещавани комисионни в размер от 30 до 40 на сто от теглената сума, за финансиране на организации на БСП. Това бе началото...
Разкритието го предизвиква писмо на няколко ужилени български банки до ИБ на БСП. Лъсва афера за теглени десетки милиони, в която се оказаха замесени висши партийни функционери. Разплитането на банковата афера бе тръгнало от Първа източна международна банка в Габрово, при опит на собствения й служител Косев да тегли кредит с фалшиви гаранции от плевенската Пощенска банка. Усетили, че нещата стават явни, на 7 декември 1993 г. Стефан Косев и Пламен Катрев изчезват в Украйна. Ден по-късно ги последваха Акрам*, брат му Абдулджабар и снаха му Христина. Не след дълго по случая с източването на банките в Плевен, Габрово, Враца, Ловеч и Велико Търново е образувано дело.
Напусналите страната бяха обявени за издирване с Интерпол. В края на 1994 и началото на 1995 г. Пламен Катрев, Стефан Косев и Абдулджабар Абулибде се прибраха един по един в България и бяха арестувани. През 1996 г. Акрам и снаха му са засечени в ЮАР. На 17 ноември 1997 г. те са арестувани в Испания. Тамошните власти обаче отказват да ги екстрадират, тъй като у нас могат да получат смъртно наказание. По това време тази най-тежка присъда все още не бе отменена. С решение на правителството, процедурата по екстрадирането на двамата бе спряна. Междувременно в България делото по случая стигна до съда. Обвиненията срещу Акрам и Христина бяха повдигнати задочно. До присъда обаче не се стигна. През ноември 1998 г. Врачанската прокуратура спря диренето и го върна на следствието, тъй като според новите изменения в НПК то не можеше да се гледа в отсъствието на двамата бегълци. Съдът потвърди мерките за неотклонение на другите шестима обвиняеми по случая. По 5 млн. лв. гаранция бяха определени за Стефан Косев, Пламен Катрев и Абдулджабар Абулибде, по 3 млн. лв. - за Радослав Радославов и Людмил Досев, и 100 хил. лв. - за Яна Маринова. Обвинението им бе, че през 1992-1993 г. те са получили 93 млн. лв. от различни банки с фалшиви документи, т. е. с измама. Абдулджабар Абулибде остана в килията си във Врачанския затвор, тъй като нямаше пари да плати гаранцията.
Първоначално по аферата бяха заподозряни Ангел Златанов - Акрам и снаха му Христина. По-късно обвинения получиха и о. з. полк. Радославов, о. з. кап. Людмил Досев - бивш служител в РДВР - Велико Търново, бившият член на ВС на БСП от Дряново Стефан Косев, братът на Акрам - Абдулджабар Абулибде /Джим/, Пламен Катрев - зам.-шеф на фирмата на Акрам, и секретарката му Яна Маринова. С част от изтеглените невъзвращаеми кредити БСП била спасена от банкрут, твърдяха част от замесените в признания от чужбина, като парите били налети в партийната каса. В интервю от 21 май 1994 г. Акрам директно обвини Луканов като автор на аферата. Според палестинеца с български паспорт, 30 на сто от изтеглените пари влезли в касата на "Позитано" 20. Задържаният на 2 март 1994 г. Стефан Косев пък призна, че е внесъл на сметка на БСП 300 млн. лв. чрез българска банка.**
Общопартийната контролна комисия /ОКК/ на БСП бързо порица и се разграничи от действията и методите на партийния член Стефан Косев веднага след избухването на банковата афера в няколко града на Северна България. Стефан Косев - бивш председател на ОбС на БСП - Дряново и член на ВС на БСП бе взел 10 милиона лева кредит от Българска пощенска банка в Плевен, след което не е имало постъпили плащания по този дълг. Това стана ясно от твърдения на свидетели. Чак когато главниците на този дълг достигат 13 милиона, а лихвите - 900 000 лева, става ясно, че кредитът е с невалидни гаранции. Както бе оповестено, милионите Стефан Косев бе изтеглил и като зам.-директор на Първа източна международна банка.
След като избухна скандалът, ОКК се опита да открие кредитополучателя социалист, но той бе напуснал страната. Източници от банковите среди потвърдиха пред мен, че след началото на скандала, председателят на БСП Жан Виденов твърде бързо спретнал лично писмо до председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор Българска пощенска банка, Владимир Владимиров. В него водачът на социалистите назовавал своя съгрешил партиец "лице", въпреки че другарят му по партия е бил член на ВС на БСП. "Стефан Косев не е бил в трудово-правни отношения с БСП" - оправдал се Виденов в писмото до банкера, и продължил: "Косев не притежава никакви правомощия да представлява партията като юридическо лице и не са му издавани каквито и да било пълномощия в тази насока." Така банката остана в задънена улица по събирането на този кредит, а ръководството на БСП си изми ръцете по назряващия скандал.
Висши партийни функционери ми разказаха как в тесен кръг от близки и приятели, Виденов поддържал тезата, че замесването на членове на соципартията в банковата афера в Северна България трябва да се разглежда като тяхно лично действие. Въпреки тази лидерска теза, ОКК на БСП излиза на 26 март с протокол, в който партийно порицава и се разграничава от действията и поведението на Стефан Косев. На основните партийни организации, в които членуваха тогава Косев, Румен Петков /председател на ОбС - Плевен/, Ивелин Николов /председател на ОБС - в Габрово/, Димитър Йончев /депутат от БСП/ и Георги Николов / бивш председател на ОБС - Велико Търново/ се препоръчваше в протокола да обсъдят тяхното партийното поведение по случая със Стефан Косев. Андрей Луканов бе "изпуснат" в това "обръщане на внимание", въпреки че тогава той мъгляво вече бе признал, че е познавал, но само от срещи палестинеца Акрам. Различни източници от централата на БСП тогава потвърдиха пред мен, че Виденов лично бил посъветван да не закача и замесва Луканов в аферата.
Имената, които се споменаваха и цитираха нееднократно в медиите след избухването на скандала "Акрам" бяха на: Андрей Луканов, Милен Чакъров, Димитър Йончев, бившият председател на Общинския съвет на БСП в Дряново Стефан Косев, бившият служител на тайните служби Людмил Досев и други лица. /Двама от замесените в аферата БСП-босове, след приключване на аферата бяха възнаградени с кметски постове - Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен - бел. Л. М./.
Тегленето на кредити по аферата "Акрам" започва от 1992 г., като общо като размер се сочеше цифрата 200 милиона лева. Самият Акрам призна в интервю от Бейрут за 46 млн. Във факс пратен на вестник "24 часа" /броя от 21 май 1994 г. - бел. Л. М./, Акрам потвърди, че много пъти се е срещал с Андрей Луканов и че банковата афера е била замислена от самия депутат. Палестинецът поясни също така, че лидерът на БСП във Велико Търново, Бойко Великов го е представил на члена на ВС на БСП Стефан Косев, както и на няколко банкери. Поръката за това представяне идвала лично от Андрей Луканов, узнал след време Акрам. През месец септември 1993 г. било проведено съвещание, на което била дискутирана схемата на действие по банковите операции. На това съвещание присъствал и Андрей Луканов потвърди тогава палестинецът от Бейрут.
След изявленията на Акрам, Луканов призна в печата, че действително е бил представен от търновски соцлидери на палестинеца, но за обсъждане на схема по източване на кредити, депутатът не обели и дума.
След парите - трупове
На 4 февруари 1994 г., шефът на Кредитна банка - Ловеч, Михо Михов бе намерен от бодигарда и чистачката, в 8.30 сутринта, облян в кръв. В първите съобщения по случая бе изтървана информация, че бодигардът и чистачката, намерили безжиненото тяло на банкера, след като разбили вратата, защото чули трясък от изстрел. По-късно това твърдение бе забравено, защото трябваше да се дадат пояснения защо е имало трета гилза на пода и повече от един изстрели, а бодигардът и чистачката са чули само един!Делото по смъртта на Михов бе прекратено набързо със заключение, че е самоубийство. След време стана ясно, че това дело не е приключвало, а на 26 юли 1994 е било написано прокурорско постановление за допълнително разследване на случая, като обясненията в прокуратурата по решението следствието да се възобнови бяха твърде мъгляви и бях помолена да не ги цитирам.
Новият момент по допълнителното разследване не бяха както се очакваше отпусканите кредити по банковата афера, тъй като размерите на парите, теглени от ловешкия клон на Кредитна банка не бяха толкова големи. Това научих от хора, запознати със следствените действия в Ловеч, докато бях в командировка по случая. Мои източници, пожелали анонимност съобщиха, че допълнителното разследване по смъртта на банкера Михо Михов се води в пълна тайна и то трябва да даде отговор на въпроса: дали няма данни за убийство, както и да се провери дали не са допуснати процесуални нарушения при първоначално проведеното разследване.
Непотвърдена от следствието остана информацията, която получих по трагичния инцидент с шефа на Ловешкия клон на Кредитна банка, а именно, че Михо Михов не е бил прострелян само веднъж. Сигурно бе обаче, че на мястото, където е бил намерен банкерът е имало и трета гилза.
Два месеца по-късно след смъртта на банкера Михов бе открит застрелян с ловна пушка шефът на ПЧБ - Павликени Ангел Кабаиванов. Версията бе самоубийство.
През август същата година от четвъртия етаж на ДСК в София се хвърли тогавашната шефка на жилищно и текущо кредитиране, Антония Антонова. Намерено бе предсмъртно писмо, сочещо самоубийство. Прострелян в собствената си кола бе намерен и шефът на ЦКБ - Враца - Александър Банков. Версията бе самоубийство. От ръцете на Банков изчезва папка с документи, която той взел на излизане. Янко Савов-Яшко се спомина от инфаркт след гостуване на рекетьори, гарантът за първия заем на палестинеца - Петър Петров почина от тумор, а Людмил Досев почти загуби разсъдъка си в Ловешкия затвор.
На 6 май 1999 г. в килията си в испански затвор е намерен обесен Ангел Златанов - Акрам. Първоначалната версия бе самоубийство.
Междувременно банковата афера "Акрам", в която бяха замесени имената на социалистически функционери тръгна към съда. В съда влезе делото за Людмил Досев, бивш офицер от службите на сигурност, който бе прибран в ареста на великотърновското следствено управление за взет 10 милионен кредит от Балканбанк. Оказа се, че два месеца Досев е изплащал лихвите, след което обявил, че е неплатежоспособен. Измами, подправени документи, създаване и дейност на фирми фантоми - това бяха криминалните отсенки на банковата афера в Северна България , където бе замесено солидно името на БСП. "Нека съдът докаже, че аз съм на дъното на аферата "Акрам"- каза тогава Радослав Радославов, гарант на милионния кредит, който бе теглил Досев от Балканбанк в Търново. Радославов е един от малкото, чийто имена се споменаваха като замесени по банковата афера, който остана в България. Бивш първи секретар на ДКМС във Велико Търново, бивш шеф на местната Държавна сигурност, Радославов бе работил в съдружие с "Акрам къмпани", една от фирмите на палестинеца с българско име Ангел Златанов.
След като гръмна аферата "Акрам", председателят на ВС на БСП Жан Виденов предостави документация и писмо за сведение по случая. В тях той категорично отхвърли тезата, че общински организации на БСП са получавали финансова помощ чрез отчисляване на "комисионни" по отпуснати кредити. Предоставени на разположение бяха Правилникът за финансовата, деловодната и стопанската дейност на БСП, както и справки и отчетни документи за финансовото състояние на регионалния съвет на БСП в град Плевен. Когато делото "Акрам" стигна до съда във Враца, същата година влезе в сила чл. 268 от НПК, според който съдебният процес трябва да се води в присъствието на обвиняемите. Поради отсъствието на Акрам и снаха му процесът беше спрян.
През 1996 г. Акрам и снаха му бяха засечени в ЮАР. През ноември 1997 г. обаче Интерпол ги откри в Испания. Година по-късно Главна прокуратура съобщи, че Испания е заявила готовност да ни върне Акрам. Три месеца по-късно прокурорът Пламен Цанков /който завърши делото и подаде оставка след идването на Никола Филчев - Л. М./ каза, че ще лети до Испания, за да е сигурен, че Акрам ще се качи в самолета.
После обаче връщането на палестинеца и снаха му бе отложено за неопределено време и официалното обяснение бе, че се уточнява датата и мястото за екстрадирането. На 6 май 1999 г. Акрам бе намерен обесен в килията си в затвора "Сото дел Реал". За смъртта му съобщи испанският всекидневник "Ел Мундо". Според него тялото на палестинеца висяло на закачалка на прозореца в килията. Седмица след това българската прокуратура твърдеше, че все още не е уведомена официално за инцидента.
Акрам влезе в "Сото дел Реал" на 14 април 1999 г. - т. е. 20 дни преди смъртта си. Преди това лежа повече от година в друг затвор. Седмица след обесването му, съд в Мадрид образува следствено дело по случая. Испанските власти изказаха предположение, че става въпрос за самоубийство. Информация за хода на делото така и не бе оповестена.
Запознати твърдят, че преди смъртта си Акрам бил готов да сътрудничи на родното правосъдие и с охота очаквал съдебния процес. На другия ден след вестта за кончината на Акрам хората във Велико Търново не можеха да повярват, че Акрам се е самоубил. За едни новината бе поредната вестникарска манипулация, за други - потвърждение, че дългата ръка на родната мафия е стигнала палестинеца и в Испания. "Бог да го прости! Не съм изненадан от съобщението. В известен смисъл очаквах такава развръзка, защото Акрам е нещастно момче, въвлечено в една голяма игра", каза за печата апелативният прокурор във Велико Търново, Цанко Русев. Той бе един от магистратите, които работеха над банковата афера от години. Със смъртта на Луканов и на Акрам си отиде тайната на механизма, задвижил източването на 93 млн. лв. през 1992-1993 г., допуснаха запознати със случая. Кръстникът и духовен наставник на Акрам - о. з. полк. Радослав Радославов, бивш шеф на ДС и на РДВР във Велико Търново и един от осмината подсъдими по делото, отказа да коментира възможно ли е Акрам сам да е надянал примката. "Толкова години минаха оттогава, в този свят всичко е възможно", коментира Радославов трагедията. Бившата съпруга на Акрам, Мария Златанова заяви, че е научила за смъртта му от вестниците, но отказа да коментира края на съпруга си.
"Няма човек - няма проблем" е казвал Сталин. Така приключи една афера, която доказа, че мафията в България не е икономическа, а политическа.
* Рожденото име на Акрам е Джамал Абдул Даим Абулибде. Според собственоръчно написана автобиография той е роден в град Газа, Палестина, на 9 юли 1959 година. Още като гимназист в Дамаск участвал в ООП, членувал и в Ал Фатах. На 29 август 1980 г. той идва в България "да изучава военното дело". Завършил е пълния курс на Великотърновското военно училище "Васил Левски" през 1984 г., специалност мотострелкови войски. Успехът му от държавните изпити е отличен 5,50. В досието му от военното училище пише, че "притежава добра обща култура и интелект". Сред недостатъците изпъква констатацията: "недостатъчна взискателност към него и другарите му". С Указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. Акрам става български гражданин.
** Ужилените с около $2,2 млн. по тогавашния курс бяха: "Стройбанк" - София, - 30 млн. лв., ПЧБ - клон Габрово, - 11 млн. лв., Българска пощенска банка - клон Плевен, - 14 млн. лв., Балканбанк - Велико Търново, - 10 млн. лв., Кредитна банка - клон Ловеч, - 5 млн. лв., ПИМБ - клон Габрово, - 2 млн. лв., и ЦКБ - клон Враца, - 19 млн. лв..
Следва продължение
