1. Кървавата Коледа в Тбилиси
15 години по-късно след Гражданската война в Грузия * Как дисидентът Гамсахурдия се обърна срещу съмишлениците си, като ги отстрани един по един - в затвора с незаконен арест или след "катастрофа" на пътя * В Грузия - много неизвестни за периода 1989-1994
ЛЮБА МАНОЛОВА5 декември 2006 година
6.00 часа. 25 декември 1991 г.
В празната зала на аерогара София на паспортния контрол ме питат: "Ще пътувате ли до Тбилиси?" /тогава имаше пряк полет на "Балкан" до грузинската столица - бел. Л. М./ "Летището в Тбилиси е затворено. Има съобщения за стрелба и боеве на чеченците на Дудаев с грузински военни части."Тръгвам към самолета - полетът ще бъде до Москва, а оттам - каквото успея, ще си уредя за полет до Тбилиси.
... В Москва се добирам до Посолството на България в ранния следобед, където заварвам само портиера. Той ми помага да се свържа с посланик Владимир Велчев, и след няма и половин час пристигат консулът Тодор Тодоров, а след него и посланикът, оставили семейното коледно тържество, за да решат как да ми помогнат да продължа до Тбилиси. По нареждане на посланик Велчев консулът ме отвежда до хотелската сграда на посолството, настанява ме там, и чак след като се стоплям тръгваме за Представителството на Грузия в Москва. Работното време отдавна е свършило, въпреки това ни приема зам.-представителя Месаблишвили, който се оказва стар познайник и приятел от предишни мои командировки в Грузия. Започвам направо:
- Няма самолет, няма и открито летище! Тази вечер трябва да летя до Тбилиси! - Как искате да пратя жена там! Сега стрелят и е опасно, води се война! - Месаблишвили вдига отчаяно ръце с надежда, че консулът ни ще го подкрепи.
- Убедена съм, че грузинецът прави невъзможното, за да изпълни молбата на една жена! - парирам аз всякакви опити за отстъпление.
/Някой ще го сметне за кокетничене, но точно тази черта на грузинските мъже, според която желанието на жената е закон, беше главното, което щеше да ми помага оттук нататък в най-невероятни и трудни мигове. - бел. Л. М./
Месаблишвили се примирява и обещава да съдейства, което за консула Тодор Тодоров не означаваше нищо, но аз си знаех, че самолет за Тбилиси ще има още тази вечер. Оттеглихме се в хотела на посолството и зачакахме. Консулът ме посъветва да отида да си почина, защото едва ли ще пътувам тази вечер... Не минава и час и телефонът иззвъня: мъжки глас ми съобщи, че на летище Внуково че чака депутат от грузинския парламент, който има за задача да ме качи на самолета веднага.
На аерогарата срещу нас тръгва мъж с типичните черни очи и мустаци, разперил ръце: Аз съм Сергей Александрович, Вие сте с мен, госпожо кореспондент!"
Консулът недоверчиво ни последва, за да се убеди, че наистина се качвам на самолет и не ме остави до стълбата на машината. Излязохме на пистата, леден въздух и сняг се набиваше в лицето и очите, не се виждаше нищо. Депутатът и консулът ме крепяха да не падна на ледената писта... навън беше минус 20-24 градуса.
Не помня как съм се качила на самолета, отворих очи чак когато се озовах в преддверието и срещу мен стоеше усмихната стюардеса. В залата имаше осем души, по-късно разбрах, че всички са депутати - така тръгнах за Тбилиси в навечерието на една от най-зловещите Коледи за тази държава.
Колко сме пътували - нямах представа, по едно време чух, че коментират, че кръжим над летището на Тбилиси, погледнах през прозореца - долу святкаха трасиращи залпове от батареите на Дудаев. Стрелбата продължи близо час, по едно време стана тихо и самолетът с няколко маневри се приземи. Беше 1.00 часа през нощта, в машината останахме до 4.00 сутринта. Един от спътниците ми обясни, че долу са стреляли извиканите от президента Звияд Гамсахурдия чеченци на Дудаев.
Разрешиха да слезем и всеки от пътниците си взе багажа, слязохме бавно по заледената стълба на самата писта, след това тръгнах по пистата заедно с останалите пътници, вървяхме доста пеша, прожектори осветяваха пътя ни и стигнахме някаква малка постройка - кабина на диспечера за таксита. Влязох при него и му обясних, че съм журналистка и че идвам да правя филм за войната. Диспечерът ми помогна с багажа, направи чай и попита кого познавам в Тбилиси. Споменах името на приятелите ми семейство актьори - той се оживи, грабна телефона и позвъни. Не очаквах, че се е обадил на приятелите ми, докато не чух в слушалката гласа на моята Нана, приятелката ми от години.
Неусетно минаха два часа, навън все още бе тъмно, разпитах диспечера Гия какво става в Тбилиси и той ми обясни, че силите на Националната гвардия са посрещнали президентските "симпатизанти" чеченци, обезоръжили са ги и са ги проводили обратно извън границите на Грузия.
След години в интервю на съпругата на Звияд Гамсахурдия, Манана прочетох, че Звияд е бил съветник на Дудаев! Прочетох и как самият Салман Радуев признава: "Ние много обичахме Звияд Гамсахурдия, той беше приятел на нашата страна! И даже планирахме Чечня да получи под аренда за 100 години черноморското пристанище Поти. А за нас Поти има стратегическо значение. Разбира се, точно в това Русия нямаше интерес, коментира Радуев и затова убиха Гамсахурдия".
Мнозина извън Грузия не бяха, а и още не са наясно защо и как се стигна до Кървавата Коледа на 1991-1992 година.
Ето какво научих и видях аз, пристигайки в Тбилиси в утрото на 26 декември 1991 г. Центърът на града бе пуст, магазините със затворени от заковани дъски прозорци и врати, но булевард "Шота Руставели" имаше бетеери, танкове около Дома на правителството, автобусите на градския транспорт бяха обръжили в няколко кръга Дома на правителството, градът бе мъртъв, не се виждаха хора по улиците... Работеше само метрото, долу под земята.
Всичко неизвестно за промените в Грузия
Събитията започват още в края на 80-те години, когато двама дисиденти Мираб Костава и Звияд Гамсахурдия /син на поета Константин Гамсахурдия и преводач на Шекспир - бел. Л. М./поемат национално-освободителното движение в страната. Мираб Костава загива в автомобилна катастрофа, а Звияд поема държавата.На 9 апри 1989 година пред Дома на правителството, на стълбите са пребити до смърт над 20 жени и няколко мъже. Тези убийства, за които обвиняват КГБ решават въпроса с независимостта на Грузия, Звияд поема държавата като президент, а Тенгиз Сигуа като премиер.
В средата на август 1991 година Гамсахурдия заминава в Москва и се договаря с превратаджиите на Янаев да разпусне Националната гвардия, да създаде Съвет за национална сигурност и да узурпира властта. Един скулптор Тенгиз Китовани, когото аз познавах от мои предишни пътувания до Грузия, изнася Националната гвардия в подстъпите на Тбилиси, населението започва да носи храна на войниците си доброволно. Лекарят Гия Абесадзе се самозапалва в знак на протест за усилията си да обедини воюващите грузинци с грузинци. В парламента става скандал: Гамсахурдия се е нахвърлил срещу Джаба Йоселиани, наричайки го крадец и престъпник, когато Йоселиани се опитва да вразуми Звияд с думите: "Аз може да съм крадец и престъпник, но станах член на Кралския Шекспиров институт, писател и драматург, а ти Звияди, педераст си беше и педераст си остана!" Такава е легендата за скандала между двамата, която хората си предават от уста на уста. След тази реплика Йоселиани е натикан в затвора без съд и присъда. Така го заварих и аз, пристигайки на 26 декември 1991 г.
Формално Йоселиани е арестуван заради незаконно притежание на пистолет "Макаров", според друга версия - заради създаването на "Мхедриони", които Гамсахурдия след ареста разпуска.
Кой бе Джаба Йоселиани?
Малцина знаят, че Йоселиани действително е бил банков крадец и с присъди е прекарал общо 20 години в затвора. Той е обирал само банки в други руски републики, не и в Грузия. Преди смъртта си, майката на Йоселиани го заклева да спре да живее по този начин. Тогава Йоселиани завършва изкуствознание, става драматург, писател, пише пиеси, избран е за член на Кралския Шекспиров институт. Към биографията му се прибавят: командир на военно формирование "Мхедриони", в което членуваха предимно студенти от университетите по изкуствата, които го обожаваха, Йоселиани е и начело на Държавния съвет, защитава дисертация и докторат, въпреки, че е бил известен в младостта си като дързък и изобретателен крадец. На 5 март 1953, когато научава за смъртта на Сталин в килията си, Йоселиани извиква: "Ура, обущарят умря!"Когато аз пристигнах в Тбилиси...
Йоселиани беше в затвора, Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, лидерът на опозицията Гиоргий Чантурия е под домашен арест... Никога няма да забравя, как отворих вратата на спрелия асансьор и срещу мен видях отворената врата на жилището на съседи на приятелите ми. В дъното на този дом имаше отворена врата, легло и върху него бе положено тялото на убития от чеченска засада в града техен син, студент по архитектура!В Грузия починалите изчакват в дома си да се съберат всички, които са познавали приживе умрелия и чак когато се съберат го погребват. Камерата на приятел от Грузинската телевизия засне няколко такива погребения, все на млади момчета, студенти.
Привечер излязох с кола на коменданта на града, за да видя с очите си каква и обстановката. На улицата, докато вървяхме по снега със сина на приятелите ми, актьор, точно в краката ни някой стреля! Момчетата на "Мхедриони" ме блъснаха и закриха докато стрелбата спре, чуха се някакви викове, после пак някой стреля високо над нас и тогава, на 2-3 метра от нас падна мъж с дебело яке и ушанка, стискайки в ръка снайпера си. На лицето му имаше очила за нощно виждане. Около падналия се струпаха още момчета от "Мхедриони" - оказа се, че убитият е чеченец и е стоял на покрива на отсрещната сграда, търсейки кого да убие. От полуразтвореното му яке отпред се подаваха пачки с долари. Този инцидент накара моите придружители да ме върнат в дома на приятелите ми веднага.
А там цяла нощ не спахме, никой не си лягаше, унесени в приказки за събитията, за случилото се в годината, откакто бях заминала. Призори иззвъня телефонът и от разговора и обясненията разбрах, че съм поканена на гости и разговор с бившия външен министър на Грузия, Георгий Хощария.
Тръгнахме веднага...
Къщата на Хощария бе малка, на два етажа, с атмосфера и дух от началото на века. Докато пия чая, проготвен от домакина, задавам върпосите си:
- Не разбирам какво става, господин Хощария, доскорошните съратници на президента Гамсахурдия днес ги няма до него? Къде са Георгий Хайндрава, къде е операторът на събитията от кървавия 9 април 1989 г. Къде е бившият премиер Тенгиз Сигуа? Къде са лидерите на опозицията проф. Джаба Йоселиани и Гиоргий Чантурия**? Как загина най-почитаният от народа близък приятел на Звияд, Мираб Костава?
- Талейран* има една такава фраза, госпожо: "Аз съм лъгал всички освен Франция!" Ще Ви върна малко назад в годините 1977-1978, когато КГБ арестува Гамсахурдия за дисидентска дейност. Попадна в затвора, а там бе Мираб Костава, който имаше общо 30 години затвор, ако смятаме и годините от Сталиново време. Хайндрава, Чантурия и Йоселиани днес са в затвора без присъди! Вкара ги "дисидентът" Гамсахурдия! Костава загина миналата година при катастрофа, в неизяснени обстоятелства. Сигуа подава шест пъти оставката си и на седмия път тя бе приета! След това, за да не го арестува Звияд той потърси убежище през август при генерал Китовани, който е начело на Националната гвардия. Така Гамсахурдия отстрани бившите си съмишленици, за да остане единствен.
- Господин Хощария, как без присъди са арестували Чантурия и Йоселиани?
- Чантурия е знаел, че президентът се кани да го арестува заради критиките, които си е позволявал, както по отношение на външната политика, така и по вътрешната. Преди ареста Чантурия се движеше с охрана! При едно негово пътуване до Москва, след излитане на самолета, охраната на Чантурия се оттегли и тогава от Президентството дойде заповед да се върне машината в Тбилиси. Така бе арестуван Чантурия. Що се отнася до Йоселиани, той е знаел, че му предстои арест и спокойно е чакал да си го приберат, както и става!
*Талейран - Шарл Морис дьо Талейран - Перигор /1754 - 1838 г./- епископ, смятал да направи църковна кариера, от което се отказва по-късно в името на политиката. Депутат от Генералните щати /действащият парламент по време на революциите във Франция/, работи известно време като дипломатически агент в Лондон, посещава САЩ, министър на външните работи в периода 1797-1807, по-късно напуска политиката, но в 1814 се връща, за да стигне до своя връх - участието си във Виенския конгрес след краха на Наполеон, където за победена Франция Талейран извоюва редица дипломатически победи.
** Георгий Чантурия - лидер на Национално-демократическата партия, загива от терористичен акт на 3 декември 1994 г.
Следва продължение
