4. Коя прокуратура точно ще оправя Главния прокурор?
България - страната на безнаказаността и недосегаемостта
ЛЮБА МАНОЛОВА31 октомври 2006 година
Продължение 30 октомври 2006 г.
"Малко са онези,
които умеят да решават,
сред тях умните са още по-малко.
Има много решителни глупаци."
Михаил Жванецки
"Аз съм местният бандит!" казва за себе си Мацола. Той е известен като един от възловите хора в Русе на разпадналата се през годините групировка СИК, собственик е в 17 фирми, показва справката за него в "Дакси" - като дейността е - от търговия с газ и горива, през залагания и хазарт до ресторантьорство, търговия с храни, напитки и цигари, посредничество за намиране на работа, производство на дрехи, аксесоари и рекламна дейност. Това открива и публикува журналистката от в. "Монитор", Борислава Радоева.
През септември 2005 г., когато МВР бе поето от Румен Петков бе направен списък на "бизнесмени", но се оказа, че списъкът е бил издаден веднага на мафията, което накарало част от бизнесмените спешно да заминат в чужбина. Тогава самият Илиян Пенев отива в Испания - без проблем.
В началото на 2006 г. полицията провежда акция в Русе, ченгетата прибират стотици папки с документи и съобщават, че престъпна група е уличена в голяма измама със 107 тона леко корабно гориво, продадено като дизел, както и с далавера с 25 тона фалшив бензин А-92 и А-95. МВР съобщава, че бандата има близки отношения с полиция, прокуратура и съд и е навлязла вече в местния общински съвет за собствените си престъпни цели. В нарочените по акцията и разкритите измами е името и на Мацола, но той в крайна сметка остава отново недосегаем - срещу него няма повдигнати обвинения, няма проверки и дела. Вероятно защото според засечените разговори Мацола разговаря и със зам.-председателя на Върховния административен съд Венета Марковска, като с добра своя позната.
"Ще взема решение, след като имам пълна яснота" коментира случаят с подслушването и засечените разговори Главният прокурор Борис Велчев. Велчев изчаква да приключат проверките, да се съберат доказателства по изясняване на фактите за връзки на магистрати с лица, обект на полицейски проверки и присъствали в списък на МВР. - "Едва когато имам яснота, мога да реша дали, кого и как ще предложа за наказание - категоричен е Велчев". Всъщност връзките на прокурори Ганчев и Матев са безспорен факт, както е факт и че тези магистрати са си позволили да обсъждат с нарочен от полицията, добре облечен бизнесмен бъдещи назначения в прокуратурата. Разговорите на двамата прокурори фигурират в спецразбаротка, като засечените разговори не са един или два. Данните фигурират събрани в 16 папки с данни за корупция, които в края на май ГДБОП т. г. предоставя на прокуратурата. Между временно в. "Монитор" публикува, как прокурор Николай Ганчев строи и луксозен хотел с басейн в курорта Велинград, който се води на двете му дъщери.
Що се отнася до колегата на Ганчев - Люлин Матев, той е бивш дългогодишен окръжен прокурор на Русе, който се раздели с поста си през 2004 г. Оттогава датират и неговите и на Ганчев разговори с Мацолата. След разкритията, двамата прокурори започват да твърдят, че са близки с Пенев по линия на спорта - Ганчев покрай ватерполото, който тренирал години наред и при тях дошъл да тренира и Мацолата. Матев пък по линия на тениса, където Мацолата станал спонсор и така. Нямало нищо освен приятелски отношения между тях. И двамата магистрати потвърждават, че Илиян Пенев не е бандит,
Въпреки това, като безспорни се изтъкват доказателствата за засечени разговори, според които магистратите често ходили в резиденция "Липника" в Русе. Споменава се и това, че прокурорите са получили подарък по едно бунгало в Пампорово. Факти, по които Ганчев и Матев твърдят, че записаното в разговорите не е вярно и че вероятно тези разговори са били сглобени от ченгетата. Спецслужбите са дали телефонни записи и на разговори между Мацолата и Матев, като прокурорът през цялото време е бил наричан "шефе". Записан бил разговор през май 2004 г., в който прокурор Николай Ганчев се обажда на Мацолата, който му се оплаква, че следователи правят обиск на негови фирми, изземват му компютри и фактури. Ганчев изслушва Мацола и пита "има ли нещо образувано".
Но въпреки скандала, нещата около тази проверка взеха неочакван обрат
Проверяващата прокурор Антонова заяви след приключване на проверката, че няма основание двамата прокурори да бъдат преследвани за престъпление. Тя посочи също, че срокът, в който те може да получат дисциплинарно наказание за подобни действия е една година, но той бил изтекъл, тъй минали две години от засечените разговори. Това даде сериозно основание шефовете на прокуратурата да обмислят прилагане на законовия текст, според който магистрати могат да бъдат отстранени, когато уронват престижа на съдебната власт. Дали той ще бъде предложен за прилагане в случая бе оставено да реши сам главният прокурор Борис Велчев.Този случай показа, че нещата с разчистването и поставянето на място на прокурори, престъпили закона - предстои да бъде трудно. Налице бяха събрани доказателства за безспорни връзки на магистрати с лице, обвързано с бившата групировка СИК, намерени бяха и данни за разговори, които говореха за съпричастност на прокурорите към уреждане на една или друга работа, като назначение, водено дело, намеса при проведен обиск и то в рамките на нерегламентирани служебно контакти. Налице бяха и събрани безспорни доказателства прокурори да строят хотели, прокурори да изпращат човек да свърши определена работа при шефа на Митницата. Споменаваха се имената на политици по намеса в работата и назначенията в прокуратурата, с цел оказване на влияние върху нея. Налице бяха доказателства за натиск, оказване на влияние, диктат от политици на прокурори. А връзката на политическата власт с нерегламентирани лица е в основата на мафията, в основата на явлението, което трудно се доказва - корупция на висши етажи на съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Засегнатите нарекоха без каквото и да било притеснение разработката и подслушването, засечените разговори, доказващи връзки и вина - "тъпо милиционерско мероприятие". Не се притесниха от наличието на замесени имена на политици. Всъщност от тези имена никой не се притесни - никой не обърна и внимание, политиците не бяха разпитани за фактите от подслушването. Наличието на имената на тази политици явно даде сила на набедените прокурори и отстраняването им от прокуратурата, докато тече проверка и вземане на решения за наказание, това отстраняване, се оказа невъзможно, непосилно за новия Главен прокурор. Борис Велчев се спъна в тази разработка, спъна се в две имена на политици - той поиска отстраняване единствено на прокурорите. Що се отнася до политиците - Велчев замълча докато нещата утихнат. Това даде ясен сигнал, че България е още много далеч от времето, когато ще се търси сметка на политици за техни контакти с висши магистрати. Все пак по Конституция съдебната власт е независима!
Още по-независими и недосегаеми се оказаха Ахмед Доган и Касим Дал - никой не посмя да ги притесни за констатираните контакти и евентуална намеса. Никой. В момента когато тези факти бяха огласени - двамата политици от Движението за права и свободи бяха част от тристранната управляваща коалиция. Сам Ахмед Доган пък беше лидер на политическата сила, носителка на мандата на правителството, което бе съставено от БСП и НДСВ. И тъй като събитията се развиха в България - отнесе го единствено единият прокурор, другият бе оставен на спокойствие. Политиците не бяха пипнати - в България никой не посяга на политици, независимо кой е Главният прокурор в момента. Във Франция може да осъдят сина на бившият президент от 80-те години Франсоа Митеран условно за данъчни измами - в България това не се случва.
В парламента бе документално доказано, че Ахмед Доган е харчил в пъти повече отколкото е получавал в първите години на демократичния преход - сигналът остана без последствие. Доган даже не уважи поканата на колегите си от Комисията за борба с корупцията с председател Анна Караиванова, и не се появи поне да даде обяснения. Никой не посмя да коментира волностите на този политик, който винаги е ползвал етническата карта за патерица и никога не бе засегнат от каквито и да било събития, навеждащи на поведение извън рамките на закона.
Ето защо има логика от появата на контрабандист като Николай Методиев Пилето, който бе обвинен за над 280 тира нередовен внос. Подобен внос може да се осъществи само с протекции и закрила от високо, като на всяко ниво и за всяка закрила се плаща добре от самите контрабандисти.
Така е станало възможно за около 5-8 месеца от края на 2002 г. до средата на 2003 г. да се осъществи контрабанден внос на около 800 камиона с китайски стоки през митница Калотина.
Така за три месеца - от януари до март 2003 г. са били извършени 175 контрабандни вноса на китайски стоки, месо и др. през митница Кулата. Организатор и извършител, според запознати е бил Николай Методиев/Пилето/, с помощта на митническия служител Ангелов /Малкият Геле/, който се оказа доведен син на директора на Районна митническа дирекция - София - Христо Кулишев /бивш директор на Агенция "Митници"/.
Така бе възможно да се осъществи за периода от м.януари 2004г. до лятото на 2005 г. през митница Малко Търново да мине контрабанден канал за внос на цимент от Турция. Стана ясно, че са били внесени 1086 камиона с 35000 тона цимент. Циментът е бил разтоварван директно на обектите, а в последствие са оформяни документи за някои от тях.
Митничари, гранични полицаи, близки с фирми за митническо агентиране, началници на митници, случаи, по които не била уведомявана Агенцията за финансово разузнаване, случаи, в които едно се декларира, а съвсем друго се внася, стотици контейнери, преминаващи през различни митнически и гранични пунктове към вътрешността на страната. Оказва се, че съществуват добре организирани и действащи цели контрабандни канали за внос на стоки, които минават нелегално границата, факт, който не е от вчера, а от десетилетия. Така в хазната не влизат милиони, милиарди от неначислени данъци, такси и акцизи, проверките се водят бавно, делата се точат с години, влизат в съда и се връщат за доразследване при недобре събрани доказателства. Машината за сивата икономика се оказа много добре смазана. В нея, наред с контрабандисти, митничари, гранични полицаи, участват и редови полицаи и прокурори.
Прокурори свързани с добре облечени бизнесмени, политици, оказващи натиск върху прокурори и съдии, върху полицаи - един омагьосан кръг, който няма изход, и с години никой не успя да разкъса и унищожи.
Буквата на Закона като пречка за ефективна работа срещу престъпността
Още щом пое мандата на Главен прокурор, Борис Велчев по най-категоричен начин заповяда на своите подчинени да обобщят пречките, които създава законодателството в пряката работа на магистратите. Завеждащите отдели при Върховна касационна прокуратура и административните ръководители на прокуратури трябваше да проведат работни съвещания с прокурорите, на които да се поставят, обсъдят и обобщят въпросите, свързани с приложението на наказателните закони, създаващи противоречива прокурорска и съдебна практика.Главният прокурор даде срок тази задача на прокурорите да приключи до 17 ноември 2006 г., - т. е. след близо три седмици. Тогава се очаква Петър Раймундов и Мария Михайлова да му представят доклад, в който "получената информация да е обобщена и анализирана" и който да е придружен с "конкретни предложения за повишаване на ефективността в прокурорската дейност".
Недосегаемостта на чиновниците е уредена от Закона
Връзката между скандалноизвестния чл.282 от Наказателния кодекс и указанието на главния прокурор Борис Велчев от 13 октомври бе следната. Оказа се, че през последните шест-седем години Върховният касационен съд /ВКС/ е издал няколко тълкувателни решения, свързани с употребата на чл.282 от Наказателния кодекс, текст отнасящ се до злоупотреба със служебто положение.Всички тези тълкувателни решения на ВКС бяха в смисъл, че тази разпоредба е неприложима за шефове на частни търговски дружества или на фирми /независимо от това дали те са държавна или общинска собственост/, защото се намира в Глава Осма от Наказателния кодекс, озаглавена "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции".
Според действащи магистрати - следователи, прокурори и съдии, не след дълго съдебната система ще се сблъска с почти идентичен проблем. Този път свързан с прилагането на чл.301 от НК, който гласи: "Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева".
Този текст също е поставен в споменатата Глава Осма от Наказателния кодекс. А това означава, че ако магистратите трябва да изпълняват тълкувателните решения на Върховния касационен съд, а те са длъжни по закон да ги изпълняват, за подкуп могат да бъдат съдени и осъдени единствено държавните и общинските служители - независимо от това на какви позиции са, министрите, кметовете, народните представители, съдиите, следователите и прокурорите. И то при положение, че не са подписвали документи, след като са били задължени с решение на колективен орган. А точно хората, работещи на тези постове са недосегаеми в България, тъй като няма практика някой да посяга на висши чиновници.
Казано на по-разбираем език, каквото и да правят МВР и прокуратурата, ако делото за подкуп е образувано срещу директор на държавна и общинска фирма или пък срещу служител в такова дружество, след две-три или пет години това дело задължително би трябвало да приключи във Върховния касационен съд с... оправдателни присъди.
По същия начин, за рушвети или за незаконни комисиони не може да бъде осъден нито един шеф на болница или лекар, защото т. нар. болнични заведения отдавна са преобразувани в търговски дружества, а докторите не са държавни чиновници.
Утре четете краят на този анализ - за това как и защо следствието беше унищожено, как дознанието в МВР блокира системата, как проверката на проверяващите магистрати трудно ще изпълни замисъла на Главния прокурор за справяне с проблемите в Прокуратурата.
