3.Ако имаше действаща Прокуратура - законът нямаше да е само на хартия
Събития и документи, висши държавни чиновници уреждат отнемане на собствеността на група граждани * Нарушават се няколко действащи закона и Конституцията на Република България
ЛЮБА МАНОЛОВА3 септември 2006
Продължение от 2 септември 2006 година
"Историята често оставя в сянка задълго,
а понякога и завинаги достойни и
талантливи хора. Често се случва така,
че на гребена на популярността
се издигат крайно посредствени,
безлични, невзрачни
в интелектуално отношение личности".
Д. Волкогонов
Скандалът, който вдигна Симеон
"Какво е това? Вие чувство за естетика нямате ли? Национално достойнство и гордост? Това ли е лицето на България?" С тези гневни думи и с почервеняло от яд лице премиерът Симеон Сакскобургготски нахока шефа на Гранична полиция Валери Григоров, софийския областен управител Олимпи Кътев и началниците на различните служби на граничния пункт Калотина. Те слушаха с наведени глави.Може би за първи път, от както се е завърнал в България Симеон си позволи да порицае подчинени на публично място, коментираха съпровождащите го. Сакскобургготски се вбеси на мръсотията и огромните табели WC на Калотина. Някои от надписите бяха дори по-големи от табелите BG, които указват гишетата на граничарите. Не остана доволен и от бараките, които се водят безмитни магазини, олющените фасади, липсата на национални знамена. В яда си дори подмина групичка български запалянковци, които се връщаха от мача в Хърватия и го посрещнаха с победни песни. Премиерът се завря и в най-мръсните кътчета на Калотина, избягвайки указанията на граничните шефове, които се опитваха да му покажат някои ремонтирани сгради. Граничните шефове пък се радваха, че трафикът е слаб и няма опашки, които да допринесат за лошото настроение на премиера. Най-много се учуди Симеон, когато разбра, че никой от подчинените му не знае чия е изоставена сграда на ГКПП.
"До петък да сте разбрали и искам доклад", бе краткото му нареждане." Тази информация се появи на 10 октомври във в."24 часа", а подобни на нея излязоха и в други медии.
Защо тримата споменати началници не знаеха чия е сградата - причината бе в машинациите, които разиграваше по това време тогавашният областен управител Олимпи Кътев, пренебрегвайки легитимните собственици на 19 декара земя на Калотина. В усърдието си да изземе земята на собствениците, Кътев не си бе направил труда да проучи кои точно са собствениците, още повече, че върху земята на им се строеше през годините и се извършваше безмитна търговия от фирми, които нямаха нищо общо със собствениците на земята.
Да разтворим страниците на действащите закони и Конституция
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е записано:Чл. 4 (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение."
А помните ли, драги читатели как започва Конституцията на Република България? "Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; И по-нататък:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена. Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
В България, да цитираш членове от Конституцията и да очакваш и настояваш висши държавни чиновници да ги спазват звучи все още наивно и се приема като лека форма на тежка психопатия. Ще цитирам всички документи, които в продължение на 17 години събирах по този скандален случай, за да стане ясно, че в държавата ни все още законът не е нормативният акт написан, приет и обнародван в "Държавен вестник", а функциите на закон са иззети от прищявката и игрите на управниците. Ще цитирам хронологично документите, които събрах, за да стане ясно, как един здрав мъж на 46 години, след 15 години битки в община, съд, ДВСК, Министерство на финансите, Министерство на териториалното развитие и благоустройството, Областна управа, за да му се разреши да ползва собствената си земя, наследена от дедите си - получи тежък масивен инфаркт, при който сърцето му се пръсна на парчета и той издъхна в ръцете на синовете и съпругата си.
Как се развиваха събитията през годините според събраните документи
Вчера разказах за това как двама братя българи се разделят след края на една от войните на Балканите, когато границата между Сърбия и България се мести на изток с 4-5 километра и единият от братята, Георги Милушев продава в сръбско земите си, връща се в родината и купува тук земи в землището на село Калотина.Идва 9-ти септември, национализацията, Милушев не влиза в ТКЗС-то, не си дава нивите и започва тормоз, като след един побой от местния комисар Милушев се връща в къщата си и след два дена умира.
В Актовата книга на община Драгоман никъде не е записано, че земята на Милушеви в Калотина е актувана като държавна и когато наследниците на Милушев тръгват да си възстановят владението на земята им се казва, че не може да им се върне, тъй като земята никога не им е била вземана! Тя така и не влиза в земите на ТКЗС-то.
1951 г., с Протокол за България и Югославия се заменят двувластни имоти, за с. Калотина, едни земи остават в Югославия, други се получават в България.
От Главно управление на пътищата /ГУП/при Министерския съвет, по Доклад от 27 декември 1963 г. се отчуждават кооперативни и частни имоти и се предават на държавата за нуждите на ГУП. Към въпросния доклад има Списък №1 на имотите, които се отчуждават за направа на републикански пътища и Списък №2 за предадени безвъзмездно държавни имоти по чл. 15 от Правилника за държавните имоти. И в двата списъка земята на Милушеви липсва, тъй като не влиза в територията на републиканската пътна мрежа.
На 18 април 1974 г. е издаден Акт за държавна собственост, с който се узаконява ГКПП-то на Калотина, земята под което е била дарена от стария Милушев.
На 11 февруари 1980 г., със Заповед на Софийски окръжен народен съвет са одобрени регулационен, застроителен и кадастрален план на КПП "Калотина". В Държавен вестник, брой 74 от 1987 г. излиза узаконяването на проектите и плановете са одобрени на 10 ноември 1987 г.
1991 г. На един от парцелите на Калотина е имало ябълкова градина, и наследниците на Милушев са си берели от ябълките всяка година, митничарите са ги знаели, докато в един момент, две-три години преди 10 ноември 1989 г. наследниците заварват ябълките си изсечени от Митницата и започва строеж на трафопост, който да захранва цялата митница. Строежът на трафопоста се извършва без одобрен архитектурен проект и без издадено строително разрешение. На началника на ГКПП е съставен акт и е направено предупреждение към Митници и ГКПП да направят постъпки за узаконяване на трафопоста, което ще доведе и до изясняване на собствеността върху земята и съответно обезщетение. - това отговаря кметът на Драгоман, Г. Ставрев на собствениците.
На 14 март 1991 г. е издаден Акт №627 за държавна собственост на Митница Калотина само и единствено за административната сграда.
На 12 май 1992 г. е издаден Акт № 633 за държавна собственост за хотел на два етажа, собственост на МВР и ГКПП.
Министерство на финансите провежда Търг и излиза Постановление на МС №15 от 1991 г. за изменение на валутния режим, като министърът на финансите издава заповед с която разрешава валутна търговия с петрол и петролни продукти на територията на КПП Калотина.
Със Заповед №90 от 25 март 1992 г. на министъра на финансите, Иван Костов се разрешава на "Братя Василеви" да построят и експлоатират за срок от 10 години бензиностанция на територията на ГКПП Калотина срещу: участие в изграждането на инфраструктурата на Калотина с 5 млн лева. Под точка 4 в тази Заповед е записано: "2 на сто от допълнителните отчисления от печалбата да бъдат за собствениците на терените, където ще бъдат изградени бензиностанциите."
След търга на МФ за валутната търговия и Заповедта на Иван Костов №90 от 25 март 1992 г., собствениците пускат писмо до ДФ "Трансимпекс", "Кореком" и те си преместват павилионите за три дена. За бензиностанцията е нямало разрешение от ХЕИ и Пожарната. От ДНСК ги глобяват и спират няколко пъти строежа на бензиностанцията.
На 14 април 1992 г. се провежда среща между ГКПП Калотина, Митница - Калотина и "Братя Василеви" по Заповедта на Иван Костов за изграждането и продажбата на петрол.
На 27 май 1992 г. кметът на Драгоман уведомява ГКПП, Митници и "Братя Василеви", че строежите на бензиностанции /които междувременно са станали 3 - бел. Л. М./ са незаконни, тъй като нямат нужните документи, а и има претенции частните собственици на земята.
В същото време започва изграждането на бензиностанцията на "Братя Василеви". В общината, старият Василев се среща със собствениците в кабинета на гл. архитект и ги псува. Собствениците пускат Нотариална покана на 28 май 1992 г. за самоуправството на "Братя Василеви" по строежа на тяхна земя.
На 2 юни 1992 г. "Братя Василеви" получават разрешение от кмета на Драгоман да строят втора бензиностанция. На 12 юни 1992 г. , след 10 дни, с Протокол от община Драгоман е дадена строителна линия за бензиностанцията на "Братя Василеви" - без документ за собственост върху земята, върху която ще строят.
Започва разтакаване на собствениците на земите на Калотина: Поземлената комисия им казва - "Ние можем да ви издадем документ за възстановяване правото на собственост, но общината трябва да ви издаде скица, тъй като земите са земеделски и са в регулационен план. А за този регулационен план общината трябва да ви даде скица.
На 3 август 1992 г. Поземлената комисия издава Протокол №10 за възстановяване на право на собственост, с който протокол отказва да възстанови 15 дка нива, върху които се намират ГКПП и "Митница", тъй като не съществували възстановими граници, но възстановява нива от 9 дка и овощна градина от 2 дка.
На 14 септември 1992 г. е издадена Заповед на кмета на Драгоман към служителката от Техническата служба Наташа Василева, с искане лично да извърши процедура по нанасяне на имотни граници в района на ГКПП-Калотина за собствениците.
На 21 октомври 1992 г. областният управител Л. Пранжев изисква от кмета на Драгоман: общината да състави технически протокол, като грешките и непълнотите в кадастралния план се отбележат в него. Спира строителството в района на ГКПП - Митница до цялостното произнасяне по случая от Главна инспекция за Териториално устройствен и строителен контрол.
На 21 декември 1992 г. община Драгоман издава удостоверение, че са нанесени верните граници на имот от 15 дка, че имотът е нанесен в кадастрален план и е технически възможно възстановяване на собствеността. Това се дава на наследниците на Милушев. Подписано е от гл. архитект и от кмета на Драгоман. Въз основа на това Удостоверение Поземлената комисия с Протокол № 426 от 28 декември 1992 г. възстановява правото на собственост на земите в Калотина на собствениците Милушеви.
Общината отново отказва да даде Скица, Областният управител нарежда на кмета и той прави Заповед за Скица за изваждане на Нотариален Акт. 15 човека свидетелстват за установяване на границите. Направена е Скица на 17 май 1993 г. Въз основа на Скицата са издадени Нотариалните актове за земите в Сливница. Първо е възстановена земеделска земя, след това се правят парцели, с които се определят 4 парцела и пътищата се изваждат като държавни, но след това се установява, че държавният път е на 3 км от границата навътре. На земята на Калотина "Пътища" нямат собственост.
ГУ "Пътища" признава, е част от Трансграничната магистрала е извън Зоната на ГКПП - Калотина по утвърденото трасе с ПМС №573 от 28 декември 1992 г., т. е. Трасето е извън зоната на ГКПП- Калотина.
16 март 1993 г. в. "24 часа" пише, че земите на Калотина около ГКПП-то са частни и се раздават от "Митници" на фирми за изграждане на търговски обекти, бензиностанция и пр.
На 26 април 1993 г. кметът на Драгоман одобрява частично застроително решение и изменение на застроителния и регулационен план на ГКПП - Калотина.
На 27 май 1993 г., с Протокол на Държавна приемателна комисия е приета бензиностанцията на "Братя Василеви". Юли месец 1993 е пуснато Задание за проектиране, което община Драгоман възлага на фирма. На 22 юли 1993 г. Районната инспекция по териториално устройствен и строителен контрол издава на "Братя Василеви" Разрешение за ползване на бензиностанцията, като неправилно е вписан като собственик на земята Министерство на финансите.
Гл. архитект на община Драгоман пише до Националната служба за сигурност и МФ, че " е нямало основание за отчуждаване на частни земи в пограничната зона Калотина и в този смисъл има нарушения на собствеността. Следват три Нотариални Акта, с които земята е прехвърлена на по-младото поколение от наследници на стария Георги Милушев.
Междувременно "Братя Василеви" пишат на 13 май 1994 г. до министъра на териториално развитие и строителството Христо Тотев за нанасяне на бензиностанцията им в изготвения от община Драгоман застроителен и регулационен план на КПП Калотина, обнародван в Д. в. бр. 35 от 1994 г. В отговор на това писмо на "Братя Василеви", на 13 декември 1993 г. МТРС, в лицето на зам.-министър се отменя заповед на кмета на Драгоман за изменение на застроителния и регулационния план на ГКПП Калотина, като се нарежда да се изработи нов проект за застроителен и регулационен план. Кметът на Драгоман не се подчинява и 4 дни по-късно, на 31 март 1992 г. одобрява писмено нарушенията. ГУ "Митници" и "Братя Василеви" сключват Договор за превод на парите от валутната търговия, който е с дата 17 декември 1993 г.
От 1 юни 1994 г., Държавна инспекция за ТУСК /Териториално устройство и строителен контрол/ спира основен ремонт на Административна сграда на Митници за нарушения и до издаване на необходимите строителни книжа в съответствие с действащите разпоредби. На 28 юни 1995 г., в община Драгоман се събира Комисия с цел да констатира незаконно изградени обекти и функциониращи в ГКПП Калотина и да излезе с предложения за нарушенията.
На 29 юни с. г. е отменена Заповед на кмета на Драгоман от 16 април 1993 г. за допуснати закононарушения.
На 10 юли 1995 г. кметът се отчита на Прокуратурата, че има нарушения и иска да се предприемат необходимите действия за извършените незаконни деяния срещу съответните институции и длъжностни лица.
На 26 юли 1995 г. Окръжна прокуратура пише до Районна прокуратура и иска от община Драгоман да се извърши проверка за незаконни действия на Калотина.
Общината издава Скица на земите на собствениците на Калотина на 10 декември 1997 г., която е валидна до 20 януари 2000 г. В Скицата са вписани собствениците на земите.
Министерство на териториалното развитие и благоустройството /МРРБ/пише до Кмета, МВР, МФ, относно проверка и мерки срещу закононарушенията в Калотина. Писмото е подписано от зам.-министър на МРРБ. Датата е 28 август 1998 г. В писмото се иска от кмета на Драгоман да наложи строителна забрана за района на ГКПП "Калотина". Със Заповед РД-15-177 от община Драгоман /датата е 4 септември 1998 г. - бел. Л. М./, на основание на писмото на МРРБ кметът Г. Ставрев налага строителна забрана за района на ГКПП - Калотина.
През 1999 година е изготвен Протокол №70 за изготвяне на нов кадастрален план. Под точка 9 - Съдържание на регистъра на имотите за земите на Милушеви в Калотина е записано: "имоти, за които няма записани данни от документи за собственост" - няма такива. Оказва се, че при изготвянето на този толкова важен документ, не е проверено в Данъчната служба за партида на собствениците, а през годините е давана и данъчна оценка, до общината са пращани Нотариални покани, водят се две дела, възложителят за изготвяне на този протокол Министерство на регионалното развитие и благоустройството е правил проверки на случая "Калотина", разпореждал е да се спира строителство... Няма логично обяснение по каква причина е записано в Протокола, че няма данни за собственост.
На 27 декември 1999 г. с писмо от зам.-министър В. Зегова до Петър Диков /днешният главен архитект на столицата - бел. Л. М./, а тогава зам.-генерален директор на Национален център по териториално развитие и жилищна политика е записано: "В предоставените писма на различните ведомства, заинтересовани от случая и ДИТСК, са описани подробно резултатите от всички проверки по законосъобразността на наличните планове и документи на ГКПП Калотина... неоснователно са нанесени граници на имоти, взети от копия на скици към нотариални актове... съгласно чл. 7 от ПМС№231/1997 г. земята, сградите и съоръженията в зоните за граничен контрол се актуват като публична държавна собственост". Бившата зам.-министърка призовава откровено към национализация. Пренебрегнати са изискванията, заложени в закона по процедурите по одържавяване на земи, частна собственост, върху които ще се спра подробно по-нататък.
На 29 декември 1999 г. е издадена Скица /за сграда, санитарен възел, находяща се на ГКПП - Калотина/ от неодобрен кадастрален план
Междувременно настъпват промени
В Националния статистически институт - регистър БУЛСТАТ, актуално състояние - "Братя Василеви ООД" промяна, като управляващи са вписани Румяна Агова и Садун Явузчезар - 16 септември 2002 г.. След този документ попадам и на Удостоверение на Софийски градски съд - фирмено отделение по ф. д. №9499/1996 г. за продажба на бензиностанциите на Братя Василеви на Р. Агова и Суди Озкан, носеща дата 26 септември 2002 г. Румяна Агова се оказва съпругата на синия депутат Асен Агов, а нейният бизнеспартньор е собственикът на хотел "Принцес" - Суди Озкан.Кабинетът на Иван Костов е заменен с този на Симеон Сакскобургготски. Близкият до сините политици бизнесмен от "Братя Василеви" се оттървава от бензиностанциите и те преминават в собственост на неслучайни люде. Бензиностанциите, но не и земята под тях, която продължава да е собственост на наследниците на Милушев - земя, която ведомства и висши чиновници не разрешават повече от 14 години собствениците да си ползват. С тази продажба Василев се оттървава от неизпълненото задължение да плаща 2 на сто от стокооборота на собствениците и остава да дължи пари с лихви от 1992 година. Пари, които собствениците никога няма да видят - нито от Василев, нито от следващите собственици на бензиностанциите, построени върху тяхната земя.
Утре ще завърша тази трагична сага за отнетото право на собственост на български граждани от държавни висши чиновници. Ще цитирам останалите документи и събития по случая "Калотина". Ще стане ясно как по най-безпардонен начин държавата наруши действащи закони и Конституцията на България, за да отнеме земята на собствениците Милушеви. Ще стане ясно как реагираха съдът, общината, прокуратурата на този скандален случай, който е на път да бъде внесен в Страсбург.
Всичко би било много по-просто, ако имаше действаща прокуратура...
