Винету даде заявка за собствена държава!
Цяло събитие изчезна от електронни и печатни издания без обяснение или някакво развитие * Индианци поискаха да заживеят като нормални хора, а не в резервати
ЛЮБА МАНОЛОВА27 декември 2007
Тези дни Кондолиза Райс каза едно знаменателно изречение: "САЩ нямат постоянни врагове" и бе напълно права.
САЩ нямат постоянни врагове, защото враговете им се сменят постоянно. Но в същото време САЩ имат един постоянен враг и това самите Съединени американски щати.
Миналата седмица, докато САЩ и техният президент Буш се разкъсваха между казуса как да откъснат Косово от Сърбия, и докога Турция да бомбардира кюрдите, как на 7 януари Путин ще бъде убит, и кои в света са терористи и кои - не, индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.
Индианците настояват за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.
Индианците лакота живеят на територията на пет американски щата: Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота, Монтана и Уайоминг. Земи на лакота има на територията на щатите Колорадо и Канзас. "Ние повече не се явяваме граждани на Съединените щати. Всички жители на териториите на петте щата, които се явяват наша исконна територия, са свободни да се присъединят към нас" - заяви индианският правозащитник Ръсел Минс на специално свикана пресконференция.
Някои от обявените инициативи на индианците са: освобождаване от данъци, и право да издават паспорти и шофьорски книжки на жителите на обявилата се за независима територия върху петте американски щата.
Представители на лакота са посетили посолствата на Чили, Боливия, Венецуела и ЮАР за да съобщят за появяването на нова държава. "Ние се обръщаме към братята си по кръв и събратята си понещастие " поясни Минс защо индианците са се обърнали точно към посолствата на тези четири държави.
В Боливия и Венецуела във властта са представители на коренното население, а в Чили индианците съставяват съществена част от населението на тази държава. Що се отнася до ЮАР - тя е попаднала в списъка, тъй като нейното чернокожо население както и индианците са били дълги години жертви на апартейд.
Повод за заявлението на лакота от миналата седмица е Декларация на ООН за правата на коренните народи, против която Декларация се изказа и обяви администрацията на Буш.
Все пак не е зле да припомня, че едно са малцинства от пришълци или изселници от военни конфликти, а съвсем друг - коренно население.
The Telegraph подчерта, че индианците лакота едностранно се отказват от договореностите, сключени от предците им с федералните власти. Някои договори са подписани преди повече от 150 години.
Всъщност повечето он коминтаторите наблюдателите са скептични, че лакота едва ли ще се сдобият с държава, тъй като още в 1974 година те издадоха своя Декларация за независимост по подобие на тази, с която САЩ обявяват своята независимост от Великобритания. "Опасност индианците да получат независимост няма" - написа "Комсомольская правда" в коментар на събитието.
Игра на съдбата или съвпадение бе фактът, че индианците обявиха своята независимост няколко часа преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, където САЩ настояваха за самоопределение на Косово.
Филис Янг, една от организаторите на Първата международна конференция по правата на коренното население в Женева в 1977 година, заяви: "Ние имаме 33 договора със Съединените щати, които те не изпълняват, и така продължават да вземат нашата земя, нашите води и нашите деца".
Според приетият от ООН документ за правата на коренното население: "Коренното население/народи има/т право на самоопределение. В съзвучие с тези права те /коренното население/ могат да определят свой политически статус и свободно да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие".
Според Янг, мъжете от племето лакота имат най-кратката продължителност на живота в света - 44 години, а самоубийствата от средите на подрастващите индианци надвишавали средните показатели за Щатите. 97 на сто от индианците живеят под прага на бедността, като 85 на сто от тях са без работа. Детската смъртност при индианците сочат цифри от статистиката е пет пъти по-голяма от тази в САЩ!
Държавният департамент на САЩ не е реагирал досега на Декларацията на лакота, а още по-малко пък на подадените и вече прекратени 33 договора подписани от индианците и правителството още от средата на 19 век. По всичко личи, че Държавният департамент няма никакво намерение да приема на сериозно заявленията за това, че мирните договори с правителството, подписани от вождовете на лакота от 1851 и 1868 нямат юридическа сила.
Според Ръсел Минс, едностранния отказ на индианците да спазват договора, нарушен от другата страна /САЩ - бел. Л.М./напълно съответствал на Конституцията на САЩ и международното законодателство в момента. Ръсел Минс окачестви договорите на САЩ като "нищо незначещи думи върху евтина хартия". Още се помнят и цитират думите на Минс: "Само като нарушим спокойствието на живота на белите, ние ще бъдем чути".
"Коренни американци" според Минс е срамно, политически некоректно название на индианците от страна на официален Вашингтон. "Предпочитам определението "американски индианец" призна Минс, тъй като това определение поне сочело произхода на неговите братя и сестри.
Професорът от Уестминстърския университет, Джон Оуенс коментира събитието по следния начин: "Всички предишни опити се провалиха, ще се провали и този. В Конституцията на САЩ е казано, че никой няма право да излиза от състава на обединените САЩ. По-скоро този опит за откъсване се приема като начин да се привлече вниманието върху сериозните социални и политически проблеми, с които се сблъскват много индианци в САЩ. А тези проблеми възникват заради политиката, която провежда федералното правителство".
От края на миналата седмица, съобщенията за решенията на индианците да създадат своя държава прекъснаха най-неочаквано. Коментар или реакция от страна на официален Вашингтон така и не се чу или излезе. Коя е причината за това мълчание и рязкото спускане на информационна завеса - все още няма яснота. Противопоставянето на индианците на официалната власт на САЩ напомня на битката на Давид и Голиат. Разликата засега ще е в крайния резултат. И като първа стъпка по всичко личи е прекратяването на излизането на каквито и да било информации по случая. За следващите стъпки тепърва ще узнаем, но трябва да мине време...
Някои наблюдатели нарекоха събитието индианците да обявят независимост "косовски синдром", но тук нещата са далеч по-сложни и още повече различни. В единия случай става дума за откъсване на територия от суверенна държава, заради претенции на албанско малцинство.
В случая с индианците населението не е малцинство, а коренно, и земите, от които е прогонено в резервати са земи на неговите деди и прадеди.
Но за САЩ е характерно поведението: "Не ме гледай какво върша, а ме гледай какво говоря". Трудно е да гледаме през пръсти на онези, които ни закриват очите с тях бих прибавила аз. Рано или късно това ще се плаща.
