2.Ако имаше действаща Прокуратура - законът нямаше да е само на хартия
История за това как безнаказано висши чиновници уреждат заграбване на имоти от частни лица и как се изземват функциите на прокуратурата от политици * История за това как двама мъже умират пред беззаконието, с мъка за одържавената им незаконно земя
ЛЮБА МАНОЛОВА2 септември 2006
Продължение от 1 септември 2006 година
"Историята често оставя в сянка задълго,
а понякога и завинаги достойни и
талантливи хора. Често се случва така,
че на гребена на популярността
се издигат крайно посредствени,
безлични, невзрачни
в интелектуално отношение личности".
Д. Волкогонов
Историята започва от един мирен договор след войната, преминава през железните хватки чиновници от времето на Иван Костов, Стоян Александров, за да дойде царският режим и се узакони скандално одържавяване на земя, частна собственост.
Двойният аршин не е измислен от вчера - "Дай ми Солунската митница и не ме мисли" - това се въртеше в главата ми, докато събирах документите около едно скандално нарушение на правото на частна собственост. Този случай е достоен за изучаване в правните факултети на университетите, за да се знае как държавата като институция, след свалянето на Тодор Живков от власт е газила законите - недосегаема, а гражданите са патили, и са се гърчили пред бюрократи и политици. Ако беше жив Елин Пелин съвсем сигурно щеше да опише тази съвременна трагедия, в която държавата, в ролята на грабител лиши обикновени български граждани от собствената им земя.
Ето историята на поредното бъдещо дело в Страсбург...
След войната със Сърбия, по клаузите на мирния договор границата на България със Сърбия се измества на изток. В Сърбия остават доста българи хора при земите си, докато други се връщат в България. Двама братя, Милушеви след като влиза в действие мирният договор разделят земята си - единият брат си я продава и се връща в България. Другият остава в Сърбия. Завърналият се в родината брат, Георги Милушев купува много земя до самата граница. Когато започва изграждането на общината в Калотина, Милушев дарява свои земи за място на което да се построи общината в Калотина. Дарява земя на КПП-то, дарява и място, което след време попада в неутралната зона на този граничен и митнически пункт. В един момент сградата на КПП-то, магазинът на бившия съветник на Иван Костов Веселин Балевски се оказват върху тази дарена от Милушев земя. Дарителят Георги Милушев прави и чешмата, на която са били обезпаразитявани преминаващите границата животни - от волските коли.На 9-ти септември 1944 старият Милушев не си дава нивите на комунистите и след жесток побой, нанесен му от управниците се връща в дома си и след два дена умира. Комисарите от новата власт са му казали, докато го бият, че и да иска и да не иска - ще му вземат земята.
Обстоятелствата се стичат така, че в годините на комунистическо управление земята на наследниците на стария Георги Милушев така и не се актува и остава в собственост на негови деца, внуци и правнуци. На един от парцелите от Милушевите ниви е имало голяма ябълкова градина, спомниха си пред мен стари жители на Калотина, хората си беряли ябълки, докато един ден заварват ябълките изсечени. За да се построи трафопост на сегашната митница. Така ги заварва 10 ноември 1989 г. - собствениците на Милушеви, вече наследници, деца, внуци и правнуци - със земя, която не е била вземана и в същото време никой не иска да им възстанови правото на ползване върху нея, никой не я признава и не им разрешава да си влязат във владение. Така в годините на демократичен преход - започват неимоверни трудности и битки с висши бюрократи за наследниците на братя Милушеви, за получаване на правото да ползват собствената си земя. Земите на този род са земеделски, но след десетилетия са вече в регулационен план, а регулационен план трябвало да даде общината, за да си свърши работата Поземлената комисия и възстанови правото на ползване на тези, наследени земи в Калотина.
През 1992 г., времето, когато Иван Костов е министър на финансите, а дошлият от провинцията в столицата да прави кариера Стоян Александров е шеф на данъците - Министерството на финансите провежда търг и дава разрешение на "Братя Василеви" за строеж на бензиностанция върху земите, собственост на наследниците на Милушев. В ходенето по мъките, Захари Диманов, наследник на стария Милушев, здрав, прав мъж, баща на две момчета, бивша барета успява да се срещне със Стоян Александров, който му заявява в очите: "Не може вие да имате и ползвате такава земя, на територията на митницата и в близост до ГКПП-то. Да беше някой друг - да, но вие точно- не може!" Това е първият сблъсък на Захари Диманов с властта /не със закона - бел. Л. М./, в който в прав текст му се дава да разбере, че е много обикновен и малък, та да претендира за право да ползва собствената си земя!
Тук ще припомня един скандал от по-ново време, за който радиа, телевизии, информационни агенции и вестници шумяха дълго. Ще се позова на стенограма на предаването "Здравей, България!" от 18 октомври 2004 г. за по-голяма точност, в което предаване репортерът Марин Николов направи разследване на случая.
Нова телевизия, предаването "Здравей България" на 18 октомври 2004 г., разследване на репортера Марин Николов
Мия Сантова: Измина точно една седмица от визитата на министър-председателя Симеон Сакскобургготски на граничен пункт Калотина. Всички медии се заеха с дискутиране на течащите покриви, заметените прашни боклуци и разбития асфалт, които премиерът видя на границата.Николай Дойнов: Сега искам да обърна внимание на едно друго изказване на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, а то е: "Чии са тези сгради! Чудесно е, че не се знае кой отговаря тук!"
Текст на репортера: Какво всъщност се случва със земята на Калотина. В началото на 90-те години се оказва, че... в началото на новия век се оказва, че 250 дка от пункта са предназначени за реституция от частни собственици. До днес те не са получили и един декар, а през 2003 г. управителят на София - област, Олимпи Кътев одържавява мястото без да ги обезщети.
Собственичка на земята: Убедена съм, че сегашният министър- председател С. Сакскобургготски не знае чия е собствеността. А Олимпи Кътев - предполагам, че е той, той омаловажи нашите искове за нашата собственост и най-брутално се разхожда и затова от 1992 г. насам ние не можем да си влезем във владение в този имот.
Текст на репортера: Районен съд, съдебно дело за признаване на собственост - борба за 19 от 250-те дка на граничен пункт Калотина. Искат ги наследниците на Георги Милушев Пейчев, собственик на земята в началото на 20 век. Не ги дават: Областната управа, с юрист, който защитава одържавяването им, Министерството на финансите, Гранични войски, Агенция по кадастъра, както и частните фирми, които стопанисват сградите там. Нека всъщност покажем ябълката на раздора, сградата зад мен се намира спорната бензиностанция, построена върху земята. Стопанисвана е близо 12 години без акт за собственост от фирмата "Братя Василеви". До 1992 г. сградите на територията на пункта са смесена собственост на фирми като ...., като "Туристинженеринг" и други. С въвеждането на приватизацията, 10-те наследници на покойния Милушев си искат мястото, но "Братя Василеви" строи бензиностанция, като получава правото да извършва безмитна търговия с горива. Фирмата продава дневно тонове безмитен бензин, това става с Решение на Министерство на финансите, по онова време, управлявано от Иван Костов. Документът обаче не доказва отстъпване право на собственост и на строеж, още повече, че до издаването му, земите му не са били одържавени. С този аргумент арх. Иван Шишков, тогава главен архитект на община Драгоман спира строежа на бензиностанцията.
Арх. Иван Шишков, свидетел по делото за собственост: Въпреки това, построи се /бензиностанцията, уточн. мое/ и започна да се експлоатира, за мене, напълно незаконно. Главно заради това, че има заповед, а тя продължи въпреки заповедта /за спиране на строежа - уточн. мое/ Освен това е възстановено земята... Значи тази бензиностанция никога не е имала градоустройствен статут, тъй като не е имало план, който е предвиждал бензиностанцията, освен всичко останало, никога не е имало отстъпване на право на строеж, не е имало никога собственост на земята на тези хора, които са построили бензиностанцията.
Според същата заповед на Костов стопаните на бензиностанцията е трябвало да плащат два процента от стоковия си оборот на собствениците на земята, чийто имена обаче не са посочени.
Захари Диманов - наследник на Милушев, собственик: Ние нямаме такава сметка в нито една банка /сметка, в която да им се отчилвята по 2 нас то от стокооборота - бел. Л. М./, въпреки че имаме нотариален акт за тая земя, собственост, която никой не е по-голям от съда да я оспори.
На заседанието в съда отсъстваше представител на дружеството "Братя Василеви", фирмата ни даде телефон на адвокат...
Валери Борисов, адвокат: когото ни посочат, както ни го посочат - било съд, било Министерство на финансите няма никакъв проблем да се споразумяваме по какъвто и да било начин - стига да има някакъв легитимен субект.
Това не е всичко, друга постройка върху спорната земя е тоалетната, която съществува от 70-те години на миналия век. През 2000 г. е купена от фирма "Силос", продадена е от държавната фирма "Туристинженеринг", без земята под нея разбира се. Представителите на фирмата също отсъстваха на делото. На същите 19 дка /одържавени незаконно от частни собственици без обезщетение - уточн. мое/ се намират и тировата бензиностанция, както и сградата на Митницата, земята под която не е предмет на спора. 12 години държавни и частни фирми и институции държат собствениците далеч от земята, която им се полага.
Собственичка на земя: Нищо не ни отговарят, Писали сме с моя братовчедка до Агенция "Митници", до Министерство на финансите, до Министър-председателя, предишния, който беше, не С. Сакскобургготски, абсолютно никакъв отговор, до всевъзможни инстанции - от никъде отговор няма.
През 2003 г. се случва поредният абсурд, Агенцията по кадастъра изготвя нов план на всичките 250 дка, без в него да фигурират наследниците на Милушеви. При тази новина, те веднага настояват да видят стария градоустройствен план.
Захари Диманов, собственик: Просто ние изчезнахме от този план. Изчезна и плана, който архитект Шишков и техничката на общината, заедно с всички собственици и съседи около нас беше направен със свидетелски показания. В един момент се оказа изчезнал. Изведнъж от три институции: община Драгоман, Строителното министерство и Агенцията по кадастъра. Показваме старата Скица, съгласувана с някогашния сега изчезнал план, в която собствениците фигурират. Показваме и Нотариалният ни акт за мястото, който никой друг не притежава. И накрая Олимпи Кътев одържави земята. Но как става това, щом има вече нов кадастрален план, според който тя вече е обявена за държавна питат наследниците. Опитахме се да поканим областния управител Олимпи Кътев в студиото на Здравей България, за да изясни заплетената ситуация.
Олимпи Кътев: Когато има спор внесен в съда, аз, като страна, не бих желал да го коментирам. И не е редно... за одържавяването основно става дума...
О. К.: Да, да, целият пункт има Акт за държавна собственост, 211 дка, така че нека свърши делото, как ще се произнесе съдът, аз ще изпълня, ако каже, че съм прав - о кей, ако каже, че аз не съм прав - собствениците ще бъдат обезщетени и така нататъка...
Така от едно телевизионно разследване стана ясно, че
областният управител Кътев не отрича, че има собственици на одържавената земя в Калотина, но измисля и създава нови законови мерки, при които първо се одържавява, а след това собствениците, които са били игнорирани в процеса на одържавяване, ако спечелят в съда делото, че са собственици ?!?, евентуално може да бъдат обезщетени!Собствеността на земята на Милушеви, върху която е построена бензиностанцията на "Братя Василеви" не отрича и адвокатът на фирмата, видният юрист В. Борисов. Но той предявява други претенции: да докажат собствениците, че са собственици и тогава от фирмата щели да видят какво, как и колко!
Така за пореден път в публичното пространство /след редица публикации, останали без последствие във в. "Демокрация" - бел. Л. М./ се съобщава, че е имало през 1992 г. проведен Търг от Министерство на финансите, след който тогавашният министър Иван Костов нарежда да се отчисляват по 2 на сто от приходите на бензиностанцията на "Братя Василеви" на собствениците на земята под бензиностанцията. С това нареждане, което е било вписано в резултатите от Търга, де факто държавата признава, че е налице частна собственост върху земите, на което "Братя Василеви" първоначално построяват една, а впоследствие още две бензиностанции - без да се съобразят със легитимните собственици, без да поискат тяхното разрешение и съгласие и без да отчисляват по 2 на сто от стокооборота на продаденото гориво, така, както го е записало Министерство на финансите в своя документ след Търга.
Няма да се връщам към обяснението как се строи върху чужда земя, без да има план, без да е налице отстъпено право на строеж от легитимните собственици, и как се експлоатира бензиностанция, която не получава градоустройствен статут. Всички тези изброени от архитект Шишков и от мен действия съществуват черно на бяло в документи по инстанции и у собствениците, наследници на старият Георги Милушев. Всички тези действия са били в противоречие със Закона, Шишков спира със своя заповед строежа на бензиностанцията, но в следващия момент строежът отново тръгва, без проблеми. От фирма "Братя Василеви" изобщо не потърсват истинските и единствени собственици на земята върху която си позволяват да строят. За тях законът е вероятно нещо друго, не написаното и обнародвано в "Държавен вестник", а действия и стъпки, които имат едно име: пари, много пари, влияние и връзки с властта. Единствено чрез подобни стъпки и действия в България е възможно да се пренебрегват без проблеми действащите закони, документи и указания, носещи подписа на министъра на финансите.
Утре ще прочетете какви документи бяха пренебрегнати и какви нарушения бяха допуснати от държавни чиновници от изпълнителната и съдебната власт в битката кой и как да ползва заграбената чужда земя на Калотина. И как заради чиновническо своеволие и безотговорност, заради съдебни разтакавания и погазване на действащите в страната закони - сърцето на един мъж, на 46 години не издържа и се пръсна в масивен инфаркт. Ще продължа историята за това един ВиК инженер, засвидетелствал верноподанност към бившия монарх получи поста на областен управител и оттам си позволи да одържавява без основание и без спазване на процедурите, предписани от Закона.
