15.Другите убийства и самоубийства
Скандални обвинения засенчиха разстрела на Николай Колев - нито един от засегнатите не заведе дело за клевета * Екзекуциите на прокурора и психолога на отряда на баретите се прибавиха в Списъка на неразкритите убийства * Енергийни интереси оставиха четири трупа на мост преди Истанбул
ЛЮБА МАНОЛОВА29 ноември 2006 година
Продължение от 28 ноември 2006 година
Две показни убийства белязаха края на 2002 г. На 28 декември вечерта бе застрелян прокурор Николай Колев, а два дни по-късно бе намерен мъртъв в колата си служителят по сигурността в СИБанк Владимир Димов, който е бил психолог в отряда на баретите. И до двата трупа имаше подхвърлени гранати.
Двете убийства бяха мрачната кулминация на една изпълнена с вътрешни скандали година, като най-запомнящият се бе този с подслушването на правосъдния министър Антон Станков. В този случай МВР и Прокуратурата бяха оставени да се самопроверяват, въпреки че именно ръководствата на двете институции са отговорни за скандалите с подслушването, но парадоксите в съдебната система на държавата не са един или два, а много и непрекъснато. Както се очакваше МВР и Прокуратура набързо се оневиниха и казаха, че са чисти.
Полицията се зае да разследва версията убийството на прокурора Николай Колев да е свързано със смъртта на зам.-началника на охраната на СИБанк и бивш психолог на отряда на баретите Владимир Димов. Според разследващите имало няколко факта, които показвали, че двата случая не са изолирани един от друг.
Обвинения от Списък на Филчев за нарочени мишени до 3 милионен дълг към Сретен Йосич
Грубо казано в тези параметри се движеха версии, разкази и небивалици - тиражирани в медиите след екзекуцията на прокурора Николай Колев, параметри, в които колкото и истина да имаше, всичко се приемаше несериозно и лековато като недоказано. Най-странното в случая с убийството на прокурора Николай Колев бе, че бяха тиражирани скандални версии и предположения с обвинения към публични личности, но нито едно от засегнатите лица от върховете на магистратурата, полицията и изпълнителната власт, които бяха визирани не заведе иск за обида или клевета срещу авторите на чудовищните обвинения.От радиоинтервю стана ясно, че пред Николай Колев - Босия убитата преди две години ямболска адвокатка Надежда Георгиева се похвалила, че имала записи, който уличават лично главния прокурор. Един от тях бил за 5000 долара, потвърди Босия в едно от многобройните интервюта дадени след разстрела на прокурора Колев.
Друго активно говорещо лице след разстрела на прокурора Колев бе съпругата на шефа на морашкия синдикат Пламен Симов - Грейси Симова, която твърдеше, че Никола Филчев имал изготвен Списък с лица, набелязани за елиминиране. Симова разказа пред медиите, че още преди месец убитият Колев им съобщил за "списъка на Филчев". По думите й сред мишените били съпругът й, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и журналисти.
Симова разказа още пред различни медии, че мъжът й се видял с Колев няколко часа преди да бъде убит. Пламен Симов търсил председателя на Върховният административен съд тогава, Владислав Славов, за да разговаря с него за снемане на имунитета на зам.-главния прокурор Христо Манчев и прокурора Бойко Найденов, но срещата не се е състояла.
Синът на убития прокурор Георги Колев се включи в общия хор на обвинители като коментира, че баща му е споделял за такъв списък. Запитан чии имена фигурират в него той каза, че журналистите сами могат да си отговорят на този въпрос. Едвин Сугарев заяви, че е чул за този списък едва в деня на опелото. "В тази държава, в която се редят убийство след убийство, не бих се учудил, ако се стигне до още трагични случаи", предположи той и допусна, че Главният прокурор и обкръжението му са способни да изготвят подобен списък.
Убийството на прокурор Колев веднага бе свързано публично с враждата му с главния прокурор Никола Филчев и бившата барета Алексей Петров, а ръководството на МВР и прокуратурата побързаха да опровергаят подобна зависимост.
Според мнозина обаче се натрапвала и връзката между убийствата на Колев и Димов. От Главна прокуратура никой не отиде на погребението, но това не попречи на хората на Филчев да напишат в некролог : "Престъпници убиха Колев"!
Николай Колев бе спорна личност, доколкото имах възможност да се срещам с него неведнъж по работа и доколкото бях чула от обикновени хорица твърде неприятни неща за него. За кариерата на Колев се помни, че той е провеждал част от разпитите по т. нар. "генералско дело" срещу бивши шефове на Военното контраразузнаване и Главно следствено управление за "убийството чрез съд" на разузнавача Димитър Димитров. През 1993 г. Върховният съд обяви, че част от тези разпити не могат да бъдат използвани като доказателствени средства, защото Колев е внесъл в протокола "субективните си оценки, констатации, изводи и внушения".
Николай Колев бе водил операцията срещу военния хотел "Шипка" през декември 1991 г. Тогава барети превзеха сградата и изхвърлиха арабска фирма заради незаконна приватизация и по съмнения, че хотелът се е превърнал в средище на наркотрафиканти и пункт за трансфер на кюрди на Запад.
В годините следях много шумни акции и дела, в които Колев участваше лично. От Колев бяха арестувани и обвинени бившият шеф на антимафиотите във Варна Стамо Стамов и шефа на сигурността в Стара Загора Оник Калустян. Те бяха напълно оправдани от Върховния съд, след като прекараха по няколко месеца в арестите. Безрезултатно завърши воденото от него разследване за смъртта на 14-те войници, изгорели на столичното околовръстно шосе. По него Колев на няколко пъти даваше противоречиви изявления. В същото време, след скандални негови твърдения против Филчев, Колев бе провокиран с акция на баретите и арест, при който бяха намерени в него 36 пакетчета хероин и кокаин! Така вървеше враждата между двамата - с удари под пояса.
Още помня думите на един баща, чийто син гниеше несправедливо обвинен в затвора: "Колев ми каза, много си беден, за да искаш да направя нещо за тебе и преразгледам делото на сина ти!"...
Девет версии, една от които бе, че Колев е застрелян от осъден от него човек също бе сред версиите. "Афера за $3 млн. с участието на главния прокурор Никола Филчев стои зад убийството на Никола Колев", заяви сензационно след разстрела, в ефира на Би Ти Ви Едвин Сугарев. Според него обвинител №1 получил 1 милион долара подкуп от сръбската мафия, за да помогне при освобождаването на сръбския убиец Сретен Йосич. Посредници били бившата барета Алексей Петров и един от шефовете на командосите Филко Славов, които също си разделили по 1 млн. за услугата. "Това знам лично от убития Николай Колев" - обясни Сугарев. Акцията обаче се провалила и това е била истинската причина за стрелбата през лятото срещу Алексей Петров, заяви Сугарев. Набеден поет се позова на мъртвец - нещата с версиите излязоха извън релси и там си и останаха...
Подбудителство за убийството на ямболската адвокатка, връзки с групировката ТИМ - правителството изпадна в шок от разстрела по една-единствена причина: за външния свят бе извършено първото поръчково убийство на висш прокурор. Що се отнася до вътрешните догадки: мнозина бяха наясно с действията на Колев и интересите му.
Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, часове след смъртта на Димов, за която беше съобщено първоначално, че най-вероятно е самоубийство, заяви, че не е изключено да става дума за покушение. Освен че двете престъпления бяха извършени в разстояние на 24 часа, до труповете и на бившия психолог на баретите, и на прокурора бяха открити бойни гранати, което е твърде необичайно и при поръчков разстрел, и при самоубийство, заявиха следователи. Някои от разследващите твърдяха, че връзката между двете жертви трябва да се търси при баретите. Според генерал Борисов повод за възможна следа е и откритият характер и жизнеността на Димов, които не подсказвали склонност към самоубийство. Бившият полицай №1 Иван Бацаров - бе шеф по сигурността в СИБанк изрази публично предположение, че самоубийството на подчинения му Владимир Димов е инсценирано от убийци. "Не вярвам да е искал да умре - каза Бацаров за случилото се с Димов. Имаше планове за бъдещето, не споделяше за лични проблеми. Нямаше и служебни."
Владимир Димов е имал връзки с бивши и настоящи командоси, споделиха бивши барети. В медиите се появи информация, че Димов имал конфликт с високопоставен служител на отряда, защото се оттеглил от общия им бизнес. Затова се проверява версията, че Димов е бил принуден да се самоубие, или дори, че му е "помогнато" да го направи. Негови приятели, бивши командоси потвърдиха, че във фаталната вечер обсъждал с тях планове за Нова година и по нищо не личало, че има намерение да сложи край на живота си. Във фаталния ден Димов паркирал служебното си тъмносиньо "Волво" между блоковете 22 и 28 в столичния кв. "Гео Милев". Повечето хора от квартала бяха единодушни, че Димов не живее наблизо и не го познават. Двама от съседите обаче уточниха, че той често идвал в района при своя приятелка. Така възникна съмнение, че във фаталната вечер, бившият психолог и приятел на командосите е бил внимателно проследен до мястото, където е паркирал колата си. Сред следователите имаше и предположение, че Димов е видял убиеца си, и че го е познавал, т. е. той не е бил изненадан от него. Запознати със следствието са потвърдили пред колеги на Димов, че шокът от избухналата запалка на гранатата и откъсването на пръсти от ръката му е бил силен и едва ли след това Димов би "продължил" в осъществяване на намерението си да се самоубие. По-вероятно бе друго: след разстрела, който е бил неочакван за Димов, убиецът да е инсценирал номера с гранатата, за да прикрие следите от екзекуцията. "Невъзможно е да се е самоубил, той искаше да се жени, сватбата му беше само след месец, а искаше да купува и апартамент", бе разказала съседка на жертвата пред журналист на в. "Монитор". - "Никой от съседите в блока не вярва на версията за самоубийство - допълнила жената." Според хората Владимир Димов е бил весел човек, малко затворен, но не изглеждал угрижен.
Двата разстрела останаха неразкрити, както повечето от "другите" убийства и самоубийства.
Енергийни интереси оставиха 4 трупа на мост пред Истанбул
На 2 октомври 1996 година бе застрелян пред дома си, в момент, когато се връща за нещо до домофона, премиерът на България, Андрей Луканов. Веднага след разстрела бе доказано, че сутринта на убийството Луканов е отивал до парламента, а няколко дни по-късно му е предстояло да замине за САЩ.Следователите заработиха по версията и дали случаят с екзекуцията на Луканов не е свързан с убийството на четирима българи в Истанбул, което се случи през ноември 1994 г. Преди 12 години дойде вестта, че мъж на име Джабар Атак показно е застрелял в автомобила, с който са пътували: четерима българи, шефа на частната фирма "Фльорир" Нико Керински, консултанта му Георги Халачев - бивш зам.-министър на енергетиката, техния служебен шофьор Петко Кацаров и Никола Петев, главен диспечер на НЕК тогава. Освен контактите си с местни бизнесмени, представителите на "Фльорир" са имали кореспонденция с концерна ЕНКА, който по онова време държеше около 30 на сто от турския енергиен пазар.
"Андрей Луканов трябваше да ми дойде на гости в Истанбул през есента на 1996 г., но точно тогава го убиха - припомни си пред български ежедневник 73-годишният турски магнат Шарък Тара, приятел на България и основател на концерна ЕНКА холдинг. - "Бяхме много близки. Познавах и децата, и съпругата му. Луканов две седмици беше на яхтата ми."
Още в първите дни след разстрела, в печата се появи информация, че целта на заминаването на четиримата български енергийни експерти за Турция била да водят преговори с потенциални турски купувачи на ток.
През месец септември 1995 г. разследването спря, тъй като от турската страна се получило съобщение, че убиецът Джабар Атак е бил намерен обесен в килията му. Наши следователи не бяха допуснати да работят по случая, въпреки, че между България и Турция съществува спогодба за съдействие и наш следовател пътува до южната ни съседка.
Следва продължение, в което ще излязат неизвестни засега подробности по случая с убитите българи. Ще продължи разказа за други убийства като трагедията за изгорелите войници на Околовръстното шосе на столицата.
