3. Антон Станков: Нашите медицински сестри всъщност са лишени от защита

Дотук публикувах взаимно отричащите се версии за действия и бездействия от страна на Разузнаването и Министерство на външните работи, които присъстваха в разговорите на бившия шеф на Разузнаването, Димо Гяуров и министъра на външните работи, Надежда Михайлова с водещите на предаването "Здравей България" Лора Крумова и Георги Коритаров.

Днес продължавам с казаното на другия ден, в същото предаване от адвокат Владимир Шейтанов и министъра на правосъдието Антон Станков.

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 28 декември

29 декември 2006

"Ние имахме индикации за случващото се" каза генерал Димо Гяуров в сутрешното предаване на Нова телевизия, "Здравей България". И докато служителите на Националната разузнавателна служба в Либия имали индикации, техните колеги от Полша, Филипините, Египет, Унгария, Украйна изтеглят своите граждани от Джамахирията, за да предотвратят нови арести и по-нататъшни усложнения.

Докато нашите разузнавачи са имали индикации за случващото се в Либия, в България скандалът с ареста на нашите медици става известен от в. "24 часа", където са сигнализирали разтревожените близки на задържаните.

Докато разузнавачите имат индикации, посланик Илов освобождава 17 души от задържаните, праща консулът Олег Маринов в Бенгази за информация, прави срещи, докладва, търси информация за останалите в ареста. И точно тогава, само пет дена след официалното оповестяване на случилото се със задържането на медицинските ни сестри, посланикът е отзован от поста си, по заповед на Надежда Михайлова за "несправяне с работата".

Всъщност в Посолството се получава факс от съпруга на една от задържаните, д-р Здравко Георгиев за арестите, а Разузнаването в същото това време си остава с индикациите за някакви арести. Оказва се, че Посолство и Разузнаване са нямали някаква постоянна връзка помежду си. И след разговорите с Гяуров и Михайлова стана ясно, че Разузнаването е било наясно какво точно се случва, докато Външно министерство също нямало и най-малка представа!

Разузнавачите на Гяуров не правят елементарната връзка с колегите си от Полша, Унгария и другите държави, погрижили се за гражданите си. Гяуров поясни даже, че една от причините да се стигне до арестите била, че българските граждани нямали нагласата да търсят Посолството си при необходимост и проблеми, възникнали на територията на чужда държава.

Гяуров посочи като вина фактът, че българките не потърсили помощ от дипломатическата си мисия - което наведе на мисълта, че Гяуров все още не е наясно какво точно се е случвало в критичните дни за медицинските ни сестри.

Гяуров посочи и факта, че Разузнаването ни било подложено на силен натиск от либийското контраразузнаване и по тази причина се наложило да се сниши и стигне до извода, че само чрез дипломатически средства може да се търси решение на случая. В предаването Гяуров отказа да коментира дали е убеден в невинността на петте медицински сестри.

Според Гяуров Разузнаването освободило и изтеглило 17 медици от Либия, а той самият започнал да пише писма, да прави срещи и търси съдействие от сродни служби.

Според Михайлова, посланик Илов бил уволнен, защото освободил само 17 от задържаните наши медици, а за другите 6 не успял да направи нищо!

"Бой по Кадафи и либийската държава" обяви Гяуров от телевизионния екран. Докато Михайлова обясни, че е имала цялостна документация по случая, че е писала Докладни, че е правила предложения до премиера Иван Костов.

Така в класацията кой от политическите лица "спомогна" за сегашната съдба на българските медицински сестри, първите две места заеха Димо Гяуров и Надежда Михайлова.

Какво още сгрешиха политиците ни спрямо медицинските сестри и процеса?

Ще започна с новината, съобщена вчера от информационна агенция "Фокус", че България е затворила морето си за либийски кораби. Пристанище Варна и рибният порт в Бургас обявиха бойкот на Джамахирията заради осъдените на смърт български медицински сестри. Така те се присъединиха към призива на Асоциацията на корабните брокери и агенти да не се обслужват съдове, плаващи под знамето на Либия. Тези протестни действия са извън обсега на голямата политика и са решение на самите ръководства на двете пристанища.

В предаването на Нова телевизия на 27 декември т. г. бе поканен адвокат Владимир Шейтанов, като по време на разговора с него бе включен по телефона и бившият министър на правосъдието, Антон Станков. Ето какво стана ясно от двамата събеседници в студиото:

"Защо не беше трансформиран процесът от частноправен в публичноправен."

Този въпрос задава Владимир Шейтанов на министър Станков навремето. Станков благодари за информацията на Шейтанов и с това на предложението се слага точка. Ето какво обясни Станков в студиото на Нова телевизия:

Антон Станков: Бих искал да припомня, че имаше една промяна в обвинението. Заслуга на адвокат Шейтанов е, че издейства тази промяна. Делото вече не се разглеждаше пред Народния съд и отпадна обвинението за организиран заговор срещу либийската държава. Точно по този мотив не беше възприета и неговата теза за продължаване на делото по начина, по който той искаше... това беше въпрос, обсъден от Междуведомствената комисия. Вижте, да правим анализ на защитата би било добре, ако имаш съд. Проблемът по това дело е, че всъщност съд няма. Не се позволява развиване на правни аргументи, не се позволява събиране на доказателства. Ако имаше възможност тези неща да се случат пред съда, тогава можехме да анализираме коя защита е по-добра. Ние всъщност сме лишени от защита.

Да се промени ли стратегията на защитата - бе зададен въпрос в студиото. Споделят ли Станков и Шейтанов мнението, изказано от арабиста Кирияк Цонев, делото да бъде изведено извън границите на Либия, в друга арабска държава, даже под патронажа на Съвета за сигурност?

Владимир Шейтанов: Вижте, ние на няколко пъти бяхме свидетели на влизане в защита на различни специалисти, в това число от Египет и от Франция, които обаче за съжаление следваха досегашната стратегия на защитата, без да я обогататят в достатъчна степен с възможностите си... Стратегията на защитата в голяма степен следваше курса, който беше начертан в самото начало, а мисля, че осем години дело в Либия е достатъчно време, за да се помисли дали трябва да остане същата стратегия.

Антон Станков: Би допринесло определено, не виждам как би могло да стане?

Владимир Шейтанов: Ако ми разрешите, аз не бих се съгласил с такова нещо. Идеята за изнасяне на делото зад граница по един или по друг начин е лансирана още през 2001-2002-а година и тук в това студио, и Лора може да потвърди, и нейната колежка, която седи до мен, също биха могли да си спомнят, че тази идея е доста отдавнашна. Класическият отговор... Тя е моя, аз няма защо да я възприемам. Класическият отговор от страна на институциите беше, че това би било хубаво, но не е възможно, а това не е вярно... Да, беше възможно, по един или по друг начин. Аз през тези години направих достатъчно проучвания, включително и в съда в Хага, нали, и има много такива възможности. Беше взето политическо решение да не се върви по този път. Да, най-добрият вариант, максималистичният, би било да се повтори това дело зад граница... Да се повтори това дело зад граница, а има и други възможности за контрадела, за които говори министър Станков. Антон Станков: Трябва да бъдем терминологично точни. Не става дума в случая за изнасяне на делото, а по-скоро за водене на контрапроцес. Т.е. успоредно дело с успоредно събиране на доказателства.

Владимир Шейтанов: Аз бих желал обаче да допълня обаче още нещо. Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години. И аз съм ви донесъл две писма, които официално са пуснати до двама поредни министри на правосъдието на България, в които от адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, не бях допускан в продължение на години до работа по делото.

Аз съм упълномощен от две от медицинските сестри в Либия и в продължение на години съм държан без информация и без възможност да осъществявам законовите си правомощия. Антон Станков: Вижте, кой ще бъде финансиран като защитник, е въпрос на два елемента. Първо, кой има пълномощно, и второ, кой Междуведомствената комисия е преценила, че може да бъде финансиран. Владимир Шейтанов: В правото на избор на адвокат Междуведомствената комисия играе странична и допълнителна роля. Правото е законово, правото на избор на адвокат принадлежи на българските граждани и е записано достатъчно добре в законодателството.

... Аз, доколкото съм в течение, една от българските сестри вече се отказа, така че това е факт и не бива да се говори в бъдеще време. Да, аз изразих съгласието си да се включа в екипа на защитата и да помогна с каквото мога...

... Естествено, влизането ми в екипа има за цел да внесе ново съдържание и това ново съдържание ще бъде внесено. Иначе няма никакъв смисъл да трупаме адвокати от Франция, от Египет или от някъде другаде, ако същата стратегия продължава и досега... Новото съдържание ще бъде в направление разширяване на международноправните аспекти на това дело, което досега не беше направено... промяна в стратегия и тактика на водене на едно дело може да се наложи от обективните обстоятелства. Както видяхте, обективните обстоятелства промениха стратегията на българската държава и аз не виждам с какво тази стратегия е внесла разнобой някъде по политическата верига.

Как могат да бъдат накарани либийските съдии да признаят независимите експертизи, които могат да оневинят медицинските сестри? - попитаха водещите Лора Крумова и Георги Коритаров.

Владимир Шейтанов: Аз просто нямаше да карам тези съдии да признават това, което те не желаят да признават априори, защото тези съдии са участници в една игра, която по думите на българския президент и на българския министър- председател представляват един опорочен процес. Съдиите в опорочения процес не могат да раздават правосъдие, и поради това не може да се търси правосъдие в рамките на този съдебен процес...

... Разбира се, че основният проблем стои извън съдебна зала и не е в защитата. Точно така е, българската защита направи максимума на това, което може да се направи при тези условия в рамките на един опорочен процес.

... : Ще се придържам към онази стратегия, която вече беше оповестена от президента и от министър-председателя, че съдебният процес в Либия е опорочен. Това нещо в продължение на няколко години се повтаря. Само, че когато се чуе от такова високо политическо ниво каквото е министър-председателят и президентът, се чува. Преди това не беше чуто. Съответно, отношението към този съдебен процес в защитата трябва да бъде променено. Едно е поведение на защитата в нормален съдебен процес, друго е в опорочен съдебен процес. Това са две различни категории.

Адвокат Бизанти и какво оттук нататък

Владимир Шейтанов: Ако питате за адвокат Бизанти, който напоследък много сполучливо някои наричат офицер Бизанти, заради неговите заслуги срещу българската държава в този съдебен процес, това е една много болезнена тема, не само за България. Мисля, че той е в основата на неуспехите, които българската защита реализира в рамките на този процес.
Г-н Бизанти... той се разболя за няколко часа... Целта вероятно той най-добре може да я изясни, но очевидно имаше цел.

... Основата в работата оттук нататък по това дело, трябва да бъде правилната оценка за характера на това дело. Ако това е един съдебен процес, поведението на защитата трябва да бъде едно, ако това е един опорочен процес- това е друго, ако това е една манипулация, политическа манипулация, отношението на защитата, поведението на защитата трябва да бъде трето.

Утре четете по какво си приличат позициите по процесав Либия на адвокат Хари Харалампиев и зам.- министъра на външните работи, Феим Чаушев