19.Другите убийства и самоубийства
Всеки свързан с увправници от политическата върхушка - рано или късно си докарва неприятности * Убийства, за които архивите на НРС няма да проговорят никога
ЛЮБА МАНОЛОВА4 декември 2006 година
Продължение от 2 декември 2006 година
"Има сили, които нямат търпение да пренаредят статуквото" - коментира убийствата на Илия Павлов и Емил Кюлев бившият секретар на МВР Цвятко Цветков. Тук задължително трябва да се върна малко назад, за да припомня едно убийство, което както другите изброени в публикуваната поредица на тази електронна страница липсват в Списъка, който се допълва и актуализира след всеки показен разстрел.
Бизнесменът Тодор Толев бе убит пред офиса му на столичната ул. "11 август". При това по изключително професионален и хладнокръвен начин. Убийците му са изстреляли няколко куршума в главата на жертвата - начин да покажат, че смъртта му е било особено необходима и задължителна. До деня на разстрела му на 16 юни 2003 г. Тодор Толев беше неизвестен за широката публика, но затова пък известни бяха имената на негови съдружници и партньори. Тази прилика напомня контактите на Илия Павлов и Кюлев, но за разлика от Тодор Толев, при Павлов и Кюлев връзките са имали общо взето, по-скоро светски и недокументирани отношения с лица от политиката. В различни периоди от бизнескариерата на Толев, пътят му на делови партньор се кръстосва с този на: близкия до Костовия кръг, Славчо Христов, с пътя на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, бившият командос Румен Николов-Пашата /един от основателите на бившата "СИК"/, депутатът от "Коалиция за България" Младен Червеняков, президентът на "Литекс" Гриша Ганчев, покойният шеф на "Мобилтел" Владимир Грашнов. Тодор Толев е работил с израелската компания "Формула" и Майкъл Чорни, има делови контакти с Мариян Драгостинов, Слави Бинев, Красимир Стойчев, Антони Славински. Служител в една от фирмите на Толев е бил и зетят на Иван Костов. Милчо Бенгарски, бившият Главен секретар на МВР е бил адвокат на жертвата, което говори за необходимостта да бъде защитаван от по-особени обвинения, изискващи допълнителна "вътрешна" информация. Името на Толев се е свързвало и с генерал Емил Танев от МВР. Това убийство напомни, че грешна стъпка поставя виновния в графата "излишни", независимо с кого и с колко лица от властовия елит се познава и работи бъдещата жертва. Това убийство, след убийството на Луканов показа, че няма недосегаеми за наказателните куршуми. Толев финансираше различни бизнесинициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси" на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!", - заяви самият Шмугарски и потвърди, че Толев е кредитирал бизнеса му и че ще продължи да изплаща вноските на семейството му.
За разлика от Шмугарски останалите лица от политическата върхушка, цитирани като познати и близки с бизнеса на застреляния Толев започнаха едно по едно да се измъкват оправдават и най вече дистанцират връзки от жертвата.
Убийството на Тодор Толев бе едно от тези, в които жертвата бе замесена с лица от така наречения политически елит, независимо от партийните пристрастия. Точно връзките с Толев показаха, че когато става дума за пари - партийните цветове и идеологеми нямат никакво значение. Това убийство още с проехтяването на изстрелите бе обречено да не бъде разкрито, както и стана. Затова го поставям сред "другите" убийства, тъй като причините за екзекуцията можеха като едното нищо да доведат до неприятни последици и връзки с хора от новините и първите страници на вестниците. А както е известно, тези хора в България са недосегаеми от закона.
Започнах тази последна част от поредицата с твърдението на Цвятко Цветков, че с някои от показните поръчани убийства в държавата се пренарежда статуквото.
Не зная какво точно статукво пренаредиха въпросните хора след като елиминираха Илия Павлов и Емил Кюлев, но е ясно, че една от основните отлики на тези убийства бе, че и двамата бяха от едрия бизнес, и двамата познаваха много политици и по един или друг начин бяха свързани с тях, а не без значение бе и че от богатството на двамата остана спомен, след като се преселиха в отвъдното, тъй като то се стопи пред погледите на съвремениците на екзекуциите, като мартенски сняг.
В първите дни на февруари 2005 година бе застрелян шефът на общинска фирма "Паркинги и гаражи", Георги Василев. Двата куршума в главата на Василев са решили или бизнессделка, или бъдеща инвестиция. Веднага след убийството на Василев, Дарик радио съобщи, че в последните дни шефът на столичните паркинги и гаражи е бил притеснен и е бил заплашван - разстрелът показа, че е имал основание да се бои за живота си. Това убийство напомни за пореден път, че корупцията взема човешки жертви, то показа, че корупцията може да бъде и смъртоносна когато служители на различни равнища в администрацията на която и да е от трите власти лобират и за лични свои интереси.
Бездействието също убива
Близо до столично училище, бе разстреляна третата по ранг шефка в Агенция "Митници", Шинка Манова, а шофьорът й е бил улучен смъртоносно - това разпространиха информационните агенции и електронни и печатни медии. При потегляне по улицата колата на Манова почти спира пред "лежащ полицай" и три куршума запечатват последния миг от живота на Манова. На мястото след разстрела пристигат десетки полицаи от столичното Шесто РПУ, както и криминалисти, следователи и прокурори. Те започват огледа. Полицията открива възрастна жена от квартала, която успяла да види убиеца, тъй като след изстреляните три куршума, тя се приближила към него и му казала "Момче, стига с тези пиратки, че плашите хората", разказаха хората от кв. "Гоце Делчев" на журналисти. По една случайност жената не е пострадала. Излизащите от училището деца са отведени бързо от местопрестъплението, тъй като гледката на трупове, кръв и тебешир, очертал положението на жертвите не са най-добрата гледка за крехката им психика. Веднага след двойното убийство полицаи с бронежилетки завардват големите кръстовища в София за проверки и контрол, но късно и без резултат.След убийството висшата митничарка се разкриват много факти,
които са могли да доведат до него, но поради бездействие и забрани, информацията е била замразена за дълго време. Шинка Манова е завършила две висши образования в СУ и УНСС. Специалист е била по германистика и международни икономически отношения. В SIM-картата на Самоковеца е бил запаметен номера на Манова, изтекоха данни от НСБОП.На среща с посланици на западни държави МВР-министър Румен Петков е попитан от зам.-посланикът на Великобритания, Лорънс Бройд за убийството на шефката на дирекция "Последващ контрол" на агенция "Митници" Шинка Манова. Дипломатът се интересувал за причините за разстрела и кога извършителите ще бъдат разкрити. За момента МВР-шефове са успокоили дипломата, но резултат от следствието така и нямаше.
В бюрото, в което работи Манова преди да се издигне, митническо бюро Горубляне, са били характерни високи обороти и бързи печалби. В един момент става издънка и Шинка Манова е преместена в митническото бюро в "Зона Ц", където няма възможност за далавери. Бивши митничари си спомнят, че тогава тя е излязла в болнични и дори си била гипсирала ръката. На работа я върнала Елка Владова, шеф на митниците при временното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. След това Манова става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалния контрабандист на ВИС-2, според твърдения на запознати.
Шинка Манова попада в разработка на НСБОП за контрабандните канали на Косьо Самоковеца години преди той да бъде убит. Тогава, от разработката е установено, че покойният вече "картофен бос" е организирал канал за контрабандни стоки от Турция. Всъщност на НСБОП й е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца - както при правителството на Иван Костов /1997-2001 г./, така и при правителството на Симеон Сакскобургготски /2001-2005 година/. Така се стига до леталния изход за двамата - и Самоковеца и Манова. Защо е покровителствана Манова, кой, как и по какъв повод е дал разпореждане Манова и Самоковеца да не се разработват - това не се разкри даже и след смъртта им. Кой се е облагодетелствал, как, механизмите са известни на митничари, полиция и политици, но не се намери Прокурор, който да разнищи разтворения чадър приживе над митничарката и картофения бос.
Така бе повторена вече известна и неведнъж отигравана комбинация - връзки с политици, много пари и летален изход за действащите лица. Мнозина се опитаха след убийството на Манова да го вписват в Списъка с гангстерските разстрели, но това бе грешка. Убийството на Манова води до управници от висшите етажи на политиката, а там не се пипа. Затова пък чак след смъртта на Самоковеца полиция и магистрати събраха смелост да му търсят данни за незаконно забогатяване и иззеване на имущество. Чак след смъртта.
Общото в показните "други" убийства и самоубийства
Изминалите години на преход показаха, че една от основните причини за дадено поръчково убийство обикновено бе - с жертвата да си отидат от този свят неговите връзки, познанства, бизнесконтакти, финансиране на хора от сферата на политиката, както и информацията, която е имал убитият. Всички тези причини преставаха да съществуват и се размиваха във времето, тъй като на обществото се предоставяхя единствено резултатите от разследването на убийствата и самоубийствата, а те, както е известно обикновено бяха нулеви. Така реално, физическото премахване на една или друга фигура, изпълняваше някои от най-важните си цели: да останат в миналото факти и данни за финансиране, контакти на жертвите на поръчкови убийства с политици и лица от висшите ешелони на властта.Разстрелите разделяха два, неделими свята - единият - на висшия ешелон на властта и другият - когото властници и полицаи наричат подземен и официално се дистанцираха от него. Всъщност разделение нямаше, тъй като топлата връзка от финансови потоци, под формата на предизборни спонсорства, лични парични подпомагания сливаше тези две понятия.
Освен пари, в "другите" убийства имаше и интереси, които правеха невъзможно разкриването на истината. Така поеха към отвъдното: разузнавачи, антимафиоти, банкери, данъчни, полицаи, депутати и още, и още много жертви, отнесли тайната за смъртта със себе си.
Не разказах за самоубийството на полицая Петър Бонев и последвалата го в смъртта негова съпруга - причините за това самоубийство бяха в провеждането на акцията пред "Кристал" в навечерието на бъдещия преврат в Политбюро. Тази смърт бе свързана с политика и бъдещи политически промени, а това са повече от основателни причини за очакване на смърт. /смъртта на полицая Петър Бонев присъства в разследването за 10 ноември в тази електронна страница - бел. Л. М./
Това, което няма да види бял свят в близките десетилетия
За убийствата на български разузнавачи, които е трябвало да отнесат със себе си тайни и факти - едва ли и след десетилетия ще излязат наяве истини. Спомням си, че в средата на 1990 година търсих информация за инцениран съдебен процес на български разузнавач, който бе завършил със смъртна присъда и тази присъда е била изпълнена. Въпреки усилията на адвоката на разузнавача Александър Доспевски да бъде разрешено да се изнесе в печата историята с инсценирания процес, както и да получа данни за тази съшита в бели конци измислица за обвинения в предателство и присъда смърт - от Президентството бяха категорични, че този случай нищо няма да бъде изнасяно!Покрай проучванията си по събитията от последните дни на разстреляния разузнавач, по случайност научих единствено, че 62-ма разузнавачи са били елиминирани по подобен начин. С много усилия научих, че човекът за когото питах, до последно е бил сигурен, че със съдебния процес му създават легенда и не е вярвал, че случващото се е действително и той ще бъде наистина разстрелян! Разстреляли са го, а е бил млад - нямах сили да отида и да попитам близките му какво са знаели те самите за процеса и присъдата, нямах сили да бъркам в стари рани.
Адвокат Доспевски, който е бил определен за защитник на разузнавача ми разказваше как след всяко съдебно заседание са били изземвани и унищожавани бележките му от делото, как Тодор Живков е отказал да помилва разузнавача и как той е бил наистина разстрелян за "предателство"! Единственото доказателство за делото и съществуването на този човек бе една призовка, която бях чела и държала в ръцете си. Тя изчезна необяснимо от папките на Александър Доспевски. Така и последната надежда и следа, че този мъж е съществувал и живял бе изтрита, заличена. Доспевски твърдеше пред мен, че такива били законите на разузнаването - нямах какво да кажа на такова твърдение.
Човек е жив докато е жив споменът за него - Него си спомняха близките му, приятели, които никога не разказваха на глас за спомените си. Той бе останал в миналите години, в онзи миг, когато куршуми са прекъснали живота му. В сегашно време Той не същестуваше, в бъдещето - също, даже като спомен. Като че ли не бе живял, не бе обичал - не е бил роден. Поне според архива на Националнатаразузнавателна служба - засега.
