Посланик Михов нещо обърка конците
България е суверенна държава и след 1 януари ще си остане такава
ЛЮБА МАНОЛОВА3 ноември, 2006 г.
Неотдавна в интервю за Радио "Свободна Европа" /РСЕ/българският посланик в тази държава, генерал Михо Михов, на въпрос дали македонците имат право да се кандидатират със своя партия за изборите в България отговори, че единствено Европейският съюз има право да пита страната ни за македонски партии в страната. Тази позиция на генерала демонстрира странно разбиране за национално самочувствие, според което след 1 януари 2007 г. би следвало нашата държава няма да е суверенна, а досегашният суверенитет ще положим едва ли не в краката на Европа! Избягвам да цитирам Иван Костов, но тук случаят си плаче за казаното от лидера на ДСБ, че ние не сме африканска държава, та да ни диктуват други как да постъпваме.
На въпрос какви са отношенията между двете държави, Михо Михов поясни пред РСЕ, че трябвало да се намали дефицитът на доверие към България, който Македония не крие и да се облекчи историческото бреме. Не зная дали генералът не бърка понятия и събития от нашето минало, но едно е ясно: не би следвало тази романтична част от родната ни история да се приема като бреме.
Тук вече му е мястото да отбележа, че в последния ден на месец октомври Софийски градски съд /СГС/ отказа вписване на партия ОМО "Илинден"-Пирин, съобщиха от съда.
Както припомни Агенция "Фокус" Обединена македонска организация /ОМО/ "Илинден" - Партия за икономическо развитие и интеграция на населението (ПИРИН) е обществена организация, която си поставя за цел да защитава правата, езика и националността на хората в България, самоопределящи се като македонци. Регистрирана е като политическа партия през 1999 година. На дебюта си на местните избори през октомври 1999 г. ОМО "Илинден"-ПИРИН спечелва две селски кметства в Гоцеделчевско. На 29 февруари 2000 година, с решение на Конституционния съд, партията е обявена за противоконституционна, като й се забранява участие на политически избори.
На 25 юни 2006 година в Гоце Делчев се проведе учредително събрание на партията на така наречените етнически македонци - ОМО "Илинден" ПИРИН. На събранието, за председател на партията е избран Стойко Стойков, а за подпредседатели - Иван Сингартийски, Ботьо Вангелов, Ангел Безев и Стефан Мицов, последния от които е ръководител на Македонския културно-информационен център в София. Журналисти не са били допуснати в залата по време на събранието.
На учредителното събрание на ОМО "Илинден" - ПИРИН присъстват между 330 и 350 души. Много от тях са деца, под 18 години. Има и голям брой гости на събранието. След провеждането на учредителното събрание учредителите дават пресконференция, на която обявяват, че ОМО "Илинден" - ПИРИН не е етническа партия и че основните цели за които ще работи, са присъединяването на България към Европейския съюз, децентрализация на местната власт, равни права на всички етнически малцинства и икономически просперитет на България.
Всъщност за съдействие и работа на ОМО "Илинден" по влизането на България в Европа е малко късно и подобни изявления дават ясно да се разбере, че се разиграва съшит с бели конци фарс. Според Иван Сингартийски, който е сред учредителите, въпросната партия не би следвало да бъде третирана като "етническа". "Ние сме гражданска партия, в която могат да членуват хора с различна националност - македонци, българи, турци... Това, че посочваме, че ще се борим за правата на македонците, не означава, че сме изключително етническа партия" - твърди друг учредител на ОМО, Стойко Стойков и поаяснява, че освен "отношението към македонците ще бъде истински тест за Република България за това доколко изпълнява европейските стандарти по отношения на демокрацията".
С лозунги "Вън посланикът на Македония Абдурахман Алити от България", "И преди, и сега Македония е българска" и с химна на ВМРО "Изгрей зора на свободата" протестиращите посрещат учредителите на ОМО "Илинден" - ПИРИН. Стига се и до ръкопашни схватки, но полицията успява да се намеси навреме и да предотврати по-сериозни сблъсъци.
Съгласно действащото законодателство, за да бъде официално регистрирана като политическа партия, ОМО "Илинден" ПИРИН трябва да внесе молба и подписка с подписите на пет хиляди души в Софийски градски съд в тримесечен срок от датата на учредителното събрание. Това става причина дни преди изтичане на крайния срок за подаване на документите за регистрация - 25 септември 2006 г., представители на ОМО "Илинден" да обикалят циганските махали и помашките села, предлагайки пари за подпис в полза на регистрацията на партията.
Във връзка с всичко това, на 18 септември 2006 г. ВМРО Красимир Каракачанов сезира главния прокурор, Окръжната прокуратура в Благоевград и Районната прокуратура в Гоце Делчев. От страна на ОМО "Илинден" - ПИРИН в съдебната зала по време на делото присъстват Стойко Стойков и Ботьо Тиков. Представя ги адвокат Йонко Грозев от Българския хелзинкски комитет. Грозев иска да бъде разпитано вещото лице, стигнало до заключението, че ЕГН-тата са фалшиви. Съдът оставя без уважение това негово искане.
Излишно е да се влиза в спор с така наречения Хелзинкски комитет или учредителите на ОМО "Илинден". Достатъчно е да се припомнят откъси от предаването "Памет българска" на Българската национална телевизия от 30 септември т. г., в което разговаряха с факти по събития в двете държави проф. Божидар Димитров и шефът на Агенция "Фокус", Красимир Узунов.
"На 8 септември 1991 г. най-изостаналата югославска република Социалистическа Република Македония проведе референдум за независимост, разказа още в началото на разговора Красимир Узунов, като припомни какъв въпрос е бил задаван на този референдум. - "Той беше: "Съгласни ли сте със създаването на независима Република Македония с право да влезе в бъдещ съюз на югославските държави?" Тоест, не може да се разбере за какво трябва да се гласува: Дали да се гласува за независимост или да се гласува за правото на влизане в бъдещ съюз на югославските държави! Резултатите на референдума също бяха много странни. 67,2 на сто гласуваха "за" независимост или за присъединяване към югославските държави, тоест бъдещата федерация, все още споменът за Югославия и юговъстанието беше изключително силен. В Македония едно проучване беше направено наскоро - Тито и Югославия най-много се почитат в Македония! Тоест, колкото си по-беден, толкова повече си спомняш за миналото... абсолютно всичко, което получиха по време на войната срещу албанците, те /македонците - бел. Л. М./ го продадоха, продадоха българските танкове, продадоха гаубиците, продадоха украинските хеликоптери, продадоха украинските самолети. "Каков ке ми платиш, таков ке се пишем".
За националната идентичност
Божидар Димитров:Те самите се усещат, г-н Узунов, и от време на време чета, стига сме водили дебат за националната си идентичност, никоя държава не го прави. Когато се води дебат за националната идентичност, това означава, че няма никаква национална идентичност.Красимир Узунов: За 15 години не се създава нито нация, нито народ, а както се оказва, не се създава и държава, защото държава за 15 години могат да създадат евреите.
...............
Божидар Димитров: Дебатът на националната идентичност, може ли наистина да има македонска нация?
Красимир Узунов: Не може да има македонска нация.
Божидар Димитров:След като самата тя спори помежду си македонци ли са или някакви други.
Красимир Узунов: Първо, дали са антични македонци, второ, дали са славяни. Значи, ако сме антични македонци, решаваме, че всички сме произлезли от Александър Македонски, от коня му, от Лизимах, от някой друг, да решим какви сме.
Божидар Димитров: Тя и Клеопатра е македонка, според тях.
Красимир Узунов: Всички са македонци, това е нещо страшно, там появи ли се някой...
... Тук няма какво да си размахваме стари вестници, няма какво да говорим, тук трябва да си говорим за това, което е сега в момента. Кризата на идентичността роди проблема с войната с албанците. Арбен Джефери по време на самата война, бях на гости в неговия офис, той ми каза: "Красимире, со кого да започнат война, те ще я загубят", казвам: "Защо, г-н Джефери"? Той наистина е интелигентен албанец, един политик, на който те нямат еквивалент в македонския политически блок, "Защото, за да водиш война, трябва да знаеш коя ти е патрията, да имаш патриотизъм, като не знаеш коя ти е патрията, откъде да ти дойде патриотизмът", вика Джафери. Ректорът на университета, който е от Нови Дойран, казва: Аз не мога да забравя, че албанската махала граничеше с българската махала. Когато ти насаждаш нещо, когато, без да се обиждат хората в Македония, голяма част от интелигенцията е избягала в България, умряла по фронтовете, Македоно-Одринско опълчение, 11- а пехотна македонска дивизия, това са поколения, поколения, които бягат, емиграция в Щатите, емиграция в Австралия, емиграция в Канада, емиграция в Южна Америка."
* * *
Живеем във време, когато историята се пише всеки ден. Както е известно 1992 година България призна първа Македония и то под приетото от нея конституционно име. Друг въпрос е, че след това признание президент и изпълнителна власт не продължиха започнатото и не изпратиха нито консул, нито посланик в Скопие. Горчива истина е, но България няма изработена национална стратегия по отношение на Македония или както я наричат все още в редица международни организации и документи - Бивша югославска република Македония /БРЮМ/.В български съд бе поискано да бъде регистрирана македонска партия. Обратното, като прецедент за самата Република Македония би било скандално и недопустимо - България да регистрира в БРЮМ своя партия, която да защитава българското население там!
Старите хора казват - ако искаш да разбереш дали дадено нещо е правилно или не обърни нещата и си представи обратното. Така след отказа от регистрация започнаха недоволства, интервюта, провокации - докато подобно събитие от страна на българи да се случи в Македония е абсурдно само като мисъл, камо ли да се осъществи!
"България трябваше да признае една независима държава. Да, и тогава примерно трябваше да си даваме сметка, че в тази държава хората няма прекалено много да ни обичат. На тях много им е промиван мозъкът, става въпрос за поколения" поясни Красимир Узунов събитията от 1992 година в тв-предаване "Памет българска" и продължи: "Въпреки всички очаквания, първо в Македония те разбраха, че ние не искаме да окупираме Македония. Второ, ние не искаме да си метнем на гръб Охридското езеро и да го проснем тук някъде, покрай Витоша. Ние искаме да го видим там, ние си ходим по собствената история, ходим си по собствените църкви, четем собствените надписи, прекланяме се пред паметта на собствените царе, духовници, бунтовници, книжовници, офицери, хора, които са загинали за Македония. От друга страна България не успя да възпита, но то не е само към Македония, то е функция от това, че на нас ни липсва една политика по националните интереси."
Какво не трябва да се забравя
"Все пак някаква политика имаме, даваме гражданство отбеляза Узунов. - Даваме гражданство. Подаряваме 150 танка, подаряваме 142 гаубици, подават се помощи... Когато и президентът потвърди, че ние ще подкрепим усилията, евроатлантическите, на Македония, което го правим в момента, и което Калфин го декларира след срещата с Милошевски в Ню Йорк. Но при едно условие: да престане кражбата към българската история. Т.е. за тези 15 години очевидно на доста хора в България започна да им омръзва едно нещо. Защото даваме подаръци, било то оръжие или жито. Като ни помагате, защо ни помагате, защото искате да ни вземете. Като не ни помагате, защо не ни помагате, като сте наши..."Българите ли са проблем на Македония или албанците?
Тирана заплаши с разделяне на Македония. Албанците на Балканите трябвало да се обединят в "естествена" държава. "Македония ще бъде разделена между македонците и албанците, ако Охридският договор не се прилага." Това е заявил за косовския вестник "Епока е ре" Кочо Данай, политически съветник на албанския министър-председател Сали Бериша, цитиран от македонския в. "Дневник". "Албанците, живеещи на Балканите, трябва да се обединят и да се интегрират в "естествена Албания" до 2013 г., добавя съветникът на премиера Бериша, цитиран от италианската агенция АКИ. Тъй като сръбската провинция Косово върви към независимост, Кочо Данай смята, че етническите албанци в Македония и Черна гора също би трябвало да имат правото да изберат с кого да живеят. "Вместо да участват в правителствата на тези страни, по-естествено би било да имат едно правителство в албанската столица Тирана", заяви той.Това е сериозният проблем за Република Македония в момента и той стои за решаване още от мига, в който приключи войната.
Ето как гледа на опитите да се регистрират македонски партии в България, като част от политиката на Скопие да пречи на страната ни по пътя към Евросъюза, проф. Божидар Димитров: "... в момента тече едно активно мероприятие, което включва различни акции. След като за няколко години бяха затихнали, изведнъж омовци се събудиха. Започнаха отново да формират партия... Скопие осъществява акции в няколко насоки. И въпросните македонистки партии, макар че техните сборища са жалки и заслужават повече смях, отколкото сериозно безпокойство, все пак съществуват. И причиняват известни неприятности. Откъде могат после съдилищата в Страсбург и Хага да знаят, че става дума за 50 - 60 възрастни хора, отчаяни, бедни, мошеници, пияници... В Страсбург и Хага пристигат документи, че е забранена партия! А иначе става дума за хора, повечето от които чистосърдечно си признаха, че са отишли там да изядат по една чорба безплатно, какъвто беше случаят с второто ОМО, което се създаде на Самуилова крепост."
Отново македонски проблем
Това се случи по време на края на президентските избори и тъй като вниманието бе насочено главно към кампанията за избор на държавен глава някак между другото мина историята с отхвърлената регистрация на ОМО "Илинден" и изявлението на българския посланик Михо Михов пред РСЕ. За разлика от позицията на министъра на външните работи по равнопоставеността между България и Македония, Ивайло Калфин - генерал Михов предпочете да загърби суверенитета на държавата, която представлява и да остави в ръцете на ЕС да взема решения вместо държавниците ни. А нещата с желанието на някакви хора да регистрират партия, Михов заобиколи и го удари на шикалкавене. Вместо ясно да каже: етническа политическа партия на съседна държава не може да бъде регистрирана. Не е редно и след като за Македония не е уреден проблемът с името й - е нелепо да се иска етническо политическо присъствие у нас. Не отварям дума, че така наречените македонски граждани са с български произход и това е неоспорим многовековен исторически факт...Добре е посланик Михов да отстоява позицията на своя министър на външните работи - нещо, твърде близко до ума на що годе интелигентния човек, най-малко защото той е одобрен и назначен не от Хелзинкския комитет, а от президента Георги Първанов и министър Ивайло Калфин.
