Така повече не може!

В пространството се пуснаха две димки - за "Гоце" и "Виктор". Авторството и инициативата трябва да се търсят в партийните централи от всички цветове или в недоволството от новия Главен прокурор, който взе, че започна да си работи истински!

ЛЮБА МАНОЛОВА

30 юни 2006 година

Без никакви усилия, жега и скандали качиха овехтели лидери на черешата. А оттам при слизане трябва да се внимава. Колкото от по-високо паднеш - по боли. И да не разчитаме на успехите на медицината - че и без слизане от черешата - някои вече са доста емоционално претоварени.

Добре е, че честните хора са ужасно много - лошото е, че никой не го е еня колко са и къде са. Стоянов не бил в канцелария на Държавна сигурност, че те викаха ли в канцелариите си? Май не. Момент, ами ако е ходил при Филип Димитров и съканторника му - значи е бил в явочно помещение. Човек не трябва да обобщава - стават грешки. Не бил агент, не бил Виктор, е поне - Петър Стоянов е бил Петър Стоянов - даже още е. Братя и сестри - дайте да се разберем: съпругът на Антонина не беше такъв човек. Нещо го промени - не е известно кое точно и кога.

Хубаво е политиците да говорят, че не били към Първо, Второ и прочие управления - ами там не вербували всеки, само по-умните, с изключение на Алберт, разбира се. Да не би пък да не са доволни, че не са ги вербували - я да си изяснят и после да събират журналисти. А не - ония ми казаха, тия ми рекоха - моля без хумор все пак.

Хубавото е, че всички признаха, че досието "Виктор" е една огромна лъжа - каза репресираният за лични възгледи за развода, Петър Стоянов. Лошото е, че бившият президент обвини сегашния държавен глава без каквито и да било сериозни доказателства. Хубаво е, че Петър Стоянов си повярва, че всички, т. е. мнозина са си задавали въпроса защо го замериха с папката "Виктор". Не е добре, че започна да се рови в личния си речник, за да търси думи да бъде борец. Това принуди гражданството да го наблюдава просълзено и замислено. Просълзено - ясно е защо. Кого го интересува обаче защо точно замислено - никого.

Стоянов не бил удовлетворен от нещо си - и какво от това. Нас някой пита ли ни дали сме удовлетворени от Стоянов, от Костов, от Надка Михайлова, от Филип Димитров - не сме удовлетворени, а и никой не ни пита. Само дето вместо музика, стихове и филми - сме принудени да търпим едно неспирно глупоговорене. А това е лошо, затова изключваме звука.

Хубавото е, че президентът Георги Първанов постави Стоянов в ъгъла, като показа, че му е досадно, скучно и рече: няма да участвам повече във водевили. Лошото е, че Петър Стоянов не стопли, че номерът с "Виктор" всъщност може да му идва и от дясно.

Лошо е, че и Георги Първанов не изпълни очакванията на бившия премиер Иван Костов да се ядосва, да се смути и да се чувства некомфортно от димката "Гоце". Лошо е и че не стана ясно откъде дойде папката "Гоце" - отляво или от дясно - но във всички случаи появата й не бе спонтанна. Както казваше Петър Берон : "В България единственото спонтанно нещо е спонтанният аборт".

По приказките, които се изговориха от дясно може да съдим, че не е съвсем тяхна заслугата за появата на папката "Гоце". Твърде много се радваха, а те, десните, обичат да се радват на чужди лакардии. От ляво пък се държат доста неадекватно - по-скоро гледат сеир. Никой от тях не си направи труда да поиска проверка как уж секретни документи изведнъж се разсекретиха - ей така, от нищото. Та, да не бърза Първанов да затваря страницата с "Гоце", защото като нищо това нагнетяване може да е начало на вътрешнопартиен социалистически преврат. Времето ще покаже, на кого не се харесват сините очи на Първанов, мълчанието му и липсата му на интерес към материалните придобивки - движими и недвижими. Той май не е наясно и още не знае. Не е добре, че Първанов отмина, без да разбере докрай истината за появата папката си, не че има място за срам, все пак не е бил доброволен заявител, не вярвам и да е бил агент. По-скоро ще му се раздипли нещо трето пред гражданството - та тогава ще лъсне цялата неподправена истина: кой, защо, как, по каква причина, с кого и доколко не иска Първанов да остане още един мандат. Или се изнервиха от предложения от него Главен прокурор, Борис Велчев? Понякога най-невероятното е истинското - така нека да чакаме.

Хубаво е, че покрай "Виктор" разбрахме какъв мъченик е бил бившият адвокат Петър Стоянов. Лошо е, че и там я няма цялата истина. Ако са фалшиви досието и псевдонимът, защо не поиска Стоянов да се провери кой произвежда фалшиви досиета. Румен Петков да се запретва и да проверява, то тая работа не е като да поглеждаш към Емел Етем. По-различна е.

Лошо е, че "Гоце" било само псевдоним, а не агентурно минало. Поне според ДБС-лидера. Хубаво е, че "Виктор" осмисли ежедневието на Петър Стоянов.

Лошо е, че "Гоце" излезе от играта и продължи да си върши пряката работа в Президентството, за която получава заплата. Други бяха очакванията май - да се хване и да не спира да говори, като лидера на СДС.

Лошо е, че Държавна сигурност е била толкова "кръвожадна", че изгонила Петър Стоянов от телевизионно участие по прения за развода. Доброто пък е, че днес Петър Стояновият брат си има своя телевизия и няма кой да гони оттам брат му.

Хубаво е, че Георги Първанов вече не се среща толкова често с Ахмед Доган - лошото е, че лидерът на ДПС се прави на шест без десет по скандалите в родината. Нашата родина. Неговата е обикновено под въпрос.

Добре е, че Стоянов най-после призна, че Държавна сигурност непрекъснато го е преследвала - лошото е, че не си спомни около тепетата ли е била гонката или по улиците на Стария Пловдив. А това са важни подробности. Без подробности не може.

Лошо е, че наборната военна служба отпада на 1 януари 2008 г., но е и хубаво, защото така, ако Стоянов стане пак президент /Пази, Боже!/нищо чудно отново да вземе да реши да няма освещаване на бойните знамена на Гергьовден. Знае ли се?

Лошо е, че изпълнителната власт иска специалните служби да минат към нея, лошо е, защото кабинетът е с мандат на ДПС. А от вземане на службите под крилото на правителството до минаването им под навеса на ДПС - крачката ще е много малка. Това вече е лошо.

Добре е, че Волен Сидеров чака да го номинират за президент, което безспорно би продължило веселбата, лошо е, че темата с "Виктор" и "Гоце" се изтърка и Петър Стоянов ще трябва да си търси други форми на изява. В тези други форми няма да са досиетата, няма да е пренаписване на биография, няма да е и гола фотосесия - всичко това е до болка познато и приспива електората. А това ще бъде твърде лошо за Стоянов, тъй като на хората им писна да го гледат и да изключват звука. Даже и Костов май му обърна гръб.

Нормално е Иван Костов да обяви, че няма да се извинява - необяснимо е, докога вестници, радио и телевизия ще му дават трибуна. Не само на него, а на когото и да е от политиците. Да си плащат - разбирам, но те не само, че получават трибуна даром, ами и мине се не мине - гледат да ръгнат ножа в гърба на някой журналист или издание и после, кой беше, защо беше? Какво стана.

Добре е, че Костов обърна гръб на ГЕРБ, Първанов, Стоянов и ВМРО - ако продължава така, наесен той пак ще си е сам юнак на коня, а това определено му се удава. Лошо е, че рано си изстреляха патроните режисьорите на кандидат президентско - предизборното шоу - и Световното приключва, а това вече е лошо, много лошо.

Хубаво е, че Петър Стоянов си повярва, че ще направи международен скандал от историята с "Виктор", печалното е, че за да му обърнат внимание - международно, той ще трябва да удари шамар на някой пътен полицай или да бръкне по невнимание под полата на някоя по завързана евроколежка. Но той не е такъв човек - нито се вижда да удря шамар, а още по-малко пък си представя че ръцете му попадат върху нечии чужди бедра. Като в онази песен "ръцете ти единствено виновни", не, тази песен не е за борци и за кандидати за международни скандали.

Хубаво е, че днес Петър Стоянов заминава в чужбина - лошо е, че два-три дни няма кой да ни разведрява. Оставаме с Костов, а той е мрачен - Първанов вече няма да играе в тази оперета. Остава ни единствено МВР-министърът Румен Петков, с новите евробюлетини за криминална хроника от деня. А това си заслужава да се чете и препрочита. Ето извадки от един криминален бюлетин, по който Европа може само да ни гълта праха и да се учи:

• "Мъж погна с брадва кмет и полицай",
• "4 овце и 4 кози сгазени при пътно-транспортно произшествие",
• "Пиян шофьор оказа съпротива при задържане",
• "Полицаи от Вълчедръм са разкрили като крадец и задържали15-годишния К. Е., съобщиха от Областната дирекция на полицията, който се бил вмъкнал в частен дом и откраднал личните документи, дебитна карта и 50 лв. на 80-годишния му стопанин. Дебитната карта и личните документи са върнати на собственика, допълниха от полицията.",
• "С фотоизложба започнаха проявите в Благоевград по случай професионалния празник на МВР",
• "Преобърнат камион затвори пътя Сливен - Нова Загора",
• "Ще съдят мъж по бързата процедура за побой над полицай", "Открадната църковна камбана е намерена от полицията в лек автомобил",
• "Крадци откраднаха 30 оградни мантинели от затворения участък на главния път Е-79 в отсечката Срацимир-Димово",
• "Полицаи разубедиха мъж да не скача от 100-метрова скала",
• "В Добрич са задържани двама младежи, докато си свивали цигари с марихуана".

Хубаво е, че Румен Петков, поне по наличното в криминалния бюлетин се е справил с престъпността за пред Европейския съюз, у нас няма организирана престъпност, няма убийства, няма контрабанда в големи мащаби. Лошото е, че в тези дни убиха при странни обстоятелства 38-годишен мъж и това не бе отбелязано никъде. А убийството се случи в София, столицата на България. Попитах колега-дежурен редактор от уважаваната агенция "Фокус", който след справка ми съобщи: "Абе, чули колегите нещо, такова, но им казали, че е слух!" Е, господин Петков - за сведение ще Ви съобщя, че близките на слуха са подали молба до следователя, за да им се разреши погребение и чакат разрешение. Т. е. предстои погребение на слуха, че е убит мъж на 38-години. Е това ако е слух - представяте ли си какво ще е убийство, според министъра Петков. То бива, бива, но чак пък такова "справяне с престъпността" - не бива.

Така не се прави - така не може да се живее.