Треска за невинност

ЛЮБА МАНОЛОВА
31 март 2008

Валери Мирчев, прокурорът на влака, който изпепели девет души подаде оставка без обяснения. На другия ден, след разговор с Главния прокурор Борис Велчев, прокурорът се отказа от оставката си и се върна на работа. И по този акт липсваха мотиви.
В същото време Мирчев подчерта, че има отговорни за разрастването на пожара, както и служители, които са действали неадекватно. На всеки един от тях ще се потърси отговорност и в тази насока могат да се чакат обвинения - бе категоричен той.
Това изказване на прокурора активизира един от кондукторите във влака, и той се появи в предаването "Пропаганда", за да даде пространно интервю. Според кондуктора, нашите влакове изобщо не са подготвени за ситуация като тази с пожара във влака София - Кардам. Кондукторът заяви, че на влаковете ни най-много липсвали алармена система за пожар, автоматични врати, липсвало им пространство и хората не могли да се разминават в коридорите в особено критична ситуация...
Но всичко това той констатира едва, когато девет души бяха изпепелени живи във влака София-Кардам! Доказано бе от свидетели, че вратите на горящите вагони са били заключени, пожарогасителят едва работел, а друг така и не бил използван, защото нямало смисъл...

Както вече писах, влакът се е движил горящ поне 10 минути... Но ето версията на кондуктора на изгорелия вагон, в който пет души бяха намерени пред заключената врата, овъглени и неузнаваеми, разказана пред Мартин Карбовски:

"Вагонът се запали точно за пет минути. Никога не съм виждал такова нещо, дано никога не ми се случи пак. За пет минути се запали целият вагон. Значи аз, когато подадоха сигнала … Подаде го едно момиче от въпросното шесто купе... Бил съм си на работното място, но то целият вагон ми е работно място. Бил съм в първа кабина и по-точно казано - в коридора, тъй като, вие знаете, продаваме безалкохолно, бира, минерална вода. В този момент точно продавах бира на пътник, а момичето дойде и каза, че нещо гори и така... Мога да кажа следното, когато получих сигнала за пожара, много бързо… понеже аз 17 години съм железничар и животът ми почти във влака минава. Знам много неща, които не са ми работа да знам и нямам право да ги правя и да пипам. В такава ситуация, има наредба в железницата, която казва следното - че трябва, но няма точно определен ред, трябва да се събудят пътниците, да се евакуират, което означава, че и те трябва да съдействат в тази ситуация, понеже аз съм един сам кондуктор в един вагон.
Аз в следващия момент, след евакуацията, трябва да гася този пожар. В случая аз, докато стигна до това шесто купе, аз вървях и удрях много силно по вратите и виках, а аз мога да викам много силно, а зад мен бяха и онзи пътник с бирата и още един пътник имаше зад мене. И, когато стигнах до въпросното купе, видях, че там има огън, което много ме притесни... само в купето беше огънят. Под прозореца, отдолу беше. В тоя момент продължих напред към следващия вагон, който е спален, по простата причина, че разстоянието, което е от тази шеста кабина до офиса на колегата е по-късо отколкото да се върна до офиса на моя вагон... Съответно, ако бях се върнал, щях да преча на хората, които се опитват да излязат, щях да се блъскам в тях и може да стане…
...Разстоянието от шесто купе до офиса на колегата - това е една минута. За една минута аз отидох с него - той беше с мен, и му казах "Събуждай си пътниците". Грабнах пожарогасителя и дръпнах спирачката в този момент... от спалния вагон... Сега, може да има и още някой, който да е дръпнал спирачка, но точно в този момент аз знам като дръпна спирачката, как спира влакът. Значи това е една минута. След като се върнах, тези хора от шесто купе би трябвало да излязат, макар че съобщават по медиите, че имало жертва в шесто купе, което за мен е много озадачаващо, защото нали там е възникнал този пожар, кой ще остане вътре, да гледа ли, какво да прави, не знам... И оттам насетне аз започнах да гася. В коридора имаше торби, имаше багаж, в който се спъвах непрекъснато. Гасих, изхабих един пожарогасител и в този момент спря осветлението. Значи може би нещо е дало на късо... Аз се върнах за втори пожарогасител... Вагонът има много врати... По наредбата евакуация на пътниците не се прави през страничните врати... Те трябва да се насочат към съседните вагони...
... Така, страничните врати, двете бяха отворени и челните врати бяха широко отворени в двата края на вагона, за да може да се премине. Мога да каже следното - аз се опитах на четири пъти да вляза в този вагон... Понеже не можех да мина през коридора, имаше много гъст дим, много задушлив. Можеш да стоиш само четири секунди, но после трябва да излезеш да дишаш въздух. Аз се опитах, нямам нито маска, нямам нито кислородна бутилка. В края на краищата съм само кондуктор. Трябва да знаят всички, че от немски на български "шафнер" означава кондуктор...
След като беше спрял този влак, аз по чакъла тръгнах и се опитах от двата края на вагона да вляза вътре. Но просто бях безпомощен... аз влизах през челните врати. Те са широки 1, 30 метра. Това е доста голяма дупка, през която могат да минат много хора. Стигах до някъде и се връщах, защото просто нямаше как да отида по-нататък през този коридор... Едната врата беше заяла просто, а и нали ви казвам нямах въздух просто... беше тъмно. И имаше много задушлив газ..."

На въпрос колко врати остават затворени, кондукторът отговаря: "Според мене две - странични. Обаче искам да отбележа следното, че до двете странични врати на 50 см е челната врата. Ако не можеш да отвориш тази врата, като виждаш, че нещо не наред, имаш челна врата, която е с 1,30 широчина и е на 50 см. Там свети другия вагон, например. Страничната врата е затворена, отвън е тъмно, нищо не се вижда. Обръщаш се леко в ляво или в дясно и виждаш, че има друга врата отворена, след която има светлина. Нормално е човек да тръгне след светлината.

- Ако това е нормално, защо има пет човека струпани пред външната врата, страничната? - пита Мартин Карбовски кондуктора.
- Ами, аз не мога да кажа - е отговорът. - Може и да се е усукал вагонът..."

И така от признанието на кондуктора става ясно следното:
1. Влакът пътува горящ и то вагона, в който работи въпросния кондуктор. Той продава бира. 2. Като го известяват за пожара, хуква за пожарогасител, вместо да отвори вратите, за да излязат пътниците!
3. Връща се, дърпа ръчната спирачка и гаси пожара главно в коридора... През това време хората в заключения вагон не могат за излязат заради заключената от кондуктора врата.
4. Чак когато пожарогасителят свършва, той се опитва да отвори вратите, но вече е късно. Димът го задушава и той излиза навън, оставяйки заключените пътници, които изгарят пред заключената врата, в дима и тъмнината.
Тичането за пожарогасител говори, че той не е имал такъв под ръка.
Освен това, докато влакът е пътувал с горящ вагон, той не е усетил пожара, въпреки че бил на работното си място!? И отново казвам: още в движение хората във вагона са се запалили, какво е гасил кондукторът, защо не е усетил пожара, или дима - не е ясно. Защо не дърпа спирачката и не отваря вратите, за да излязат пътниците, ами хуква да търси пожарогасител? Това време също е било фатално за края на деветте жертви.

На въпрос дали се чувства виновен, кондукторът категорично заяви: виновни са 40-десет годишните влакове... Той не вижда вина в себе си.
Същото заяви и началник влака Костадинова: тя също се обяви за невинна.
Какво друго да очакваме в една държава, в която цигани хвърлят камъни по минаващите влакове, за да ги спрат и ограбят? Крадат релси... А на нас, както написа класикът Станислав Стратиев, не ни остава нищо друго, освен да рисуваме с тебешир липсващите релси и да внимаваме правата на циганите като етнос да се спазват.

В парламента вместо мерки за спешно модернизиране БДЖ с оглед на безопасно пътуване, хармонизират законодателството с европейското и рапортуват доволни пред Барозу и Кунева... Всяка държава има такова законодателство, каквото заслужават гражданите й. Така че и ние затова сме на този хал - с хармонизирано законодателство и пламтящи вагони, които циганите замерят, защото това им бил поминъка. Затова у нас кондукторите продават бира, докато влакът пътува с горящи вагони, и след като разберат за пожара хукват в обратната посока да търсят пожарогасител, вместо да отключат и помогнат на пътниците да се евакуират...

Има ли виновни за пожара във влака София-Кардам. Това, което със сигурност зная, че има изгорели живи девет души невинни жертви. Това поне никой не би могъл да оспори.

Колкото до чувството за вина - трудно е човек да си каже истината в очите, особено когато я знае...

Вашето мнение за статията може да споделите тук

Нагоре