7.Ръководство на въздушното движение - този Остров на съкровищата за всяка власт

Сериозните проблеми по изграждането и пускането на важни за безопасността на въздухоплаването и националната сигурност технически системи, за които нито НСС, нито парламента и прокуратурата не направиха проверки, за да вземат мерки

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 26 август
27 август 2006

Из "Бялата книга на Правителството на Симеон Сакскобургготски":

"Съгласно програмата, летищните радари е трябвало да се заменят през 2001-2003 година. За да могат съществуващите дотогава радари да работят до този срок, на 13 ноември 1997 година се сключва договор с ALENIA за модернизиране на някои елементи от антенната система на летищните радари за сумата от $ 365 700. На 10 декември 1998 година се подписва договор между Главна дирекция РВД и "Аления" на сума $10 500 000, в т.ч. за модернизация на радарите в София - $3 456 000, Варна - $3 456 000, Черни връх - $1 794 000 и Върбица - $1 794 000, след пряко договаряне само с един участник. Прилагането на чл. 58, т. 2 от ЗВДОбП има основание само при извършване на модернизация на съществуващите приемници на първичните радари.

Tази разпоредба не може да служи като основание за закупуване на нов моноимпулсен вторичен радар /както в случая е направено/ и по този начин да се заобикалят разпоредбите на ЗВДОбП за търг или конкурс между няколко фирми, тъй като става дума за съоръжение, което може да работи самостоятелно или да бъде интегрирано, така както е изпълнено на ТРЛК "Черни връх" и на ТРЛК "Върбица".

Монтажът на радарите закъснява между 40 и 240 дни и вместо да се съберат, дължимите неустойки се предоговарят."

След всичко изнесено дотук е ясно, че

трето българско правителство подминава сериозните проблеми, свързани с изграждането и пускането в експлоатация на важни за безопасността на въздухоплаването и националната сигурност технически системи, както и сериозните финансови нарушения извършвани или прикривани от ръководството на РВД. Въпроси по тези проблеми са поставяни неведнъж както в пресата, така и в дните за парламентарен контрол, но до момента не е извършена задълбочена цялостна проверка на посочените факти, нито от Националната служба за сигурност, нито от различните правителства и парламенти, а още по-малко пък от принципала на РВД - Министерство на транспорта и съобщенията и Главна прокуратура. Какво трябваше и е необходимо да се провери:

I.Как и от кои длъжностни лица е направен изборът за спесифициране, изграждане и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение?

Ето фактите: през м. април 1999 г. Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение /РВД/ обявява търг за създаване, инсталиране и пускане в експлоатация на нова система за управление на въздушното движение в Единния център за управление на въздушното движение - София. За ръководител на проекта и председател на комисията за избор на изпълнител е определен тогавашният зам. генерален и сегашен генерален директор на РВД - Цветан Дилов.

За участие в търга, подават своите оферти фирмите: "Аления Маркони Системс" - Италия, "Ерсис АТМ" - Франция, "Локхийд Мартин" - САЩ и "Рейтеон" - САЩ.

На 7 декември 1999 г. комисията обявява, че печели "Аления Маркони Системс" с цена 26,490 млн. евро и срок за въвеждане в експлоатация на системата на 7 октомври 2003 г.. Радиолокационният тренажор, така необходим за обучение на ръководителите на полети за работа със системата следва да бъде инсталиран и пуснат в експлоатация през м. февруари 2002 г. т. е. 20 месеца преди пускането на самата система.

Следващите 33 седмици, група специалисти от РВД, начело с Дилов и представители на "Аления" уточняват детайлните технически спесификации на новата система.

На 31 юли 2000 г. е подписан Договор вече за сумата от 29,557 млн. евро. Срокът за въвеждане на системата в експлоатация остава същия - 7 октомври 2003 г.

През м. декември 2001 г., когато Цветан Дилов е вече генерален директор на РВД, "Аления" прави предложение за прилагане на т. н. "фазов подход" при изпълнението на договора. Основни аргументи на италианската страна са: намаляване на рисковете свързани с изпълнението на проекта и по-бързото влизане в експлоатация на системата. Сроковете са както следва:

- фаза V0 - приемане, пускане и реална работа на т. н. "междинна система", става дума за функционално орязана версия на системата, със срок м. септември 2002 г. и подобна функционално орязана версия на радиолокационния тренажор, със нов срок: м. октомври 2002 г.;

- фаза V1 - извършване на доработки, целящи повишаване функционалността на "междинната система" и радиолокационния тренажор и провеждане на тестови изпитания за реална работа - срок: м. април 2003 г., и

- фаза V2 - окончателно приемане на системата и радиолокационния тренажор, съгласно посочената в Договора конфигурация - срок: м. октомври 2003 г.

На 17 януари 2002 г. със заповед на генералния директор Дилов е сформирана група, която трябва да даде експертна оценка на т. н. "фазов подход". Две от заключенията и препоръките на експертите са особено показателни:

"8.2. Прилагането на "фазов" подход увеличава риска от закъснение при внедряването и евентуално неизпълнение на крайните изисквания на договора, предложени за внедряване в последната фаза /V2/." и
"8.3.2. Да се оптимизира схемата на плащанията по изпълнението на основните фази от договора.

Предложеното разпределение на плащанията по години не гарантира доставката и внедряването на основни функции, предвидени за доставка в последната фаза от изпълнението на договора в предложените срокове и не е в полза на ДП РВД. Това определя голяма вероятност за реализиране на риска за частично изпълнение на договора и отлагане на внедряването на тези основни функции за неопределен срок, което е неприемливо за ДП РВД."

Никой не си прави труда да вникне в съдържанието на доклада на експертите и на 26 март 2002 г. Цветан Дилов, подписва с "Аления" анекс, според който при запазване на финансовата рамка на договора се определят крайните срокове за въвеждане в редовна експлоатация на трите етапа на системата, а именно:

- фаза V0 - до 10 декември 2002 г.;

- фаза V1 - до 6 май 2003 г., и

- фаза V2 - до 2 декември 2003 г.

Така за първи път, РВД официално фиксира и одобрява окончателния срок за приемане на системата да бъде удължен. Тук му е мястото да спомена, че в първоначалния договор с италианската фирма го няма вписан фазовият подход, който е приет по времето на министъра от царския режим, Пламен Петров. Вярно е, че се приема удължаването на договора само с 1 месец, но с това се поставя началото на един дълъг процес, в който изпълнителят "Аления Маркони Системс" ще налага своите условия на възложителя - РВД.

Така се стига до ситуацията РВД да поддържа на практика две системи - френската "Томсън" и "Аления" - все още на ниво първа фаза. За фаза 0 е платено, монтирани са някакви дисплеи, но не се използват. Както изтъкнах вчера в предишната част от разследването, системата на "Аления" прекъсва, внедрява се на части, на парче, но се плаща на италианците.

Началото на този песимистичен вариант на развитие на процесите е през месец декември 2002 г., когато поради "срив" на системата приемането на версия V0 е прекратено. Радиолокационният тренажор също не е приет, т. к. от 111-те основни функции, заложени по договор, не отговарят частично или напълно 60 от тях - или 66.6 на сто! Дори и за неспециалистите става ясно, четейки фактите около изпълнението на договора с "Аления", че така широко прокламирания, като единствено правилен "фазов" подход е на практика сериозно компрометиран.

Налице е както управленска немощ на ръководството на РВД, така и примиренческата позиция на принципала на предприятието - министерството на транспорта и съобщенията. Още с настъпването на новата 2003 г. "Аления" поставя свои претенции за допълнителни плащания и непризнаване на трупащите се неустойки за направените закъснения. Основният аргумент на италианците е, че в доставяната от тях система са включени функционалности, които са некоректно и непълно спесифицирани от РВД в договора, и за които българската страна трябва да заплати допълнително. От страна на РВД е поискано становище от Евроконтрол по спорните въпроси. В становището са отхвърлени като неоснователни по-голяма част от претенциите на изпълнителя - "Аления Маркони Системс". Въпреки това, на проведена на 3-4 септември 2003 г. в министерството на транспорта и съобщенията среща, министър Василев лично, поема ангажимента да бъдат допълнително заплатени на "Аления Маркони Системс" 1,140 млн. евро за функционалности /за тях стана дума и в парламентарното питане на депутата Петър Димитров - бел. Л. М./, които са посочени в договора и са логично свързани с надеждното функциониране на системата. По този начин, вместо да бъдат потърсени истинските причини за реализираното забавяне, на фирмата "Аления" се осигурява измъкване от плащане на неустойки за милиони евро. Цената на системата нараства на вече на 30,557 млн. евро.

На 7 октомври 2003 г. изтече срокът, на който по договор РВД трябваше да има изцяло функционираща система и радиолокационен тренажор към нея, но това не се случи! Краят на 2003 и началото на 2004 г. се характеризират с безуспешните опити да бъде приета /поне на хартия/ споменатата по-горе "междинна система". За целта, от пресцентъра на МТиС са впрегнати всички сили и пуснати в употреба изтъркани похвати, включително и за "саботаж". Разбира се, истината излезе наяве и показа несъстоятелността на тези твърдения, но никой не се извини на несправедливо обвинените професионалисти от РВД.

След оказания силен натиск, на 27 февруари 2004 г., със закъснение от 14 месеца, версия V0 на системата е приета с около 150 забележки към работата й. "Аления" се ангажира да отстрани констатираните многобройни недостатъци на 4 етапа: през месеците март, април, май и октомври 2004 г. Месец по-късно, в РВД започва прилагането на витиевата процедура, целяща да бъде придадена законова форма за изплащането на обещаните през септември 2003 г. 1,140 млн. евро. Това става, като със своя докладна записка Димчо Божков - зам.-генерален директор на РВД и дясна ръка на Дилов, /споменат в Доклада на комисията, назначена от министъра на транспорта и съобщенията с опитите си за подвеждане на комисията и прикриване на финансови нарушения за над 250 000 щ.д.- бел. Л. М./ предлага на председателя на Управителния съвет на РВД - зам.-министър Красимира Мартинова, да бъде оторизиран генералният директор на РВД Цветан Дилов да сключи допълнително споразумение към договора с "Аления Маркони Системс", с което да бъдат заплатени тези допълнителни 1,140 млн. евро. И всичко това се прави въпреки аргументираното становище на българските специалисти и Евроконтрол, че в конкретния случай нищо извън договора не е извършено и съответно няма за какво да се доплаща!
В същия месец март 2004 г., по разпореждане на генералния директор Дилов е съставена нова комисия, която "да оцени оперативната готовност на системата". Целта е да бъде утвърден протокол, в който да не се показва явно истинското състояние на нещата от 27 февруари 2004 г. Месец по-късно, в периода 25-26 март 2004 г., министър Василев, зам. министър Мартинова, експерти от МТиС и група журналисти посещават Рим и са гости на "Аления Маркони Системс". Не е ясно, каква е целта на това посещение, но през май 2004 г. в РВД постъпва ново предложение от "Аления" за оказване на допълнителна техническа помощ от тяхна страна по време на въвеждане в експлоатация на фази V0 и V2 - на стойност 3,458 млн. евро!

В началото на юли 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Констатирани са 36 различни недостатъка и в резултат, тренажорът отново не е приет за експлоатация.

В средата на юли 2004 г. "Аления Маркони Системс" прави нови две предложения. В първото се предлага да отпадне фаза V1 от т. н. "фазов" подход и всичко от нея да премине към фаза V2. Новите срокове стават, съответно: за оперативната система - м. октомври 2005 г. и за радиолокационния тренажор - м. ноември 2005 г. Или с други думи закъснението за системата ще е 24 месеца, а за тренажора - 24 месеца, ако за отправна точка се вземе анексът, с който се приема т. н. "фазов" подход, или 44 месеца, ако се отчита първоначалният договор. Второто предложение отхвърля като неоснователни претенциите на РВД за натрупаните до момента от страна на "Аления Маркони Системс" неустойки за закъснение, надхвърлящи сумата от 6 млн. евро. Италианците категорично заявяват, че забавянията не са по тяхна вина. Нещо повече, самите те посочват направени от тях допълнителни разходи за над 5 млн. евро, които настояват РВД да плати! С тази претенция, общата цена на системата надхвърля сумата 36 млн. евро. Към тази сума следва да се прибавят направените сериозни разходи по създаването от български фирми и специалисти на допълнителни модули, изключени навремето от обхвата на договора, удължената фирменна поддръжка на действащата в момента радиолокационна система, принудителното обновяване на стария радиолокационен тренажор от фирмата "Рейтеон" и редица други.

Докато "Аления" бави изпълнението на договора и се занимава единствено с оформяне на нови и нови финансови претенции, ген. Директор на РВД, Цветан Дилов назначава комисия, с председател зам. генералния директор Александър Витков, която трябва да изготви "цялостна позиция на ДП РВД" във връзка с договора с "Аления Маркони Системс". Така още преди да е изградена, тествана и внедрена системата от италианците, РВД е принудено да разрешава спорни въпроси, да се защитава позицията претенциите на "Аления" по неустойките да не се получават, ако не са доказани, и неустойките дължими от "Аления" на РВД да се изплатят. И тук идва най-странното предложение на Комисията на Витков: да се търси възможност за целесъобразността от евентуалната замяна на паричното издължаване на неустойките от "Аления" към РВД с доставка на стоки и/или услуги със съизмерима стойност." В края на м. септември 2004 г. са направени нови тестове на радиолокационния тренажор. Отново са констатирани сериозни недостатъци и тренажорът за пореден път не е приет в експлоатация.

Прах в очите на безсилните министър и шефове на РВД

Въпреки сериозните недостатъци, изброени дотук, на 21 януари 2005 г., в присъствието на транспортния министър Н. Василев и представители на масмедиите системата беше "пусната". От ръководството на ДП РВД и Министерството на транспорта е направен поредният опит за заблуда на авиационната общественост, който не минава, тъй като:

- на практика става дума за само за фаза V0, която е трябвало да бъде готова до 10 декември 2002 г.;

- до средата на март 2005 г., работата на системата показва сериозни проблеми имащи пряко отношение към безопасността на полетите, като самопроизволно изключване на отделни елементи на системата, "замръзване" на изобразяваната информация; изобразяване на невярна /лъжлива/ информация; неправилно интерпретиране на коректно въведени в системата данни; сериозни закъснения /реакция на системата/ при изобразяване на необходима информация; некачествено от ергономична гледна точка, разпиляно и на моменти претрупано изобразяване на информацията, водещо до невъзможност за бързото й възприемане, оценка и вземане на правилни решения от страна на работещите ръководители на полети и още и още много подобни сериозни недостатъци;

- до средата на март 2005 г. все още не са извършени редица стъпки, посочени в основните регламентиращи документи, касаещи въвеждането в експлоатация на подобни системи, а именно: не са направени анализ и оценка на риска за работа със системата и не е посочена нейната надеждност; не са анализирани и посочени слабите от оперативна гледна точка моменти при работа със системата и липсва разработваната въз основа такъв анализ "алтернативна технология", имаща за цел минимизиране на рисковите фактори. На практика не само че самата система не е сертфицирана за работа, ами и нейните сензори /радарите от които постъпва информацията/ не са сертифицирани. Всъщност радарите бяха сетифицирани чак сега лятото на 2006 г., но не е ясно как ще бъде сертифицирана цялата система, която в момента работи без сертификати. Системата във Варна също не е сертифицирана 10 години.

- до средата на март 2005 г., въпреки, че е "приет" на хартия, тренажорният комплекс не работи и нито един ръководител на полети не е обучен за работа със системата на него; "обучението" се провежда на оперативните работни места в свободното време, т. е. когато АМС не инсталира оборудване и нов софтуер или тества тези работни места. Все още липсва технология за обучение на ръководителите на полети на новата система; т. н. инструктори, които "обучават" състава нямат сертификат, че са преминали необходимото обучение за работа със системата и имат право да обучават; нито един ръководител на полети не е получил сертификат, че е преминал съответното обучение и има право да работи със системата.

- Тук му е мястото да спомена и още един факт, който възниква около проблемите с изграждането и внедряването на системата на "Аления": допълнително затруднение създава и строителството на новото летище, тъй като РВД се занимава със светосистемата.

За всички работещи в РВД и специалисти е видно, че предвид неизпълнените към момента редица елементи имащи пряко отношение към нормалното функциониране на системата - анализ и оценка на риска, създаване на алтернативна технология, комплексно тестово облитане и др., подобно "пускане на системата" има по-скоро показен, отколкото реален характер, като в основата на това стои ръководството на ДП РВД и генералният директор Цветан Дилов.

II. Още нарушения.

В одиторски доклад на KPMG от 30 март 2004 г. са посочени по-лошите икономически резултати на РВД за 2003 спрямо 2002 г., а именно: по-ниски приходи от дейността, по-ниски приходи от депозити. В същото време са изплатени по-високи възнаграждения на генералния директор, на членовете на управителния съвет, на членовете на контролния съвет. В горните цифри не включвам допълнителните екстри, като: купони за храна - по 280 лв. и за бензин - 120 лв. всеки месец, пари за облекло - над 2,000 лв. за година и др., което е в разрез с въведения лимит на възнагражденията на тази категория служители - "представители на държавата".

Вместо финал - синдром "Топлофикация"

Вместо финал на този опит за изнасяне на документално подкрепени престъпления, свързани с нарушения на финансовата дисциплина, изнесох данни за нанесени щети в милиони на държавно предприятие, щети, довели до риск за националната сигурност. Издирих и цитирах еднолично взети решения, прояви на висши държавни чиновници на шуробаджанащина, дерибейство, безнаказаност. В това разследване лъснаха лични интереси на премиер, министри, депутати, генерални директори, секретарки и роднини на работещи в държавния апарат висши чиновници. Написах и публикувах това разследване с една-единствена цел: да запретнат ръкави от прокуратурата и една създадена неправителствена комисия да настоява за разследване, изземване на документи, съкращаване на лица, свързани с политическата класа и непритежаващи необходимите професионални качества, които без конкурс са назначени в РВД.

Сезирам Прокуратурата в лицето на нейния Главен прокурор хората, които са нанесли щети на автомобили на РВД да бъдат заставени от закона да си платят волностите и нарушенията.
Сезирам Главния прокурор - за раздадени и получени неправомерно апартаменти, коли, купони за храна, бензин, мобилни телефони, съсипана компютърна техника, преотстъпена на предишните избори, въвеждане на ред и законност в ДП РВД и извеждане на всички спуснати по височайшо разпореждане и назначени лица без квалификация и без проведен конкурс.

РВД е предприятие, където в ръцете и уменията на неговите ръководител полети са съдбите на пътници от десетки и стотици прелитащи и кацащи самолети. Ето защо в предприятието е крайно време да се установи ред, спокойна обстановка и създаване на нормални условия за работа.

Вашето мнение за статията може да споделите тук